Booklovers
ЧЕТЕТЕ ПРЕВОДИТЕ НИ НА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПОРЕДИЦИ!
ЗА ДА МОЖЕТЕ, ТРЯБВА ДА ИМАТЕ 15 МНЕНИЯ И ДА БЪДЕТЕ ОДОБРЕНИ В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЯЩИТЕ!
МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ И ФЕН ПРЕВОДА НА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ 11 - ДЪЛГООЧАКВАНА ЛЮБОВ!

КАНДИДАТСТВАНЕТО В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЕНЕ СТАВА ТУК - http://twilight-bulgaria.darkbb.com/g33-group


Booklovers

ЗАПОВЯДАЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ НАШИЯ ФЕН ПРЕВОД НА КНИГА 15 И 16 ОТ ПОРЕДИЦАТА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ!

 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Издателска къща "Хермес" представя:

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пон 21 Ное 2011 - 18:23

Издателска къща "Хермес" ви канят на среща с известната писателка Александра Маринина.



















_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 9 Дек 2011 - 17:09



ЕНЕРГИЧНИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
Над 40 рецепти за зелен шейк подобряващ здравето и тонуса
от Виктория Бутенко


обем: 224 стр.
Очаквайте на: 25.11.2011 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1050-2

Въведение в света на суровата храна

Ако искате да изпитате доказания ефект от суровата храна, без да ограничавате нормалната си диета и без да правите жертви с начина си на живот, тази книга може да бъде вашият ключ към възстановяване и укрепване на организма ви!

За автора:
Виктория Бутенко – историята на едно изцеление
Виктория Бутенко е изследовател, лектор и автор, един от най-ревностните защитници на суровата храна и пионер в областта на зелените напитки. Виктория е родена в Русия, а понастоящем живее в САЩ.
През 1994 година семейството й заболява сериозно. Виктория страда от затлъстяване, а лекарите поставят на съпруга й Игор и двете им деца ред диагнози, които са повод за сериозно притеснение: хипертиреоза, ревматоиден артрит, астма, диабет, сърдечна аритмия. Специалистите дават на бащата още 2 месеца живот. Предупреждават Виктория, че сърцето й може да се предаде всеки момент. Малката им дъщеря – Валя, прекарва безсънни нощи, разтърсвана от астматична кашлица, а синът им – Сергей, е с диабет.
На ръба на отчаянието, Виктория решава да вземе нещата в свои ръце. Случайността я запознава с човек, вещ в света на суровата храна. Виктория чете, попива, осмисля новата информация. Един ден изхвърля всичките си готварски пособия, купува много пресни плодове и зеленчуци и изхвърля всичката останала храна от кухнята си.
Така започва пътят на семейство Бутенко към изцелението. Резултатите от това пътуване към здравето накратко са следните: кръвната захар на Сергей спада до нормата, астматичните пристъпи на малката Валя изчезват, а три месеца след започването на суровата диета цялото семейство участва и финишира в 10-километров маратон.
Понастоящем Виктория Бутенко пътува по цял свят и споделя вдъхновяващата си история с хората. Като се базира на най-новите открития в сферата на храненето, Виктория разяснява предимствата на подобна диета, както и колко важно е да се консумират големи количества зеленолистни храни. Канена е като лектор и участник в семинари за суровите храни в САЩ и Европа. Най-големият й хит е именно книгата „Енергични за цял живот“, която е едно чудесно въведение в света на суровата храна.
Вероятно най-важният принос на Бутенко като автор и защитник на суровата храна е революцията, чието начало дава със зелените си смутита. В продължение на десетилетия диетолозите говорят за многото полезни страни на зелените храни, но никога не е било съвсем ясно как да се включат свежи зелени растения в ежедневната диета на всеки човек. Според Виктория част от проблема е и фактът, че вкусът на зеленолистните храни не е толкова привлекателен, колкото вкусът на полуготовите храни.
Приносът на авторката се състои в две особености на подхода й. На първо място, зеленолистните растения, всепризнато полезна храна, са поднесени под формата не на салата, а на смути – напитка, приготвена в кухненски блендер. Този начин на консумация улеснява много усвояването на полезните вещества и дава много повече на организма. Втората особеност са плодовете – Бутенко разбира, че вкусът на напитката от зелени листа може да се окаже твърде силен за много хора, и добавя в блендера плодове. Тази комбинация дава на организма най-пълния комплекс от полезни вещества, а в същото време напитката е приятна на вкус.
Книгата „Енергични за цял живот“ няма за цел да ви накара да преминете изцяло на сурова храна. Авторката си е поставила за задача да помогне на всички, които искат да подобрят тонуса си и общото си здравословно състояние чрез зелените смутита. Зелените напитки могат да бъдат добавка към диетата на всеки и благотворното им въздействие да се изпита без ограничения в обичайния хранителен режим. Смутитата са лесни за приготвяне и не са зависими от сезона, а енергийните им качества са отлични. Книгата съдържа и много избрани рецепти за приготвяне на смутита, които могат да послужат за основа, на която да изградите собственото си зелено меню според личния си вкус.
Подобно на самата авторка, вие също можете да направите първите си стъпки в света на суровите храни и зелените напитки с книгата „Енергични за цял живот“!


За книгата:

Виктория Бутенко е бестселъров автор, изследовател и експерт по суровите храни, чиито книги и лекции са помогнали на хиляди хора. В „Енергични за цял живот“ Бутенко представя забележителните си открития за целебната сила на зеленолистните храни и своите патентовани зелени смутита – напитка от сурови продукти с висока хранителна стойност. Богатството от информация в книгата включва и данни за:
- високото съдържание на протеини в зелените листа и ролята им в хомеостазата
- значението на стомашната киселинност
- лечебната сила на хлорофила
- нивото на алкалност на организма
- важността на фибрите в ежедневната диета
- въздействието на зелените смутита върху състоянието на хора със здравословни проблеми
Включени са и множество рецепти за приготвяне на зелени напитки у дома.
Ако искате да изпитате доказания полезен ефект от суровата храна, без да ограничавате нормалната си диета и без да правите жертви с начина си на живот, тази книга може да бъде вашият ключ към възстановяване и укрепване на организма ви!


ОТКЪС
Революцията на зелените смутита

По време на проучването ми направи впечатление, че шимпанзетата обичат зелените листа. Спомням си как се вълнуваха шимпанзетата в зоопарка, когато получаваха свежи клонки от акация, млади палмови листа или къдраво зеле. Гледката така ме вдъхнови, че отидох до най-близкия храст и опитах самата аз да хапна акациеви листа. Те обаче не ми се сториха никак вкусни и ме подсетиха за друг проблем: аз приемах консумирането на зелени листа като задължение. Мислех си: „Трябва да си изям марулите”. Някои дни „мамех”, като ги изстисквах на сок. Изпивах набързо една чаша зелена течност и смятах, че съм изпълнила дълга си за няколко дни напред. Или пък, преди да се откажа от мазнините, поливах зелените храни с вкусен суров дресинг. Не можех обаче да си представя да седна и изям една връзка спанак или една зелка.
А ако на мен не ми харесваха, то Игор не можеше да ги понася. В детството му го карали да яде предимно хляб и месо, „като истински руснак”. В Русия по магазините рядко се намираха зеленолистни зеленчуци. От пазара можеха да се купят копър, магданоз и зелен лук, но само през лятото. Помня, че марули имаше по два пъти всяко лято, и за мен те бяха рядка и екзотична салата.
Колкото повече четях за хранителното съдържание на зеленолистните, толкова повече се убеждавах, че те са най-важната храна за човека. Само ако можех да намеря начин да ги направя достатъчно вкусни, за да приемам нужното количество и да бъда идеално здрава!
Безброй пъти се насилвах да ям големи порции зеленолистни храни – просто нарязани или под формата на салата, но установявах, че физически не съм в състояние да го направя. След две купички накъсани зелени листа или започваше да ми се гади, или получавах киселини.
Един ден, докато четях книга по биология, ми направи впечатление удивително устойчивият състав на растенията. Явно целулозата, основната съставка на растенията, има една от най-здравите молекули на планетата. В зелените листа се съдържат повече ценни вещества, отколкото в която и да е друга хранителна група, но всички те се намират вътре в растителните клетки. Тези клетки са изградени от твърда материя, вероятно като защитно средство на растението, за да бъде по-трудно за ядене от животните. За да се освободят ценните хранителни вещества от клетките, последните трябва да бъдат разкъсани, но това не е лесно. Ето защо, ако не бъдат добре сдъвкани, зелените листа не могат да задоволят хранителните ни нужди. За да извлечем полза от тях, трябва да ги сдъвчем до кремообразна консистенция.
Освен това, за храносмилането на минералите и витамините е необходима силна солна киселина с pH между 1 и 2.
Тези две условия са абсолютно задължителни за усвояването на хранителните вещества от зелените листа. Очевидно е, че когато се опитвах да ги ям просто така, не съм ги сдъвквала достатъчно добре, а вероятно и нивото на солна киселина в стомаха ми не е било достатъчно. В резултат на това страдах от лошо храносмилане и развих неприязън към зеленолистните зеленчуци като цяло.
След като десетки години сме приемали силно преработена храна, ние сме изгубили способността да дъвчем нормално. Челюстите ни са станали толкова тесни, че на мнозина им се налага да носят шини, защото няма място за всички зъби, дори при извадени мъдреци. Мускулите на челюстите ни са прекалено отслабнали, за да можем добре да сдъвчем суровите фибри. Зъболекарят няколко пъти ме посъветва да се отнасям по-внимателно към зъбите си и да не гриза твърди плодове и зеленчуци - като моркови и ябълки, а да ги настъргвам. Много хора имат пломби, изкуствени или липсващи зъби. Всичко това прави сдъвкването на зеленолистните зеленчуци до необходимата консистенция практически невъзможно.
Ето защо реших да се опитам да ги „сдъвча” с помощта на блендер „Вита-Микс”. Първо смелих малко къдраво зеле с пшенична вода. Мислех си, че просто ще затворя очи, ще запуша нос и ще го изпия. Щом отворих капака обаче, бързо го захлупих обратно. Повдигна ми се от силната миризма на пшенична трева. Тъмнозелената, почти черна смес беше абсолютно негодна за консумация. След малко главоблъскане добавих няколко банана и отново включих блендера. Така започна магията. Бавно и плахо повдигнах капака и подуших въздуха. За моя изненада, тази светлозелена смес миришеше много приятно. Нямах търпение да я опитам и отпих направо от блендера. Първата глътка ме въодушеви: беше повече от вкусно! Не твърде сладко, не твърде горчиво: най-необичайният вкус, който някога съм пробвала. Можех да го опиша с една-единствена дума: свежест.
След четири часа бях изпила всичко, което бях смляла, а по-точно: връзка къдраво зеле, четири банана и един литър вода. Чувствах се прекрасно и си направих още. Победоносно осъзнах, че за първи път в живота си съм погълнала две големички връзки зеленолистни зеленчуци за един ден, при това без мазнина или сол и наслаждавайки се на цялото преживяване. Стомахът ми се чувстваше чудесно и аз преливах от радост, че съм постигнала целта си.
Това беше през август 2004 г. Решението на моя проблем със зеленолистните зеленчуци се оказа неочаквано просто. Консумацията им по този начин отнемаше толкова малко време, че продължих да експериментирам с блендера ден след ден.
Трябва да призная, че идеята за смлени зеленолистни не беше нова за мен. Шестнайсет години по-рано, докато семейството ми се обучаваше в Творческия институт за здраве в Мичиган, ни бяха казали за изключителните лечебни свойства на енергийната супа: смлени кълнове, авокадо и ябълка. Супата беше изобретение на д-р Ан Уигмор, пионер в живите храни през XX век. Въпреки че неведнъж чухме за невероятния й благотворен ефект, повечето от присъстващите не бяха в състояние да изядат повече от две лъжици от нея поради неприятния й вкус.
Останах много впечатлена от разказите на хора, изпитали сами ползите от енергийната супа. След като се прибрах у дома, започнах отчаяно да експериментирам с нея, опитвайки се да подобря вкуса й, за да може и семейството ми да я приеме. Сложих край на опитите, когато един ден чух в градината Валя да крещи на Сергей: „Бягай! Мама пак прави онази зелена каша!”.
Въпреки всички доказателства за лечебната сила на енергийната супа, аз установих, че за съжаление, дори хората, които имат проблеми и искат да я употребяват, не могат да се насилят да я консумират редовно.
Удивена съм, че толкова години след първата ми среща с енергийната супа, когато напълно бях забравила за нея, се върнах към идеята за смлените зеленолистни зеленчуци, но от съвсем друга гледна точка. Когато започнах да пия зелени смутита, не очаквах да се случи кой знае какво. Макар да нямах сериозни здравословни проблеми, все пак се надявах да намеря лек за дразнещите неразположения, които преживявахме аз и семейството ми. След около месец усилено пиене на зелени смутита две бенки и една брадавица, които носех от ранна детска възраст, просто паднаха. Чувствах се по-енергична от всякога и започнах да споделям опита си с близките и приятелите си. Следващото, което забелязах, бе, че желанието ми за тежки храни като ядки или крекери, което понякога се появяваше – предимно вечер, напълно изчезна. Обърнах внимание, че много от бръчките по лицето ми са се махнали; започнах да чувам комплименти за свежия си вид. Ноктите ми станаха по-здрави, зрението ми се изостри и имах чудесен вкус в устата си дори сутрин, при събуждане (което не ми се бе случвало от младини).
Мечтата ми най-сетне се беше сбъднала! Поглъщах купища зеленолистни зеленчуци всеки ден. Чувствах се все по-лека и енергична. Вкусовете ми започнаха да се променят. Открих, че организмът ми просто е жадувал за зелена храна, и няколко седмици живях почти само на зелени смутита. Обикновените плодове и зеленчуци ми харесваха все повече, а желанието ми за мазни храни драстично намаля. Спрях да консумирам сол.
Две седмици по-късно, докато със съпруга ми се разхождахме по една пътечка в Калифорния, покрита с врабчови чревца и глухарчета, изведнъж усетих как устата ми се пълни със слюнка. Тъмнозелените треви ми изглеждаха толкова примамливи! Имах желание да ги късам и ям. Споделих с Игор, който внимателно ме изслуша, но не остана във възторг. Вече беше забелязал, че напоследък се храня различно. Вместо голяма салата от нарязани зеленчуци, огромно авокадо, морска сол, много лук и зехтин, аз сега накълцвах една маруля с домат, поръсвах я с лимонов сок и безкрайно й се наслаждавах, въртейки очи и мъркайки от удоволствие. Храните, които обичах преди, не ми липсваха и аз бях много доволна да ям простички неща. Бях открила, че човешкият организъм може да се научи да жадува за зелена храна.


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 9 Дек 2011 - 17:15



ФАНТАЗИИ В СМЪРТТА
от Нора Робъртс


обем: 336 стр.
очаквайте на: 25.11.2011 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-0951-9


За автора :
„Робъртс е сред най-добрите и световноизвестни писателки, които творят в наши дни.“
Уошингтън Поуст Бук Уърлд
През 1995 г. на книжния пазар се появява първата книга на никому неизвестната писателка Ди Джей Роб. Напрегнатият сюжет, динамичното действие, изпълнено с редица неочаквани обрати, и чаровната главна героиня лейтенант Ив Далас бързо печелят сърцата на любителите на качественото трилърово четиво. Освен това читателите са пленени от страстната връзка на Ив Далас и загадъчния милиардер Рурк. Те нямат търпение да прочетат следващото заглавие от поредицата, за да разберат как ще се развият отношенията между любимите им герои. И авторката на тези романи не ги разочарова. Във всяка следваща книга привлекателната лейтенант Далас разкрива поредния заплетен случай на жестоко убийство. А връзката й с любимия човек търпи обичайните житейски обрати - двамата изживяват прекрасни романтични моменти, но не липсват и разногласия.
Скоро всички започват да се досещат кой в действителност стои зад псевдонима Ди Джей Роб. Само една писателка може така майсторски да преплете любовни страсти с изумителен криминален сюжет. Неповторимата Нора Робъртс! Самата авторка и издателите й дълго време отказват да коментират коя всъщност е Ди Джей Роб. Официалното потвърждение, че Нора Робъртс пише книгите от серията „В смъртта”, е направено едва след издаването на дванадесетото заглавие и името й бива отпечататно на корицата.
Но най-важното е, че поредицата романи с главна героиня Ив Далас вече се е превърнала в тотален хит на световния книжен пазар. Отбелязан е безпрецедентен читателски интерес към бъдещите събития в живота не само на Ив и Рурк, но и на второстепенни герои като Пийбоди. Авторката получава купища писма с въпроси и препоръки как да развие сюжетната линия в следващите романи от серията.
Очевидно Нора Робъртс знае тайната на успеха и не спира да очарова многобройните си почитатели.
Всеки нейн роман се превръща в тотален хит на световния книжен пазар, а милионите й почитатели нямат търпение да прочетат поредното заглавие. Сега след огромния успех на „Родени в смъртта”, „Спомени в смъртта”, „Създадени в смъртта”, „Невинни в смъртта”, „Обещания в смъртта” и „Сродници в смъртта” почитателите на серията могат да се насладят и на следващата книга – „Фантазии в смъртта”.
Действието в романа е динамично и напрегнато, а интригата се поддържа до самия край.


За книгата:
Барт Минък, основател на една от най-успешните компании за компютърни холографски игри, е намерен мъртъв в дома си. Лейтенант Ив Далас и екипът й поемат случая. Първоначално разследването сочи, че младият и добродушен милионер Барт не е имал врагове нито сред бизнес партньорите си, нито сред четиримата си най-близки приятели, съоснователи на компанията.
Мистериозният мотив за убийството се усложнява и от странните обстоятелства около случая. В опита си да разбере как някой е проникнал през безупречната защита в дома на Барт, Ив се принуждава да потърси помощта на съпруга си - Рурк.
След броени дни младата Сил, една от главните фигури в компанията на Барт, става жертва на инцидент в дома си и едва оцелява. Ив започва да разплита случая с помощта на новите следи в дома на жената и скоро разбира, че компютърните игри, както всеки голям бизнес, раждат свирепа конкуренция. В този случай обаче изживяването на фантазиите в игра е висок залог, а цената на грешките е смърт.
За да стигне до убиеца, Ив ще трябва да премине през компютърния ад, който той е създал за нея.


Отзиви за книгите на Нора Робъртс:

Когато най-авторитетните световни издания те оценят така…. и най-големите критици стават твои почитатели!

„Робъртс е сред най-добрите и световноизвестни писателки, които творят в наши дни.“ Уошингтън Поуст Бук Уърлд

„Наистина неотразима! Всички обичат нейните книги!”
Роумънс Нюз Тудей

„Нора Робъртс е майстор художник, който рисува с думи. Героите и историите й са пълни със страст.“ Лос Анджелис Дейли Нюз

„Робъртс изгражда характери, които добиват реални измерения; докато четем за тях, те се превръщат в част от живота ни.“ Стейт

„Стилът на Нора Робъртс звучи съвременно и свежо….“
Къркъс Ривю

„Писателка, чиито книги ще ви пленят и ще ви забавляват!“
Ю Ес Ей Тудей

„Невероятен стил, прекрасни герои, чудесен диалог”.
Кофитаймроумън



_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 9 Дек 2011 - 17:20


СТЪКЛЕНИЯТ ЗАМЪК
224 седмици бестселър на „Ню Йорк Таймс“
от Джанет Уолс


обем: 352 стр.
Очаквайте на: 02.12.2011 г.!
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1053-3

Истинска житейска история за силата на духа и личния избор!

За автора:

ВЯРВАМ В КЪСМЕТА – КОЛКОТО ПО-УПОРИТО РАБОТИШ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМ КЪСМЕТЛИЯ СИ.
Джанет Уолс

„Стъкленият замък“ проследява истинската житейска история на авторката Джанет Уолс – журналистка, работила за едни от най-престижните вестници и списания в Америка: Ю Ес Ей Тудей, Ескуайърър, списание Ню Йорк и др. Това е изключително добре написана, остроумна и увлекателна книга, носител на няколко престижни литературни награди: наградата Кристофър – за „утвърждаване на най-висшите човешки ценности”, наградата на Американската асоциация на библиотеките „Алекс“ и наградата Книги за по-добър живот.
Рядко явление е една книга да се радва на толкова топъл прием както от читатели, така и от критици. „Стъкленият замък” е сред най-продаваните заглавия в САЩ и Канада в продължение на години, като само в САЩ са продадени над 4 млн. екземпляра. Книгата фигурира в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс в продължение на 244 седмици. Книгата е сред Топ 10 на най-голямата електронна книжарница „Амазон“ за най-добри книги на десетилетието. „Стъкленият замък“ е преведен на повече от 30 езика, а правата за заснемане на филм по книгата са закупени от Парамаунт.

За книгата:

„Стъкленият замък“ проследява изпълнения с превратности живот на авторката. Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Майката е потомка на заможно тексаско семейство, учител по професия и художник по призвание. Тя е добре образована, запозната с най-големите световни писатели и философи и напълно отдадена на изкуството си. Бащата е харизматичен и ерудиран, увлича се от квантова физика и технологии, от геология и литература. Той обаче се задържа по-дълго на масите за покер и в кръчмите, отколкото на която и да било работа. Майката рисува по цял ден и мечтае да получи признание за таланта си, а бащата чертае планове на изобретения, които ще ги направят баснословно богати (например машина, която ще отделя златото от скалите). Когато сметките се натрупат и кредиторите започнат да ги притискат, семейството просто се качва в колата посреднощ, отива на ново място и започва отначало.
Семейство Уолс живее в ужасна бедност, децата понякога с дни наред няма какво да ядат, но пък иначе разговарят за изкуство и философия, за наука и психология. Парадоксите в семейството са поразяващи: на четири години децата вече знаят да четат, но не ходят на училище; децата спят в кашони на пода, а майка им купува пиано, за да поддържа духа им бодър; децата ходят гладни и окъсани, но родителите отказват да кандидатстват за помощи, тъй като това ще нанесе непоправими щети върху психиката им; живеят без ток, отопление и течаща вода, но майката отказва да продаде старинните си бижута, защото било въпрос на самоуважение; живеят на улицата като бездомници, а притежават земя за милиони в Тексас.
Образите на майката и бащата са толкова многопластови, че е трудно да се изгради еднозначно отношение към тях. Когато нямат пари за коледни подаръци, бащата завежда всяко от децата в пустинята, за да си избере звезда, която ще си е само негова. И пак той открадва парите, които децата месеци наред спестяват от собствения си труд, за да си купи алкохол. Според майката: Животът е приключение; това, което не ни убива, ни прави по-силни. Няма нужда да ходят на лекар, защото това само би ги изнежило, или да помага на децата си – те ще се учат от собствените си грешки. Затова няма проблем, че стените на апартамента, в който живеят, са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат за това) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). Децата са научени сами да се грижат за себе си: ядат от кофите за боклук в училище, събират дърва в гората, оцветяват кожата си в черно, за да не личат дупките по дрехите им. Без да падат духом, те работят упорито, за да съберат пари и да избягат от този живот. Едно по едно, децата се преместват в Ню Йорк и всяко от тях постига успех в професията, която си е избрало. Не след дълго обаче родителите им се появяват на прага, без средства и желание за препитание. И въпреки че децата правят всичко възможно да помогнат на родителите си, те все пак се оказват на улицата. А защо не? – пита майката. – Да си бездомен е приключение!
Стъкленият замък, който бащата обещава да построи, когато станат баснословно богати от неговите изобретения, е метафора за безплодните мечти, неподплатени с усилия. Това е книга за силата на духа, за решимостта да надделееш над обстоятелствата и смелостта да следваш пътя, който си си начертал.

***
Джанет Уолс със съпруга си, писателя Джон Тейлър. Именно той я подтиква да опише спомените от детството си в книга. Джон е най-големият й почитател и най-суровият й критик.

Отзиви за „Стъкленият замък“:
Уолс е един от малцината автори, които съумяват да превъплътят болезнените спомени в изящно изкуство.
сп. „Пийпъл“

„Стъкленият замък“ предлага една от онези истории, които ще ви държат будни дълго след като домът е притихнал.
сп. „Вог“

Има родени разказвачи. Има и хора, чийто живот си заслужава да бъде разказан. Най-добрите мемоари се раждат тогава, когато тези две условия се съчетаят. И точно това се е случило в „Стъкленият замък“.
в. „Ню Йорк Нюсдей“

В някои моменти „Стъкленият замък“ ще ви остави без дъх, в други ще ви изпълни с гняв, а на финала ще ви остави зяпнали от изумление.
„Нешънъл Ривю Онлайн“

Уолс притежава уникален талант да заплита нишката на повествованието, а „Стъкленият замък“ е изумителна творба.
сп. „Ентъртейнмънт Уийкли“
Брилянтно!
сп. „Тайм“

Всеки спомен е по-невероятен от предходния... Щастие за читателя е, че Уолс разказва така умело и с такъв усет към детайла.
в. „Плейн Дийлър“

Пестеливо и великолепно поднесени мемоари... Въздействието на „Стъкленият замък“ се дължи на съчетанието от неподправено детско възприятие и лишена от сантименталност проза.
в. „Вилидж Войс“

На осмия ден, когато Господ раздавал на хората правото да се оплакват, срещнал Джанет Уолс и й казал: „Ти имаш неограничено и доживотно право“. Очевидно Уолс е отклонила любезното предложение.
в. „Чикаго Трибюн“

Дикенсовите сцени на нищета и несгоди не са по-смели и по-провокативни от спомените, оживели на страниците на тази поразителна автобиографична книга.
в. „Атланта Джърнъл – Конститюшън“

Читателите ще останат удивени от интелекта и духа на децата в семейство Уолс.
в. „Ню Йорк Таймс“

Да се измъкнеш сам от блатото по мюнхаузеновски, типична американска история.
сп. „Къркъс Ривю“

Великолепна книга... Уолс притежава удивителен талант на разказвач.
сп. „Пъблишърс Уийкли“

Джанет Уолс се е решила да разкаже цялата истина и резултатът е тази дълбоко вълнуваща автобиографична книга.
сп. „Гламър“

Ще станете фенове на семейство Уолс.
сп. „Нюзуик“

Уолс пише ясно и емоционално; дълбокото разбиране на другия прави тази творба изключително въздействаща и вдъхновяваща.
в. „Тампа Трибюн“

Прецизно и изящно Джанет Уолс извайва пленителен разказ от една от най-обърканите и сърцераздирателни истории за несретно детство, излизали изпод нечие перо. Тази дълбоко затрогваща автобиографична книга е триумф във всяко едно отношение и постига онова, към което всяка добра книга трябва да се стреми: утвърждава вярата в човешкия дух.
Дани Шапиро, автор на „Семейна история“

Не мислете, че можете да оставите „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, след като сте прочели първите няколко страници... Книгата е едновременно забавна и тъжна, леко чудата и изпълнена с любов. Бях невероятно запленен от нея.
Доминик Дън, автор на „Така живеехме тогава“

Интервю с Джанет Уолс: КНИГАТА ТРЯБВА ДА Е КАТО ДЕТЕ – ЗАЧЕНАТА СЪС СТРАСТ И ОТГЛЕДАНА С ВНИМАНИЕ

Джанет, колко време ти отне да напишеш тази книга и труден ли беше този процес?
- Да пиша за себе си, за своите лични преживявания, за мен беше ново и доста смущаващо занимание. През последните 25 години няколко пъти се опитвах да опиша своята история. Случвало се е да напиша до 200 страници за един уикенд и след това да ги изхвърля, без дори да ги погледна. В един момент реших да романизирам историята си, но не се получи. Когато накрая реших, че вече съм готова да разкажа истината, книгата се роди само за шест седмици; следващите четири години прекарах в редактирането й. Но както казва съпругът ми: Книгата трябва да е като дете – зачената със страст и отгледана с внимание.
Защо отлага толкова дълго, преди да опишеш спомените си?
- Бях убедена, че ако истината за моето детство и за семейството ми излезе наяве, ще загубя работата си, приятелите си, общественото си положение. Оказа се, че никога не съм грешила толкова в живота си, че много съм подценила хората. Не само не загубих нищо, а спечелих много нови приятели и съмишленици. Цял живот съм крила истината за миналото си, не съм си позволявала лукса да се доверявам на другите и затова съм пропуснала шанса да узная на колко голямо състрадание, човечност и истинско приемане са способни хората. Ненапразно една от най-великите мисли в Библята е: Истината ще ви направи свободни. Вече наистина съм такава.
Как успя да запазиш неутралния тон, когато разказваш случки, събуждащи толкова много емоции?
- Исках да разкажа историята си такава, каквато е, и да оставя читателя сам да я съпреживее емоционално според собствените си критерии. Разказът се води от името на детето, което бях, но през призмата на човека, който станах. Според някои от моите читатели, именно в моята обективност се крие най-голямата сила и въздействие на книгата, а според други – това е недостатък. Искам читателят сам да реши за себе си кое е криво и кое – право.
Според някои, ти си имала магическо, сюрреалистично детство, което те е подготвило за живота и те е направило боец. Според други, родителите ти са били чудовища, а децата в семейството ти са били малтретирани. Във всички случаи детството ти е било трудно. Защо не изпитваш горчивина?
- Една от причините да успея да превърна спомените си в книга е, че сега съм много щастлива с това, което правя. Преди 10 или 15 години чувствата към родителите ми бяха доста объркани. Писането на книгата беше истински катарзис за мен. Сега имам нужната перспектива и мога да приема миналото и хората такива, каквито са. Това, което научих от живота, е, че нещата никога не са черно-бели.
Вярваш ли в късмета?
- Определено вярвам в късмета. Смятам, че колкото по-упорито работиш, толкова по-голям късметлия си. Една от любимите фрази на баба ми бе: Упорствай и се моли. Вярата в някаква по-висша сила е важна, но междувременно трябва да си размърдаш задника. За мен късметът е да изиграеш правилно картите, които са ти раздадени. Може картите ти да са лоши, но да направиш чудеса с тях, а може да получиш великолепни карти и да ги разиграеш лошо или да не направиш нищо. На мен ми дадоха смесени карти; ако бях седнала да се окайвам, нямаше да постигна нищо.
Какво се надяваш да получат читателите ти от твоята книга?
- Много хора, прочели „Стъкленият замък“, са ми казвали: „Ти си толкова силна и издръжлива, на твое място аз нямаше да се справя“. Това, разбира се, е много ласкателно, но не е вярно. Те са толкова силни, колкото съм и аз. Просто аз имах невероятния шанс да подложа тези си качества на изпитание.


ОТКЪС
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 23 Дек 2011 - 15:38



КНИГА ЗА ПРОБУЖДАНЕ
от Марк Непо


обем: 464 стр.
очаквайте на: 16.12.2011 г.!
цена: 14,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1055-7

Как да постигнем живота, за който мечтаем, като живеем пълноценно живота, който имаме!
365 идеи да посрещнеш новия ден.


За автора:
Марк Непо е поет, фиолософ и автор на няколко книги за духовно израстване. „Книга за пробуждане“ е издадена през 2000 г., но истинското й преоткриване е през 2010 г., когато Опра я провъзгласява за една от най-хубавите и вдъхновяващи книги, които е чела. Продажбите на „Книга за пробуждане“ само в Америка надхвърлят 1.5 милиона долара. Книгата не слиза от бестселъровите класации на „Амазон“, „Паблишърс уикли „ и „Ню Йорк Таймс“.
Читателските отзиви са много възторжени. Правата за „Книга за пробуждане“ са закупени в 12 държави.


За книгата:
Tова е книга на тайнствата. Тя ни води към изобилието от чудеса в ежедневието, към малките дарове, с които сме заобиколени. В книгата ще откриете 365 послания и медитации - за всеки ден от годината. Вдъхновяващи истории и размисли, които ни помагат да събудим скритата сила на душата си и да открием своя път към радостта.
Авторът на тази книга е бил болен от рак. Преживяното го е разтърсило, принудило го е да преосмисли кое е важното в живота. Сега той ни кани да погледнем през неговите очи и сърце, за да се събудим за собствения си живот. Оцелял след изпитанието, Марк Непо е съхранил жаждата и мъдростта на умиращия, благодарен за възможността да посрещне всеки нов ден. В прозренията на този мъдър, космополитен човек, който черпи от световната съкровищница от духовни традиции: будизъм и християнство, суфизъм и фолклор, можете да откриете отразени собствените си търсения, крушения и полети на духа. Той ще ви накара да се замислите върху приятелството и прошката, страха и вярата, изпитанията и благодатта, слабостта и величието на човека. Но най-вече ще ви припомни болката, чудото и мистерията на любовта.
Подгответе се за изненади. Животът може би е по-вълшебен, отколкото си представяте.


ОТКЪСИ:
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 23 Дек 2011 - 15:42



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”
представя ЛУКСОЗНИЯ АЛБУМ

ЛЮБОВТА РАЖДА СЛЪНЦА
от Петър Дънов


обем: 80 стр.
цена: 14,99 лв.
ISBN: 978-954-26-1056-4
Очаквайте на: 16.12.2011 г.!

"Цял свят се прекланя пред мене , а аз се прекланям пред Учителя
Петър Дънов от България."

Алберт Айнщайн


Учителя Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Учението му е познато в целия свят. Той е основател на духовното общество „Бялото братство“, което има хиляди последователи.

„Бялото братство“ всяка година се събира
на Седемте римски езера – свещено място от създаването на обществото до наши дни

Дънов създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни.

"Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека“ - Петър Дънов


Дънов полага основите на холистичната медицина в България и дава ключовите концепции за човека като триединство на дух, душа и тяло. В своите беседи той говори за космическия образ на човека, „дете на Бога и Природата“, в който се отразява цялото творение. Притежаващ теологично и медицинско образование и същевременно чудотворни лечителски способности, Учителя предлага множество методи и средства за лечение.
Пътят на човешката душа, добродетелите и успехът, енергиите на природата, силата на мисълта, семейството и възпитанието на детето са други основни теми в лекциите и беседите на Дънов.
Сега ИК „Хермес“ представя подаръчното двуезично издание (на български и английски език) - „Любовта ражда слънца“.


За “Любовта ражда слънца“:

Храна за душата – такъв e настоящият албум. Той включва седемдесет и две мисли на Учителя Петър Дънов, които представят основни теми от неговото учение. То се базира на трите фундаментални принципа: Любов, Мъдрост, Истина, обуславящи троичността на цялото Битие и проявената вселена. Заедно с останалите два основни принципа: Правда и Добродетел, те създават почитаната от древността фигура на пентаграма – космическия човек. Природата, работата с природните елементи, музиката и паневритмията също са ключови теми в учението на Бялото братство. Включени са няколко сентенции, които Учителя давал за размишление и медитация, както и някои основни правила за живота: пътепоказатели за еволюционния път на човека – нагоре към светлината и Великата любов, от която сме произлезли.
Снимките в албума допълват прозренията, до които можете да достигнете, докато се наслаждавате на подбраните късчета мъдрост.


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 23 Дек 2011 - 15:43

Издателстка къща "Хермес" ни пожелава Весела Коледа и Щастлива Нова Година!


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 22 Яну 2012 - 18:59



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС” представя

ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ
Една свидетелка е набелязана да умре!
от Джули Гаруд

обем: 304 стр.
очаквайте на: 13. 01. 2012 г.
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1062-5

За автора:

Когато става въпрос за приковаващи вниманието романи с безмилостно напрежение, Джули Гаруд е неповторима. С всяка книга тя усъвършенства умението си да създава герои, които оживяват на страниците и неизменно изненадват читателя с развръзката. Според многобройните й почитатели, тя съумява да постигне идеалното равновесие между вълнуващи интриги и проникновено вникване в човешката душа, между ескалиращо действие и завладяващи пориви на сърцето.
Първият й роман в жанра на съвременния романтичен съспенс излиза през юли 2000 г., прекарва 6 седмици в класацията на Ню Йорк Таймс за издания в твърди корици.
Сега вече Джули Гаруд е постигнала:
– над 35 милиона екземпляра продадени в световен мащаб;
– 17 бестселъра в престижната класация на Ню Йорк Таймс и 1-ви места в класацията;
– превеждана е в 26 страни от големи местни
издатели /Бертелстман в Германия; Саймън и Шустър във Великобритания, Атлантида в Латинска Америка и т.н./.
Джули Гаруд има три деца и написва дебютния си роман, когато най-малкото от тях тръгва в първи клас. И оттогава не спира да пише. Живее със семейството си в Лийуд, Канзас.

За книгата:

Младата и красива Ели Съливан работи като хирург в травмaтологията на голяма градска болница. След раздялата с бившия си годеник Ели се отдава изцяло на работата си. Далеч от родителите си, тя живее скромно и се старае да не привлича излишно внимание. Причината се крие в детството й, когато, единадесетгодишна, става обект на фантазиите на душевноболния младеж Евън Патерсън. След като не откликва на чувствата му, Евън се опитва да я убие по особено жесток начин. Момичето оцелява, но преживяната травма го белязва за цял живот.
Докато разпуска с джогинг след тежко дежурство в болницата, Ели става неволен свидетел на престрелка, при която е ранен агент на ФБР. Агентът оцелява благодарение на навременната лекарска намеса на Ели, а тя се оказва в центъра на криминалното разследване. Престъпниците - идентифицирани като семейство Ландри, са издирвани от Бюрото за незаконна търговия с оръжия. Защитата на младата жена е поета от специален агент Макс Даниълс, който работи на Хаваите.
Животът на Ели вече никога няма да бъде същият.



Откъс:
Spoiler:
 


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 22 Яну 2012 - 19:01



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”
представя
MASS EFFECT

РАЗКРИТИЕТО

от Дрю Карпишин

Бестселъров автор на
НЮ ЙОРК ТАЙМС
и автор на видеоиграта
MASS EFFECT


oбем: 304 стр.
очаквайте на: 13. 01. 2012 г.
цена: 9,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1027-4

„Мас Ефект: Разкритието“: предистория на една от най-очакваните игри за 2012 година!

За играта

„Мас Ефект“ е популярна компютърна ролева игра, разработена от „Байоуер“, Канада. Първата част на играта се появява на пазара през 2007 година, последвана от „Мас Ефект 2“ през януари 2010-а, а третата, която ще се появи през март 2012-а, вече беше обявена от феновете за очакваната с най-голямо нетърпение игра за годината по време на церемонията за видеоигри на „Спайк Тиви“.
Действието се развива в бъдещето, през 2183 година, като играчът приема ролята на командир Шепърд – елитен войник, изпратен на мисия да проучи Галактиката с космическия кораб „Нормандия“. Заглавието „Мас Ефект“ се отнася до специфично физично явление, което притежава свойства, сходни на гравитацията и електромагнетизма, и е сред основните причини за разширяването на Вселената. То възпрепятства инерцията и позволява пътуване със скорост, по-голяма от тази на светлината. Играта се отличава от останалите компютърни игри и по значението, което сюжетът оказва върху развитието на играта. Диалогът, при който играчът има правото сам да избира репликите си, формира характера на командир Шепърд и предопределя съдбата му. От всеки избор в дадена ситуация зависи развоят на събитията и дори – в крайна сметка – съдбата на човечеството. Извънземните раси използват мас ефекта, за да влияят на останалите жители на Галактиката на енергийно ниво и да ги контролират. Правата за филмиране на „Мас Ефект“ са закупени от „Леджендари Пикчърс“, известно с мащабната холивудска продукция „300“, както и с хитовите филми „Тъмният рицар“, „Спайдърмен“, „Х мен“ и др. Представители на „Байоуер“ ще са изпълнителни продуценти на филма, който се очаква по екраните през 2013 година. Играта е носител на наградата за игра на годината и още четири награди за графика и дизайн за 2008 година.

За автора

Автор на книгите по едноименната компютърна игра е канадецът от украински произход Дрю Карпишин, написал и трилогията за Дарт Бейн към култовата поредица „Междузвездни войни“. Освен като писател, Карпишин работи и като дизайнер за „Байоуер“ и участва в разработването на играта „Мас Ефект“, както и на популярната видеоигра „Междузвездни войни: Рицарите на Старата република“.
Преди да се захване с писане, Дрю Карпишин си изкарва прехраната като данъчен инспектор, но автомобилна катастрофа го принуждава да се откаже от работата си. След като се възстановява напълно, записва английска филология в Университета в Албърта и придобива магистърска степен. Жени се за дългогодишната си приятелка Дженифър и прекарва девет години с нея и любимата си котка Рокси в дома им в Едмънтън. След примамливото предложение от „Байоуер“ двамата се местят в Остин, Тексас, САЩ.

За книгата

Сюжетът на първата книга – „Разкритието“, запознава читателя с малко известни факти и герои, които имат отношение към компютърната игра. През 2183 г. всички общества в Галактиката разчитат на свръхмодерна технология, оставена им от безследно изчезналата извънземна раса на протеанците. Благодарение на тази технология човечеството успява да достигне непознати планети и да влезе в контакт с извънземни раси. Човечеството постепенно извоюва важно място сред останалите раси, но трябва да доказва себе си във всеки един момент. Представители на различните раси се събират в Цитаделата – космическа станция, ръководена от Галактически съвет, който взема най-важните решения. Съветът включва представители на трите най-видни извънземни раси: асари, саларианци и турианци. Асарите са еднополови, сини на цвят същества, които приличат на жени и са почитани заради мъдростта си; саларианците живеят кратко, а турианците наподобяват грабливи птици. Сред останалите раси по-важни са кроганите, които приличат на влечуги, и батарианците, които се различават от хората единствено по височината си и наличието на два чифта очи. На капитан Дейвид Андерсън, герой на човечеството, е възложена тайна мисия: да разследва унищожението на свръхсекретна изследователска станция, в която учени са проучвали възможността за създаване на изкуствен интелект. Основният въпрос, на който човешките лидери се опитват да си отговорят, е кой стои зад нападението и каква е неговата цел. Часове преди унищожението на станцията Кали Сандърс, млада изследователка, работеща по проекта, прави неочаквани разкрития за предателство и мистериозно изчезва. Андерсън открива Кали и двамата се оказват въвлечени в зловеща конспирация, която може да им коства живота. В основата на сюжета е идеята за изкуствения интелект и неговото значение в борбата за надмощие между галактическите видове.

Какво ново ще открият феновете на играта?
От „Разкритието“, чието действие се развива осемнадесет години преди това в играта, феновете на „Мас Ефект“ ще научат куп любопитни подробности за любимите си герои и ще ги опознаят по-добре, а именно:

Къде се корени причината за ненавистта на Сарен към човешката раса?
По какъв начин Сарен разкрива съществуването на кораба „Суверен“?
Защо Андерсън се оказва неподходящ за първи човешки Фантом?

В.: Дрю, разкажи ни повече за сюжета на книгата и за връзката й с играта „Мас Ефект“. Трябва ли читателите да са играли играта, за да разберат книгата, или не е задължително?
О.: Не е нужно да сте играли играта, за да прочетете романа (както и обратното), защото романът и играта разказват своя собствена история с достатъчно детайли за света на Мас Ефект. Биха могли да бъдат и самостоятелни, но смятам, че основното им предназначение е да зарадват феновете на играта. Постарах се да не издавам прекалено голяма част от сюжета на играта, така че няма значение с коя история ще се запознаете първо. Вярвам, че „Разкритието“ ще бъде тъкмо това, което феновете на Мас Ефект биха искали от един роман – нещо, което не пречи на удоволствието им от играта, но надгражда цялостната вселена.

В.: Как започна кариерата си в света на игрите и писането?
О.: Големият пробив дойде през 2000-та година, когато се включих в конкурс на „Уизърдс ъв дъ Коуст“ за проекти за роман, чието действие се развива в света на Забравените царства. Изпратих им проекта си и в крайна сметка така се появи първият ми роман – „Темпъл Хил“.
Що се отнася до пробива ми в света на игрите, бях на точното място в точното време. Работех по магистърската си степен по английска филология в Университета на Албърта (също през 2000-та година), където видях обява от BioWare. Компанията търсеше автори. Аз вече бях подписал договора си за романа по Forgotten Realms, а BioWare са известни с поредицата си Baldur’s Gate, чието действие се развива в същия свят. Изглежда, всичко си пасна идеално. Започнах работа през пролетта на 2000-та година и нещата се задвижиха.

В.: С какво обичаш да се занимаваш, когато не пишеш?
О.: В свободното си време обожавам да играя голф, това е голямата ми страст. Почитател съм и на билярда, обичам много да следя и спорта в медиите.

В.: Самият ти геймър ли си и кои са любимите ти игри?
О.: Честно казано, от писане и голф не ми остава време за компютърни игри. Играл съм не повече от шест игри за последните пет години.

В.: Дрю, кажи ни честно – държиш ли на читателските мнения дори когато са отрицателни? Или понякога критиката – пък била тя и градивна – преминава границата на допустимото?
О.: Обичам да получавам писма от читателите и геймърите, за да знам дали съм на прав път. Опитвам се да не обръщам внимание на хейтърите – хората, които само критикуват и обиждат. В крайна сметка трябва да следваме собствения си инстинкт, защото, ако се опитваме да се харесаме на всички, със сигурност ще претърпим провал. За щастие до този момент получавам предимно положителни отзиви, което значи, че инстинктът ми не ме е подвел.

В.: Кой герой от „Разкритието“ е най-близо до самия теб?
О.: Вероятно Андерсън, макар че той всъщност притежава моите най-добри страни, не и недостатъците ми. Да кажем, че той е това, което аз бих искал да бъда. Възхищавам се на чувството му за отговорност и чест. Ако можех да съм някой друг, бих искал да съм Андерсън.

В.: Последен въпрос, Дрю. Какво можем да очакваме от теб през тази година? Работиш ли вече по нови проекти?
О.: През 2012 година планирам да отделя време и на нещо, което е изцяло мое творение – работя върху фентъзи трилогия в жанра „меч и магия“, която е почти завършена. Кой знае, може би това ще бъде наследникът на Властелинът на пръстените/Колелото на времето/Игра на тронове. А може би ще бъде пълен провал. Само времето ще покаже!





_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 22 Яну 2012 - 19:03



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
представя
БЕСТСЕЛЪРА

ОТ САМОУВАЖЕНИЕТО ДО ЕГОИЗМА
Разговор между мен и теб

от Хорхе Букай


обем: 208 стр.
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1060-1

Очаквайте на: 20. 01. 2012 г.!

ТЪГАТА И ПЕСИМИЗМЪТ НА БЪЛГАРИТЕ МЕ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НУЖЕН ТУК. ЕТО ЗАЩО СМЯТАМ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА ДА ДОЙДА ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ! – ТОВА ЗАЯВИ НА ТРЪГВАНЕ ОТ СТРАНАТА НИ МИНАЛАТА ГОДИНА НАЙ-ЧЕТЕНИЯТ АВТОР В БЪЛГАРИЯ – ХОРХЕ БУКАЙ.
В НАЧАЛОТО НА 2012 ГОДИНА ДАТАТА НА ПРИСТИГАНЕТО МУ ВЕЧЕ Е ЯСНА – 27 МАЙ.

ПОВОДЪТ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО МУ Е БЕСТСЕЛЪРЪТ
„ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ“ – ЕДНА МНОГО СПЕЦИАЛНА КНИГА, КОЯТО АВТОРЪТ ИЗЯВИ ЖЕЛАНИЕ ЛИЧНО ДА ПРЕДСТАВИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ.
За първи път в 20-годишната история на ИК „Хермес“ и за първи път в историята на българското книгоиздаване чуждестранен писател посещава България три поредни години. По желание на читателите, които не успяха да се срещнат с бестселъровия автор през 2010 и 2011 година, и лично по молба на Хорхе Букай, той каца на летище София на 27 май 2012 г. и ще остане в страната ни до 1 юни. Поводът за посещението му е премиерата на книгата „Пътят на сълзите“, която ще се появи на българския книжен пазар непосредствено преди гостуването на автора. Според Хорхе Букай, това е една от най-специалните му книги и той лично държи да я представи пред българските си читатели, за да помогне на много хора да преодолеят тъгата и да се справят със страданието.
Тази година Букай ще се срещне и с почитателите си от Северна България, които не спират да изпращат писма и да звънят в офиса на издателството с молба да чуят и видят на живо любимия си автор. Екипът на ИК „Хермес“ подготвя нови изненади за Хорхе Букай, сред които и посещение на любима опера. Миналата година Хорхе се наслади на операта на Верди „Набуко“ в Античния театър в Пловдив и остана без думи.
Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е авторът в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, а в последните години името му нашумя и в Eвропа: Испания, Германия, Русия и други европейски държави. Правата за книгите му са купени и в Китай.
От четири години и България, благодарение на ИК „Хермес“, се нарежда сред страните, оценили подобаващо творбите на Хорхе Букай. Още с първата си книга – „Нека ти разкажа“, авторът успя да спечели много почитатели. Тя стана любимата книга на хиляди българи. Отзивите за нея бяха наистина отлични.
Втората книга на Хорхе Букай – „Приказки за размисъл“, подобно на „Нека ти разкажа“, се нареди сред най-продаваните книги в България и затвърди мястото на Букай като знаково име сред читателската аудитория. „Приказки за размисъл“ е сборник от истории, които изследват отделни страни на човешката природа. Тези истории вдъхновиха и известната българска художничка Антония Дочева за картините от великолепната изложба „Искам“.
В края на 2009 г. под знака на ИК „Хермес“ излезе и третата книга на аржентинския автор – „Писма до Клаудия“ – поредната вълшебна история, която ни повежда на приказно пътешествие към дебрите на собствената ни душа.
През юни 2010 г. по покана на ИК „Хермес“ Хорхе Букай пристигна в България. Гостуването на световноизвестния аржентински писател и психотерапевт в нашата страна бе определено от медиите и многобройните му почитатели като културното събитие на годината. С непринуденото си поведение и слънчев характер Букай спечели сърцата на хилядите българи, които се докоснаха до него. По време на гостуването си през юни 2010 г. Хорхе Букай официално представи и романа си „Да се обичаме с отворени очи“, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Същата година ИК „Хермес“ пусна на пазара и бестселъра „Трите въпроса“. През май 2011 г. излезе продължението на „Нека ти разкажа“ – „Разказвай с мен“. Седмица след излизането й Хорхе Букай пристигна отново в България.
По време на гостуването си в нашата страна през 2010 година световноизвестният писател беше приет лично от президента – г-н Георги Първанов, според когото издаването на всяка нова книга на Букай в България е културно събитие.

Миналата година бестселъровият автор беше приет и от кмета на град Бургас – г-н Димитър Николов. Най-вълнуващи обаче се оказаха срещите-разговор с читателите в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, по време на които се събраха рекорден брой посетители. Само в София желаещите да видят и чуят на живо Букай бяха над 1200 човека. По всеобщо мнение, за първи път на среща с писател се събират толкова много хора.

Тази година ИК „Хермес“ ще даде възможност и на почитателите от Северна България да се докоснат до харизматичната личност на Хорхе Букай. Датите за гостуването му във Варна, Русе и Велико Търново ще бъдат обявени няколко седмици преди пристигането на Хорхе в България.
За автора

Никой не може да направи за теб това, което ти сам
трябва да направиш.
Хорхе Букай



Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на психичното здраве.
Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки.
Сега най-четеният автор в България представя новата си книга – „От самоуважението до егоизма“. Тя е първата книга на Букай, която ще издадем през 2012 година.
За книгата „От самоуважението до егоизма“
Да обичаш и цениш себе си – най-трудното от всички предизвикателства. От деца са ни учили, че да живеем за себе си, е аморално, да поставяме себе си на първо място – егоистично. Но нима обичта към другите не започва с обичта към себе си? Къде минава тънката граница между самоуважението и егоизма? Хорхе Букай ни кара да разсъждаваме заедно за стойността на самоуважението, за пагубното влияние на страха, за смазващото бреме на вината, за силата да отстояваме себе си. Може би, ако успеем да поемем отговорността за собствения си живот, ще направим първата и най-важна стъпка по пътя към самоуважението.
Всеки процес на превръщането ни в личности, наясно със собствената си стойност, започва, когато открием колко е важно да поемем риска да сме истински. Да се приемем такива, каквито сме. Да прекратим конфликта със себе си, да не се укоряваме, че не сме такива, каквито другите желаят, да не се наказваме, че в момента не сме онези, които ни се иска да бъдем. Понякога най-хубавото, което може да ни се случи, е да не сме такива, каквито другите очакват от нас...
Х. Букай
Откъс
* * *
Предговор от автора
По пътя на тази неочаквана мисия, която ми възложи животът — да предам в писмен вид част от знанието, получено от други учители, непрестанно се оказвам в донякъде непривично положение. Без значение къде съм — в Аржентина, Мексико или Испания, се натъквам на хора, които ме поздравяват, наричат ме по име или ми говорят така, както говорят на приятелите или спътниците в живота си, а аз дори не ги познавам (поне не в тривиалния смисъл на думата). Необикновен е както фактът, че те ме познават, така и убеждението ми, че всеки от тях ми е помогнал, по един или друг начин, да се занимавам с нещата, които винаги са били толкова важни за мен. Чувството е невероятно и неописуемо.
Може би вече познаваш почти натрапчивия ми навик да повтарям и обяснявам нещата, които се опитвам да правя, и да ги формулирам, използвайки приказките като изразно средство. Лесно ми е да свързвам ситуациите, в които се оказвам, с различни, нерядко стари истории, онагледяващи конкретната ми идея. От дервишите, хасидите и будистките монаси знаем, че метафорите и приказките са неповторим начин за предаване на знанието. Ще споделя една история, разказвана от суфите, към която прибягвам, когато зная или вярвам, че много хора ще слушат внимателно онова, което им разказвам, или ще прочетат с интерес и отворено съзнание книгите, които пиша.
Главен герой в тази история, както и на всички суфистки предания, е легендарният Настрадин Ходжа — необикновена личност, способна на безкрайни преображения. Понякога го срещаме като грохнал старец, а друг път — като напет младеж. Понякога приема образа на мъдрец, а след това — на пълен глупак. Веднъж е в ролята на просяк, в следващата приказка — млад жених, в третата — приказно богат султан, макар името му винаги да е Настрадин. Фактът, че толкова много и различни герои споделят едно и също име, може би е най-добрият начин да повярваме, че всеки от нас също може да е Настрадин. По един или друг начин, всички ние представляваме различни персонажи. Всеки от нас може да бъде както мъдрец, така и глупак. Понякога сме пращящи от сила младежи, а друг път сякаш ставаме немощни и недъгави старци.
В тази история, която избирам, за да ви приветствам за добре дошли, Настрадин е човек, който по някаква незнайна причина се бил окичил със славата на мъдрец, вещ по вечните философски въпроси. В историята, която предстои да разкажа обаче, славата на Настрадин била лъжовна. Той бил наясно, че всъщност не знае кой знае колко за важните неща и че репутацията му се дължала на силно преувеличение, на някогашна подигравка или на слух, в който били повярвали твърде много хора. Настрадин вярвал, че единствената му заслуга била в това, че при пътуванията си се бил запознал с безброй хора и бил изслушаш хиляди истории, но знаел, че това не е достатъчно, за да открие и да сподели с тях отговорите на важните въпроси в живота.
Славата му обаче често го изпреварвала и всеки път, когато пристигнел в някой град или село, хората се струпвали около него, за да чуят думите му, вярвайки, че те имали силата на прозрения.
Настрадин тъкмо бил пристигнал в малко селце някъде в Близкия изток. Едва слязъл от мулето си, пред него изникнала скромна свита посрещачи, от които разбрал, че на площада вече се била събрала тълпа, нетърпелива да чуе няколко негови слова. Не му оставало друго, освен да се съгласи да го отведат до площада, където бил посрещнат с бурни ръкопляскания. Нашият герой, който наистина не знаел какво да каже на хората, решил да импровизира с надеждата да се измъкне от неловкото положение и да си тръгне час по-скоро. Застанал пред хората, които не спирали да ръкопляскат, и след като помълчал малко, разтворил широко ръце и се обърнал към множеството.
— Предполагам — започнал приповдигнато, — че знаете какво съм дошъл да ви кажа...
След няколко минути, които му се сторили цяла вечност, хората започнали да си шушукат и накрая някой отговорил:
— Не знаем. Какво си дошъл да ни кажеш? Говори!
Настрадин решил, че това е златна възможност да се измъкне от неудобното положение, и обявил:
— Ако сте дошли чак дотук, без да знаете какво имам да ви кажа, тогава не сте готови да го чуете.
След тези думи се обърнал и си тръгнал.
Присъстващите останали като втрещени. Някои се позасмели нервно с надеждата, че Настрадин ще се върне на подиума, но напразно. Хората не знаели какво да си мислят: били дошли на площада, за да чуят посланието на прочутия мъдрец, а той им казал няколко прости думи и си тръгнал насред общото недоумение.
Можем да се досетим за продължението на тази история. Винаги има хора, които вярват, че когато не разбират нещо, то е много умно, така че в подобни ситуации се чувстват неуверени и почти длъжни да демонстрират колко много ценят интелигентността. Докато Настрадин се отдалечавал, един такъв човек казал високо:
— Колко умно!
Както става обикновено, когато хората не разбират нещо и някой каже „Колко умно“, за да не се почувстват глупави, те повтарят: „Разбира се, колко умно!“. Може би точно поради тази причина присъстващите започнали да повтарят:
— Колко умно!
— Колко умно!
Тогава някой се обадил:
— Да, много умно, но... не беше ли малко кратко?
А друг човек, който — подобно на много други — имал нужда да слага фасадата на логиката на нещата, лишени от нея, добавил:
— Думите на Настрадин се отличават с лаконичността на истинската мъдрост. Както каза и самият учител, как е възможно да сме дошли дотук, без дори да знаем какво ще чуем? Какви глупаци сме! Пропуснахме безценна възможност!
— Какво прозрение, каква мъдрост!
— Трябва да го помолим да ни изнесе нова лекция — започнали да се обаждат все повече хора.
Селяните решили да идат на крака при Настрадин. Хората били толкова изненадани от станалото при неговото първо посещение, та някои заговорили, че мъдростта му била твърде необятна, за да бъде споделена в една-единствена лекция.
— Грешите. Всъщност е точно обратното — знанията ми едва биха стигнали за една лекция — отговорил Настрадин. — Никога не бих могъл да изнеса две.
— Колко е скромен — дивели се хората.
Колкото по-упорито повтарял Настрадин, че няма какво друго да каже, толкова повече упорствали селяните с молбите си да го послушат отново. След като дълго се съпротивлявал, накрая склонил да им каже няколко думи.
На следващия ден човекът, когото всички били нарочили за мъдрец, отново се явил на площада в селото, където се били събрали още повече хора. Всички, които били отсъствали по време на първата лекция, били чули за успеха й. Когато питали какво бил казал Настрадин, неизменният отговор бил:
— Не можем да ви обясним, трябва да го чуете от собствените му уста... Дойдете ли обаче, бъдете много внимателни — ако попита дали знаете какво иска да ни каже, трябва да потвърдите, че знаете.
Настрадин отново се изправил пред публиката, без да знае какво да каже, така че решил да използва предишната тактика:
— Предполагам, че знаете какво съм дошъл да ви кажа.
Хората, които били нащрек и не искали да обидят учителя с детинския си отговор от предишния ден, отговорили дружно:
— Иска ли питане? Знаем и точно затова сме дошли.
Настрадин навел глава и рекъл:
— Е, след като всички знаете какво съм дошъл да ви кажа, не виждам защо да го повтарям.
Обърнал се и си тръгнал.
Публиката отново останала като гръмната. Уж били дали обратния отговор, а резултатът бил съвсем същият.
Настъпило напрегнато мълчание и неочаквано някой се провикнал:
— Блестящо!
Човекът, който се обадил, бил там и предишния ден, и не искал да се признае за победен. Искал да покаже, че този път бил прозрял посланието преди останалите.
Когато „новите“ чули това, решили да не остават назад:
— Прекрасно!
— Забележително!
— Сензационно, нечувано!
Някакъв мъж, който идвал за втори път, се изправил на крака и обявил:
— Разбира се, че е забележително. Днешните му думи са допълнение на вчерашната мъдрост. — По този начин човекът искал да подчертае разликата в мъдростта между онези, които били присъствали на двете лекции, и новодошлите.
Множеството избухнало в ръкопляскания, но неочаквано някой казал:
— Да, прекрасно е, но... не е ли твърде кратко?
— Право казваш — подкрепил го друг.
— Мъдростта не е многословна — заявил експертът от предния ден.
Няколко гласа се обадили:
— Още! Искаме да слушаме още! Искаме този човек да ни дари още от мъдростта си!
Първенците на селото отишли при Настрадин, за да го помолят да изнесе трета и последна лекция.
Настрадин се опитал да откаже, да им обясни, че не заслужава подобна чест и че му е време да се връща у дома.
Молили, увещавали го, настоявали, заклевали го да се съгласи в името на предците си, децата си, на вси светии, но само и само да не им отказва. Настойчивостта им дала резултат и в крайна сметка Настрадин, с известно притеснение, склонил да говори за трети и последен път.
На площада се бил събрал толкова народ, че нямало къде игла да падне. Този път хората се били наговорили, че ако учителят зададе въпрос, никой няма да отговаря. Ако се наложело, кметът на селото щял да говори от името на всички.
За трети път застанал Настрадин пред публиката и започнал:
— Предполагам, че знаете онова, което съм дошъл да ви кажа.
Кметът, който стоял на първия ред, се изправил, извърнал се, за да хвърли съзаклятнически поглед към съселяните си, и отговорил с известна дързост:
— Някои знаят, а други — не.
Дълги ръкопляскания огласили централния площад. Накрая всички се смълчали и отправили очаквателни погледи към учителя.
— В такъв случай хората, които знаят, да обяснят на онези, които не знаят — заявил Настрадин.
След което се обърнал и триумфално напуснал сцената.
Разказвам тази история по няколко важни причини. Първата е, че аз със сигурност не знам всичко онова, което някои си мислят, че знам. Втората е, че онзи Хорхе Букай, когото читателите познават благодарение на книгите ми, е сбор от знанието, предадено ми от други, истински мъдреци и учители, които съм срещал по пътя си, и че съм се отдавал на писане единствено в най-хубавите моменти от живота си — истината е, че само тогава съм способен да пиша. Както съм казвал хиляди пъти, не съм писател. Аз съм лекар или психиатър, или преподавател, който пише, но не и писател. Затова, когато седна с намерението да облека мислите си в думи, трябва да изживявам някой от добрите си моменти. Третата причина, поради която разказах тази история, е, че въпросите, които повдигам в диалозите по-нататък, вероятно са ти познати. Сигурен съм, че вече имаш мнение по тях и че може би познаваш някои техни аспекти много по-добре от мен — поне що се отнася до собствения ти живот.
Ето защо намерението ми не е да те изненадам с теориите си (макар че е възможно да реагираш по-силно на някои от тях), а да ти помогна да преосмислиш своите идеи и да систематизирам онези, по които сме на едно мнение. Така съм научил почти всичко, което зная — като слушам внимателно, докато знаещите учат нас, незнаещите. За да не се отегчаваме нито ти, нито аз, при всяка наша среща ще ми трябва помощта ти. И понеже не си до мен, ще си позволя да си те представя. Въпросите ти ще ми помогнат да остана нащрек, ще ме стимулират и понякога (а понякога не) ще вадят на бял свят най-доброто от мен. Благодаря ти, че ме придружаваш, макар и неволно, в любимата ми Нерха.


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
pufilina80



Брой мнения : 44
Join date : 04.02.2012
Age : 38
Местожителство : испания,леон

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 4 Фев 2012 - 7:19

проклятието е страхотна.цялата поредица е хубава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 4 Фев 2012 - 19:07



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС” представя

СМЪРТОНОСНО
от Сандра Браун


обем: 400 стр.
Очаквайте на: 03.02.2012 г.!
цена: 14,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1054-0

За автора:

Сандра Браун:
„Милионите читатели са истинското
мерило за успеха на един писател.”


Сандра Браун винаги е била пълна с изненади. В младежките си години тя направила доста бърза кариера като модел, но тъкмо щяла да стъпи и на световния подиум, когато се отказала и станала телевизионна водеща. Междувременно успяла да се омъжи за видеопродуцента Майкъл Браун и да му роди 2 деца.
Като малка Сандра четяла истории с много любовна страст и не престанала да ги чете до момента, в който сама започнала да пише такива. Издателство „Арлекин“ веднага оценило перото й и я взело под крилото си като един от най-обещаващите таланти, но тя бързо се отказала. Започнала да пише по-стойностни творби, макар и в същия жанр.
С Горещи страсти в рая, Огледален образ, С дъх на скандал, Френска коприна, Последният ден на карнавала, Димна завеса, Лятна буря и много други Сандра Браун покори класациите и застана начело, елиминирайки Стивън Кинг и Даниел Стийл.
С всеки следващ успех, изразяващ се в милиони продадени екземпляри, писателката печели и признанието на критиците, които я увенчават с наградите Уелдънбукс, Далтън, наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асошиейшън, награда за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.
Така се стига до момента, в който милиони читателки по света се оказаха подвластни на неустоимата романтика на творенията й, преведени вече на 33 езика.
Сандра Браун е рекордьорка сред пишещото братство в САЩ. За последните години тя има 59 бестселъра в класацията на Ню Йорк Таймс, издала е над 70 романа и е продала над 80 милиона екземпляра по света! Тя е и единствената, която е имала по едно и също време 3 бестселъра в класацията.
През 2008 г. в Манхатън беше проведен поредният голям форум на Международната организация на писателите на трилъри. Събитието е известно като Трилърфест и включва разнообразни мероприятия като уъркшопове на бестселъровите автори в жанра, промоция на новите им заглавия, дебютни представяния на писатели, срещи с почитатели, даване на автографи. Сред взелите участие в най-големия форум на трилъровите писатели бяха Джеймс Патерсън, Дейвид Морел, Кристофър Райх, Лий Чайлд, Дейвид Балдачи, Брад Тор, Клайв Къслър.
Почетен гост на Трилърфест 2008 бе Сандра Браун. Тя беше удостоена с наградата „Майстор на трилъра”, която и бе връчена от Джеймс Патерсън.
Сега ИК „Хермес” предлага на своите читатели поредния завладяващ роман на Сандра Браун – „Смъртоносно”.


За книгата:

Началната учителка Онър Жилет живее с дъщеричката си Емили в уединена крайбрежна къща в Луизиана. След трагичната смърт на съпруга й Еди, Онър се затваря в себе си, обзета от чувство на вина. Младата жена посвещава времето си на отглеждане на детето и постепенно се учи отново да се радва на живота.
Един ден, докато приготвят сладкиши в кухнята, Емили забелязва непознат мъж, припаднал в градината. Онър се втурва да му помогне, но мъжът скача и насочва пистолет към нея. Оказва се, че той е Лий Кобърн, обвинен в жестокото убийство на седем души. Опасен, отчаян и въоръжен, Лий ги принуждава да изпълняват заповедите му.
Онър няма друг избор, освен да му се подчини. Кобърн е убеден, че покойният й съпруг е криел нещо изключително ценно, което не му е принадлежало. Тази свръхсекретна информация засяга многоуважавани граждани и поставя в опасност семейството на Еди. Онър инстинктивно усеща, че сеещият смърт Кобърн е единственият й шанс да оцелее. Двамата изпитват неочаквано привличане един към друг, което прераства в неутолима страст.



_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 12 Фев 2012 - 19:29



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
представя

УЧИЛИЩА ОТ КАМЪК
oт Грег Мортенсън
Автор на бестселъра
„Три чаши чай“


обем: 368 стр. + 16 стр. цветно приложение
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1065-6
Очаквайте на 17.02.2012 г.!

КОГАТО СЪРЦЕТО ВИ ГОВОРИ,
ВСЛУШАЙТЕ СЕ ВНИМАТЕЛНО!

Грег Мортенсън


Грег Мортенсън е един от малкото автори, за които без съмнение може да се твърди, че създават литературни феномени.
Първата му книга – „Три чаши чай“, стана международен бестселър. Тя привлече вниманието не само на литературните критици, печелейки редица литературни награди, но и на огромна читателска аудитория.
В края на 2010 г. книгата беше преведена и на български. Истинската и вдъхновяваща история на Грег Мортенсън, разказана увлекателно и с екзотичен привкус, както и високата литературна стойност на книгата, не оставиха безразлични и българските читатели. „Три чаши чай“ вече над година е една от най-продаваните книги в България, а читателските отзиви са много добри.
Сега ИК „Хермес“ представя „Училища от камък“ – втората книга на Грег Мортенсън, човека, който с постоянство и воля успя да промени света и да изгради образователната система в Пакистан и Афганистан. В нея историята на съвременния Индиана Джоунс и неговата забележителна хуманитарна дейност в задния двор на талибаните продължава.
Предговорът към книгата „Училища от камък“ е написан от Халед Хосейни. Впечатлен от забележителната личност и делото на Грег Мортенсън, той пише:

Ако приемем, че образованието е основната предпоставка за постигането на положителни и трайни промени в Афганистан, няма как да не ни обнадежди фактът, че тази година близо осем и половина милиона афганистански деца, почти четирийсет процента от които са момичета, ще тръгнат на училище.
Никой не би могъл да оцени значимостта на тези факти по-добре от Грег Мортенсън, основател на 131 училища в Афганистан и Пакистан, в които се обучават близо 58 000 деца. Никой не е прозрял по-дълбоко от него последствията и лавинообразния ефект от образоването на дори едно-единствено дете. И навярно нито един човек или организация не са допринесли повече за американската кауза в Афганистан от Грег Мортенсън – благороден човек с мек глас, който със своята сърдечна усмивка и топло ръкостискане показа на американските военни как се води така наречената „битка за сърцата и умовете на местното население“. Не е чудно, че американските военни потърсиха помощта на Грег като консултант в изграждането на по-добри отношения с племенните водачи и селските старейшини. Те имат много да учат от него. Ние също.

Ташакор, Грег джан, за всичко, което правиш.

Халед Хосейни
Автор на световните бестселъри
„Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“


КОЙ Е ГРЕГ МОРТЕНСЪН?

Сравняват Грег Мортенсън с големи хуманитаристи като Алберт Швайцер и Майка Тереза. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир – през 2009 и 2010 г. Получил е над 50 награди за приноса си към човечеството, сред които наградата на Червения кръст за хуманитаризъм, наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права, най-високата награда на Пакистан – Звездата на Пакистан – за хуманитарната си кауза в тази страна, наградата „Бенджамин Франклин“ за неуморните си усилия да защитава мира по света и много други. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла доктор хонорис кауза за приноса му към човечеството.

КАК ЕДИН ЧОВЕК Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОМЕНИ СВЕТА

Грег води съвсем обикновен живот на средностатистически американец, работи в болница като медицински брат, а голямата му страст е алпинизмът. Животът му поема в съвсем различна посока, когато след неуспешен опит да покори К2 се загубва по пътя си обратно и попада в едно отдалечено планинско селце в Северен Пакистан. Селяните от Корфе го посрещат гостоприемно и той остава там, докато възстанови силите си. Грег е поразен колко суров е животът на планинците, лишен от всички удобства на цивилизацията , и в същото време колко по-спокоен и щастлив е той в сравнение с живота на западните им събратя. Един ден Грег Мортенсън пожелава да види как учат децата в селото, без да знае, че тази негова прищявка завинаги ще промени живота му. Когато вижда със собствените си очи как децата от селото учат на открито, направо на голата земя в този суров климат, Грег Мортенсън дава тържествено обещание да построи училище в селото.
Твърдо решен да събере парите за построяване на училище в Корфе, Грег Мортенсън започва работа в една болница, като взема извънредни часове и живее в колата си, за да спести от наема. Пише 580 писма до най-известните личности от шоубизнеса и политиката и в отговор получава едно-единствено писмо с чек за 100 $ от Том Брокоу, известен телевизионен водещ в Ен Би Си. Самият Грег продава единствените си съкровища: алпинистката си екипировка (за 800 $) и колата си (за 500 $). Това обаче е крайно недостатъчно, за да осъществи замисъла си. Надеждата му се връща, когато разбира за желанието на децата от училището, където преподава майка му, да помогнат на своите връстници в Пакистан. Когато научили, че децата нямат нито моливи, нито учебници, децата решили да дарят своите джобни пари – по няколко пенита, за да могат да купят с тях учебници за децата от Пакистан. Така за 6 седмици децата успели да съберат 62 345 пенита (по-късно тази инициатива прераснала в организацията Pennies for Afghanistan, която до момента е събрала над 100 000 $ за учебни помагала за децата на Афганистан). Това връща вярата на Грег, че ще успее да намери съмишленици и да осигури нужните средства.

Това, което прави Грег Мортенсън уникален, е голямото му сърце: в него има място и за децата от далечни страни и култури.

След дълги и неуморни усилия той успява да събере пари и да построи не само обещаното училище в Корфе, а още 131 училища в най-труднодостъпните и отдалечени области в Пакистан и Афганистан. В училищата учат повече от 58 000 ученици, от които по-голямата част са момичета. Това е всъщност най-големият принос на Грег Мортенсън – достъпът на момичета до образованието, което в ислямския свят е почти невъзможно. Според Грег Мортенсън обаче начинът да се подобри животът на цялото общество в дългосрочен план е, като се инвестира в образованието на момичетата, защото, ако образоваш момче, ти образоваш един индивид, ако образоваш момиче – образоваш цялата общност.

Момиченцата слушат в захлас, навлизайки в един нов свят, достъпен досега само за момчетата.

С малко пари и много ентусиазъм Грег Мортенсън успява да помогне на хиляди хора от най-отдалечените области на Северен Пакистан и Афганистан да преобразят живота си. Местните хора го боготворят, под негово ръководство сговорно работят християни и мюсюлмани от различни секти и течения. Отвличан от талибани, заплашван от консервативни мюсюлмански молли, както и от собствените си американски съграждани след 11 септември за работата си в ислямския свят, Грег Мортенсън продължава хуманитарното си дело сред най-бедните и нуждаещите се. Неговият живот е живо доказателство, че когато човек работи безкористно и от цялото си сърце за дадена кауза, той непременно ще намери съмишленици и ще извърши велики дела.

В обучението на децата се крие надеждата за бъдещето на страната.
Книгите на Грег Мортенсън запознават западния читател с живота и културата на Пакистан и Афганистан, но и хвърлят мост между Изтока и Запада, показвайки, че човещината и мъдростта не са запазена марка на определена религия или култура, а изконна човешка черта, без значение от раса или вяра.


ЗА КНИГАТА „УЧИЛИЩА ОТ КАМЪК“

Погледни натам. Виж онези възвишения – посочи той планините, извисяващи се над града, по чиито склонове се белееха безброй големи и малки камъни. – Твърде много смърт има по тях. Всеки камък, който виждаш там, е един от моите муджахидини, които жертваха живота си в битката с руснаците и талибаните. Сега трябва да покажем, че саможертвата им не е била напразна. – Той се обърна към мен с израз на непреклонна решителност: – Трябва да превърнем тези камъни в училища.

От 18 години Мортенсън е посветил времето си на една достойна кауза: изграждането на училища в най-отдалечените и труднодостъпни места в Афганистан и Пакистан. От настоящата книга ще научите за усилията му да помогне на децата в Афганистан, където образователната система е почти унищожена от продължителните войни и от пагубното управление на талибаните. Книгата проследява отблизо одисеята около изграждането на училище в Бозай Гумбаз в Памир – едно от най-дивите и непристъпни места в Североизточен Афганистан. Там, на огромна височина в суровата пустош, без достъп до цивилизацията, живее последното конно племе на киргизите. Мортенсън обещава да построи училище в тази дива земя, но това се оказва предизвикателство дори за неуморен ентусиаст като него: до това място се стига само по стръмни кози пътеки през тесен проход в планината Хиндукуш. Да се пренесат дотам строителните материали, се оказва непосилно начинание. Грег обаче не се отказва и след 10-годишни усилия най-накрая успява да изпълни немислимото – да построи училище на Покрива на света.

Историята на Мортенсън ни припомня за силата, която се крие в една благородна идея, и решителността, за която няма непреодолими препятствия.

Крисчън Сайънс Монитър



_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 12 Фев 2012 - 19:33

ОТКЪС ОТ "УЧИЛИЩА ОТ КАМЪК"
* * *


Предговор

от Халед Хосейни

Осем години след своето начало войната в Афганистан се превръща в най-сериозното външнополитическо предизвикателство пред президента Обама. На фона на ескалиращия конфликт уважавани мозъчни тръстове като Атлантическия съвет публикуват доклади, в които наричат Афганистан западаща държава. Тази страна наистина има огромни проблеми: яростна и стихийна бунтовническа активност, която възпрепятства прилагането на законите и усилията за развитие на региона, рекордни добиви на опиум, крайна бедност, престъпност, безработица, липса на жилища и питейна вода, непрестанно потъпкване на правата на жените и правителство, което не съумява да защити народа си и да задоволи основните му потребности.


Но Афганистан след атентатите от 11 септември 2001 г. може да се похвали и с истории на успеха, най-значимата от които е напредъкът в образованието. Ако приемем, че образованието е основната предпоставка за постигането на положителни и трайни промени в Афганистан, няма как да не ни обнадежди фактът, че тази година близо осем и половина милиона афганистански деца, почти четирийсет процента от които са момичета, ще тръгнат на училище.

Никой не би могъл да оцени значимостта на тези факти по-добре от Грег Мортенсън, основател на 131 училища в Афганистан и Пакистан, в които се обучават близо 58 000 деца. Никой не е прозрял по-дълбоко от него последствията и лавинообразния ефект от образоването на дори едно-единствено дете. И навярно нито един човек или организация не са допринесли повече за американската кауза в Афганистан от Грег Мортенсън – благороден човек с мек глас, който със своята сърдечна усмивка и топло ръкостискане показа на американските военни как се води така наречената „битка за сърцата и умовете на местното население“. И най-вече: как се печели.

Философията на Грег не е сложна. Той искрено вярва, че конфликтът в Афганистан в крайна сметка няма да бъде решен със сухопътни операции или въздушни удари, а с учебници, тетрадки и моливи – средствата, чрез които се постига социалното и икономическото благоденствие. Да се лишат афганистанските деца от образование, твърди той, означава да се провали бъдещето на Афганистан, да се лиши от възможността да се превърне в процъфтяваща и благоденстваща страна. Въпреки фатвите срещу него, въпреки заплахите на талибаните и други екстремисти, Грег прави всичко по силите си това да не се случи.
Осъзнавайки решаващата роля на образованието в живота на момичетата и младите жени, Грег съсредоточава усилията си главно в тази насока. А това съвсем не е лека задача в регион, където родителите обикновено не пускат момичетата на училище, а дългогодишните културни традиции лишават жените от право на образование. Но село след село, печелейки на своя страна религиозните водачи и старейшините, Грег убеждава родителите да изпращат децата си на училище. Прави го, защото като мен вярва, че всички възможности за развитие на Афганистан и превръщането му в процъфтяваща държава зависят от участието на жените. Ето защо на жените трябва да се осигури достъп до училищата, а тяхното образование да се превърне в един от крайъгълните камъни във възстановяването и по-нататъшното развитие на страната. Или, както казва Грег, повтаряйки като мантра: „Ако образоваш едно момче, образоваш отделна личност, ако образоваш момиче, образоваш цяла общност“.

И накрая, Грег върши всичко това с чар, състрадание, търпение и неизменно смирение. Внимателен слушател, той е спечелил на своя страна най-авторитетните хора в селата, изградил е взаимоотношения, основани на доверие и уважение, и е успял да убеди мнозина да вземат в ръце собственото си бъдеще. Отделил е време да опознае местната култура – характерни за която са вежливостта, гостоприемството и уважението към възрастните, – както и да проумее и оцени по достойнство ролята на исляма в ежедневието на хората. Не е чудно, че американските военни потърсиха помощта на Грег като консултант в изграждането на по-добри отношения с племенните водачи и селските старейшини. Те имат много да учат от него. Ние също.

Ташакор, Грег джан, за всичко, което правиш.

Халед Хосейни


www.khaledhosseinifoundation.org

Автор на световните бестселъри „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“



ПРОЛОГ



Образоването на жените по света и развиването на техния потенциал не може да има друг резултат, освен внасянето на повече грижовност, търпимост, справедливост и мир в живота на всички ни.

Аун Сан Су Чжи

Иршад е един от трите големи прохода, водещи на север през Хиндукуш към този затънтен край на Афганистан. Само четири месеца през годината проходът не е затрупан със сняг, а въздухът е толкова разреден, че търговците, които преминавали с керваните си по този маршрут, пробивали ноздрите на магаретата, за да могат да дишат. Преваляйки планинския гребен на територията на Пакистан, тесният път се спуска по стръмните сипеи до дълбока клисура, която го принуждава да направи остър завой. Поради тази причина, ако човек е застанал в южния край на Иршад, не може да види кой идва през прохода до последната минута. Тъкмо затова през месец октомври 1999 година пропуснах момента, когато група киргизки конници влязоха в Пакистан.

Първи ги забеляза с острия си поглед Сарфраз Хан, ловец на ибекси и бивш командос с осакатена ръка. Видя ги в мига, щом се подадоха от завоя на по-малко от километър от нас, и веднага скочи от одеялото, на което седяхме, втурна се към джипа, отвори със замах шофьорската врата и започна да натиска с юмрук клаксона.

- Идват, идват! – викаше той на вахански, неспособен да сдържи възбудата си. – Ваздей, ваздей! Браво!

Тъкмо смятах да отпия от своя немек чой – солен чай, с чиято топлина цяла сутрин отблъсквахме от телата си набезите на пронизващия вятър и суграшицата, но се отказах, поставих внимателно чашата на земята и загледах приближаването на конниците.

Това беше спектакъл, пред който никой не би могъл да остане равнодушен.

Конниците бяха четиринайсет и препускаха към нас през пелената на ледения дъжд. Въпреки че ни делеше почти километър, древната ритмична музика – глухо трополене на копитата и отчетлив звук на метал – долиташе до нас във високопланинския въздух. Чувахме и поскърцването на мокрите, изпънати от тежестта кожени ремъци и приглушеното тупване на буците пръст, изхвърляни от копитата на конете високо над главите на ездачите, които падаха някъде зад тях.

Водачът носеше износен тренчкот, черни кожени ботуши с кончове до коленете и кадифени панталони с тъмни и лъщящи петна от овнешка лой. На гърба му подскачаше очукана британска карабина „Лий Енфийлд“, кръстът му беше опасан с колан, който беше толкова широк, че покриваше целия му корем, а на главата му имаше съветска ушанка, чиито развързани наушници подскачаха в синхрон с движенията на коня. Мъжете след него носеха автомати АК-47 и много други оръжия, тежки патрондаши опасваха гърдите им. Конете им, късокраки и гривести, блестяха от пот.

Цялата група се носеше стремително с грохот към нас до последната секунда, когато ездачите дръпнаха юздите, животните се заковаха намясто и всички едновременно скочиха на земята с естествената грация на хора, прекарали целия си живот на седло.

Предводителят, когото вече можех да разгледам по-внимателно, беше млад мъж с неподдържани мустаци и широко обветрено лице с медночервен загар. Беше слаб, жилест и кален от суровите условия, също като четирийсетте или петдесетте поколения номадски предшественици – най-великолепните ездачи, които светът е познавал. Стъпил в калта, той бръкна в джоба на връхната си дреха, извади парче влажен зелен тютюн за дъвчене и ни поздрави с обичайното Ас Салам Алейкум. После обясни, кротко и много учтиво, че той и хората му са яздили без почивка шест дни.

Оказа се, че са пратеници на командан Абдул Рашид Хан, главатар на последната общност киргизи, останала в най-високите части на Памир. В бедните земи, откъдето тези мъже идваха, условията по това време на годината бяха толкова сурови, че всяка зима семействата им и техните стада камили, овце и якове бяха на ръба на гладната смърт. Но от всичко, което липсваше на народа му, Абдул Рашид най-много желаеше децата да получат възможност да се научат да четат и да пишат – и именно с това беше свързана мисията на конниците, които беше изпратил отвъд прохода Иршан.

В последните няколко години, обясниха мъжете, необикновени слухове достигали до високите части на Памир откъм Южен Хиндукуш, разкази за загадъчен американски алпинист, който строял училища в най-отдалечените долини на Северен Пакистан, райони, за които правителството сякаш нехаело и където чуждестранните неправителствени организации не смеели да пристъпят. Носели се слухове, че освен за момчетата, вратите на училищата, които този мъж издигал, били отворени и за всяко момиче, което жадува да се ограмоти.

Когато до Абдул Рашид Хан стигнала мълвата, че американецът смята да посети и долината Чарпурсон, той незабавно изпратил един взвод от своите най-издръжливи ездачи с най-бързите коне, за да намерят този мъж и да го помолят да дойде и в Афганистан, за да построи училища за синовете и дъщерите на киргизите.

Малко неща се вършат бързо във вътрешността на Западните Хималаи, но мисията на тези мъже бе наистина неотложна. Първата за зимата на 1999 година буря вече беше надвиснала над Хиндукуш и ако тези конници не успееха да се върнат, преди снегът да затрупа прохода Иршад, щяха да останат разделени от домовете и семействата си до пролетта. Още сега, или най-късно на следващата сутрин, те трябваше да препуснат на север през прохода с моя отговор.

- Ваалейкум Салам (Мир вам)! – отвърнах аз и предложих на водача: – Разбирам, че времето е кратко, но нека да отидем в дома на моя приятел Сарфраз, за да се нахраните и отдъхнете. После ще обсъдим молбата на Абдул Рашид Хан и ще помислим как може да се построи училище.





Първа глава



ХОРАТА В КРАЯ НА ПЪТЯ



Не знам каква ще е съдбата ви, но едно знам със сигурност: единствените сред вас, които ще бъдат истински щастливи, ще са онези, които са търсили и открили начини да служат на другите.

Алберт Швайцер





Винаги когато заминавам за Пакистан или Афганистан, багажът ми включва и едно малко пластмасово куфарче със залепен на него зелено-бял стикер, на който пише: „Последното хубаво място“. Изразът доби популярност покрай заглавието на една антология с произведения на автори от щата Монтана, събрани от редакторите Уилям Китридж и Аник Смит през 1988 година. Но оттогава „Последното хубаво място“ се превърна в неофициално мото на щата, където живеем в последните четиринадесет години със съпругата ми Тара, двете ни деца Амира и Хайбер и нашия тибетски териер Таши. Тази фраза съдържа красотата на спиращия дъха пейзаж и усещането за безбрежен простор, които притеглят много американци към Монтана, и отразява духа на нашия нов дом, също като начупения планински силует на регистрационния номер на колата ни.

За мен обаче фразата носи съвсем различен смисъл.

Ако разгледате картата с училищата, които Централноазиатския институт е построил от 1995 година насам, ще ви направи впечатление, че всяко от тях е на място, където няма образователна инфраструктура – поради географска изолираност, крайна бедност, религиозен екстремизъм или военни конфликти. Това са райони, за които малцина от външния свят са чували, райони, където рядко стъпват външни хора. Затова ние се насочваме първо към тях.

Този подход определено се различава от начина, по който обикновено се развиват нуждаещите се региони. Повечето неправителствени организации, по ред разумни и основателни причини, предпочитат да си устроят база на някое обезпечено с ресурси и комуникации място и едва тогава да започнат постепенно да си проправят път към по-недостъпните райони. Тази стратегия е практична. Но проблемът при нея е, че ако се работи планомерно и методично, може да мине цял един човешки живот, докато помощта стигне до крайно нуждаещите се. Безспорно по-трудно – а понякога и по-опасно – е да се започне от края на пътя и да се върви назад. За добро или лошо, ние правим точно това.

Другото, което ни отличава от останалите организации, е, че нашата цел не е да наситим определен район с присъствието си, реализирайки стотици проекти. Намерението ни е просто да построим шепа училища на най-труднодостъпните места, да научим местните хора да ги поддържат сами и да се оттеглим с надеждата, че държавата и другите неправителствени организации, които са се установили на не толкова негостоприемни места, ще отъпчат пътеките до тях и ще ги приобщят, за да не са вече изолирани. Удивително често нещата се развиват точно така.

В Балтистан, този скалист и прекрасен край на Североизточен Пакистан, скътан в гънките на Каракорум, ние прекарахме втората половина на 90-те години, като разгърнахме дейността си по селата в най-отдалечените краища на най-далечните долини, разположени на надморска височина до три хиляди и триста метра, горната граница на местообитанието на човека. По тези места положихме основите на повече от три дузини солидни каменни училища и осигурихме строителни материали и учители, но при условие, че всяко село ще осигури безплатна земя и работна ръка за строежа. Освен това разчитахме на обещанието, че момичетата ще се обучават наравно с момчетата. Първото училище, което построихме, е в Корфе – последното селище в долината на река Бралду, откъдето започва ледникът Балторо, отвеждащ до К2. Имаме училище и в село Хуше, което е разположено в края на една долина в подножието на връх Машербрум, един от най-зашеметяващите седемхилядници в света.

По същия начин сме осъществявали свои проекти в региони, където бушуват въоръжени конфликти и религиозен екстремизъм. През 1999 година, по искане на пакистанските въоръжени сили, започнахме строежа на две училища в долината Гултори, където армиите на Индия и Пакистан ожесточено се сражаваха за спорния Кашмир. Скътахме училищата между планинските скатове и ги снабдихме с полегати метални покриви, които да отклоняват шрапнелите от обстрела на индийската артилерия. По-късно, през 2008 година, помогнахме на общности в източната афганистанска провиция Кунар да построят две девически училища в бунтовнически пограничен район между Афганистан и Пакистан, обитаван от талибани. Патанските племенни главатари се обърнаха към нас за помощ чрез посредничеството на командира на американската военна база, разположена в този район.

Този подход, при който се действа „от края към началото“ и се започва от „последното място“, е нестандартен и често предизвиква критики, но понякога е единственият възможен път. Ако някоя организация като ЦАИ не беше скачала директно из тези места като жаба по листата в блатото, още едно или две поколения момичета щяха да бъдат лишени от възможността да се ограмотят. Освен тези практически съображения има и друга причина да действаме по описания начин – и тя няма нищо общо с прагматизма.

Хората, живеещи в пределите на цивилизацията, по правило не са сред най-изтънчените и космополитни човешки същества. Често са необразовани и не са в крак с модата и актуалните световни събития. Не са особено изискани, а понякога не са и дружелюбни. Но хората, които живеят в края на пътя, са сред най-жилавите и находчиви човешки същества, които можете да срещнете. Те се отличават с необикновено съчетание от храброст, твърдост, гостоприемство и състрадание, което предизвиква у мен истинско преклонение.

Друго, което научих с годините, е, че със съвсем малко помощ тези хора са способни да извършат удивителни неща и така определят критериите, с които съизмерваме постиженията. Когато обикновени хора демонстрират необикновена щедрост, издръжливост или състрадание, ние всички се обогатяваме от примера им. Както Каракорум и Хиндукуш дават началото на много реки, така и техният пример е извор на вдъхновение, чиито води напояват градината на всеки от нас.

Затова за мен стикерът „Последното хубаво място“ на куфарчето ми не е рекламен лозунг, целящ да привлече внимание към хубостите на родното ми място. По-скоро тези думи утвърждават моето убеждение, че хората, които обитават последните, най-отдалечените, места – хората, които са най-пренебрегвани и най-подценявани от развития свят, – често са представители на най-доброто в човешката природа и могат да служат за пример на всички останали. Точно затова тези места, където свършват пътищата, ме притеглят със сила, на която не мога да устоя.

През далечната 1993 година, когато започнахме да строим училища, Корфе ме впечатли с това, че беше въплъщение на отдалечеността и изолацията, на живота „в края на пътя“. През следващите години имах привилегията да работя в други също толкова откъснати от света и труднодостъпни места, които благодарение на своите обитатели бяха благословени със същото сурово магично обаяние като Корфе. Но до онзи октомврийски следобед на 1999 година, когато срещнах киргизките конници, прекосили Ваханския коридор до прохода Иршад, не познавах жители на място, което да е толкова далечно и сурово, че да създава впечатление за края на света.

В сравнение с това място Корфе приличаше на предградие на Лос Анджелис.



Пущуните разказват, че когато Аллах приключил със създаването на света, събрал накуп отломките и ги превърнал в Афганистан. Усещането, че пейзажът е съставен от грандиозни отломки, съпровожда пътешественика навсякъде из страната, но никъде не е така силно, както в тази тясна ивица земя в Североизточен Афганистан, вклинена между Пакистан и Таджикистан и разтеглена на близо 200 километра до границата с Китай. Едни от най-високите планински вериги на Земята – Кунлун, Тяншан, Памир, Каракорум и Хиндукуш – се издигат в пределите или в непосредствена близост до този район. Върховете на тези планини се извисяват на повече от шест хиляди метра, а обитателите на изолираните, сковани от студ плата под тези върхове наричат това място Бам-и-Дуня, или Покрива на света.

В продължение на повече от двайсет века Ваханският коридор е бил оживена пътна артерия, по която минавали търговци, дипломати, завоевателски армии, поклонници, изследователи, мисионери и светци от Централна Азия до Китай или обратно. Коридорът не само бил мястото, където се срещали Вътрешна и Външна Татария – царствата, които гръцкият географ Птолемей наричал „двете Скитии“, – но също така и един от най-трудните участъци от Пътя на коприната – дългият шест хиляди и четиристотин километра маршрут, посредством който цивилизациите в Индия, Европа и Близкия изток осъществявали търговията и комуникацията си с тези от Далечния изток.

Малцина са западняците, за които се знае, че са прекосявали Ваханския коридор. Първият от тях – Марко Поло, в продължение на четири години кръстосвал Персия и Централна Азия, за да завърши пътешествието си в двора на китайския император Кубилай хан. През 1271 година, докато прекосявал надлъж Ваханския коридор, легендарният венециански пътешественик писал, че билата на планините са толкова високи, че птиците не могат да ги прелетят, а студът – толкова жесток, че отнема топлината на лагерните огньове и цвета на пламъците им. Близо триста и петдесет години по-късно един йезуитски монах на име Бенедикт де Гоес бил натоварен от своя орден със задачата да мине по стъпките на Марко Поло в търсене на Катай.

Предрешен като арменски търговец, той се присъединил към един търговски керван и заедно с него стигнал до китайския град Суджоу, където се разболял и след известно време починал. Смъртта на Де Гоес през 1607 година в основни линии съвпада с началото на периода на западане на Пътя на коприната, когато търговската артерия била заменена от морските пътища между Европа и Далечния изток, проправени от пионерите мореплаватели. Но все пак една тънка, но постоянна търговска струйка протичала през Памир от Китайски Туркестан до Тибет и Читрал, най-северната част на Индия.





Ваханският коридор потънал в забрава до края на деветнайсети век, когато Великобритания и Русия започнали да си съперничат за контрола над Централна Азия – имперско съревнование, известно като Голямата игра. По това време Русия разширявала все повече южните си граници към древните градове по Пътя на коприната, а Великобритания се опитвала да изследва и запази проходите през Хималаите и Хиндукуш, осигуряващи достъп до Индия, най-скъпоценния камък в британската имперска корона. Ексцентрична група от офицери и изследователи си играели на котка и мишка из Хиндукуш и Памир. През 1895 година, когато двата противникови лагера били на ръба да започнат война, политиците от Лондон и Санкт Петербург определили Ваханския коридор за буферна зона, за да са сигурни, че между руското царство и Британския Радж (Британска Индия) няма да има никакви допирни точки.

Двайсет и две години по-късно, при създаването на Съветския съюз, северните граници на Ваханския коридор били затворени и това общо взето сложило край на не особено интензивната търговия между областите на север и юг от него. След това, през 1949 година, Мао Дзъдун въдворил комунистически режим в Китай и затворил източните подстъпи към Коридора, което преустановило всякакво движение в направление изток–запад. Само в рамките на едно поколение тази област, някога важен участък от най-големия търговски път, а впоследствие граница между двете най-могъщи имперски сили, се превърнала в най-бедния и изоставен път в света.

Днес обитателите на Ваханския коридор живеят в карантина, каквато никой жител на нашия свят, чиито граници се определят от обхвата на електронната поща, туитър и сателитните телефони, не би могъл да си представи. Неумолимо изолиран и невъобразимо далечен, Ваханският коридор е ultima Thule на днешна Централна Азия, тъй като е далеч отвъд границите на познатия ни свят и сякаш бележи предела на самата човешка цивилизация.

Киргизките конници, които прекосиха прохода Иршад през есента на 1999 година, са потомци на номадски племена от района Тува в Русия, преселили се в Централна Азия през тринайсети век по време на възхода на Монголската империя. През по-голямата част от следващите осем века те извършвали сезонни миграции през планинските вериги, които днес разделят Източен Афганистан, Западен Китай и Южен Таджикистан. Всяка година номадите бродели свободно из планинските пасища на Памир със своите плъстени юрти и стада кози, якове и двугърби бактрийски камили, необезпокоявани от държавни чиновници и граничари. Зимите прекарвали в ниските долини на Таджикистан или Западен Китай, където хората били защитени от студовете, а добитъкът – от мечките и вълците. През лятото постепенно се изкачвали до високопланинските пасища, които споделяли единствено с диви животни като архарите и ибексите.

След Октомврийската революция, през трийсетте години на двайсети век, съветското правителство положило много усилия да застави номадските народи от централноазиатските републики на СССР да изоставят своите чергарски традиции и да заживеят в колхози. Една група киргизи се възпротивила и помолила краля на Афганистан да им даде убежище във Вахан. Това ги спасило от руснаците, но ограничило миграциите им до кратки преходи между източните области на Коридора и китайската провинция Синдзян. През 50-те и 60-те години на XX век китайските власти допълнително ограничили движението им.

През 1978 година, непосредствено преди съветската инвазия в Афганистан, около 1300 киргизи, водени от един имам – хаджи Рахман Кул, решили да изоставят Памир и на юг през Хиндукуш да преминат в Пакистан. Но животът в новия дом се оказал непосилен за тях (жените според тамошните закони трябвало да ходят забулени, а мнозина били покосени от жегата). След неуспешен опит да уреди на хората си американски визи и да ги прехвърли в Аляска, през 1982 година Рахман Кул ги повел на ново пътешествие. Последното преселение – така наричат новата одисея, отвела киргизите в Източна Мала Азия (Анадол). Там те получили политическо убежище и заживели в съседство с една общност недоволстващи кюрди, които били принудени да им освободят място в своята земя. И до днес тази киргизка общност живее там и процъфтява.

Междувременно втора група от около двеста киргизи, отделили се от Рахман Кул по време на Последното преселение, се завърнали във Ваханския коридор, където възобновили чергарския живот на прадедите си. Изгубени сред необятната пустош на Памир, потомците на тези киргизи се борят да съхранят една от последните велики номадски култури на Земята, завещана им от техните предци.

Макар да изглежда романтичен за страничния наблюдател, животът на ваханските киргизи е изключително тежък, а възможностите им за оцеляване като че ли намаляват с всяка изминала година. Неспособни да мигрират към по-топлите низини, те остават изложени на неумолимата ярост на зимите, които продължават от септември до юни и сковават природата с температури от двайсет градуса под нулата. Въпреки че киргизката общност често е на ръба на гладната смърт, особено в ранната пролет, хората са лишени от основни държавни услуги. До 1999 година в източните райони на Ваханския коридор нямаше нито едно училище, болница, аптечен пункт, ветеринарна лечебница, пощенски клон или клиника. Дори според крайно суровите стандарти на Афганистан – страна, в която 68% от населението не знае какво е мир, средната продължителност на живота е четирийсет и осем години, а смъртността сред родилките е по-ниска само от тази в Либерия – земята на ваханските киргизи е безнадеждно място.

Единствената връзка между киргизите и външния свят е тесен черен път, който тръгва от малкия град Файзабад в афганистанската провинция Бадакшан и след като изминава повече от сто и шейсет километра през градовете Бахарак, Ишкошем и Кал-е-Пандж, свършва в селцето Сархад, горе-долу по средата на Ваханския коридор. След Сархад може да се продължи единствено пеш или с товарни животни по тесни пътеки покрай реките Памир и Вахан и да се влезе до най-източното кътче на Коридора, където ледените сини води на плитко езеро мият бреговете на тревиста местност, наречена Бозай Гумбаз. Именно там, недалеч от мястото, където Марко Поло прекарал зимата на 1272 година, възстановявайки се от малария, Абдул Рашид Хан – киргизкият главатар, който бе изпратил конниците си до прохода Иршад, за да ме намерят – се надяваше да построя училище.

Едва ли може да се намери друго място, което да съответства в такава степен на нашата философия „от края към началото“ от Бозай Гумбаз.

Едва ли има нужда да споменавам, че самото достигане до това затънтено кътче щеше да е истинско изпитание, какво остава за построяването на училище, особено за малка организация като нашата. Освен това в Пакистан имахме работа, достатъчна за петдесет години напред. Благоразумието ни подсказваше, че няма да е рационално да пилеем и без това оскъдните си ресурси с начинания в най-затънтените райони на Афганистан и да се опитваме да се сработваме с общности, за които не знаехме почти нищо.

Но от друга страна, именно труднодостъпността на подобни райони е основната причина да започнем своята дейност. А и хората от екипа, събиран години наред, намираха удовлетворение точно в този род предизвикателства.

Както съпругата ми често казва, аз имам доста необикновен екип.


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 12 Фев 2012 - 19:43



ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”
представя

ГРАДЪТ ІІ
ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ
от Сим Алексиев


обем: 104 стр.
Очаквайте на: 17.02.2012 г.!
цена: 6,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1074-8

За автора:

Сим (Симеон) Алексиев е роден през 1976 г. в София.
Вече 14 години заедно с Краси Алексиева ръководи галерия
„Възраждане“, Стария град, Пловдив.
През 2006 г. излиза дебютюната му книга „Градът – градя
и руша“, която бе изключително добре приета от публика и критика. Новата му книга е своеобразно продължение на темите, които вълнуват младия автор.
Пише стихове от десетгодишен. Дванадесетгодишен е
лауреат на детския конкурс „Искри“ на БНР.
Публикувал е в сп. „Детски свят“, сп. „Тракия“, алманах
„Антимовския хан“, алманах „Света гора“ и др.


Поезията на Сим Алексиев:

Поезията на Сим Алексиев е жива, съвременна, откровена, понякога груба, предизвикателна. Стихотворенията са послания, съблекли формите си. Така смисълът остава оголен, суров, истински. Върху света е легнала постмодерната ирония на един човек, който го мисли драматично.

Доц. Иван Станков

Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент отпадат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си точно толкова, колкото и в смъртта.

Поетът удря шамари на нашите очаквания и представи, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.

Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие.

Доц. д-р Радослав Радев


Откъс:

* * *

Бориш се за нещо загубено,

бориш се за нещо, което не можеш,

тъпчеш на едно място –

твоето.

-===-

По-умен, по-знаещ,

по-добър, по-виждащ,

по-интелигентен, по-

по- по-...

Послеслов: по-нещастен.

-===-

Намираме се – тук-там

Събираме се – рядко

Обичаме се – когато се разделим

Търсим – което не се предлага.

-===-

Нямам истински приятели, но нямам и истински

врагове.

Златната среда – постигнах я.

Време ми е да умра.

Или вече и Смъртта не ми е интересна.

-===-

Мъртвите не говорят за живите...

Чакат ги.

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   

Върнете се в началото Go down
 
Издателска къща "Хермес" представя:
Върнете се в началото 
Страница 2 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Booklovers :: Забавление :: Книги :: Издателства-
Идете на: