Последната книга, която прочетох

Ян Ван Хелсинг - Не пипай тази книга!

Започва... хм, доста шокиращо, бих казала.

Л. Дж. Смит - Дневниите на вампира "Тъмното обединение" - Една от по-добрите части от поредицата. Още първия път като я четох и ми беше мистерия случващото се. Сега за 2-рото прочитане бе почти същото ^^ Много готино свърши.

Дневниците на вампира - Тъмното обединение

Може би най-добрата от поредицата. Страшно й се изкефих и докато не я прочетох не я пуснах. Авторката доста умело ги беше навързала нещата и до последно ми беше мъгляво и някак неясно. Не се зарадвах особено на завръщането на Елена, но щом така е решила жената - коя съм аз да я спирам? Ох, а Деймън в тази книга обира всички точки. <33
Или моментът, в който обясни, че не е бил поканен и за това не е могъл да спаси Вики. <3 Да, много, много му се изкефих и вече е една крачка пред Стефан. (:

Ох, и аз да се присъединя към масовото четене на тия "Дневници на вампира".
Цялостното ми наблюдение върху книгата (първата): абсолютно никаква мисъл, никакъв смисъл в любовта на Елена и Стефан, а самия образ на главната героиня няма да го коментирам. Вярно, има допирни точки със "Здрач", обаче... първо, "Здрач" е къде-къде по-добра книга и второ, допирните точки са адски малко. Така и не разбрах какво й беше толкова вълнуващото и по-доброто от по-горе споменатата сага. Та, както и да е, все пак прочетох само първата част, утре ще взема и втората от една приятелка, за да не се изказвам неподготвена и за да съм по-компетентна по въпроса. И въпреки това казвам още веднъж (защото се съмнявам да си променя много мнението), не е по-добра от "Здрач".

П.С.: Дени, браво, че си прочела Dear John, на същото мнение съм като теб. Определено красива книга.

И втората от "Дневниците на вампира" мина под ножа, така да се каже.
Ами, какво да ви кажа, мнението ми не се промени много след "Борбата", но мога да кажа, че втората със сигурност беше значително по-добра от първата. Е, попаднах на някои странни грешки от страна на авторката (напр., изведнъж се оказа, че Елена е много повече на "ти" с вампирската природа, отколкото беше в първата част и разни такива дребни пропуски, които може би не се забелязват чак толкова), но тази част поне беше по-динамична и внесе малко смисъл в иначе леко скучноватата история и любовта на Елена и Стефан. Имаше и някои добри попадения с репликите (като изказването на Стефан - "Ти си моето огледало").
Ще прочета и останалите две, когато имам възможност, но засега още не мога да кажа, че тази поредица е нещо кой знае какво.

Семьон Малков- "Две съдби- Шантаж" и "Две съдби-Разплата"
Не знам какво да мисля за книгите, като знам че ме чакат още четири. Наистина донякъде интересна история, пък и за първи път чета нещо от руснак написано, а и в цялата история се говори за Русия. Малко ми е тъпо, че и в двете книги и децата живеят както родителите си,същите лошотии и прочие. Още по-зле че убиха главната геройня във втората книга,какво във другите ше възкръсва ли? Таман нейните глави ми бяха интересни :/ ама ше се види...

Прочетох "Гордост и предрасъдъци" и не съжалявам, макар че чисто и просто сякаш романът нямаше действие. Всичко беше една голяма интрига, едни нечовешки влачения, сухи реплики и етикет. Да, знам че така е било едно време, особено Стара Англия, но е непоносимо за четене, изобщо не ми е по вкуса. Разбира се, си е мое мнение.
Иначе сега разбирам точно защо смятат Шекспир за толкова велик - да разчупиш едни стереотипи като тези и да обориш закостенелите разбирания на цякла една нация, не е шега. Жените - писатели от това поколение някак... не знам, сякаш не обичат достатъчно свободата и индивидуалността, за да ми се харесат.

Понеже отдавна не съм писала,сега бая книги ще изреда...

Академия за вампири на Рашел Мийд: Ледено ухапване.

Spoiler:

Училище за вампири: Избрана

Spoiler:

Сватбата на Беки Б.

Spoiler:

"Всичко, което правим за любовта" на Кристин Хана.

Четох съкратена версия на книгата, понеже така ми я дадоха (в една книга, която е като сборник с още 3 произведения).
Та, както и да е.
Разказва се за една жена - Анджи Малоун, която идва от голямо семейство. Тя е омъжена за невероятен мъж - Конлан, но не могат да имат деца. Преживели са много разочарования покрай спонтанните аборти на Анджи и отказ за осиновяване в последния момент, което ги разделя.
За да се опита да промени живота си, Анджи се връща в родния си град, където помага на овдовялата си майка и двете си сестри да съживят семейния ресторант.
Светът се променя изцяло за Анджи, когато тя среща Лорън - младо момиче, което е отлично в училище, работи и спестява пари, но има майка алкохоличка. И от първата им среща до края на историята се случват неща, които променят всеки от главните герои.

По принцип не съм много по този тип книги - романтични, тъжни, любовни..., но има някои, които наистина си заслужават четенето. Личното ми мнение за "Всичко, което правим за любовта" е, че историята не е нещо особено, но когато прочетеш края, в главата ти изникват доста неща. Като цяло се набляга на отношението майка-дете, което е наистина красиво, може би от най-хубавите връзки на света. Определено ми хареса и с удоволствие бих си купила книгата с оригиналното количество страници. Препоръчвам я.