Последната книга, която прочетох

Токущо завърших "Заложница на съдбата" на Мери Джо Пътни
Лека ,разтоварваща книга.Някой от героите ги срещнах и в други нейни книги.  

„Арабският принц“ на Хенли Вирджиния.
Мислих я за ежедневка. Хм, сгреших. Сюжетът около стогодишната война – вълнуващ.
Но пък, хей, Вирджиния разделя героите си на черни и свееееетло сиви. И това ме влудява.
Конфликтите в социалния живот на героите са банални, мое мнение.
4/6

„Пожелай ми слънчогледи“ – Софи Кинсела
Good things:
профилите на героите Кинсела само наблегна за външния вид на персонажите. но пък характерите им ги разчопли в ей такива детайли.
Хуморът Абсурд, ирония.

Spoiler:

Bad things:
Заглавието

Spoiler:

И тогава каква връзка има заглавието с темата? Идеята на романа си я бива – и изпъква. Но заглавието обърква. Погледнах оригинала. „Remember me?“ Да, не е оригинално като омайващото „Пожелай ми слънчогледи“, но е в тясна връзка с идея. И след като прочетеш книгата можеш да размишляваш на свобода, а думите „Remember me?“ да те водят към това, което е искала да каже авторката с това си произведение. А не „Пожелай ми слънчогледи“.   
Сюжета – приливи и отливи Започна с добър ритъм. После се спънахме и излизахме асфалта с десетки страници, в които не се случва нищо. А после се изправихме и препуснахме към финала.
Финала До репликата на Джон „Достатъчно ли е?“ бе перфектно. Наистина великолепно. До нея. Нататък бе така сладникаво, че да получиш диабет.
Като цяло ми хареса. Два дена прочит и един ден тежък книжен махмурлук, препрочитане на сцени и пр. Прочете я. Най-вече ако „нямате време“.

Токущо завърших "Адът на Гейбриъл" и започнах втората.Добре разказана любовна история   

Карлос Руис Сафон - "Играта на ангела"

Това е втората книга от поредицата "Гробището на забравените книги". Първата "Сянката на вятъра" ми хареса страшно много и бях с големи очаквания и за втората част. Определено книгата е вълнуваща, държи интереса ти. Сафон е изключителен майстор на перото и в това отношение съм го призналa.
Втората книга предлага една доста по-мрачна и зловеща атмосфера, която те впримчва и не те пуска, като оставя в теб чувство на една едва доловима тревога за героите и тяхната съдба. Очарована съм от сюжета и от развръзката. Ще призная, че първата книга ми хареса с една идея повече, но това не значи, че втората е за изхвърляне. Напротив. Препоръчвам горещо ^^

Академия за Вампири - Кръвно обещание. Книгата е уникална както и другите от поредицата. Прочетох я за 3 дни, като не съм си давала зор. И съм много доволна как се развиват нещата. Изплаках си очите там където Роуз " убива " Димитри. Но после бях приятно изненадана че все пак има шанс нещата да се оправят.

"451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри.
Така ми хареса... една от книгите, които отдавна планирах да прочета. Мъничка е, чете се за 1 ден, но те кара да помислиш за много. Увлекателна и дълбока, и със сигурност ще я препоръчам за любителите на този тип книги - ненапрягащи, но изключително поучителни.

"Часът на чудовището" от Патрик Нес.
Определено ме натъжи. Книгата е хубава и е за трудните неща в живота, с които трябва да се справяме. Хубава е и ме трогна, заслужава си. Освен това и илюстрациите бяха страхотно допълнение. Мрачна и тъжна, определено, но трогваща и хубава. Също препоръчвам.

Трилогията "Игрите на глада" от Сюзън Колинс.
Бях гледала първите два филма и чак сега прочетох книгите. Смея да твърдя, че екранизациите са много успешни, дано продължат все така и с последните два филма.
Та, най-много ми хареса втората част, третата малко ме подразни с това след всяко оздравяване Катнис все да я раняват отново. Не очаквах точно така да свърши, имаше елемент на изненада. Харесаха ми, имат идея и се открояват от вече клишираните вампирщини.

"Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг.
Мъничка книжка, но е много хубава и смислена, с идеята да покаже, че човек - дори дете, може да загуби човещината си за отрицателно време. Ако имате време, отделете й го и я прочетете.

Джералдин
от Agata Furbringer

1.5 звезди. от 5.

по жанр се води любовен роман. и е – неособено стойностен. харесва ми представянето на Джералдин, характерът ѝ. предразположи ме да осъзная... някои неща, за моя собствен характер. допирни точки. не я препоръчвам. не смятам да я препрочитам.

Трилогия на "Дивергенти". Още първата страница ме звладя... Прочетох ги и трите на един дъх. Много хубава и интересна поредица. Прочетете я...

Жорж Санд - "Мопра Орас". За нашето поколение просвещенските идеали може и да ни се сторят малко суховати, но това е класика, която не е подминала никой от съвременните ни любими автори, особено дамската аудитория. Така че реших и аз да метна едно око.