Garbage

Състав:
Duke Erikson - бас, китара, клавири
Butch Vig - барабани
Steve Marker - китара, бас
Shirley Manson - вокал
Албуми и Сингли:
1.''Garbage''(1995г.)
-Queer
-Only Happy When It Rains
-Stupid Girl
-Milk
-Vow
2.''Version 2.0''(1998г.)
-I think I'm Paranoid
-Special
-You Look So Fine
-Push it
-When I Grow Up
2.'' Beautiful Garbage''(2001г.)
-Shut Your Mouth
-Androgyny
-Cherry Lips
3.''Bleed Like Me''(2005г.)
-Sex Is Not The Enemy
-Run Baby Run
-Why Do You Love Me
-Bleed Like Me
4.''Absolute Garbage''(2007г.)
-The World Is Not Enough
-Tell Me Where It Hurts
Garbage - историята:
Когато Менсън за пръв път се събира с Butch Vig, Steve Marker и Duke Erikson, на групата се лепва етикет „трима продуценти и момиче”. Виг и Ериксон са били съответно барабанистът и фронтменът на Spooner, както и на колежанските радио-любимци от средата на 80-те Fire Town.
Старият приятел на Виг от колежа Marker прави първите записи на Spooner в мазето си; двамата продължават съвместната си работа, основавайки Smart Studios като продуцират и записват post-hardcore групи като Killdozer и Die Kreuzen. След това Виг успява да се договори за такива епохални записи като Gish на Smashing Pumpkins’ и разбира се Nevermind на Nirvana, както и дискове за Sonic Youth, L7, House of Pain и Freedy Johnston.
Garbage е замислена като забавление, като начин трима стари приятели да се възползват от успеха и да се забавляват от другата страна на контролната стая. Но някой трябва и да пее. И тук решаваща се оказва появата на Менсън, която започва своята кариера свирейки на клавир в шотландската банда Goodbye Mr. MacKenzie, а по-късно създава своя собствена група Angelfish.
Номинирани са няколко пъти за Грами (включително „Най-добър изпълнител” за 1997 и „Албум на годината” за Version 2.0 през 2001), изпълняват тема за филм за Джеймс Бонд (“The World Is Not Enough”), свирили са на близо 1000 шоута, от клубни изяви до грандиозни фестивали, както и турнета със Smashing Pumpkins, Alanis Morrisette, U2 и No Doubt.

По време на записите на Beautiful Garbage, който излиза на 4 септември 2001 год. вече се усеща напрежение. Последват събитията в Ню Йорк на 11 септември и всичко се преобръща. Изведнъж да даваш интервюта и да правиш промо-турнета е неподходящо, и със сигурност не е забавно. Последва ново изпитание, на Виг му откриват хепатит А. Групата продължава с барабанистите Matt Chamberlain и Matt Walker, нещо което Виг насърчава. Менсън губи гласа си – ужасяващо изпитание, в крайна сметка завършило с операция за отстраняване на киста от гласните и струни.

Когато настъпва времето да мислят за нов запис, нещата просто не се получават – в частност за Виг. След няколко изнервящи седмици той се оттегля в Лос Анджелис. Заявява, че се нуждае от почивка. Мнението на Менсън и Маркър е, че са се разделили окончателно, но след 5 месеца почивка Garbage се събират и започват работа отново. Помага и един последен, провален експеримент: те влизат в студиото с John King, с който записват “Bad Boyfriend”, но нищо повече. „Това някак си ни накара да разберем, че ние сме единствените, които могат да направят запис на Garbage”, добавя Виг.

И така, след бъркотия от изпратени по куриер дискове и звукови файлове по електронната поща от личните им домашни студия, те се събират отново в Smart за това, което повечето групи биха нарекли „миксиране” – процес на избор и презаписване, който е ключът към начина по който Garbage сглобяват песните си. Но този път го правят без бомбастичност: по-малко тракове, по-малко луупове, по-малко семпли, по-малко клавири. „Ключовата дума беше „ просто””, казва Ериксън. И китари, много китари.

„ Аз мисля че наистина наблегнахме на факта че сме рок-група повече от всичко – китарна група зад гласа на Шърли.” И точно когато моментът притиска Виг да поразсъждава над това къде е бил и какво е направил като продуцент “Bleed Like Me” го кара да се учуди на Garbage. „Пoстигнахме много повече като група, отколкото някога съм мисли, че ще успм.”

„Наистина е трудно членовете на една група да останат заедно, толкова по-лесно би било просто да преследваш собствените си желания”, казва от своя страна Shirley „ Но аз все още вярвам в идеята за група – че хората могат да се съберат и да открият начин да работят върху нeщо заедно. Все още съм влюбена в романтиката на рока.”
През 2005-та групата обявява „почивка“ за неопределен период от време, но подчертава, че това не е раздяла. Събират се в началото на 2007, за да запишат нови песни за сборния албум „Absolute Garbage“, който излиза през юли 2007.

снимки:
http://www.themusicstories.com/Stories/garbage/garbage1.jpg

http://www.pub.umich.edu/daily/1998/nov/11-12-98/photos/garbage.gif
http://www.shout.ru/index_garbage/garbage_promo2005_2.jpg
http://www.themusicstories.com/Stories/garbage/garbage_promo.jpg
http://est.hu/kepek/imgup/konnyu/interju/2005/garbage/garbage1_n.jpg

А тази група много си я уважавам.
Обичам да ги слушам винаги,когато пиша.Зареждат ме с енергия.
Любимите ми песни са:Stupid girl (когато бях на село съм я слушала в продължение на две седмици без да спирам :bounce: ) It's all over but the crying;Silence is golden и други.

Мн0го яки песни имат, пр0сто уникално добри! :bounce:

Любима песен на garbage - cherry lips

Групата ми харесва. Не са много в стила ми, но обичам от време на време да ги слушам. Първата песен която чух от тях е Androgyny в която се влюбих и в един момент слушах само нея, но не знаех нищо за групата, нито други тяхни песни. Все още ми е любимата тяхна, но ми харесват също и "Sex is not the enemy" , "Run baby Run" и "Stupid Girl". По-късно ги проучих по-добре от това само да знам няколко песни.

Видеото е фен мейд.
ЕДИТ: Ето и една не много нова песен на Шърли от The Sarah Connor Chronicles Soundtrack:

ЕДИТ2: Още нещо (не знам колко ново) около Garbage:

melrose написа:

Видеото е фен мейд.
ЕДИТ: Ето и една не много нова песен на Шърли от The Sarah Connor Chronicles Soundtrack:

ЕДИТ2: Още нещо (не знам колко ново) около Garbage:

Нова изява на Гарбидж, от тази година мисля:



п.п.Извинявам се за двойния пост.

Песента е: "Just You and Me" by Zee Avi.