The Cardigans

The Cardigans водят началото си от студената Скандинавия. Групата се появява през 1992 г. Двамата фенове на хевиметъла Петер Свенсън и Магнус Свенингсън се запознават на шведската хардкор сцена, но бързо след това решават да направят обрат в музиката си.

Към Петер и Магнус се присъединяват Ларс Йохансон на ситезаторите, Бент Лагерберг на барабаните и абсолютната аматьорка Nina Persson. Шведската петорка сяда в импровизираното си студио и до края на 1993 г. записват демокасета, която изпращат на продуцента Торе Йохансон. Малко по-късно Nina Persson и останалите от The Cardigans записват дебютния си проект в студиото на продуцента в градчето Малмьо.
"Emmerdale" e издаден през май 1994 г. Парчетата от дебюта се завъртат по радиoстанциите на Швеция, а в края на годината тавата печели приза на музикалната аудитория на престижното списание Sweden’s Slitz.

The Cardigans стават световно популярни с втория си албум "Life", чиято премиера е през март 1995 г. Продукцията реализира тираж от милион и половина копия по целия свят. В някои страни като Япония "Life" достига дори до платинен статус.

Редом със записите в студиото, шведите постоянно забиват в клубове и фестивали по цял свят. Групата стъпва и на американска земя, където правят 8 невероятни лайв изпълнения, билетите от които се разпродават за отрицателно време.
"Life" е внесен в Америка от компанията Minty Fresh, но по-късно групата е погълната от Mercury. С него излиза поредният проект на шведите – "The First BAnd On The Moon". Албумът е отклонение от поп звученето и налага групата сред привържениците на алтернативната музика. "The First BAnd On The Moon" става златен в САЩ и платинен в Япония, буквално броени седмици след премиерата си.

The Cardigans издават проекта си "Gran Turizmo" през 1998 г. Според някои музиката на групата е претърпяла адаптация към тенденциите на времето, но според други революцията в звука е нанесла удар върху свежестта на ранното творчество на шведите.

Модерното в албума е вкарването на експериментална електроника и обработени китарни рифове. Така музиката на The CArdigans звучи като тази на [Garbage]. Поредното предизвикателство за критиката The Cardigans хвърлят през 2003 година с албума си "Long Before Daylight".

Кефят...

По принцип не съм от запалените фенове на групи с женски вокал (ахаха, тва колко антифеминистски прозвуча (не с такава цел го написах, разбира се!)), но Кардиганс са от групите, които харесвам. Вокалистката има готин глас, стилът им е хубав и приятен за слушане.. Любими песни - My favourite game и Hold me.

Nina има един много специфичен и приятен глас. <3
Мама има вината за това дискографията им да присъства на компютъра им, благодарна съм й за което.
Музиката им ми действа успокояващо (редовно си заспивам щом player-а зацикли на My favourite game) и е background на много от размислите и страстите ми.
Любими песни са ми Erase/Rewind, My Favourite Game, Lovefool (класика!), The Bluest Eyes In Texas, Rise and Shine, Deuce, I Need Some Fine Wine и Carnival.

Love me, love me, say that you love me, fool me fool me... - Още като гледах за пръв път "Ромео и Жулиета" и се влюбих в песента. Много е хубава, много сладка. My favourite game е сред my favourite songs. Общо взето имат свежо и нестандартно поп звучене, което ми допада. Жалко че напоследък - на хоризонта нищо ново.