Bon Jovi/Бон Джоуви

Бон Джоуви

Бон Джоуви (на английски: Bon Jovi) е американска рок група, кръстена на своя вокалист Джон Бон Джоуви. Групата се състои от 4-ма музиканти: Джон Бон Джоуви (Jon Bon Jovi) — вокал и китари, Ричи Самбора (Richie Sambora) — китари, Тико Торес (Tico Torres) — барабани и Дейвид Брайън (David Bryan) — клавишни.Водещият вокал Jon Bon Jovi, основава първата си група Raze още на 13 годишна възраст. На 16 се запознава с Bryan, с когото формират Atlantic City Expressway и изнасят представления по клубовете в Ню Джързи, въпреки че са малолетни.

През лятото на 1982 г. John Bon Jovi получава работа в звукозаписното студио Power Station Studios, в Манхатън. Там, той успява да запише няколко демо касетки, които изпраща на звукозаписни компании, но които не постигат никакъв успех.

През 1983 г. местно радио обявява конкурс за групи, които нямат звукозаписен договор. Там Bongiovi се явява с музиканти от студиото и го печели с песента Runaway, написана от него през 1980 г. След като печели конкурса, изпълнителят се обажда на Bryan, който от своя страна се свързва с Alec John Such и Tico Torres. Torres препоръчва Richie Sambora, когото Bon Jovi одобрява. През март 1983 г., групата най-после се събира.

Дебютния им албум - Bon Jovi (албум), излиза в САЩ, през януари 1984 г. След като става златен, е издаден и във Великобритания. Следват подгряващи изпълнения за групата на концерти на ZZ Top, Scorpions и Kiss.

През 1985 г. групата издава втория си албум - 7800° Fahrenheit, но не получава добри отзиви от критици и публика.

Третият им албум, Slippery When Wet, ги изстрелва към славата, с песни като You Give Love a Bad Name, Livin' On A Prayer и Wanted Dead or Alive. Албумът продава над 12 милиона копия след издаването си през 1986 г. На последвалото турне, вокалът Jon Bon Jovi уврежда гласа си с високите тонове, и се налага да ползва помощта на треньор по гласа, за да довърши турнето.

През 1988 г., излиза следващият албум на Bon Jovi, New Jersey. Той излиза веднага след турнето за Slippery When Wet, и последвалото ново турне изморява членовете на групата, поради което те си взимат дълга почивка преди отново да влязат в студиото.

След кратка раздяла, групата се събира и през 1992 г. издава албумът Keep the Faith. Той включва хитовете Bed of Roses, Keep the Faith, In These Arms, Dry County, I Believe и I'll Sleep When I'm Dead.

През 1994 г. излиза и албум с най-добрите хитове на Bon Jovi, озаглавен Cross Road, в който са включени две нови песни: Always и Someday I'll Be Saturday Night, както и нова версия на Livin' on a Prayer. След него Such напуска групата, и въпреки че не е официално заменен, от тогава Hugh McDonald изпълнява ролята на басист.

През 1995 г. групата издаав албума These Days. Той обаче изважда само един хит сингъл в САЩ - This Ain't A Love Song, и продава малко над милион копия. След промоционалното му турне, наколко песни стават хитове в Европа, и продажбите, според самия Jon Bon Jovi, надхвърлят 20 милиона копия. Именно от това турне е и концертът на препълнения стадион Wembley, през 1995 г., след който групата издава касета и DVD, озаглавени Live From London.


След нова почивка, групата се събира през 1999 г. и започва работа по следващия си студиен албум. Crush излиза през 2000 г. и се радва на невероятен успех, най-вече с хита It's My Life. През лятото на същата година започва и турне, което продължава до средата на 2001 г. По време на турнето, излиза и колекция с живи изпълнения, озаглавена One Wild Night: Live 1985-2001.

През 2002 г., на пазара излиза Bounce. Въпреки, че не постига успеха на предшественика си, от него излизат хитовете Everyday и Misunderstood. След албума, групата тръгва на турне в САЩ, където става последната група, свирила на стадион Veteran, във Филаделфия. След края на турнето, групата преработва 12 свои песни и през ноември 2003 г., издава нов албум, озаглавен This Left Feels Right.

През следващата година, Bon Jovi издава бокс сет, озглавен 100,000,000 Bon Jovi Fans Can't Be Wrong. Той съдържа 4 диска 38 неиздавани и 12 рядко срещани техни песни, както и DVD. Бокс-сетът отбелязва 100 милионниото продадено копие, както и 20-годишнината от издаването на първия албум на групата.

Дългоочакваният следващ албум на Bon Jovi, Have a Nice Day, излиза на 20 септември 2005 г. в САЩ, и в началото на ноември в останалата част на света. Албумът оглявява всички класации, и дебютира под номер 2 в класацията на Billboards, продавайки 202 000 албума през първата си седмица. След него, групата се подготвя за световно турне, което включва изпълнение на финала на купата на Футболната Асоциация в Англия (FA Cup) през 2006 г.

На 7 февруари групата издава промоционален албум, озаглавен Live from the Have a Nice Day Tour, който включва 6 изпълнения на живо от концерта в Бостън, през декември 2005 г.

Десетият студиен албум Lost Highway излиза през юни 2007. Стилът му е силно повлиян от кънтри музиката, за което групата загатва още през 2006 със сингъла си "Who Says You Can't Go Home". Албумът дебютира на първо място в Billboard 200 - за първи път в историята на групата. Продадени са 292 000 копия в САЩ за първата седмица и общо над 4 милиона в света. Първият сингъл от албума "(You Want to) Make a Memory" дебютира на 27 място в Billboard Hot 100, което също е най-висок дебют на сингъл в историята на групата.

В края на 2007 групата тръгва на световно турне. Lost Highway Tour е най-успешния тур в историята на групата с продадени 2 157 657 билета за над 210 милиона $.

Дискография:

Студийни албуми:
* 1984 Bon Jovi
* 1985 7800° Fahrenheit
* 1986 Slippery When Wet
* 1988 New Jersey
* 1992 Keep the Faith
* 1995 These Days
* 2000 Crush
* 2002 Bounce
* 2005 Have A Nice Day
* 2007 Lost Highway
* 2008 Burning For Rock
Компилации:
* 1994 Cross Road
* 2003 This Left Feels Right
* One Wild Night Live 1985-2001

Е, страхотни са си. Джон ми е сред любимите вокалисти, има прекрасен глас...
Спомням си, първият клип, който гледах на рок-банда въобще, беше клипът на Always.
Вярно, повечето им песни имат едно такова мелодично звучене, повечето са балади, но звучат супер. Когато ми беше рок-ерата, така да се каже, бях луднала и по Бон Джоуви, наред с Гънс, Пърпъл, Металика и пр. Любима песен определено си ми е Always - обожавам й текста, клипа, самото звучене; също и You give love a bad name, This ain't a love song, It's my life и т.н. Общо взето са много готина група, само че песните им в един момент ти стават много еднообразни. Сега не съм им толкова голяма фенка, но си ги слушам с удоволствие, както каза и Мариела

Според мен те са неповторими!Страхотни са!Много хубави пестни имат!Пък и Джон като млад неможе да се отрече,че супер сладък!

Тази банда ми е в сърцето от доста време.
Много ме кефи звученето им. Музиката им ме успокоява.
Първият път чух за тях от майка ми.Тя много ги харесва.Особено Джон. Той си е супер вокалист и има страхотен глас.
Любимите ми песни са:It's my life;Living on a prayer;Keep the faith;Bed of roses;Make a memory;Always

Една от най-добрите групи! Зареждат с енергия, а и Джон е бил много красив през 1987. Мама също е била тяхна фенка! Любимата ми тяхна песен е "Livin' On A Prayer".

Оу, да, за Бога, супер са!
Има живот в песните... Имам чувството, че всеки момент пред мен ще изскочи някой образ, когато ги слушам - в кръга на шегата
А и да не забравяме, че в наше време има техни хитове, които, за Бога ( втори път... -.- ), някои хора не знаят, че са техни, но им се кефят

без тях не мога да живея. като бях на 10, мама ми пусна Blaze of Glory и...оттогава ги обожавам! особено парчетата от Keep the faith-божествени са!

Това е първата група в която се влюбих, а когато дойдоха и в България,беше като сбъднат сън, хем си поплаках, хем си попях. Велики са.

Джон е човек с голямо сърце. В неговия ресторант се сервира безплатно храна за всички нуждаещи се, приготвена лично от него! Храни десетки хора на ден! Рицар - благородник до край!

Любими, но нещо последния им албум не ме очарова. Харесвам по-старите им неща.