Петя Дубарова

Петя Дубарова
Петя Дубарова Petq_dubarova

Петя Стойкова Дубарова е родена на 25.04.1962г. в Бургас. Майка и, Мария Дубарова, е прогимназиална учителка по литература, а баща и, Стайко Добрев, е работник - майстор в един бургаски завод. Най-напред учи в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което продължава в Английската езикова гимназия в същия град.

Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове и игрословици. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Нейни духовни наставници и насърчители са поетите Георги Константинов и Григор Ленков, а я открива известният бургаски поет Христо Фотев. Петя има и артистични изяви - през 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

От най-ранна детска възраст Петя започва да пише стихове, които допадат на връстниците й. Поезията й е изпълнена с духа на младото поколение. Петя умее да открива красотата и в най-незначителните и прозаични неща от живота, както и да изпитва радост от всичко.

Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Но независимо от ранната слава, Петя остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Самата тя се определя като "самоуверена" в едно от писмата си до нейната приятелка Елена.

В поезията й ярко блести желанието за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивното се слуват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който Петя приема света я отличава така силно от всички наши поети: защото от нейната поезия искрят, дори светят с великолепен пламък ДОБРОТАТА и ИСТИНАТА.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

През 1979 г. по време на училищна практика в една бирена фабрика някакъв машинен детайл се счупил. Обвинили Петя Дубарова. Петя Дубарова се самоубива, ненавършила 17 години, на 4 декември 1979. Но поезията й продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие.

Преди да почине, в момент на умопомрачение, причинено от лекарствата, тя пише:

ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА

Изповед (след родителската среща)

Защо? От мен ли пак ти се оплака.

Но как? Та аз не пея вече в час.

Дори звънеца трепетно не чакам —

мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

през този срок съвсем не се разсмивам

във час, когато другите мълчат.

Не съм необуздана, бурна, дива

дори и в събота. Но някой път

така ми се приисква да избягам

от всички тези думи и числа

и вятър на гърба ми длан да слага,

да тичам с автобусни колела.

Тогава аз забравям за урока

и моите разтворени очи

се пълнят мигом с хиляди посоки…

Класът урока слуша и мълчи.

В такива часове аз тихо бликам

най-искрените свои стихове,

но чуя ли, че името ми викът,

ги скривам като малки грехове

в очите си. Как хубаво, горещо

е с тяхната червена светлина!

Но днеска — след родителската среща,

те всички се превръщат във вина.

Преди години, докато бях ученичка, единственото нещо, което неизменно стоеше в раницата ми, беше едно леко раздърпано издание със стиховете на Петя Дубарова. Жалко, че си е отишла толкова млада от този свят. Сигурна съм, че щеше да бъде сред най - обичаните автори от много българи. А може би щеше да подтикне повече деца да се запознаят с вълшебството на словата, вплетени в нейната поезия. Смятам да си припомня нейните неща и да изровя книжката, забравена от много време, защото сега като се замисля, със сигурност ще имам друг поглед върху работата й. Струва ми се, че е била прекалено мъдра и зряла за възрастта си, затова не е успяла да се впише и е завършила краткия си живот по този трагичен начин.

Мн0го я харесвам! Прочела съм й стихосбирката "Най-синьото вълшебство", което се води единствената й книга - всичко, събрано в едно! Знам също доста и за нейния живот, труден и суров, и много ме е яд че е прекратила живота си на такава крехка възраст. Препоръчвам нейните "писаници" на всеки, защото тя не пишеше като дете. Там няма да намерите почерка на детска ръка, там намирате петната на една душа на възрастен, в тяло на дете! Гениална е била, гениална е, и винаги ще бъде! Ярък представител на многообразната българска литература и мой любимец. Cute

Брой мнения : 49 Join date : 20.09.2010 Age : 41

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе.

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим... Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Великолепна.......................