Стихчета-кихчета

Мястото за любимата ви поезия на български и чуждестранни, известни и неизвестни поети.

Синдромът „Лошо момче”

Мадлен Алгафари

___________________________________________________

Жестоко за двама

Иля Велчев

___________________________________________________

На жена ми

Никола Вапцаров

Танц

Глупако... Клончето откърши...
Порадвай му се... Днес... Сега.
Не вярваш... Но животът свърши.
И няма вече за кога.

Размърдай старото си тяло...
Не давай да те предаде.
Тръгни... Опитай отначало...
Но няма вече за къде.

И все пак... Все пак... Ето, чувай...
Звучи последното танго.
Стани, глупако, и танцувай...
Но няма вече със кого.

Утринни жени

Самотни утринни жени... Застинали красиви маски.
След вас остава в асансьора дъха на подарен парфюм.
Прибирате се уморени от мъжките случайни ласки.
Такси!... Квартирата.. Леглото... И сън сред уличния шум.

Сънливи утринни жени... Набързо сресали косите.
Оставили закуска вкъщи, дето спят деца и мъж.
Потропвате с крака зад щанда... И още ви сълзят очите.
И чак по шиите се стичат следи от падналия дъжд.

Свадливи утринни жени... С дебели кърпени чорапи.
Бастунчетата ви отмерват нещастните ви старини.
С тях отбранявате боклука, от кучето, което хапе.
И стискате като вързопче последните си земни дни.

Невръстни утринни жени... Прекрасни мънички прозявчици...
Със чантички на раменете. Прилежно влизате във клас.
Не бързайте... Ах, има време, усмихнати Червени Шапчици!
Но дебне оня Вълк отсреща... И той е май един от нас.

И двете са от Недялко Йорданов.

Любовна болка

На боговете равен ми се струва
оня, който до тебе приседнал
те слуша тъй сладко да говориш
и да се смееш нежно-шеговита.

Но аз, щом отдалече те съгледам,
в уплаха – бледна – изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва – нежен пламък
под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нежен мрак,
бучение в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,
нозете ми се подкосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
свяст ми се вие, сякаш че умирам.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

ПРОЩАЛНО
(На жена ми)

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Април 1942 г.

Диди, извини ме за двойния пост, но цял месец никой не е писал тук, а аз се сетих за едно прекрасно сихотворение на един невероятен български поет Веселин Ханчев:

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

И другото е на Димчо Дебелянов - третото стихотворение от стихосбирката Посвещение:

III

Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!

Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...