Twilight
ЧЕТЕТЕ ПРЕВОДИТЕ НИ НА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПОРЕДИЦИ!
ЗА ДА МОЖЕТЕ, ТРЯБВА ДА ИМАТЕ 15 МНЕНИЯ И ДА БЪДЕТЕ ОДОБРЕНИ В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЯЩИТЕ!
МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ И ФЕН ПРЕВОДА НА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ 11 - ДЪЛГООЧАКВАНА ЛЮБОВ!

КАНДИДАТСТВАНЕТО В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЕНЕ СТАВА ТУК - http://twilight-bulgaria.darkbb.com/g33-group


Twilight

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НАС В БГ ТОП НА ВСЕКИ 24 ЧАСА!

 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Издателска къща "Хермес" представя:

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пон 23 Апр 2012, 19:31


17-ДНЕВНА ДИЕТА
Видими резултати за кратко време
от д-р Майк Морено

обем: 312 стр.
Очаквайте на 20.04.2012 г.
цена: 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-1098-4


 Революционна диета с видими резултати за кратко време.
 Балансиран, лесен и разумен начин за справяне с излишните килограми.
 Сигурно запазване на постигнатите резултати.
 50 седмици бестселър на „Ню Йорк Таймс“.
 50 седмици сред бестселърите на „Паблишърс Уикли“.
 Това е най-популярната книга за диети през изминалата година в Америка.

За автора

Д-р Майк Морено:
Не е нужно да стоиш гладен, за да отслабнеш.


Майк Морено е общопрактикуващ лекар с процъфтяваща медицинска практика и много пациенти с наднормено тегло.
През 2008 г. Майк Морено стартира програмата Разходи се с твоя доктор: д-р Морено се разхожда всеки вторник и четвъртък преди работа със свои пациенти. Програмата стартира, след като д-р Майк (както е известен сред пациентите си) предлага да придружи свой пациент на разходка, за да го мотивира да прави редовно физически упражнения.
Според него голяма част от здравословните и житейските ни проблеми се дължат на наднорменото тегло, следствие от неправилното хранене. Ето защо той създава диета за бързо и здравословно отслабване, чиято цел е запазване на оптималното тегло в дългосрочен план. Неговата революционна програма цели ускоряване на метаболизма и изгаряне на мазнините.
„17-дневната диета“ излиза на пазара през 2011 г. и оттогава е в Топ 100 на най-голямата книжарница „Амазон“ (400 дни, отлични отзиви - 5 звезди). Книгата е бестселър на „Ню Йорк Таймс“ 50 седмици и 50 седмици сред бестселърите на „Паблишърс Уикли“.
С други думи, това е най-продаваната книга за диети през изминалата година в Америка.
Тя става толкова популярна, че някои ресторанти предлагат специално меню, съобразено със 17-дневния хранителен план на д-р Морено.

В диетата на д-р Морено не се препоръчва гладуване.

За книгата

Наднорменото тегло винаги е признак за хранителен и метаболитен дисбаланс. Противно на популярното схващане, то не е пряко свързано с това какво количество храна поглъщаме или колко упражнения правим. Зависи от вида на храните, които поемаме, и усвояването им от организма. Ето защо трябва да оптимизираме храносмилането и да ускорим метаболизма, ако искаме да отслабнем бързо. Спазването на предложената диета спомага и за спадане нивото на холестерола и кръвната захар, детоксикация на организма и общо повишаване на тонуса. Състои се от четири 17-дневни цикъла:

I. Ускорение – бързо отслабване чрез подобряване на храносмилането.
II. Активиране – пренастройване на метаболизма за предотвратяване ефекта на платото чрез редуване на по-високо- и по-нискокалорични храни.
III. Постигане – изграждане на балансиран хранителен режим и физическа активност.
IV. Затвърждаване – запазване на постигнатите резултати чрез редуване на първите три цикъла през делничните дни и хапване на воля през уикенда.

КАК ДА ОТСЛАБНЕМ, БЕЗ ДА ГЛАДУВАМЕ?
В диетата на д-р Морено не се препоръчва гладуване: акцентът е върху правилното съчетаване на храните, разумни количества на приеманите храни, пиене на много вода и включване на физическо натоварване.
В зависимост от нуждите на човека, той може да мине само един, два или всичките етапи от диетата. Ако има нужда да свали 5-6 килограма, тогава той може да мине само през първия 17-дневен цикъл и след това да отиде директно към четвъртия – за запазване на постигнатите резултати.
Ако иска да продължи с отслабването след първия цикъл, той може да премине към втория, в който се допускат повече и по-разнообразни храни и чиято цел е ускоряване на метаболизма. Ако след него има нужда да свали още килограми, минава и през третия 17-дневен цикъл, който е много по-либерален. Тук се разширява спектърът на разрешените храни, като основното ограничение е върху тестените храни от бяло брашно и рафинираната захар. Акцентът на този етап е върху по-голямото физическо натоварване, което да компенсира по-калоричните храни.
Четвъртият цикъл е насочен към запазване на вече постигнатите резултати. Основната идея е през делничните дни, когато е по-лесно да се спазва по-строг хранителен режим, да се редуват указанията от предходните етапи (примерно понеделник и вторник човек да се храни според изискванията на първия цикъл, а през останалите дни да избере някой друг етап). През уикенда можем да се отпуснем и да хапнем от любимите си храни, като, разбира се, не прекаляваме с количествата. Тази смяна на висококалорични и нискокалорични храни подпомага ускоряването на метаболизма. Към всеки етап от диетата е предложен хранителен режим за всеки ден с лесноизпълнимо меню, чиито съставки могат да се намерят на българския пазар. Основно място в тази диета заемат месото, рибата, плодовете и зеленчуците. Отделна глава е посветена на предменструалния синдром и храненето на жените през тази седмица. Препоръките на д-р Морено са уместни и показват добро познаване на психологичните и физиологичните промени, които настъпват в женския организъм през този период.
Написана на достъпен език и отлично структурирана, книгата на д-р Майк Морено предлага много балансиран, лесен и разумен начин за справяне с излишните килограми. Освен че диетата е лесноприложима и би довела до бързо намаляване на теглото, спазването на хранителния режим, предложен от д-р Морено, би оказало благотворно влияние върху общото здравословно състояние на човека.


Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пон 23 Апр 2012, 19:34



ВОЙНИК ПОД ПРИКРИТИЕ
от Алекс Беренсън

Обем: 392 стр.
Цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1091-5
Очаквайте на 20.04.2012 г.!

За автора:

Алекс Беренсън: Искам да пиша книги, които държат читателя в напрежение до последната страница


Алекс Беренсън е роден в Ню Йорк, но прекарва детството си в Ню Джърси. Бъдещият автор завършва Йейлския университет със специалност история и икономика. Кариерата си на журналист Беренсън започва в Денвър Поуст като икономически репортер. През 1999 г. Алекс става част от екипа на престижния всекидневник Ню Йорк Таймс като разследващ журналист в света на финансите и бизнеса. През 2003 и 2004 г. отразява окупацията на Ирак, а по-късно разследва фармацевтичната индустрия и опасните за здравето медикаменти.
Богатият му опит на журналист му помага лесно да прекрачи от публицистиката към художествената литература. Преживяванията на автора по време на престоя му в Ирак го вдъхновяват и му помагат да избере централна тема в книгите си – борбата с тероризма след 11 септември 2001 г. в цялата й сложност.
Романите на Алекс Беренсън стават бестселъри в класациите на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст. Авторът е носител на литературната награда „Едгар“, на името на Едгар Алан По. Наградата се присъжда от сдружението на авторите на криминална и трилърова литература на САЩ и е една от най-престижните жанрови награди в света. Уолстрийт Джърнъл отличава роман на Алекс Беренсън като „един от най-добрите шпионски романи на всички времена“.
Алекс Беренсън е на 38 години и живее в Манхатан със съпругата си, д-р Джаклин Беренсън – съдебен психиатър и учен от Колумбийския университет. Двамата се грижат за домашните любимци – кучетата Теди и Маги.

Книгите му са преведени на 16 езика и са публикувани в милионни тиражи. След успеха на първата му, издадена в България книга - „Къщата на мрака“, ИК „Хермес“ представя новия роман на бестселъровия автор - „Войник под прикритие“.

За книгата „Войник под прикритие“:

Джон Уелс се оттегля от активна служба в ЦРУ, но скоро разбира, че бивши агенти няма. След поредица кървави атентати в Саудитска Арабия самият крал Абдула, владетелят на страната, се свързва с Уелс. Абдула подозира, че брат му – Саид, стои зад терористите и се опитва да разклати властта, а после да завземе трона с преврат. Уелс и партньорът му, друг бивш агент на ЦРУ, се отправят по следите на талибаните. След ожесточена престрелка в тренировъчния лагер на терористите Уелс успява да плени един от тях. Информацията, която получава от него, обаче се оказва недостатъчна, за да предотврати следващия удар. Ахмад Бакр, ръководителят на операцията, отвлича посланика на САЩ в дръзка засада на бронирания му конвой. Бакр поставя безумните си условия към Запада: изтегляне на всички военни части от Арабския свят, прекратяване на търговията с петрол, спиране на сътрудничеството с Израел.
Уелс ще трябва да влезе в самото сърце на исляма – свещения град Мека, и в бясна надпревара с времето да се опита да спаси посланик Кърланд. Залогът е не само животът на дипломата, но и стабилността на отношенията между Арабския свят и САЩ.


Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Вто 01 Май 2012, 13:57



РАЗГОВОРИ С БОГА
Един необикновен диалог
от
Нийл Доналд Уолш

обем: 648 стр.
цена: 24,95 лв.
Очаквайте на 04.05.2012 г.!
ISBN 978-954-26-1107-3

 За първи път пълно луксозно издание на световния бестселър „РАЗГОВОРИ С БОГА“.
 Преведен на над 30 езика и задържал се в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс в продължение на години.
 Книгата, която промени живота на милиони хора по цял свят.

За автора

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ЗА ЩАСТИЕ
Нийл Доналд Уолш


Нийл Доналд Уолш получава световно признание със серията „Разговори с Бога“, преведена на повече от 30 езика и задържала се в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс в продължение на години. Той е автор на над 20 книги на духовна тематика, сред които и издадената от „Хермес“ – „По-щастлив от Бог“. Те носят едно ново разбиране за смисъла на живота и връзката на човека с Бога. Уолш интегрира извечната мъдрост на Изтока с прозренията на Запада, за да създаде една нова концепция за пътя на вярата като неразривно свързана със самопознанието. Всички книги на Уолш се радват на нестихващ интерес.
Преди да стане известен обаче, той преживява редица съкрушителни удари в личен и професионален план.

ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ

Нийл Доналд Уолш е роден в Милуоки, щата Уисконсин, на 10 септември 1943 г. в католическо семейство. Освен Библията, Уолш чете задълбочено и други фундаментални трудове от различни религиозни традиции – като „Риг Веда“ и „Упанишадите“, търсейки своята духовна истина. Работи в различни области: като репортер, журналист, радиоводещ, редактор, връзки с обществеността, актьор, собственик и мениджър на рекламна агенция... Тази непрестанна смяна на месторабота и местоживеене отразява дълбоката му неудовлетвореност от живота, който води.
На 49-годишна възраст светът му драстично се променя – сполетяват го редица нещастия в личен и професионален план. Домът му и всичките му вещи изгарят в пожар, банкрутира, бракът му се разпада, а той сериозно пострадва в автомобилна катастрофа. Когато след година лечение се възстановява от счупването на врата, Уолш се оказва безработен и сам и известно време живее и се препитава като клошар.
Отчаян и уплашен, той пише гневно писмо до Бога, Главния виновник за всичките му нещастия. За негова огромна изненада, получава отговор на яростната си тирада.
Най-странното е, че именно това време поставя началото на неговото духовно пробуждане и ражда „Разговори с Бога“ – книгата, която променя не само неговия живот, но и живота на милиони хора по целия свят. Обръщайки се назад, Уолш споделя: Благославям времето, когато се влачех из парка със спалния чувал. Това не беше краят на живота ми, а неговото начало. Там, в парка, научих истинското значение на думи като честност, лоялност, искреност и доверие.
Духовните търсения на Уолш го водят от стъпалата на Мачу Пикчу в Перу до шинтоистките светилища в Япония, от Червения площад в Москва и площада „Свети Петър“ във Ватикана до площад „Тиенанмън“ в Пекин. Където и да отиде – Южна Африка или Норвегия, Хърватия или Холандия, по улиците на Цюрих или по улиците на Сеул, – навсякъде Уолш открива огромната нужда на хората да живеят един по-пълноценен, мирен и хармоничен живот. Това го кара да създаде Световно движение за Нова духовност (Humanity’s Team), което да работи за духовното пробуждане на хората, за мира на планетата и добруването на хората.

За книгата „РАЗГОВОРИ С БОГА“

Настоящата книга представлява пълното сборно издание на разговорите, които Уолш провежда с Бога в рамките на почти цяло десетилетие. Книгата се превръща в извор на утеха и вдъхновение за милиони хора по цял свят.
В това сборно издание на „Разговори с Бога“ са събрани трите най-значими книги на Нийл Доналд Уолш, които носят неговите най-важни послания.

• Първата засяга най-вече лични въпроси за предизвикателствата и възможностите, с които всеки човек се сблъсква в живота си.
• Втората се отнася до по-глобални въпроси, свързани с геополитическия и метафизичен живот на планетата и предизвикателствата, пред които е изправен светът днес.
• Третата е посветена на универсални истини от най-висш порядък и предизвикателствата и възможностите на душата.

„РАЗГОВОРИ С БОГА“ е прекрасен дар за онези, които са поели в търсене на истината с всеотдайно сърце и отворено съзнание. Тя засяга всички въпроси, които някога сме си задавали. За живота и любовта, целта и средствата, хората и взаимоотношенията, доброто и злото, вината и греха, прошката и изкуплението, пътя към Бога и пътя към ада... В нея открито се говори за секса, властта, парите, децата, брака, развода, житейското призвание, здравето... Какво има след края на живота и преди началото му... Изучават се войната и мирът, знанието и незнанието, даването и получаването, радостта и тъгата, видимото и невидимото, истината и неистината... Ще узнаете повече за геополитическия и метафизичен живот на планетата и предизвикателствата, пред които е изправен светът днес.

Аз говоря на всички. Постоянно. Въпросът не е в това на кого говоря, а кой слуша.

Трудността е в това да се познае кои послания са от Бога и кои – от други източници. Разграничението е лесно, когато се прилага едно основно правило:

От Мен са твоите най-възвишени мисли, твоите най-ясни думи, твоите най-великолепни чувства. Всичко останало е от друг източник.

Най-възвишената мисъл е винаги мисълта, в която има радост. Най-ясните думи са онези, които съдържат истина. Най-великолепното чувство е чувството, което наричаш любов...

Из „Разговори с Бога“



_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 18 Май 2012, 23:02



АКО ЖИВОТЪТ НЕ Е ЧУДО
Via Dolorosa или Via Miraculosa
от Ивинела Самуилова

обем: 256 стр.
очаквайте на: 11.05.2012 г.
цена: 11, 95 лв.
ISBN: 978-954-26-1109- 7

След успеха на „Животът може да е чудо“ Ивинела Самуилова – едно от откритията на „Хермес“ за 2011 година, представя на своите почитатели втората си книга - „Ако животът не е чудо“.

Вярна на себе си, авторката предлага едно завладяващо, оригинално и проникновено, но същевременно написано с лекота и чувство за хумор четиво. И неусетно, почти като на игра, ни отвежда „до ъгъла”, където ни оставя сами да изберем накъде ще продължим...

“Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо” – Алберт Айнщайн

ВСИЧКИ ПОЧИТАТЕЛИ НА ИВИНЕЛА САМУИЛОВА ЩЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СРЕЩНАТ С НЕЯ И С НЕОБИКНОВЕНИЯ ПСИХОЛОГ АЛЕКСЕЙ БЪЧЕВ НА ПРЕМИЕРАТА НА „АКО ЖИВОТЪТ НЕ Е ЧУДО“ В ГРАДОВЕТЕ:

 Пловдив – 18 май 2012 година, 18,00 часа, книжарница „Хермес“ - Централ, ул. „Патриарх Евтимий” 12, ет. 2 .
 София – 01 юни 2012 година, 19, 00 часа, НДК, по време на Пролетния базар на книгата, полуетаж „Изток“.
 Велико Търново – 06 юни 2012 година, 18, 30 часа, книжарница „Хеликон“, ул. Васил Левски № 17

За автора:

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия в град Враца с испански и английски език, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения: стопанско управление и администрация, журналистика, ПР, психология и други.
Ивинела живее и работи в София в сферата на маркетинга. Има един син.
За да удовлетвори различни свои интереси, Ивинела учредява фондация “Кларитас”, чиято основна дейност в момента е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор. В етап на разработване са програми, ориентирани към подпомагане изграждането на хуманни качества у младите хора, както и програми, насочени към подобряване различни аспекти от живота на жените, с особено внимание към самотните майки. Подкрепата и солидарността си към духовните потребности на съвременната жена, Ивинела често изразява в онлайн издание за жената ТЯ.
Ивинела Самуилова е автор на първия български роман с приложна психология - „Животът може да е чудо”. Книгата веднага печели хиляди ревностни почитатели не само у нас, а и сред сънародниците ни в чужбина.
Тя беше официално представена в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас. А на 11 април 2012 г. книгата беше представена и пред българската общност в Лондон.
Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.
На представянето на „Животът може да е чудо“ в София, Пловдив, Бургас , Варна и Лондон се събраха много почитатели на авторката

Семинарите, които авторката организира съвместно с прототипа на главния герой на романа – психолога Алексей Бъчев, в момента са едни от най-популярните живи форуми за себепознание.
„Ако животът не е чудо“ излиза на 11 май. На 27 май в България отново пристига световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай .
В рамките на посещението му ИК „Хермес“ планира да срещне двамата необикновени психолози – Букай и Бъчев (прототип на главния герой в романите на Ивинела).

За новата книга:

След книгата „Животът може да е чудо”, която намери топъл прием на българския пазар, Ивинела Самуилова ни предлага едно неочаквано продължение на темата. В характерния си духовит стил авторката отново отправя откровен, провокативно усмихнат поглед към читателите, но този път от диаметрално противоположна гледна точка: как човек може сам да отнеме чудото от живота си. Романът „Ако животът не е чудо” не е антитеза на първата книга, нито е тъжна драматична история. Той по-скоро опит за литературна гротеска по другата половина от мисълта на Айнщайн, която е мото и на двете книги. Настоящата творба е разказ за това какво се случва, когато живеем все едно животът е нещо обикновено. А „обикновено” в нашето съвремие означава сиво и безрадостно ежедневие, мъчително стискане на зъби, яростна борба, страдание в агония да правим невъзможни избори, натрапени ни от социума. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...”, обяснява авторката.

Докато в първата книга Ивинела Самуилова разказва история за това как човек може да се спаси от капаните на социума, то новата книга търси отговори на въпроса как стигаме дотам, че да ни е нужно спасение. В романа идеята за този „поглед наобратно” е на Ади – главната героиня от първата книга, в която много читатели разпознаха себе си и чиято вълнуваща история вдъхнови хора от всички възрасти да поискат да внесат чудото в живота си.
В новия роман, вече открила, че писането е заниманието, с което ще осмисля ежедневието си, Ади си дава сметка, че призванието й, всъщност, е много повече от нейно лично търсене. Сама преживяла отчаянието на човек, изгубил смисъла, заради следване на чужди предписания за живот, Ади решава да предупреди колкото може повече хора за това, какво се случва, ако не поемеш отговорност за живота си. Тя започва да пише история, в която героинята й, предоверявайки се на чужди разбирания, вярвания, опит и споделена колективна народна мъдрост, е на път да разруши живота, към който винаги се е стремяла. Но дали „приказката”, в която е живяла, не е също социумен шаблон? Какво прави самата героиня, за да запази или да загуби даровете, които съдбата и е предоставила?
Посланието на авторката е, че, ако човек не поеме отговорност за живота си, ако не заеме авторската позиция в него, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в арена на мъчителни битки със себе си и света.
Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази „книга в книгата” ни показва по остроумен начин двата пътя, по които човек може да избере да тръгне във всеки един момент от живота си: пътят на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътят на чудесните възможности и радостта от живеенето (Via Miraculosa). Въпросите, които се разглеждат са наистина актуални: за изневярата и прошката, за следването на чужди ценности и прехвърлянето на вината за грешките ни другиму, а призмата, под която са поднесени, дава възможност за различни интерпретации. Ненатрапливото присъствие на психолога Алексей и живите разговори на хората от една чудна група в интернет, добавят допълнителна свежест и автентичност на повествованието.
Вярна на себе си, авторката предлага едно завладяващо, оригинално и проникновено, но същевременно написано с лекота и чувство за хумор четиво. И неусетно, почти като на игра, ни отвежда „до ъгъла”, където ни оставя сами да изберем накъде ще продължим... И да очакваме с нетърпение следващата й творба.

Откъс:

* * *
Мила седеше пред затворения прозорец и гледаше навън, без всъщност да забелязва каквото и да било. В момента се чувстваше като вцепенена – лишена от емоции, мисли и желание за живот. Една съсипана 35-годишна жена, току-що разбрала, че съпругът й, на когото бе имала безгранично доверие, й изневерява. Беше получила имейл от любовницата му. Бракът й, в чиято стабилност до вчера можеше да се закълне, бе изместил на заден план всичко останало в живота й и в този момент тя нямаше нищо, на което да се опре.
От малка Мила вярваше в любовта от приказките и не можеше да разбере тези, които смятаха, че тя е илюзия. Може би не вярваха достатъчно силно? Нейният принц се бе появил и бе точно както го описваха – силен и смел, красив и богат... Е, не много богат, но с направо неприлично висока заплата в сравнение с нейната на държавен служител... Грабна я, заведе я в замъка, който купи за нея (нов тристаен апартамент в модерен квартал), и напълни живота й със съдържание и смисъл - екскурзии, нова кола (на „близинг”, както казваше той, защото му се налагало понякога „да ближе задници” заради това повишение, с което си позволил да й я купи, но за нея бил готов на всичко), маркови дрехи, истински перли и дори един мъничък диамант за 10-ата годишнина от сватбата им миналата година... И това не бе всичко, което Мила бе получила от живота (т.е. от съпруга си). Най-голямото й богатство бяха двете им деца, които в момента бяха на вилата с баба си и дядо си.
Изобщо, идилията й бе пълна... Даже толкова й харесваше, че постоянно си гледаше живота отстрани, все едно беше героиня в наситено розов сериал. И не пропускаше да сподели поредната серия от филма с останалите. Фейсбук профилът й приличаше на фотоалбум, отразяващ сякаш безкрайни моменти семейна идилия: Явор и тя, усмихнати и прегърнати на сватбата; Явор и тя, усмихнати и прегърнати, когато се раждаха децата им; Явор и тя, усмихнати и прегърнати на морския бряг; Явор и тя, усмихнати и прегърнати на моста на въздишките във Венеция; Явор и тя, усмихнати и прегърнати къде ли не – с децата или сами, винаги щастливи, излъчващи романтика, на която би завидяло и най-безчувственото сърце... До днес. Днес се сбъдна проклятието на баба й - думите, които бе запомнила още в детството си и които от време на време отекваха в съзнанието й и увисваха като черна сянка над главата й, сковавайки сърцето й в леден страх: „Много хубаво не е на хубаво”.
Чу се тътен на приближаваща гръмотевица и Мила чак сега забеляза, че вали дъжд. Сигурно само тук валеше – като че ли времето искаше да подчертае драмата в живота й, поставяйки я в подходящ декор. При Явор и онази – другата, вероятно грееше слънце. Там винаги грееше слънце - на нейното любимо място, където сега бе завел нея... Беше й казал, че е в командировка в любимия им морски град и че ще отседне в любимия им хотел. Предполагаше, че бе резервирал и любимата им стая, с изглед към морето. Мила не издържа и избухна в сълзи. Свлече се на земята и се разрида с глас. Изведнъж се почувства смазана. Почувства се ограбена и изоставена – сам-самичка на света... Усети се малка, объркана и изплашена до смърт – като момиченце, което най-после е успяло да се шмугне в пълния с толкова интересни неща килер, заиграло се е, а някой е дошъл, угасил е лампата и го е заключил вътре, самò в тъмното. Мила не виждаше абсолютно нищо – никаква светлинка, която да й покаже пътя. Животът й внезапно бе потънал в мрак и тя изобщо нямаше представа какво да направи в този момент.

„Лошото е, че и аз нямам никаква представа!” – изпъшка Ади наум.
Вдигна глава и погледна през стъклото на автобуса. Наближаваше нейната спирка. Тя прибра листовете в чантата си и се приготви за слизане.

Два месеца след онзи ден, когато откри призванието си, Ади реши да напише книга. Импулсът за това й беше дошъл спонтанно предишната вечер. Седна, без да има предварителен план какво точно ще пише, с някаква смътна идея за сюжет, но с твърдото намерение да направи достояние на всички най-важното откритие в живота си. Беше убедена, че ако човек не поеме отговорността да заеме авторската позиция, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в страдание.
Ади нямаше никакво намерение да пише банална история с хепиенд, в която някой е стигнал дъното, но изведнъж, точно в най-критичния момент, се озовава на подходящото място, в подходящото време, където го чака някой гуру спасител (при добър късмет – от о. Бали). Не, тя не си падаше по подобни блудкави истории, пък и такива имаше достатъчно. Смяташе, че би била по-полезна не ако покаже как някой се спасява, а ако се опита да разкрие как е стигнал дотам, че да му е нужно спасение – в какви рамки се е вкарал сам, какви етикети си е налепил, какви стереотипи са ръководили живота му, на какви убеждения е робувал, какви страхове са го движили.
Ади искаше да обърне внимание на хората какви проблеми могат да си докарат до главата, без изобщо да подозират, че сами водят живота си към нещастие, само от следване на модели, които са приемали по презумпция, като неподлежаща на съмнение истина, неоспоримо статукво, едва ли не от сътворението на света.
Както например поговорката: „Много хубаво не е на хубаво”. Ади не можеше да повярва как млади и стари повтарят като хипнотизирани тази глупост, като че ли е някаква очевидна всемирна закономерност.
„Тази бомба за взривяване на щастието се предава като завет от поколение на поколение, при това с най-добри намерения, като проява на истинска обич и загриженост” – възмущаваше се Ади.
Алексей наричаше подобни „мъдрости” негативистични социумни кодове, които предразполагат към мислене чрез граници и невъзможности. Точно това искаше да направи Ади: не да анализира конкретни проблеми, а да изобличи кодовете на малкия и големия социум, довели до тях. Призванието й като че ли изведнъж се оказа много повече от нейно лично търсене. Ади осъзна, че чрез него би могла да бъде полезна на много хора.

Автобусът спря и Ади пъргаво скочи на спирката. В момента, в който стъпи на алеята, от слушалките на плейъра й прозвуча: one, two, one, two, three, four, последваха няколко бързи такта, задаващи кънтри ритъма, след което Уили Нелсън запя една от любимите й песни – „Отново на път”. Тази песен винаги караше Ади да се размечтае как яхва един вран жребец, изправя го на задните му крака, поглежда леко презрително надолу, към това, което е „тук и сега”, после обръща коня в обратната посока, той изцвилва възторжено и решително препуска към някакво неизвестно, но непременно лудо приключение на живота й.

Ади въздъхна, зави и тръгна бавно по алеята, за да не пречи на щурото препускане на коня в мечтите й. Беше направила едва две крачки, когато го забеляза с периферното си зрение: кучешко лайно, към което, незнайно защо, тя имаше особено отношение – някакво усещане, че то играе важна роля в живота й напоследък. Беше се появило преди повече от два месеца, в един ден, когато самата Ади бе в „лайняно настроение”, както натуралистично наричаше емоционалните си състояния на потиснатост и раздразнение. Тогава Ади се бе спънала в лайното, което по онова време бе доста голямо и твърдо, почти бе прелетяла над него, ругаейки, а после, след като спонтанно се бе кръстила „скачащата в лайна”, силно се бе разсмяла. Без да може да го обясни и осъзнавайки, че би било налудничаво да се опитва да го прави, Ади бе сигурна, че онзи смях до лайното е бил съдбовен и е променил целия й живот. Сега, когато го бяха понавалeли и поразмекнали дъждовете на късната есен, Ади имаше чувството, че лайното я дебне коя сутрин няма да е нащрек, ще скочи в него, а после цял ден ще го разнася по земята... Ади се изкиска. „Ей сега ще ти покажа аз на тебе” – закани му се усмихната Ади, все едно с лайното се състезаваха в правене на номера. Тя бръкна в чантата си, извади тетрадката, която винаги носеше, и един химикал и както си беше спряла насред алеята, над лайното, я отвори. Попадна на някакво хвърчащо листче, видя, че е празно, и започна да пише върху него. Когато приключи, се огледа, установи, че няма никого достатъчно близо, за да я чуе, придърпа малко шала към устата си, за да не се вижда, че говори, и каза:
- Лайно, посвещавам ти първия си лимерик! Слушай!
След което изразително зачете:

Ставам рано сутринта,
ходя, свиркам си с уста.
Лайно на паважа
чака да се омажа...
Това му е радостта!

Ади пак се изкиска, много доволна от литературния си опит и как бе „натрила носа” на лайното. Тя сви юмруци, направи по детски „на ти сега” и с усмивка, която изобщо не можеше да скрие, тръгна по алеята. Вече с гръб, закачливо, но дискретно помаха на лайното за сбогом и си пусна за втори път „Отново на път”, която току-що бе свършила.

В началото, когато разбра, че писането е нейното призвание, Ади реши, че ще пише хайку. Беше попаднала на едно телевизионно предаване за хайку и изведнъж й хрумна, че тристишията могат да й помогнат да се научи да улавя мига или по-скоро чрез тях да изкарва ценните моменти в живота си отвъд времето, в безкрая, където всеки миг става вечност. Стори й се, че писането на хайку може да се окаже страхотен начин човек да усвои изкуството да живее „никога и никъде", разширявайки неограничено смисъла, който даден момент има в крайния ни живот. „Хайку не е израз на нещо, а съществуване на нещо". Точно това определение за хайку грабна Ади: хайку не стопираше живота, не го подреждаше на рафтове в бурканчета с етикети, а включваше автора в самия процес на живеене.
Беше споделила някои от хайку опитите си с приятелки и една от тях й бе изпратила информация за друга кратка форма на поезия, този път петстишия с определена структура, които обаче трябваше да са хумористични. Ади направо се влюби в идеята. Лимерикът, смяташе тя, бе страхотен начин за пренаписване на негативни сценарии: задължителната му ритмична структура коренно променяше ритъма на ситуацията, а вложеният хумор тотално трансформираше контекста на случващото се. Отдавна чакаше някакъв повод, за да се пробва да напише лимерик, и сега лайното й го даде.

Ади много се забавляваше с тези си литературни опити, но най-много й допадаше, че те й помагаха да се държи будна за случващото се и да пренаписва живота си по различен начин - излизайки от социалната матрица. Тя откри в призванието си животоспасяваща терапия - писането можеше да бъде начин за вътрешно разширяване, за промяна на нагласата към проблемите, което всъщност бе целта на различните практики. „Ние никога не работим директно с дадена ситуация, а само с нашето отношение към нея”, казваше Алексей и именно това правеше Ади. Пишейки – тя променяше отношението.

„Отново на път” бе свършила и този път Ади остави следващата песен да продължи – страхотно суинг парче. Тя започна да се придвижва със „суинговата” си стъпка, както я наричаше – просто не можеше да устои на ритъма. Смяташе, че „стъпката” не се забелязва отстрани, но отказваше да потърси потвърждение за това в очите на хората, които минаваха покрай нея. Малко по-напред забеляза как едно напълно сухо, кафяво листо, игриво, в нейния ритъм, се въртеше надолу към земята. Ади вдигна очи към дървото над него и видя, че това падащо листо бе последното. Тя спря и му се поклони точно когато листото минаваше пред нея, и остана така, докато то стигна земята. Разбира се, отстрани изглеждаше, че се е навела да си оправя нещо. Преди да се изправи, Ади взе листото, скришом го целуна и го премести на тревата отстрани. „Бих искала и аз, когато умирам, да имам дух да танцувам суинг” – помисли си Ади. После изведнъж леко присви очи, извади тетрадката си и застанала над листото, записа:

Стар есенен лист
лудо танцува суинг.
Последно желание.

„Хайде, безкраят вече е и зала за суинг – каза си доволно Ади. – Най-после да има едно място, където човек да може да си суингва на воля”. Тя се изсмя тихичко и бързо закрачи, за да измине последните метри до службата си, подозирайки, че с тези си литературни отклонения вероятно закъснява.

Задачите я подхванаха още от вратата и не я пуснаха до края на работния ден. Когато си тръгна, навън бе вече почти тъмно. Ади много обичаше този момент от зимното време – смрачаването. Обожаваше да посреща мрака. Беше си измислила едно упражнение: „осветяване на мрака”. Задаваше си въпрос липсата на каква положителна емоция или състояние би пуснала мрака отвън да влезе в нея. Когато установеше какво й липсва, започваше да го усилва като светлина, докато добиеше усещане, че цялата е засветила в тъмното. Днес усети, че се е поизтощила, и си „включи” малко жизнена енергия.

Прибра се директно вкъщи, нетърпелива да продължи писането на историята, която бе започнала предишната вечер. Веднага включи компютъра и докато чакаше да зареди, започна да се чуди: „И какво ще прави клетата Мила сега?”.
“Уиски!” – тази мисъл долетя изведнъж отнякъде, като вик, и Ади почти подскочи. Нямаше представа откъде се появи идеята – тя не бе голяма „пиячка”, но си даде сметка, че няколко глътки сгряваща течност ще й се отразят наистина добре, защото усети как краката и пръстите на ръцете й са изстинали. Ади стана и отиде да вземе бутилката скоч, която държаха в един шкаф в килера. Извади кристална чаша „за уиски”, сипа си един пръст от напитката, сложи бучка лед, разклати чашата няколко пъти и отпи, докато се настаняваше отново пред компютъра. Той вече беше заредил и Ади отвори файла с книгата. Преглътна бавно уискито, наслаждавайки се на приятното усещане за топлина, разляло се по тялото й, после се усмихна доволно и някак дяволито, все едно й е хрумнало нещо забавно, след което лицето й изведнъж доби сериозно и концентрирано изражение и тя започна да пише.

“Уиски!” – тази мисъл изскочи изведнъж отнякъде, като вик, и това бе първата възможност, различна от смъртта, която мина през главата й. „Да, да! Уиски!” – помисли трескаво Мила, все едно бе открила сламката, за която да се хване, преди да потъне напълно. Алкохолът може би щеше да притъпи болката й, да неутрализира страха, да я отпусне и да й позволи да помисли трезво. Мила усети иронията в това да се отрезвява с алкохол, но сега не й бе до майтап. Тя бързо отиде до шкафа, в който държаха напитките, и измъкна почти пълната бутилка истинско ирландско уиски, което Явор беше купил специално за нея, защото тя веднъж на 100 години решаваше, че й се пие уиски, и разбира се, той се грижеше тя да пие най-доброто. Мила взе от витрината на секцията една от кристалните чаши за уиски, наля си малко, извади от фризера бучка лед и я сложи в питието. После занесе чашата до малката масичка, която бе поставена до големия фотьойл в ъгъла на хола, до прозореца – специалното й място за четене и сърфиране в мрежата. Седна на фотьойла в любимата си поза със свити крака, машинално взе лаптопа от масичката, сложи го в скута си, включи го и докато чакаше да зареди, започна да гълта уискито от чашата на големи глътки.
Усети моментално как топлината на питието разлива в тялото й усещане за спокойствие и й се прииска да засили това чувство максимално. Разбра, че няма да стане само с тези двайсетина грама, които си бе сипала, остави компютъра отново на масичката, стана да вземе бутилката, пътьом сложи в една купичка още няколко бучки лед, върна се, доля малко уиски в чашата си и зае отново мястото си на фотьойла. Отпи още няколко глътки и усети как главата й леко се замайва, въпреки че й се струваше, че умът й се избистря в някаква странна обратнопропорционална зависимост. Започна да забелязва в главата си контурите на някаква дума. Думата беше „сбогом”.
Нещо трепна в стомаха на Мила – тази дума изразяваше точно обзелото я чувство за злощастен край, който тя интуитивно усещаше, че скоро ще бележи живота й.
„Сбогом, сбогом...” – повтори в себе си Мила няколко пъти, като ехо, търкулнало се по някой склон в пустошта. Последното ехо заглъхна някъде в нея и тя остана в пълна тишина.
След малко Мила стана, отиде до антрето, взе чантата си, която бе пуснала на пода, и извади джиесема отвътре. Измъквайки го от калъфчето, нежно прокара палец по екрана. Още не можеше да му се нарадва. Беше скорошен подарък за рождения й ден – от Явор. Модерен и скъп апарат, оборудван с джипиес и всякакви екстри. Когато се похвали на колежката си какъв многофункционален телефон й е подарил мъжът й, онази, явно от завист, я попита има ли си и вибратор. Мила през смях я сгълча, че говори глупости, и с очевидна гордост й обясни, че не й трябва „такова нещо”, защото тя си има Явор, което колежката й изкоментира така: „Абе на тия мъже днес не може да се разчита – на всичките им трябва ускорител. По-добре го смени – телефона де... Засега! Замени го за вибратор, но гледай да е от стария модел, без вграден GSM. Не ти трябва да ти звъни баш на най-интересното”. Тази случка изплува сега от съзнанието й и Мила тъжно си помисли: „Каква ирония... Онази кокошка явно е била права... Може би наистина ще трябва да заменя телефона за вибратор... Никога вече не бих могла да правя с него любов... И не искам да ми звъни...” (имаше предвид Явор – не вибратора).

Ади прихна. „Както почваш, Аидке, не е ясно докъде ще я докараш” – се смъмри тя, но тази спонтанна глупост с вибратора толкова й хареса, че сърце не й даваше да я изтрие. „И не искам да ми звъни...” (имаше предвид Явор – не вибратора)” – прочете пак Ади и отново прихна.
„Добре де, хайде, остави го засега!” – разреши си Ади великодушно и продължи да пише.

Мила задържа апарата в ръка цяла вечност, вперила поглед в него. После колебливо натисна бутона с цифрата 1 и набра номера на Явор – беше го вкарала в опциите за бързо избиране, разбира се, под номер 1.
Явор обаче не вдигаше – явно не чуваше звъненето на телефона. „Може би люби другата”. Тази мисъл проряза сърцето й като с нож и болката бе неописуема - съвсем истинска физическа болка. Мила отново се свлече на земята, опря гръб в стената и скри лице в шепи... Нямаше да се справи... Животът й бе свършил...
Тя се изправи и с несигурна крачка тръгна към банята. Влезе, затвори внимателно вратата зад себе си и се взря в огледалото над мивката – беше бледа и изпита, с тъмни сенки под очите. А бе разбрала едва преди няколко часа. Научи около 16,30 ч. и едва изкара до 17 ч., когато свърши работното й време, безжизнено вторачила поглед в екрана на компютъра, усещайки как животът бавно изтича от нея, незнайно къде. Добре че колежката й си бе взела почивен ден и не можеше да я види – не би могла да понесе някой друг да разбере за случилото се, особено тази завистлива патка. Как щеше да обясни, че този, за когото по цял ден й говореше и се хвалеше къде я е завел и какво й е купил, сега й бе изневерил. Не помнеше как се е качила в колата и как е карала до вкъщи. Просто влезе, пусна ключовете и чантата си на пода в антрето, събу си обувките по инерция, влезе в хола, стигна до прозореца и там се разрида.

Мила обърна гръб на огледалото, отиде до тоалетната чиния и седна, забила поглед надолу. След малко, както седеше отпусната и унила, изведнъж рязко вдигна глава, пресегна се докрай и с голямо усилие и напрежение успя все пак да стигне това, което искаше да вземе от етажерката. Самобръсначката на Явор.

Ади спря да пише, вдигна глава и впери поглед в тавана. Само след миг обаче тя отново насочи вниманието си към компютъра. Отвори интернет, влезе в страницата на групата, която бе създала преди малко повече от месец за хора, които вече бяха участвали в семинарите с Алексей.
След малко в групата се появи нова тема с автор Tikva:
- ХИПОТЕТИЧЕН ВЪПРОС: Как бихте подходили, ако бяхте мъж и жена ви, на която изневерявате, ви се обади и ви каже, че иска да ви види, за да си вземе сбогом с вас?

Почти веднага започнаха да пристигат коментари:

No more shit: - Да си вземе сбогом...? В смисъл, решила е да го напусне или планира да се самоубие? Съжалявам за тъпия въпрос, но при мен е много топло и загрявам бавно...

Tikva: - Всъщност, доколкото разбирам, решила е да направи второто, така че въпросът не е съвсем хипотетичен...

Fate: - Ами... ако се обажда и иска да се вижда с мъжа си, за да си взема сбогом, може и да не се самоубие, реално. Много се дразня от такива истории... Аз, ако ще се самоубивам, ще го направя по-тайно, за да не ме спре нещо. Тази жена обаче явно иска да бъде спряна – може би смята, че ако се опита да я спре, това означава, че още я обича...

No more shit: - По книгите навсякъде пише, че опитите за самоубийство са всъщност вик за внимание. И аз смятам, че ако наистина мисли да се самоубие, едва ли ще уведомява когото и да е. Но наистина не е добра идея да се разчита само на това, да не вземе точно пък тя да опровергае теорията...

Mamma mia: - Няма как да знаем какво става в главата на тази жена, на която мъжът й изневерява, освен че се е фиксирала много здраво в проблема, който има в семейството - затова трябва да се направи опит да й се отмести погледа встрани, образно казано, и да й се покажат различни перспективи за развитие на живота й – по възможност без този мъж в него. Това обаче едва ли ще стане като на филм: точно миг преди да скочи от покрива, някой казва нещо и променя с един замах целия й мироглед, вовеки веков... Колцина от вас, ако разберат, че любимият им изневерява, не биха страдали и не биха искали той по някакъв начин да осъзнае колко лошо е постъпил?

Fate: - На мен една ми се обади така, да ми каже на кого какво да дам от нещата й, след като се самоубие... Звънях на „причината” за самоубийството - той каза, че не му пука (говорим за големи хора!), а точните му думи бяха: „Да се самоубива!”. Аз й предадох добросъвестно, с малко по-други думи, и я посъветвах да не се занимава с него. Егати тъпотиите, безотговорна работа! В крайна сметка тя не се самоуби тогава, защото чула някаква руска песен - не помня коя. Пожелавам ситуацията да се разреши благополучно и в хармония с плановете на вселената. Нямам против хората да се самоубиват, щом го чувстват като изход и мислят, че е правилно, но не ми се вижда ок, когато товариш околните.

Mamma mia: - Представи си, че тази жена цял живот е живяла заради другите – мъжа си, децата... Понякога е кофти грам да не мислиш за себе си. Алън Гинсбърг има един момент в едно стихотворение: „И мъката ми, че Питър не ме обича, е мъка от това, че аз не се обичам..." или нещо такова. Ей за това става въпрос при всички такива страдания... Ако обичаш себе си, няма дори да страдаш, че някой е решил да ти изневерява, камо ли пък да ти хрумне да се самоубиваш.

Sladurana: - Съгласна... Ох, освен да дръпнем една обща молитва? Не знам какво друго можем да направим, така и така не сме там.

Синята фея: - Невинаги можем да се извадим сами от блатото, издърпвайки се за косата като барон Мюнхаузен, не го забравяйте... Жената просто се е фиксирала много здраво в някакво убеждение – например, че без него животът няма смисъл... Има нужда от преименуване и от разширяване на границите - сега се е фиксирала върху една точка и точно затова тази точка й изглежда огромна. Трябва да се преименува, за да може да разшири периметъра на виждане - тогава точката-проблем ще започне да се смалява, а други опции, нови възможности - да се увеличават... Не е ли точно това разширяването, за което вчера говорихме...?

Sladurana: - Дали той да не я помоли да поотложи самоубийството за след като му помогне да пребоядисат детската стая, например..............?

Tikva: - Аха... А после? И у нас е за боядисване... Да дойдат, искам да кажа, ако пак й хрумне да се самоубива... Отлагането само по себе си може и да реши този път нещата - до другата седмица, или месец... Какъв е планът за спечеленото време между двете самоубийства?

Fate: - Ако мине номерът с боядисването... Сори, ама аз лично, ако бях този мъж, бих се изкушил да я пратя да се гръмне... Не съм на негова страна и никога не бих искала да съм на нейното място... Но ако той е решил да изневерява, ако е спрял да я обича, ако иска да е с друга, така ли ще го спре? Ще му се обажда, за да провокира чувството му за вина? Любов не се гради върху чувство за вина. Или върху съжаление...

Lady: - Простете, че така грубо се намесвам в очевидно тежката за много от вас тема, но „опит за самоубийство" не съществува. Ако някой наистина иска да се самоубие, го прави от раз. „Опитите", „сбогуванията" и тям подобните са просто завоалирано в думи търсене на внимание. Човекът има потребност да е в ролята на слабия, на жертвата, за да му обърнат внимание...
Колкото и жестоко да прозвучи, може би най-доброто за нея би било мъжът й да не отговори на очакванията й (които вероятно са той да се почувства виновен, да се разкае и да се върне при нея) и така да я „освести". Тя очаква на срещата да я разубеждават - вместо това, ако той си запази границите, без да й позволи да го манипулира, може и да има ефект. Тя да се съвземе и да си поеме контрола на живота – по бързата, болезнената процедура... Като й е толкова „багажът”...

Tikva: - Аз мисля, че изместихме много въпроса – той не беше за жената и дали тя манипулира мъжа си, а какво бихте направили вие, ако бяхте мъж, който изневерява, и жена ви, на която изневерявате, ви се обади да се видите, за да се сбогувате, защото, както се оказа, е решила, че единственият възможен изход за нея е самоубийството...

Kralitsa: - Абе какво сте го замислили този мъж – той женско мнение ли търси? Не знае какво става в главата на една жена и доколко може да рискува? И подпитва тук, при жените, та да се ориентира какво може да очаква? Не иска да рискува и да я отсвири, за да не му се налага после цял живот да живее с мисълта, че той е виновен за смъртта й...

Fate: - Никой не е виновен за ничия смърт – ако тя е решила да се самоубие, защо трябва друг да е виновен? С какво нейното самоубийство е по-благородно от неговата изневяра? И двете са манипулации...

Kralitsa: - Не мога да повярвам колко сте безчувствени... Действието на тази мила жена изразява един вик на душата й – вик за внимание и обич... Да не си обичан е най-страшното нещо на света и лудниците са пълни с необичани хора... Това е основна необходимост на душата!

Tikva: - Лудниците са пълни с хора, които са се вторачили в някакъв проблем и са го направили толкова огромен, че е превзел живота им – това е фиксация на 100%, липса на всякаква гъвкавост, на всякаква пригодност да съществуват... Живеенето е гъвкав процес, непрекъснато пренаписване на сценарии – не може да се забиеш в един сюжет и да дълбаеш само в него, особено ако е проблемен... Някой го беше казал много добре: „Когато си в дупка, първото, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш”. А за твоя информация, Кралице, някои хора, поради това, че не са обичани, превръщат раздаването на любов в смисъл на живота.

Kralitsa: - Така е, но в случая какво помага това?

Tikva: - Искам да кажа, че не всички отиват в лудница, когато нещо кофти им се случи, и не всички се самоубиват – някои намират по-жизнеутвърждаващи решения, дори и ако за момент са изгубили смисъла...

Kralitsa: - Да, зависи от много неща... Но тук става въпрос за това животът, а не смъртта, да победи и да се спаси един човек, който иска да умре от НЕЛЮБОВ...

Tikva: - Ами... не знаем за какво става въпрос – в случая просто гадаем... А има и едни хора, които просто не успяват да осмислят това, което им се случва... И се почват едни тъпи импровизации на тема живот... майко мила!...

Kralitsa: - Вдигнах кръвно от тези постове, без майтап... Както съм сама, ще взема и аз да се самоубия... с тъп нож... цикламен... на бели точки...

Tikva: - О, очертава се нещо зрелищно!!!

Kralitsa: - Оставям цялата си споделена тук мъдрост в наследство на участниците в дискусията, с нотариално заверено пълномощно, и сега започвам да се режа откъм ноктите на краката: бааавно, жестоооко и уверено... Първият нокът е за Tikva.

Усмивката на Ади се разля по цялото й лице – тя беше пуснала темата, за да събере гледни точки, които да я насочат за развитието на сюжета. Разговорите в тази група обаче винаги тръгваха в непредвидима посока, обикновено такава, че колкото и сериозна да беше темата, накрая всички се търкаляха от смях. Ади се разсмя с глас и написа:

Tikva: - А, дай нокътя на друг - аз искам за себе си, ако може, само оня лимон, дето ти беше в гъза, когато фуча онзи ден! Ноктите ще ги дадем в музея – нокти от кралица („тя вечеряла е с пица и пораснала й трета цица”... Тъкмо и нея можеш да завещаеш на някого – на този, дето изневерява, сигурно си пада по цици.)

Kralitsa: - Вън вали, мамка му, и небето плаче за мен...
Кажете на всички, че съм ги обичалааа... Втори нокът оставям в наследство на Fate, да го сложи в рамка и да го окачи на площада...

Tikva: - Айде, приключвай вече с тия нокти... Няма да те чакаме цяла нощ да си изрязваш ноктите...

Kralitsa: - Тъжнооо... Нокът след нокът си отиват от мен...

Tikva: - Абе ай’ стига с тия нокти – вади вече лимона, че да го продадем на търг и спечелените пари да дарим за нуждите на асоциацията в подкрепа на хората, лишени от чувство за хумор, и на пострадалите от сериозността... И от изневери...

Ади се превиваше от смях и едвам успяваше да пише.

Kralitsa: - Ами ако го извадя, ще се изпърдя и ще издухам някого...

Tikva: - Най-много да издухаш на някого депресията – няма да е голяма загуба.

Kralitsa: - Depression is constipation of the soooul – английска поговорка. В превод: „Депресията е запек на душата”, или ако ви харесва повече – „Депресията е душевен запек”.

Tikva: - А, той, Алексей, сигурно затова нарича задръстванията „транспортен запек”...

Тъкмо си избърса сълзите от смях и надигна чашата с уиски, влезе любимият й.
- Охо! Тя работата била сериозна! – възкликна той и добави: - Аз се чудя какво толкова се хили, та чак оттатък се чува, а тя наш’та се нафиркала! Не ти ли е неудобно да си пиеш сама?
- Аз пиша книга – каза Ади с тон, който явно трябваше да обясни всичко, при това недвусмислено.
Любимият й направи физиономия, която изразяваше едновременно изненада и колебливо недоверие и която в думи вероятно би звучала така: „Това с книгата ми е съвсем ново, не съм се сещал досега за тази възможн

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 18 Май 2012, 23:05



ДОКАТО АЗ УМИРАХ
от Ерика Спиндлър

обем: 352 стр.
очаквайте на: 11.05.2012 г.!
цена: 12,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1000-4

Ерика Спиндлър е родена през 1975 г. и е израснала в Рокфърд, Илинойс. Омъжена е и има две деца. Младата бъдеща писателка прави планове за кариера като художник и получава първо бакалавърска степен от университета в Кливланд, щата Мисисипи, а по-късно и магистърска степен по визуални изкуства от университета в Ню Орлиънс. Въпреки че започва работа като преподавател по специалността си, кариерата й поема в друга посока и след броени години Ерика се озовава в позицията на бестселъров автор, оглавявал класацията на „Ню Йорк Таймс“.

Когато за пръв път разгръща романтично дамско четиво, стилът на писане я очарова. Скоро Ерика решава сама да опита да напише роман. Първите й книги са романтични дамски истории. Към средата на кариерата си обаче, през 1996 г., тя постепенно измества фокуса на творчеството си към съспенса и трилъровия жанр. Промяната в стила и историите на Ерика започва да й носи и нови творчески успехи: през 2001 г. тя е наградена с престижното отличие „Дафни дю Морие“. Получава и наградата „Целувката на смъртта“ през 1996 и 2002 г.
Успехите на писателката на попрището на трилъра и съспенса я карат да се ориентира изцяло към тези жанрове. Промяната явно е за добро: Ерика постига световна известност тъкмо с трилърите си. До момента книгите й са публикувани в над 25 държави.

Когато някой ми разкаже история, без значение колко безобидна е тя, имам способността да я пречупя и предам по доста плашещ начин. Опитът ми показва, че тайната се крие в това да не споделям своите версии с хората, разказали ми историята. Когато го направя, те сякаш започват да ме отбягват.
Ерика Спиндлър

Интервю с Ерика Спиндлър

За дарбата на разказвача, изкуството и черния шоколад

Разкажете ни нещо повече за това как и кога започнахте да пишете.
Дори в най-смелите си мечти не съм смятала, че ще се превърна в бестселъров автор, четен в толкова много страни! Плановете в младостта ми бяха да работя като художник и университетски преподавател по изящни изкуства. Подготвях се години наред за подобна кариера, дори бях започнала да преподавам в местен университет, когато ме връхлетя писателската треска.
Всъщност бях хванала най-обикновена настинка и си взех романтичен дамски роман, с който да прекарам болничните. Въпреки че чета много, до този момент не бях запозната с този жанр. Романът беше на Нора Робъртс и буквално ме направи пристрастена. През следващите шест месеца прочетох още много подобни книги. В един момент реших, че искам и аз да опитам да напиша книга. Когато завърших първата си, разбрах, че съм намерила истинското си призвание. Сбогом, бои и четки, здравейте, компютър и клавиатура!

Започнали сте с романтични истории, а после сте преминали към трилърови сюжети, изпълнени със съспенс. Какво Ви накара да направите тази промяна?
Промяната се случи по естествен път. В една от книгите ми главен герой беше детектив от Ню Орлиънс, разследващ убийства. В книгата имаше и втора сюжетна линия, свързана със сериен убиец. Беше ми толкова интересно да разработвам този сюжет, че когато започнах да планирам следващия си роман, се съсредоточих повече върху съспенса. Тази тенденция се задълбочи в следващите ми книги.

Създали сте много необикновени сюжети. Откъде черпите идеите за тях?
Идеите ми винаги са породени от лични преживявания. Мога да взема една най-обикновена случка или среща и да я преразкажа в доста плашеща история. Това се случва толкова естествено, че в началото се притеснявах от самата себе си. После осъзнах, че това е особена, макар и малко плашеща дарба.

Коя е любимата Ви част от процеса на написване, издаване и рекламиране на нова книга? Как организирате историите си?
Без съмнение, любимата ми част е творческият процес. Обожавам изграждането на героите, измислянето на обратите, вълнуващия финал. Често започвам с една основна идея, а после изписвам цели тефтери с бележки и хрумвания. Отхвърлям някои, свързвам други, накрая имам пред себе си нещо, което ми се струва вълнуващо. Чак тогава сядам пред компютъра и организирам скелета на романа, обикновено с дължина около 50 страници. Когато свърша това, вече мога да започна същинското писане.

Имате ли хобита? Как се забавлявате?
Все още рисувам за удоволствие. Нищо грандиозно, само някой и друг натюрморт или пейзаж. Обичам да си почивам с чаша кафе и черен шоколад.
Кои са най-добрите и най-лошите страни на професията писател?
Вероятно любимата ми страна на тази професия е фактът, че ми плащат, за да си измислям разни истории (смее се). Най-неприятният аспект навярно е, че понякога музата ми замлъква и думите спират да се леят с лекота.

Кои са авторите, оказали най-голямо влияние върху собствения Ви стил и книгите Ви?
Сигурно в началото бях повлияна до голяма степен от автори като Нора Робъртс и Сандра Браун. В по-късните ми книги вероятно се усеща по-силното влияние на писатели като Стивън Кинг и Питър Строб.

Като писател с над 25 книги зад гърба си, какво ще посъветвате младите автори?
Въпреки че авторите трябва да наблюдават пазара, горещите заглавия и литературните агенти, преди всичко ги съветвам да пишат в жанр, който обичат да четат. В такъв случай ще пишат със страст, която ще се усеща и на страниците на книгите им. Нека се учат от грешките си, но и да вярват в себе си.

За книгата „Докато аз умирах“

Ураганът Катрина променя живота на хиляди хора. Сред тях е и Майра Галиър – реставратор на стъклописи от Ню Орлиънс, която губи съпруга си в стихията. Шест години по-късно, когато младата жена сякаш най-после превъзмогва загубата, животът й се преобръща.
В града се появява сериен убиец, който оставя апокалиптични послания, написани с кръвта на жертвите му. Полицията подозира наскоро завърналия се в града Конър Скот – семеен приятел на семейство Галиър, служил в Ирак и Афганистан. В същото време някой започва опасна игра с подсъзнанието и спомените на Майра. Ден след ден тя се сблъсква с все повече следи, които сочат, че съпругът й е жив.
Следват нови убийства и всяка следваща жертва има все по-тясна връзка с Майра. Изглежда, че следата, която оставя психопатът, ще завърши със собствената й смърт. Разкъсвана между смесените си чувства към Конър и страховете си, Майра се оказва в центъра на водовъртеж от погребани тайни, религиозен фанатизъм и кръв.
За да оцелее, младата жена ще трябва да внимава кого допуска до себе си, защото опасността често е по-близо от очакваното.

Отзиви за книгата на Ерика Спиндлър

Всяка книга на Спиндлър е увеселително влакче на ужаса! Подгответе се да осъмнете с отворена книга пред себе си!
Лиза Гарднър, бестселъров автор на „Ню Йорк Таймс“
Ерика Спиндлър знае как да накара читателите си да тръпнат в очакване, да се страхуват заедно с героите и да гадаят всеки следващ ход на злодеите.
Списание „Стар“
Романите на Спиндлър заслужават място в библиотеката на всеки.
„Ивнинг Телеграф“
Трилър, който ще ви сграбчи и няма да ви пусне чак до изненадващия си финал!
„Пъблишърс Уийкли“

ОТКЪС ОТ РОМАНА „ДОКАТО АЗ УМИРАХ“
* * *
Слезе от колата и заобиколи отпред. Параклисът се намираше точно до Ривър Роуд, на няколко километра от извивката на Мисисипи. Деветдесетгодишната сграда бе идеална за нея. Построена изцяло от кипарисови дъски, имаше три помещения, едното от които достатъчно просторно за работилница, с достатъчно прозорци, за да влиза слънчева светлина. Най-важното, намираше се на естествено възвишение и бе останала незасегната от наводненията при урагана.
Майра влезе вътре. Първо я лъхна мирис на ацетон и глина. После забеляза светлината, начина, по който огряваше творенията й и хвърляше цветни петна по пода и стените. През деня, когато слънцето се издигаше, цветовете и шарките се изместваха като в огромен калейдоскоп.
В месеците веднага след смъртта на Джеф работеше само защото щетите бяха големи. Не усещаше притегателната сила на стъклото, беше сляпа за красотата му. Чувството за цел и стремежът към съвършенство, които обикновено намираше в изкуството си, бяха заменени от нещо студено и механично.
Това бе ужасно състояние на пустота, но го предпочиташе пред предизвикваната от опиатите еуфория, към която се бе пристрастила.
Майра премина през преддверието на параклиса, което сега представляваше магазин, до малката кухня. Сложи от любимата си смес в единичната кафеварка и с чаша кафе се отправи към работилницата си.
Плъзгащи се врати отделяха работната от търговската площ. Влезе в стаята и ги затвори. Вътре цареше организиран хаос. Шест големи маси със започнати реставрации или кофи с инструменти, купчини дневници, каталози и по някоя и друга изоставена бутилка с вода... Всеки сантиметър от стените бе зает от скици, плакати, снимки, реклами и статии в привиден безпорядък, много от тях покрити с прах.
Все още бе изумена, че толкова прецизно изкуство може да се твори в толкова разхвърляна обстановка.
Отпивайки от кафето си, Майра премина покрай рафтовете с разноцветни стъкла, съдовете с оловни, медни и цинкови кантове и продължи към задния край на ателието. Там стоеше основната част от витража, който завършваше - стъклен панел с изображение на скърбящата Магдалена в подножието на кръста.
Другите четири панела бяха опаковани и подредени, готови да бъдат откарани в новия си дом. Майра все още не се решаваше да се раздели с този.
Още едно доказателство, че доктор Джаспър бе права.
Сега застана срещу него. Придържайки се към баварския стил във витражното изкуство, художникът бе изобразил сцената с удивителни подробности. Беше вложила цялото си старание в процеса на сложно нанасяне на лаково покритие и изпичане, който се бе оказал влудяващо труден. В сравнение с оригиналната творба крайният резултат от нейната работа можеше да се нарече „сполучлив опит”, дори и това й се струваше твърде висока оценка.
Художникът бе успял да изобрази дълбоката мъка на Магдалена от загубата на любимия. Разбираше болката на светицата, веднага се бе почувствала свързана с нея.
Тя също бе загубила любовта на живота си.
- Добро утро, Магдалена - тихо каза Майра, седна на ръба на масата и се загледа в измъченото изражение на светицата. - Сигурно си разочарована от мен. Проявих слабост. - Замълча, сякаш очакваше отговор, сетне продължи: - Доктор Джаспър мисли, че става така, защото скоро ще се разделим. Не искам да призная, че е права, но мисля, че е така.
Чу някого да влиза. Дени, помисли си и погледна часовника си. Беше се надявала да прекара още няколко минути сама, но не се изненада от ранното появяване на винаги подготвената си асистентка.
Отново се замисли върху думите на доктор Джаспър за замяната на една зависимост с друга. Била често срещана.
Това ли бе направила наистина? Използваше стремежа си на всяка цена да спаси витража с Магдалена като наркотик? А сега, когато Магдалена бе завършена, нима тя щеше да рухне?
Въпреки че цялото й същество отхвърляше тази мисъл, призна не само че е вярна, а и че сривът й вече е започнал.
Не. Притисна чашата между дланите си. Не можеше да се върне отново в онази пустота. Нямаше да го допусне.
Чу Дени да пристъпва през търговската част.
- Тук съм - извика тя.
Зад нея двойните врати се отвориха. Майра бавно се изправи и я посрещна с приветлива усмивка.
- Мислех, че днес ще си поспиш у дома - каза тя и се извърна. - Трябва да те изпратя...
Думите и усмивката застинаха на устните й. Беше бездомникът от предишната вечер, на когото бе дала пари. Но за разлика от тогава, тази сутрин успя да различи чертите му. Изразът на очите му я накара да настръхне. Горяха от необикновена ярост.
- Видях те снощи - каза тя спокойно, колкото можеше. - До „Корнър Бар”. Дадох ти двадесет долара, помниш ли?
Той не отговори, само продължи да се взира в нея. Майра застина.
- Тук няма никаква дрога. Не държа и пари в брой. Ако си гладен, има мисия на Барон Стрийт.
Бездомникът пристъпи към нея.
- И рече Бог, накрая житото ще се отдели от плявата. И плявата ще бъде хвърлена в изпепеляващ огън.
- Не искам неприятности - тихо каза Майра. - Сигурно и ти не желаеш. Просто си тръгни. Никой няма да пострада.
Нещо в ръката му проблесна на светлината. Нож, осъзна тя и сърцето й подскочи.
Огледа се. Единственият й шанс за бягство бе аварийният изход в задния край на стаята. Заотстъпва назад в тази посока.
- Накрая Пастирът ще прибере стадото си. - Гласът му зазвуча по-силно. - Онова, което очаква лъжепророците, е далеч по-лошо от вечни мъки!
Направи още крачка към нея, още една, повдигна ръка...
Не беше нож, забеляза тя. А дълго, тънко парче стъкло. Едно от нейните. Навярно го бе открил в кофата й за смет. От ръката му течеше кръв.
Спря се достатъчно близо, за да нанесе удар. Тя видя малък кръст, нескопосано татуиран между очите му.
- Плътта им ще бъде отделена от костите, опечена и изядена от демони.
Отвън прозвуча говор, после смях. Този път със сигурност беше Дени. И Крис.
Мъжът също ги чу. Лицето му го издаде. В следващия миг се втурна към нея, посягайки към гърлото й. Майра изпищя. Пръстите му, хлъзгави от кръв, обхванаха шията й. Тя политна назад към една от работните маси. Кофа с инструменти падна, разби се на пода.
Нямаше време да мисли, още по-малко да се бори, преди той да я пусне и да побегне към аварийния изход. Когато вратата се отвори, алармата се задейства. Майра се свлече на пода, треперейки така силно, че не можеше да стои на краката си.
Дени и Крис се втурнаха в стаята. Крис пръв достигна до нея, приклекна.
- Добре ли си?
- Майра! - извика Дени. - Тече ти кръв!
- Обади се на 911 - нареди Крис.
Тя погледна към блузата си, петната по нея... Той кървеше, ръцете му лепнеха от кръв на шията й.
- Не, добре съм. - Майра понечи да се надигне. - Държеше стъкло, но не ме поряза. Сграбчи ме за шията, но...
Изведнъж осъзна. Повдигна ръка към шията си. Кръстът й от разноцветни стъкла бе изчезнал. Джеф й го бе подарил по време на медения им месец в Португалия, а този обезумял мъж го бе откъснал от врата й.
Още една частица от Джеф й бе отнета.
- Беше непознатият от снощи. Открадна колието ми.
- Какъв непознат? Отрепката, на която даде пари?
Тя кимна и Крис се намръщи.
- Как те е намерил?
- Не зная. - Отново повдигна ръка към шията си, потъвайки в скръб. - Защо ми стори това?
И двамата я гледаха с безкрайно съчувствие. Разбираха, че кръстът не е просто колие, а част от изгубеното й минало.
- Може би полицията ще успее да ти го върне - предположи Крис. - Ако им се обадим веднага...
Полицията. Прозорците.
- Господи - промълви тя. - Възможно ли е...
- Кое да е възможно? - попита Дени.
- „Той ще дойде отново да съди живите и мъртвите.” Посланието на прозорците от „Систърс ъв Мърси”. Също както снощи, онзи тип цитира Светото писание. Но днес каза почти същото като онова, което беше написано на прозорците. Детективът попита дали вандалщината може да има нещо общо с мен.
Крис заговори пръв:
- Мисля, че трябва да позвъним на 911.
- Не. Имам друг номер, на който да се обадя. Ще го намеря.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 18 Май 2012, 23:08



ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ

Първа книга от новата серия „ЛИСТА ПО ПЪТЯ“
на БЕСТСЕЛЪРОВ АВТОР №1 в България Хорхе Букай

обем: 288 стр.
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1108-0
Очаквайте на: 18. 05. 2012 г.!

ХОРХЕ БУКАЙ - НАЙ-ЧЕТЕНИЯТ АВТОР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРИСТИГНЕ В СТРАНАТА НИ НА 27 МАЙ.

ХОРХЕ БУКАЙ ЩЕ БЪДЕ СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА ОФИЦИАЛНОТО ОТКРИВАНЕ НА ПРОЛЕТНИЯ ПАНАИР НА КНИГАТА В НДК, КОЙТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В ПЕРИОДА 29 МАЙ – 03 ЮНИ 2012 ГОДИНА.

ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ СИ В БЪЛГАРИЯ ХОРХЕ БУКАЙ ЩЕ ПРЕДСТАВИ И НАЙ-НОВАТА СИ КНИГА – БЕСТСЕЛЪРА
„ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ“.

ТАЗИ КНИГА Е ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНА, ЧЕ АВТОРЪТ ИЗЯВИ ЖЕЛАНИЕ ЛИЧНО ДА РАЗКАЖЕ ЗА НЕЯ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ.
ЕТО КАКВО СПОДЕЛИ БУКАЙ НА ТРЪГВАНЕ ОТ СТРАНАТА НИ МИНАЛАТА ГОДИНА: ТЪГАТА И ПЕСИМИЗМЪТ НА БЪЛГАРИТЕ МЕ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НУЖЕН ТУК. ЕТО ЗАЩО СМЯТАМ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА ДА ДОЙДА ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ И ДА ПРЕДСТАВЯ „ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ“. СПОРЕД БУКАЙ ТАЗИ КНИГА ЩЕ ПОМОГНЕ НА МНОГО ХОРА ДА ПРЕОДОЛЕЯТ ТЪГАТА И ПЕСИМИЗМА.

За първи път в 20-годишната история на ИК „Хермес“ и за първи път в историята на българското книгоиздаване чуждестранен писател посещава България три поредни години. По желание на читателите, които не успяха да се срещнат с бестселъровия автор през 2010 и 2011 година, и лично по молба на Хорхе Букай, той каца на летище София на 27 май 2012 г. и ще остане в страната ни до 1 юни. Поводът за посещението му е Пролетния панаир на книгата в НДК и премиерата на бестселъра „Пътят на сълзите“. Според Хорхе Букай, това е една от най-специалните му книги и той лично държи да я представи пред българските си читатели, за да помогне на много хора да преодолеят тъгата и песимизма и да се справят със страданието.
Хорхе Букай ще се срещне с почитателите си във ВАРНА, които не спират да изпращат писма и да звънят в офиса на издателството с молба да чуят и видят на живо любимия си автор, и в София.
ВХОДЪТ ЗА ВСИЧКИ СРЕЩИ С ХОРХЕ БУКАЙ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДЕН!
Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е авторът в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, а в последните години името му нашумя и в Eвропа: Испания, Германия, Русия и други европейски държави. Правата за книгите му са купени и в Китай.
От четири години и България, благодарение на ИК „Хермес“, се нарежда сред страните, оценили подобаващо творбите на Хорхе Букай. Още с първата си книга – „Нека ти разкажа“, авторът успя да спечели много почитатели. Тя стана любимата книга на хиляди българи. Отзивите за нея бяха наистина отлични.
Втората книга на Хорхе Букай – „Приказки за размисъл“, подобно на „Нека ти разкажа“, се нареди сред най-продаваните книги в България и затвърди мястото на Букай като знаково име сред читателската аудитория. „Приказки за размисъл“ е сборник от истории, които изследват отделни страни на човешката природа. Тези истории вдъхновиха и известната българска художничка Антония Дочева за картините от великолепната изложба „Искам“.
В края на 2009 г. под знака на ИК „Хермес“ излезе и третата книга на аржентинския автор – „Писма до Клаудия“ – поредната вълшебна история, която ни повежда на приказно пътешествие към дебрите на собствената ни душа. През юни 2010 г. по покана на ИК „Хермес“ Хорхе Букай пристигна в България. Гостуването на световноизвестния аржентински писател и психотерапевт в нашата страна бе определено от медиите и многобройните му почитатели като културното събитие на годината. С непринуденото си поведение и слънчев характер Букай спечели сърцата на хилядите българи, които се докоснаха до него. По време на гостуването си през юни 2010 г. Хорхе Букай официално представи и романа си „Да се обичаме с отворени очи“, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Същата година ИК „Хермес“ пусна на пазара и бестселъра „Трите въпроса“. През май 2011 г. излезе продължението на „Нека ти разкажа“ – „Разказвай с мен“. Седмица след излизането й Хорхе Букай пристигна отново в България. През януари 2012 г. излезе и бестселърът „От самоуважението до егоизма“ По време на гостуването си в нашата страна през 2010 година световноизвестният писател беше приет лично от президента – г-н Георги Първанов, според когото издаването на всяка нова книга на Букай в България е културно събитие.

Миналата година бестселъровият автор беше приет и от кмета на град Бургас – г-н Димитър Николов. Най-вълнуващи обаче се оказаха срещите-разговор с читателите в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, по време на които се събраха рекорден брой посетители. Само в София желаещите да видят и чуят на живо Букай бяха над 1200 човека. По всеобщо мнение, за първи път на среща с писател се събират толкова много хора. Тази година ИК „Хермес“ очаква на срещите с Хорхе Букай още повече почитатели, желаещи да се докоснат до харизматичната личност на Хорхе Букай.

За автора:

Никой не може да направи за теб това, което ти сам
трябва да направиш.
Хорхе Букай


Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на психичното здраве.
Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки.
Сега най-четеният автор в България представя новата си книга – „Пътят на сълзите“. Тя е първото от четирите заглавия в серията „Листа по пътя“. Останалите три са: „Пътят на самозависимостта“, „Пътят на срещата“ и „Пътят на щастието“. Всяка една от тези книги ще ни помогне да намираме вярната посока всеки път, когато се изгубим.

За книгата „Пътят на сълзите“:
Това е книга, която ни показва как да извървим трудния път на болката и страданието, с които неизбежно се сблъскваме в живота си. Всички ние минаваме през различни изпитания: смърт на близък, загуба на работата, на дома, на илюзиите ни дори, раздяла с любим човек, провален брак, несбъднати мечти, самота... Ако не си позволим да изпитаме тъга, когато ни налегнат скърби или понасяме тежки загуби, това може да е не признак за силна воля, а незнание за кръговрата на живота с разрушителни последици. Има си време за всичко: време за радост и време за скръб. Време за размисъл и време за действие. Време за празнуване на живота и време за почитане на смъртта. Познанието на етапите на скръбта може да ни послужи като карта, която да ни ориентира в каква посока се движим, за да не загубим изцяло връзката си с реалността. Често пъти, за да се освободим от горчивата чаша, се налага преди това да я изпием.
По своя характерен начин, разказвайки ни истории, Хорхе Букай ни води по пътя на сълзите, помагайки ни да осъзнаем, че страданието е неизменна част от човешката ни орис. Тази книга не само ни учи как да преодоляваме скръбта, без да изпадаме в отчаяние, но и как впоследствие, когато болката утихне, да съумеем да съберем даровете, които сме получили в миговете на върховно изпитание.
Откъс:
* * *
Пътеводители

Сигурно има посока,
която е възможна и по много начини -
лична и единствена.

Възможно е да има посока,
която е сигурна и по много начини -
една и съща за всички.

Има една сигурна посока,
която по някакъв начин е възможна.

Начинът е да намерим пътя, който води натам, и да тръгнем по него. Възможно е да тръгнем сами, а по-късно с изненада да срещнем всички, които сигурно вървят в същата посока.
Не трябва да забравяме, че тази последна, самотна, лична и окончателна посока е нашият мост към другите, единствената допирна точка, която неотменно ни свързва със света такъв, какъвто е.
Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.
Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.
Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.
Пътища, които не можем да избегнем.
Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.
Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.

За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, който аз наричам
пътя на самозависимостта.

Вторият - пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам
пътя на срещата.

Третият - пътят на загубите и на скръбта,
който наричам
пътя на сълзите*.

*По изричното настояване на автора, българското издание на тази поредица започва с „Пътят на сълзите“. - Б. р.

Четвъртият и последният е пътят на цeлостта и на търсенето на смисъла, който наричам
пътя на щастието.

По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.
През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.
Може би тези Пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.
Дано се срещнем там.
Това ще означава, че вие сте пристигнали.
Това ще означава, че аз също съм успял.
Хорхе Букай

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Пет 18 Май 2012, 23:11





Приключи VІ Национален литературен конкурс „Хермес” за първа книга
ИК „Хермес“ представя книгите победители!

ОПИТИ ЗА ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ
проза от Калин Василев

обем: 216 стр.
Цена: 9,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1104-2

ФАНТАЗМАТОФИЛИЯ
поезия от Калин Петров

обем: 72 стр.
цена: 6,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1103-5

За шеста поредна година ИК „Хермес“ обявява победителите в станалия вече традиционен Национален литературен конкурс „Хермес“ за млади автори. Благодарение на този конкурс българските читатели откриха имената на писатели като ВероникаДенева, Ина Герджикова и много други, чиито книги се радват на сериозен читателски интерес.

Тази година при първоначалния подбор – от 62 постъпили ръкописа на участниците – журито, съставено от утвърдени български писатели, излъчи шест номинации:
Номинациите в категория поезия бяха: „Валсар“ – Оник Саркисян, „Фантазматофилия“ – Калин Петров, „Пеперудено синьо“ – Владислава Генова.
Номинациите в категория проза бяха: „Окоп“ – Иван Трифонов, „Опити за любов и щастие“ – Калин Василев, „Отломките на времето“ – Диана Тодорова.

Двата ръкописа, които се пребориха с достойната конкуренция и спечелиха конкурса, са:

Калин Василев – „Опити за любов и щастие“ – победител в категория проза.
Калин Петров– „Фантазматофилия“ – победител в категория поезия;


За Калин Василев и книгата „Опити за любов и щастие“:

Калин Василев е роден през 1985 г. в Кюстендил. Той е магистър по право и носител е на множество литературни награди:
 Печели конкурсa "Романът на бъдещето"
 На второ място е в конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine (2008 г.),
 Победител е и в конкурса на списание „Едно“ за кратка проза (2007 г.),
 Калин Василев е награден е и от Travel.bg за пътеписите "Момичето от Оушън" (2008 г.) и Manhattan, NY (2010 г.).
 Получава и почетния медал на Югозападния университет "Неофит Рилски" за високи резултати в литературата.
Негови текстове предстои да бъдат публикувани и в "Алманах на българските писатели и творци 2012 г.".
В продължение на две години работи като репортер и водещ в "Дарик радио".

С героите на тази книга може да пътувате до ягодовите полета на Англия, да отпивате кафе в големи чаши и преглъщате бавно и сънено от безплатната закуска на хотела в Манхатън. Да въртите бизнес с рози и да преспите в неизмазана къща в Кито, Еквадор, да къркате с босненци в общежитие в Любляна, където внезапно може да ви втресе от носталгия. Героите са пъстър букет от най-екзотични цветя на човечеството: барман, който заспива на странни места, след като се напие, доставчик на хляб, който става двойник на мутра. Има и юрист, който иска да помогне на хора дори когато законът му пречи, студенти авантюристи, тръгнали на бригада в чужбина. Ако има нещо, което ги обединява, то е, че гонят мечтите си и непрекъснато пътуват, за да открият любовта и щастието си. Авторът има усет към остро сюжетните ситуации и улавя колизиите на съвремието, като разказва историите си с вихрено въображение и свежо чувство за хумор.

За Калин Петров и книгата Фантазматофилия:

Калин Петров е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен. Студент е в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Има публикации във вестник „Новият пулс“, списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Панорама“, в сайтовете „Кръстопът“, „Public Republic”, „Литературен клуб“ и други. Печелил е редица литературни конкурси. Сред последните са: конкурс за превод от новогръцки език, организиран от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ /2008 г./, Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ /2010 г./.

Макар и малко странни на пръв поглед, стиховете на Калин Петров представят една естетическа платформа. Авторът има какво да ни каже и знае как да го каже, без да повтаря познати поетики и стилове.
Калин изпробва читателската способност да се асоциират реалните и изфантазираните неща. Той си служи с приказни, но и с научни понятия, съчетавайки ги чрез хипербола и алюзия. Калин ни прави подарък, „черпи ни“ с някакво странно поетическо питие, смесва елементи от авангардната техника и бабешкото суеверие. Стиховете му обръщат нормалните представи за света, изследват ги скептично, иронично и ги сглобяват по някакъв чудат начин.
Иван Вълев

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 02 Юни 2012, 12:03



СБОРНИКА С РАЗКАЗИ
НЕВИННИ МОМИЧЕТА
от Анита Тарасевич

обем: 128 стр.
очаквайте на:28 .05.2012 г.!
цена: 8,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1102-8

За автора:
Анита Тарасевич е родена през 1965 г. в гр. Пловдив. Завършила е СОУ „П. К. Яворов“. Тогава са първите й публикации във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“.
Завършва СУ „Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“. По това време публикува стихове във в. „Пулс“, „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, сп. „Тракия“, „Простори“, „Жар“ и други издания.
Стихосбирката й „Паметта на всяка капка“ излиза през месец март 1990 г. в издателство „Христо Г. Данов“ – Пловдив под редакцията на Добромир Тонев. През 2003 г. детската й книга „Джуждето Джу и други тайни“ е издадена с конкурс на Националния център за книгата на Министерството на културата.
Публикува разкази във в. „Сега“, „Аз буки“, „Монитор“.


За книгата:

Дебютната книга с разкази на Анита Тарасевич „Невинни момичета” е както добра проза, така и свръхинтересен експеримент. Зад гърба си авторката има една стихосбирка и една детска книжка.
Винаги е интересно, когато един поет пропише къса проза. В късата проза лирическият талант се проверява много лесно, аристократизмът му или пропада, или се възвисява. Защото късата проза не търпи нито водопад от метафори, нито насилена ритмичност, за нея външната поетичност е противопоказна. Мен ако питате, късата проза обича безусловно и най-много онова тайно зрение, онова „тайновидство”, което е присъщо на поетите.
Именно това „тайновидство” присъства в късите разкази на Анита Тарасевич. Тя е избрала трудния път – превръщайки в свои герои всичките възможни превъплъщения на жената. Ролите на майката, сестрата, любовницата, самотницата, съпругата са проверени чрез най-точния житейски лакмус - любовта. В тези разкази, голяма част от които носят и формално за заглавия имена на жени, женската природа е разкрита отвътре, в тях технологията на женското възприемане на света онагледява по неподражаем начин „мъжкия” свят и така го поставя в точните му параметри. Защото, известно е, мъжете назовават действителността, но тъкмо жените изпълват със съдържание „назованото”.
Още нещо – разказвачът Анита Тарасевич не се плъзга в строежа на разказите си по ефектността, по самоцелната поанта. Тя ни предлага отрязъци от съдби, толкова реалистично описани, че се изкушавам да оприлича реализма в разказите й с „неореализма” в „Римски разкази” на Алберто Моравия. Автентична действителност, автентични герои, автентичен диалог – това са маркерите, които, убеден съм, ще превърнат „Невинни момичета” в съзнанието на читателите в много повече от поредния сборник с разкази. Когато има толкова много любов в едно четиво, резултатът е лесно предвидим.
Деян Енев


Откъс:

* * *
ЦОНЧЕТО

Всеки човек си има една история. Всеки човек обаче си има и много истории - всички онези животи, които като сапунени мехури се блъскат в неговия и оставят малък отпечатък. Като жената, която идва често в петък следобед да й направи фризура, защото трябва да изглежда добре вечерта, като младите момичета, които с кикот притичват край салона - струва им се, че още са прекалено млади, за да седнат в стола, където обикновено сядат техните майки и баби, да, като бабите с оредели косици, които все по-рядко влизат в малкото салонче - нейно и на майка й вече десет години. Майка й взема по-възрастните жени, а младите винаги идват при нея. При Цончето.
Напръсква с пулверизатора огледалото и го избърсва. Рядко се гледа в огледалото. То е за клиентите, да прецени прическите от всички страни. Иначе ще види - леките бръчици край устата, които се забелязват вече не само отблизо. Собствената й коса, която след безбройните експерименти вече не е съвсем като онази преди десет или преди двайсет години. Само преди десет години младите майки, които идваха с количките си да се подстригват при нея, дълго оглеждаха лицето й в това същото огледало, побутваха се, докато чакаха реда си, и после, седнали на кафе в кварталната градинка, въздишаха по формата на носа й - истински ли е, опериран ли е, как може да е толкова хубава, ама тя живее в нашия блок, знаете ли, а мъжът й е един такъв никакъв...
Ей така виждаше живота си тогава, преди петнайсет години, когато се ожениха - да има работа, да има мъж до себе си и дете. Защото знаеше колко трудно беше на майка й да я отгледа сама, без помощ, без мъжко рамо.
Направиха с майка й салончето и си поделяха работата. И майка й беше доволна - някога не беше успяла да постигне мечтите си да учи, да стане нещо по-различно и по-голямо, защото, когато мъжът й почина, трябваше да се грижи сама за дъщеря си, - но сега, сега двете доволно се сгушваха в ръкавичката на салончето - бяха оцелели, Цончето - с професия, работа, мъж и дете.
Оправяха се. Детето имаше компютър, получи го още в 5-и клас. Имаше най-хубавите ученически раници, най-хубавите тетрадки, най-модните дрешки. Малко разглезена беше - и баба, и майка, и баща, и тримата влагаха в нея надеждата си, че тя не просто ще оцелява и не точно по техния път - фризьорският салон, всеки ден от 10 до 6 часа, а понякога и прически по домовете... Кой знае, може би ще бъде актриса, толкова е жизнена и чаровна, като се умилква да иска нещо. Може би пък и някакъв друг бизнес, ето, винаги знае какви дрехи са модерни в момента, кои цветове се носят, другите деца по нея гледат; може с мода да се занимава, там няма нужда от много учене, че нещо и не й се учи напоследък; добър съпруг ще си намери - какво му трябва на човек...
Сяда на фризьорския стол - Цеца й се обади, че ще дойде в 11 ч., но още я няма. Кварталът сякаш едва сега се събужда - всъщност рано сутринта са излезли най-напред хората, които отиват на работа в центъра или по другите квартали, с пълните трамваи, с надпреварващите се маршрутки. Тя обаче живее наблизо и това не й се налага. После кварталът утихва докъм 9, когато пенсионерите тръгват към близкия пазар. Майките с количките излизат едва към 11 ч. и кафенетата оживяват от глъчката на хлапетата.
Поглежда се в огледалото. Просто няма какво друго да прави. Иначе не го обича това огледало - даже не се гримира. От малка майка й й казваше, че е хубава и без грим. И сега, ако си сложи грим, струва й се, че прилича на клоун, така и не успя да се научи.
Понякога, само понякога се чуди – не че е нещо недоволна или нещо такова, но се чуди какво ли би било, ако не си изкарваше хляба с ножицата. Когато чуваше да я обсъждат колко е хубава и така нататък, само понякога си мислеше дали пък не заслужаваше и нещо друго? Представяше си се с красива рокля, не че иначе се обличаше лошо, не... но си се представяше на някой от тези коктейли или приеми, за които четеше в онова клюкарско списание. Имаше къде-къде по-грозни от нея, с по-лоши коси, та какво ли щеше да бъде, ако тя беше там?... Ако вместо да подстригваше и да правеше прически и да пращаше клиентките си при Люси с козметичното салонче, ех, ако вместо това посещаваше луксозните фризьорски и козметични салони и оставяше другите да се грижат за нея... Ако беше постигнала нещо различно от представите на майка й, защото „трябва да оцеляваме, нали”, ако беше постигнала нещо повече, ако беше нещо друго...
А Цеца я няма. Цончето – всички така й казват - взема ножицата и нежно я прокарва по косата си. Наистина имаше нужда от освежаване - по-малко бои, по-малко третиране... Не че беше недоволна от мъжа си или от детето си, или от живота си. Не, нека да си ги има, но какво ли би било, ако бяха някои други, ако бяха нещо друго...
Ножицата изтраква и един кичур от косата й пада върху теракотените плочки. Тя е стресната, не знае как го е направила, но е и омагьосана от стърчащия край на кичура, от разпилените по пода нишки. Обикновено майка й мете изрязаните коси - след всяко подстригване събира с четката косите, мие пода и сутрин, и вечер - не е трудна работа при размерите 2 на 3 метра на салона. И Цончето премита, но майка й гледа да грабне четката преди нея.
Ножицата пак изтраква и още един кичур се разпилява по пода като паяжина от тънки капиляри. Беше гледала в някакъв учебник такива капиляри, капиляри ли бяха, нервни нишки ли по тялото на човек... Може би има нужда от промяна, от нещо различно...
Още един кичур пада на пода и сега вече няма прилика с капиляри, прилича на набързо направена рисунка с молив, черта насам, черта натам, по-скоро, сякаш някой просто е драскал, докато е мислил за нещо.
После още едни кичур и тогава влиза майка й и зад нея Цеца и двете я гледат с едни такива големи очи и тя разбира, че нещо страшно се е случило, нещо с детето й или с мъжа й, но нещо много лошо и тя се свива на стола си и й се иска всичко да се върне назад, със скучната работа с ножицата в ръка, с ужасния мирис на бои, с огледалото, в което тя иначе не се поглежда, с кичурите коса по пода, с бръчките по лицето, с неживяното друго; иска й се всичко да си е все така, само да не се е случило нещо лошо, само всичко да е наред; после й се струва, че се смалява, че изчезва, че става малка клетка, част от майка си, че още я няма... Само всичко да си е като преди, ако можеше да го върне назад!
И после усеща ръката на майка си на челото. Очите й са все така широко отворени. Лошо ли ти е, имаш температура, така се изплаших, като видях да си режеш косата, толкова беше отнесена, отивай вкъщи, ако искаш, ще те заведа, аз ще взема Цеца да я подстрижа, само се прибери да си починеш и ще се оправиш, а утре ще видим какво е станало с косата ти. И тя разбира, че просто трябва да се прибере, и тръгва, но гърлото й е пълно със сълзи и не може да каже на майка си, че толкова й се иска да оцелеят.




ТРУДНИТЕ ХОРА
Късат ли ви нервите?
Обезоръжете ги!
от Андрю Фулър

обем: 264 стр.
Очаквайте на: 28.05.2012 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1110-3

За автора:

ТРУДНИТЕ ХОРА МОГАТ ДА ВИ НАУЧАТ ДА ИГРАЕТЕ ПО-ДОБРЕ ИГРАТА, НАРЕЧЕНА ЖИВОТ.
Андрю Фулър


Андрю Фулър е член на катедрата по психиатрия и катедрата по образование в университета в Мелбърн. Автор е на няколко бестселъра, между които: „Трудните деца“, „Как да помогнем на детето си да успее в училище“, „Животът – наръчник за употерба“ и др. Той е и един от авторите на серия от програми за развиване на емоционалната интелигентност и издръжливост в децата, която се използва в над 3500 училища във Великобритания и Австралия. Андрю Фулър е и главен консултант на национална програмата на Ей Би Си за превенция на наркотиците.
Андрю Фулър също е и клиничен психолог и семеен терапевт, който се е срещал с хиляди трудни хора в своята практика и за щастие е оцелял, за да сподели своя опит. Той предлага практическа подкрепа за всички, на които им се налага общуват с така наречените „трудни“ хора. Това са индивиди, които обикновено се стремим да избягваме на всяка цена, но това се оказва невъзможно – подобни тежки характери се срещат навсякъде. Независимо дали става дума за шефове, колеги или роднини често се оказваме заложници в подобни нездравословни отношения. Настоящата книга ще ви покаже как да се справяте с тежките характери, като същевременно запазите разсъдъка си.


КАК ДА ПОПРЕЧИМ НА ТРУДНИТЕ ХОРА ДА РАЗРУШАТ ЖИВОТА НИ
Адът – това са другите.
Жан-Пол Сартър
Стане ли въпрос за трудни хора, повечето от нас се молят просто някак да изчезнат и да идат да тормозят някой друг. За съжаление това няма как да се случи. Не е ли по-добре да открием механизмите, чрез които да прекратим налагания ни тормоз и да започнем да общуваме с тях пълноценно?
Повечето от героите в световната история, личности като Чингиз хан, Атила, а може би и Жана д’Арк, не са от онзи тип хора, с които бихме желали да седнем на по чаша бира и сладка приказка. Но трябва да признаем, че ако изпаднем в беда, най-добре е хората като тях да са на наша страна.
„Трудните” екземпляри са като динамит – не можеш да не ги забележиш. Толкова са впечатляващи, драматични и властни, че околните едва ги търпят. Но точно те раздвижват духовете и карат колелото на историята да се върти по-бързо. Когато нашият „труден човек” се заеме с нещо, той го върши както трябва и го довежда до край. А научите ли се как да впрягате неговите умения и неизчерпаем хъс да работят във ваша полза, вече имате тайно оръжие, пред което и най-мощният бомбардировач прилича на детска играчка.
Ако в живота ви има един или повече от тези непоносими индивиди, значи книгата е за вас. Може би се опитвате да живеете с такъв човек, да го ръководите (поне така си мислите), да съжителствате в семейството или да съществувате що-годе хармонично (тоест да не стигате дотам, че да искате да се избиете един друг). Каквито и да са целите ви, свързани с такива хора, тази книга ще ви помогне, първо, да ги разпознаете, и второ, да запазите разсъдъка си, когато сте в тяхна компания. В някои случаи даже ще ви помогне да впрегнете енергията им в своя полза.
„Трудните” хора са дива и разнородна тълпа. Единственото, което ги обединява, е, че пред всеки екземпляр би трябвало да има предупредителен надпис: „СТОЙ ДАЛЕЧ!”.

За жалост, както всички научаваме от горчив опит, да стоиш далеч, никак не е лесна работа. Понеже те съвсем не са малко!
Независимо дали са роднини, приятели или колеги, ситуациите, в които могат да ви въвлекат, ще ви вземат ума, ако не внимавате. Много, много трябва да внимавате! Това са хората, заради които се мятате насън, докато те самите спят като младенци. Могат да ви вбесят до краен предел и да отровят живота ви. Като нищо ще я докарате дотам да виете и да скърцате със зъби заради техните изпълнения.
Книгата има за цел да ви помогне да останете невредим в задкулисните игри в офиса, с интелигентен финт да се измъкнете от семейните интриги и драми и да се издигнете недосегаеми над врящия котел на слуховете и сплетните. Затова се стегнете, налейте си едно по-силничко питие и дишайте дълбоко: с опонентите, за които се разказва в тази книга, шега не бива. Те отлично владеят изкуството на конспирациите, измамите, грозните обиди и клеветите... И са обръгнали на скандали и конфликти, за разлика от самия вас.
Накратко, повечето от „трудните хора” не ги бива особено за съотборници.

В тази книга ще научите някои много полезни неща. Ето вашият примерен план за действие:

Установете ползите и вредите;
Съпоставете и анализирайте моделите на взаимоотношенията си;
Проучете в детайли собственото си поведение;
Определете най-добрият краен резултат;
Конкретизирайте стратегията си;
Опитайте да смените перспективата;
Йерархизирайте възможностите и заложете на стратегията за промяна;

Смекчете „токсичните” ефекти;
Елиминирайте причината за вашата уязвимост и извлечете поука.

В една от предишните книги на Андрю Фулър „Трудните деца”, се научихте как да отглеждате и възпитавате своенравни, дръзки и упорити деца. Когато тези деца пораснат, тяхното „трудно” поведение вече е закостеняло и се е превърнало в постоянен модел. Тоест ще ви трябват още по-големи умения, за да се справите с тях.
От настоящата книга ще разберете как да развиете тези умения, за да излезете на глава с трудните хора навсякъде и по всяко време: на работното място, в любовния си живот, сред приятелите и семейството.
И най-важното: ще научите как да превърнете трудните хора във вашите най-добри учители


УРОЦИТЕ, НА КОИТО ЩЕ ВИ НАУЧИ ОБЩУВАНЕТО С ТРУДНИ ХОРА (откъс):
Конфронтация: Откритата война с труден човек рядко носи успехи. Първо, той е много по-добър в споровете и битките, отколкото сте вие. Второ, моментът на конфронтацията рядко настъпва, когато сте го планирали, затова се оказвате неподготвен и прекалено разгневен, за да мислите логично. Импулсивните действия по принцип не са добра идея, що се отнася до „трудните” хора: прекалено сте развълнуван и дезорганизиран, затова онзи най-вероятно ще откаже да се занимава с вас и ще ви обяви за истеричен и лабилен.
Първият чудесен урок, на който ще ви научат трудните хора, е, че преодоляването на важни проблеми във взаимоотношенията изисква изключително внимание и хладнокръвно планиране.

Бягство: Вторият чудесен урок, на който ще ви научат трудните характери (и то неведнъж), е, че можете да избягате, но няма къде да се скриете. Светът е пълен с такива като тях. Те са вашите опоненти и ако не си извлечете необходимите поуки, непрекъснато ще се случва да се изправяте пред едни и същи проблеми или тип хора.
Всъщност трудните хора могат да ви научат да играете по-добре играта, наречена живот. Ако се опитвате да ги избягвате, само ще усложните проблема. Вероятно ги смятате за най-злите си врагове, но те могат да се окажат и чудесни учители. Единственият резултат, който ще постигнете чрез бягството, е утвърждаването на собствената ви слабост.

Мълчаливо късане на нервите: Най-често срещаната реакция е да търпим и да се терзаем вътрешно. Тя е и най-вредна. Така поставяте себе си в позицията на нещастното зайче, заслепено от фаровете, – безропотно поглъщате отровата, която ви сервират, и по цели нощи не спите.
Най-лошото е, че с времето вие също ставате „отровен” за хората, които обичате. Възможно е да започнете да се оплаквате от „трудния” човек пред някой, който няма никаква власт да промени поведението му, – едно абсолютно безсмислено занимание. Целта на тази книга е да ви помогне да не стигате дотам.


_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:07



АФЕРАТА РЕМБРАНД
от Даниъл Силва

Очаквайте на: 22. 06. 2012 г.!
обем: 464
цена: 14,95 лв.
ISBN: 978–954–26–1115–8

Даниъл Силва:
Асът на шпионския трилър
Наричат го „майстор на международния трилър”, „един от най-добрите американски писатели”, „асът на шпионския роман”. Критиците го сравняват с писатели като Джон льо Каре и Иън Флеминг, а милиони читатели по света с нетърпение очакват поредната му книга. Завладяващи, напрегнати, наелектризиращи, майсторски написани са най-често използваните думи, с които описват романите на бестселъровия автор Даниъл Силва.
Преди обаче да се нареди сред най-продаваните писатели на трилъри в света, Силва работи като журналист. Като кореспондент на Юнайтед Прес Интърнешънъл отразява военните конфликти в Средния изток и Персийския залив, а след това е назначен за изпълнителен продуцент на токшоу предаванията по Ен Би Си. След успеха на първия му роман – „Невероятният шпонин”, Даниъл Силва напуска телевизията, за да се отдаде изцяло на писането. Със следващите книги популярността на автора продължава да нараства, но големият пробив идва с четвъртия му роман – „Художникът убиец”. В книгата за пръв път е представен Габриел Алон – художник реставратор и агент на израелските тайни служби. Заглавието поставя началото на една от най-успешните серии шпионски романи и печели за автора световно признание и слава.
Заглавията от поредицата с Габриел Алон са заемали челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен за „най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Иън Флеминг създаде Джеймс Бонд” (Роки Маунтин Нюз).

За книгата:

Габриел Алон се опитва да се възстанови след последната си мисия и заедно със съпругата си – Киара, се оттегля във ветровития Корнуол. Уединението им обаче отново е прекъснато от техен стар познат – лондонския търговец на картини Джулиан Ишърууд.
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд – британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.


Откъс:
* * *
Spoiler:
 


_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:09



АКУШЕРКАТА ОТ ВЕНЕЦИЯ
от Роберта Рич

обем: 272 стр.
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1122-6
Очаквайте на 15.06.2012 г.

За автора

Роберта Рич: Работила съм като сервитьорка, болногледачка и адвокат, но винаги съм мечтала да бъда писателка!

Роберта Рич е адвокатка по бракоразводни дела, родена в Бъфало, Ню Йорк. Завършва право, но преди да започне да практикува адвокатската професия, изкарва прехраната си като сервитьорка, болногледачка, служителка на регистратурата в болница и дори като работничка на поточна линия. Налага й се да чака години, за да сбъдне детската си мечта и да стане писателка.
Днес разпределя времето си между Ванкувър, Канада, и Колима, Мексико. Тя е щастливо омъжена и живее със съпруга си, дъщеря им и тримата си доведени сина.
Семейна екскурзия до Италия я вдъхновява за написването на „Акушерката от Венеция“. Докато похапва еврейски сладки и пие еспресо, й хрумва идеята за историческия роман. През XV век, когато евреите започнали да прииждат от Северна Европа, Испания и Португалия, жилищното пространство се свило още повече. Добавени били нови етажи и накрая градската управа разрешила на евреите да се разширят върху два допълнителни острова – Гето Векио и Гето Новисимо.
Пътуването до Италия впечатлява Роберта и тя започва да събира сведения за живота в еврейския квартал във Венеция през шестнадесети век. Информацията по темата се оказва оскъдна, но ценна. Малко се знае за живота на жените и за начина, по който са раждали. Те са посвещавали живота си на домакинска работа: готвене, шиене, пране, търговия с дрехи втора употреба (вехтошарството и лихварството са били единствените професии, които е било позволено евреите да практикуват), раждане и отглеждане на деца.
„Акушерката от Венеция“ предлага оригинален начин да си представим живота на жените, чиито истории тънат в забрава.
Още с появата си на пазара „Акушерката от Венеция“ предизвиква огромен интерес и се превръща в международен бестселър.

Обожавам Венеция и Истанбул, но мечтая да живея в Ню Йорк
(Интервю с Роберта Рич)

В: Опиши живота си с няколко думи.

О: Дълъг, щастлив, разнообразен, изпълнен с любов и приключения.

В: Какъв е девизът ти?

О: Лесно се обезкуражавам, но никога не се предавам.

В: Какво представлява щастието за теб?

О: За мен щастието се състои в това да се радваш на добро здраве и кратка памет.

В: Кое е най-голямото ти постижение?

О: Освен успеха на „Акушерката от Венеция“, за свое най-голямо постижение считам възпитанието на децата си. В личен план се гордея със себе си, защото успях да откажа цигарите, въпреки че пушех по две кутии на ден. Звучи банално, но е истина: когато човек има желание, намира начин. Когато няма желание, намира оправдание.

В: Кое според теб е най-ценното ти качество?

О: Чувството за хумор и способността да общувам.

В: А най-големият ти недостатък?

О: Че съм нетърпелива и обикновено прибързвам с преценката си.

В: Можеш ли да обобщиш дебютния си роман „Акушерката от Венеция“ в едно изречение?

О: „Акушерката от Венеция“ разказва историята на една смела жена от шестнадесети век, която рискува живота си и този на целия еврейски квартал, за да спаси мъжа, когото обича.

В: Как избираш имената на героите си?

О: Едно от хобитата ми е да колекционирам имена – веднага щом чуя някое интересно име, си го записвам в папка „Хубави имена“ и след това го използвам.

В: Има ли книга, която ти се искаше да бе написала, и ако да, коя е тя?

О: Обожавам книгите на Елмор Ленард и ми се искаше аз да съм написала поне една от тях. Неговият диалог се отличава със своята пестеливост, но точно там се крие силата му: може да обрисува герой буквално с два реда. И на осемдесет години продължава да твори, така че смятам, че е достоен пример за подражание за начинаещия писател.

В: Действието в романа се развива във Венеция, перлата на Адриатика, известна с много прозвища – Града на влюбените, гондолите, водата, мечтите. Това ли е любимият ти град и защо?
О: Венеция се нарежда сред любимите ми градове, но не е едноличен лидер. Обожавам атмосферата на града и усещането, че всички са се загубили. Дори самите венецианци често се шляят из улиците на града в търсене на своите апартаменти и любими ресторанти и кафенета.
През шестнадесети век е имало групи от момчета с фенери, които са съпровождали хората до крайната им цел. Моето чувство за ориентация е ужасно, затова се чувствам страхотно във Венеция – поне не съм единствената, която се е изгубила.
Сред любимите ми градове е и Истанбул – неслучайно продължението на „Акушерката от Венеция“ ще бъде именно в Константинопол. До този момент посетих града три пъти, за да се подготвя за книгата, и съм очарована от внушителната архитектура, усещането за цвят и дизайн и любезните търговци, които не те оставят на мира, докато не си купиш нещо от тях.
Но ако трябва да избера град, в който да прекарам живота си, бих се спряла на Ню Йорк. Възнамерявам действието в третия роман да се развива в Голямата ябълка.

В: Ако имаш възможността да разговаряш с един-единствен писател, жив или починал, кого би избрала и какво би го попитала?

О: Колебая се между Лев Толстой и Гюстав Флобер. Дълбоките прозрения на Толстой за женската същност ме впечатляват, но пък „Мадам Бовари“ е единствената книга, която препрочитам на всеки две години. Бих го попитала как е успявал да живее в хармония със себе си, при положение че е прекарвал цяла седмица в размисли дали да постави запетая на определено място в книгата или не (ако можем да вярваме на историите, разбира се).

В: Коя е настолната ти книга?

О: „Името ми е Червен“ от Орхан Памук.

В: В бележката на автора споделяш следното: „Дали жена като Хана наистина е съществувала? Ще ми се да вярвам, макар в процеса на проучванията ми никога да не попаднах на подобен образ. Сигурно това се дължи на обстоятелството, че делата на жените, силата на духа им и техните постижения не са записани на хартия“.
И все пак кои конкретни исторически факти те вдъхновиха за създаването на образа на Хана Леви?

О: Образът на Хана е изцяло плод на въображението ми, но ми се иска да вярвам, че тя – или някоя като нея – действително е съществувала. Голяма част от историята, свързана с жените по това време, е безвъзвратно загубена. За щастие разполагаме с дневниците на известните немски акушерки Марта Балем от Майн и Юстин Зигмунд, акушерка на аристократичния род на Хабсбургите и авторка на учебник за акушерството като изкуство. Именно тези две книги разпалиха въображението ми и извърших нужните проучвания.

В: Дали в старите еврейски квартали все още съществуват малки жилища като това на Хана?

О: Вероятно, но те не са достъпни за туристите. Еврейският квартал във Венеция представлява съвкупност от високи тесни сгради, но само няколко синагоги могат да бъдат посетени. Не е трудно обаче да си представиш жилището на Хана – малко, тъмно, в което сякаш въздухът и слънчевите лъчи не достигат. По това време къщите във Венеция са били без течаща вода и вътрешни тоалетни и са разчитали единствено на топлината от мангала.

За „Акушерката от Венеция“

Славата на младата акушерка Хана, способна да се справи и с най-трудните израждания, се носи из средновековна Венеция. Никой дори и не подозира, че тя използва необичаен инструмент – сребърни акушерски лъжици, които улесняват появата на новородените на бял свят.
Хана и съпругът й Исак живеят скромно в еврейското гето и копнеят за детенце. Немотията подтиква Исак да замине за Леванта, но по пътя е пленен и продаден като роб в Малта.
Една нощ на вратата на Хана се появява граф Ди Падовани. Съпругата му Лучия от два дни се мъчи да дари живот на наследника им и единствено Хана може да й помогне. В замяна й обещава богата отплата. Акушерката е изправена пред съдбоносен избор, който ще преобърне живота й.
Дали да пренебрегне папския декрет и да окаже помощ на родилка християнка, излагайки на смъртна опасност целия еврейски квартал? Или да отхвърли горещата молба на графа, пропилявайки възможността да спаси живота на своя любим?
Изборът й я въвлича в опасните тайни на аристократичното семейство. Те застрашават не само нейния живот, но и този на Матео, новородения наследник на рода Ди Падовани. Избухналата чумна епидемия отнема живота на хиляди венецианци. Младата акушерка е сред оцелелите, които са като в капан в града на каналите.
Принудена да убие благородник, Хана се впуска в отчаяно бягство...

Отзиви за „Акушерката от Венеция“

Наситен с драматизъм исторически роман за изнудване, убийство, чумна епидемия, любов и състрадание, което преминава границите на културите. Рич умело описва силата на жените, независимо от тяхната религия и социално положение.
Глоуб енд Мейл

Прекрасен исторически роман, изпълнен с любопитни подробности за Венеция през шестнадесети век.
Списание Ел

Роберта Рич умело описва упадъка на Венеция през шестнадесети век – мизерията в еврейския квартал, чумата, страданието и влиянието на религията и властта върху живота на обикновените хора.
Пъблишърс Уикли

„Акушерката от Венеция“ е емоционално наситен дебют за силата на любовта , който ще ви разтърси из основи.
Къркъс Ревюз

Безспорно един от най-добрите исторически романи от появата на „Момичето с перлената обица“ до наши дни.
Лайбръри Джърнъл


Откъс от книгата
* * *
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:11





ВСЯКА ВЕЧЕР В СЕДЕМ
Разкази от Любомир Халачев

обем: 144 стр.
цена: 9,95 лв.
ISBN 978-954-26-1114-1
Очаквайте на 08.06.2012 г.

За автора:

Любомир Халачев е роден на 14 февруари 1950 г. Завършил е ВГИК – Москва през 1972 г. От 1975 г. работи в студия "Време" като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. Има повече от 100 късометражни филма, получили награди на български и международни фестивали. От 1992 до 1994 г. е управител на студия "Спектър-92". През 1994 г. основава фирмата "Кадиак-филм". Продуцент е на филмите "Служение", "Образ невъзможен", "Духът на храма", "Атентатът", "Копнеж по нови неща", "Как Европа влезе в България". Изпълнителен продуцент е и на игралните филми "Среща" и "Филип" на БНТ – 2003, 2004г.
Бил е на специализация по документално кино в Италия и Франция.
В периода 1989 – 1990 г. е заместник директор на Българския културен център – Варшава.
Печелил е стипендия на ЮНЕСКО за изследване в областта на обществената телевизия.
През 2004 и 2005 г. преподава в университета "Ни Ан" в Сингапур.
В периода 1996 – 2004 г. е ръководител катедра "Филмово и ТВ операторство и Фотография".
Любомир Халачев е Професор, д-р на изкуствознанието. От 2011 г. е ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” . Автор е на много статии, отпечатани в пресата и на 7 книги в областта на киното и телевизията.
Автор е и на художествена литература.
Интересът му към изкуството започва с опитите да пише разкази. Всъщност целта му в живота е да разказва интересни истории – и това се опитва да прави вече 40 години. И в киното, и в литературата.
Обича природата, спорта и разбира се – срещата с интересни хора.

Сборникът с разкази „Всяка вечер в седем“ излиза под знака на ИК „Хермес“ на 8 юни.

За книгата:

Ако не го беше казал един велик писател, щях да го взема като заглавие – живея, за да разказвам.
Приказките са създали света. Кратък е денят и той е посветен на труда. А вечерите – те са безкрайни и в тях има много приказки. Страшни, весели, забавни и поучителни – най-важното е да са интересни.
Когато човек се научи да свързва думите и да чете, той попада в друг свят – този на интересните истории, които винаги могат да се случат тук и сега. Той се запознава с герои, които могат да му помогнат, когато страда, да го развеселят, когато е тъжен, и които никога няма да го предадат.
Цялата работа е в това, че някой трябва все пак да ги измисля тези истории. Първо да ги види, след това да ги преживее, да ги премисли и накрая да ги размеси така, че от тях да отпадне обикновеното и скучното и да остане само учудващото, завладяващото съзнанието и мисълта приключение.
С две думи – приключението е винаги в самия теб. Трябва само да го потърсиш с любопитен поглед и да си кажеш: А какво би станало, ако... И да тръгнеш след разказа.
Няма нищо по-сладко от това да седиш в студен зимен ден до прозореца, печката да бумти и да имаш в ръцете си хубава книга.
Дано да е тази!
Авторът

Откъс:

* * *
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:13



ПАСТИРЪТ
от Итън Крос

„Винаги съм искал да разказвам истории на хората“ - Итън Крос

обем: 352 стр.
цена: 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-1101-1
Очаквайте на 08.06.2012 г.

За автора:

Като дете Итън Крос не е мечтаел да залавя престъпници или да спасява хора от горящи сгради подобно на повечето си връстници. Бъдещият автор е искал само да пише истории за хората, които вършат подобни неща. Дългогодишната му мечта се сбъдва с излизането на дебютния му роман „Пастирът“.
Авторът, роден и израснал в Илиной, САЩ, води сравнително усамотен живот далеч от медийното внимание, заедно със съпругата си, двете си дъщери и двете си кучета порода ши-цу. След като дълго време работи върху ръкописа на първия си роман и го издава на собствени разноски под формата на електронна книга, Крос се превръща в интернет сензация. „Пастирът“ оглавява класациите за независими автори и надминава по продажби дори световния бестселър „Колибата“ на Уилям Пол Йънг в класацията на сайта indiereader.com. Книгата продава над 25 000 копия в първите две седмици след появата си на пазара. Този пробив фокусира светлините на прожекторите върху Итън Крос и скоро той вече има опитен литературен агент, който скоро му осигурява и издателски договор с престижната компания „Барнс енд Ноубъл“.
Понастоящем Итън Крос работи върху продължението на „Пастирът“ – роман с работно заглавие „Пророкът“.

ЗА „ПАСТИРЪТ“:

Франсис Акерман обича игрите. Всяка негова игра обаче завършва с трупове.
Маркъс Уилямс е бивш полицай, освободен от служба заради скандален инцидент. Наследил ранчо от починалата си леля, Уилямс решава да скъса с миналото си в Ню Йорк и се оттегля в Тексас. Скоро след пристигането му обаче съдбата му изиграва лоша шега. Вместо покоя на провинциалния живот, той се сблъсква с поредната кървава баня, оставена от Акерман.
Маркъс неволно открива, че местният шериф преди броени дни е заловил психопата и се кани да разчисти стари сметки с враговете си, а после да припише убийствата на Акерман. В опит да предотврати плановете му, Маркъс сам попада под прицела на цялата местна полиция, а в суматохата Акерман успява да се изплъзне. След като се срещат очи в очи, и психопатът, и бившият полицай усещат, че пътищата им ще се кръстосат отново.
На всяка крачка Маркъс се убеждава, че шерифът е част от конспирация, която се простира до най-високите етажи на властта. Младият мъж е притиснат от всички страни от преследвачите си. Опитвайки се сам да залови и спре Акерман, преди да загинат още хора, Маркъс ще трябва да изживее отново кошмарите от миналото си.

Отзиви за „Пастирът“:

Динамичен, изключително реалистичен трилър, чийто злодей сякаш е изскочил от страниците на Патерсън или от кадрите на „Престъпни намерения“.
Андрю Грос, бестселъров автор на „Безразсъдно“ и „Не поглеждай назад“
Роман, който е в равни дози „Мълчанието на агнетата“ и „Самоличността на Борн“.
Джеръми Робинсън, писател
„Пастирът“ е роман, изпълнен с непрестанно напрежение и страхотни обрати, чийто край ще ви остави без дъх.
Лу Ароника, „Бантам Букс“

Винаги съм искал да разказвам истории на хората
(Интервю с Итън Крос)

Какво ви накара да започнете да пишете?
Още като дете мечтаех да създавам истории и да ги разказвам на хората в книга или филм. Започнах този процес още тогава. Винаги съм бил малко затворен и като малък си играех с фигурките си и с въображаемите си приятели. Те бяха по-скоро нещо като герои в моите детски филмчета. Като дете си играех с тях, но и сега на практика правя същото, просто въображаемите ми приятели оживяват на страниците на книгите.
Винаги съм бил и голям почитател на киното. Още като дете посещавах киносалона поне два пъти седмично. Малко по-късно тази любов към филмите прерасна и в силно увлечение по книгите.
Откъде черпите вдъхновение?
Мисля, че най-краткият отговор на този въпрос е „отвсякъде“. Вдъхновявам се от живота, от света около мен, от приятелите си, от други книги... С времето се превърнах в много добър слушател и винаги следя за нещо интересно, което да включа в книгите си. Някой може да сподели с мен дребна подробност или детски спомен. Един подобен детайл кара мозъка ми да заработи и да обмисли всички версии и начини, по които бих могъл да използвам тази информация в книгите. Поуката тук е: внимавайте какво споделяте с писатели, не знаете каква част от разговора ви може да се озове в следващия бестселър.
Кои са любимите ви автори и какво четете в момента?
Общо взето, харесвам всяка книга с динамично действие, независимо от жанра. Има, разбира се, и книги, в които атмосферата се нажежава бавно, но въпреки това човек не може да се откъсне от тях. Обожавам да чета Дейвид Морел, Джеймс Ролинс, Ф. Пол Уилсън, Дийн Кунц, Джефри Дивър, Джеймс Патерсън, Дъглас Престън, Клайв Къслър, както и много други. В момента чета „Ханибал“ от Томас Харис.
Как избрахте заглавието на книгата си?
Първоначалната идея за „Пастирът“ се зароди преди години, докато бях в колежа, под формата на есе с обем 40 страници. Разказът поставяше въпроса дали целта оправдава средствата и разглеждаше проблема със злоупотребата с власт. Планирах да използвам историята на разказа като основа за романа, но книгата се разви по съвсем различен начин.
Върху какви нови проекти работите?
Вече съм очертал сюжетните линии на още два романа от поредицата, започваща с „Пастирът“. Започнах и работа по самостоятелен трилър, наречен „Мракът никога не спи“, в който се разказва за разкайващ се сериен убиец, който трябва да се върне към старите си навици, за да спаси дъщеря си от група наркотрафиканти, подкрепяни от ЦРУ.

Откъс:

* * *
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:15



САПФИК
Продължение на романа Инкарсерон
от Катрин Фишър

обем: 336 стр.
Очаквайте на: 22.06.2012 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1120-2

За автора:

Катрин Фишър е родена през 1957 г. в Нюпорт, Уелс. Завършва английска филология в университета в Кардиф. Още от студентските си години се интересува от митология и история. Става известна едновременно като поет и романист. Преди да стане професионален писател, изкарва прехраната си като начална учителка и археолог. През 1989 г. печели наградата за поезия на Кардиф. До този момент е издала деветнадесет романа, преведени на седемнадесет езика. Освен че пише, тя и преподава: изнася лекции по творческо писане в университета в Гламорган, работи и като радиоводещ . Произведенията на Катрин Фишър се радват на успех в родината й, но големият пробив отвъд океана и в Европа идва с романа „Инкарсерон” (2007 г.) - хибрид между фентъзи и научна фантастика, и неговото продължение - „Сафик” (2008 г.). „Инкарсерон” е посрещнат много топло от критиката в Англия и Америка, като списание „Таймс” дори го обявява за „Детска книга номер едно на годината”. Носител е и на наградата на поетичната общност на Америка за детско-юношески роман и е една от детско-юношеските книги на годината според „Пъблишърс Уийкли”. Книгата се появява в САЩ през 2010 г. и веднага влиза в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс”. Наскоро покрай „Инкарсерон” се зашумя отново поради факта, че продуцентската компания „Фокс 2000” е закупила правата за филмирането му. Едноименният филм е предвиден за 2013 г., като главната роля ще бъде поверена на любимеца на тийнейджърките Тейлър Лаутнър, известен от култовата поредица по романите на Стефани Майър. До този момент правата за превод на „Инкарсерон“ са продадени на десет езика.
Сега ИК „Хермес“ представя и продължението на „Инкарсерон“ - „Сапфик“.

За книгата:

Звездоброецът Фин избягва от ужаса на Инкарсерон, но спомените за затвора не спират да го измъчват. Мисълта, че клетвеният му брат Кийро и Атия са все още вътре и се борят, за да оцелеят, не му дава покой.
Извън Инкарсерон Протоколът поддържа илюзията за един съвършен свят. Клаудия настоява Фин да стане крал, но той се съмнява в собствената си самоличност. Той ли е всъщност изчезналият принц Джайлс, когото всички считат за мъртъв? Или мъглявите спомени са просто плод на въображението му? Можеш ли да бъдеш свободен, когато приятелите ти са пленени? Когато твоят свят е застинал във времето? Можеш ли да бъдеш свободен, ако дори не знаеш кой си?
В Инкарсерон лудият магьосник Рикс намира ръкавицата на Сапфик, която притежава необикновена сила. Образът на единствения човек, успял да напусне пределите на затвора, разпалва желанието на Инкарсерон да избяга от собствената си природа. Направи ли го, ще обрече на сигурна смърт хилядите си обитатели.
Кийро открадва ръкавицата с помощта на Атия, но те дори и не подозират, че тя може да доведе до унищожението на света. Вътре и вън, всички жадуват за свободата. Също като Сапфик.

Откъс:

* * *

Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 08 Юли 2012, 10:37

"ХЕРМЕС" ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ








ИГРАЙ С МОДЕРНИТЕ МОМИЧЕТА
Серията включва четири заглавия, които ще запознаят момиченцата с Виолета, Вики, Мелъди и Руби. Те ще се забавляват с часове с модерните момичета: ще оцветяват картинките, ще откриват разликите и ще създават стилни тоалети с помощта на цветни стикери. Всяка книжка съдържа плакат с модерните момичета, който може да се вади и закача.
Очаквайте на 06. 07. 2012 г. !


МЕЛЪДИ
СЪЗДАЙ СОБСТВЕН СТИЛ!
С плакат и много стикери!
обем: 24 стр.
цена: 4,99 лв.
ISBN: 978-954-26-1069-4


РУБИ
СЪЗДАЙ СОБСТВЕН СТИЛ!
С плакат и много стикери!
обем: 24 стр.
цена: 4,99 лв.
ISBN: 978-954-26-1067-0


ВИКИ
СЪЗДАЙ СОБСТВЕН СТИЛ!
С плакат и много стикери!
обем: 24 стр.
цена: 4,99 лв.
ISBN: 978-954-26-1070-0


ВИОЛЕТА
СЪЗДАЙ СОБСТВЕН СТИЛ!
С плакат и много стикери!
обем: 24 стр.
цена: 4,99 лв.
ISBN: 978-954-26-1068-7

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 08 Юли 2012, 10:41



ПЕТЪР ДЪНОВ
ЗА НЕВИДИМИТЕ СВЕТОВЕ
от Светла Балтова

обем: 224 стр.
цена: 5,95 лв.
ISBN 978-954-26-1112-7
Очаквайте на 22.06.2012 г.

Има три вида слънчеви системи: едните изразяват материалния свят, другите са направени от фин духовен елемент – те спадат към духовния и ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове.
В днешно време все повече хора разбират, че най-същественото е невидимо за очите, и се опитват да излязат от рамките на грубата материалност. Те започват да развиват една по-фина сетивност, която им позволява да получат знание за Висшите светове.
В настоящата книга ще откриете информация за етажите на Мирозданието, които Петър Дънов диференцира на: Божествен свят, духовни светове и материални светове. Тук ще откриете неговите виждания за структурата на ангелските царства. Ангелите са между нас, твърди Учителя и често говори за връзката между човека и ангелите, като специално се спира на темата за ангелите хранители. От книгата ще научите как можете да се свързвате със Светлите същества, за да внесете техните духовни идеи на Земята. Така ще помогнете за установяването на един нов свят: свят на братство, мир, взаимопомощ.




БЕЗИЗХОДИЦА
от Джеймс Патерсън
„Кралят на бестселърите”
и Майкъл Ледуидж

Очаквайте на 06.07.2012 г.!
обем: 272 стр.
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1125-7

Джеймс Патерсън е най-популярният автор в Съединените щати и най-продаваният в световен мащаб!
През последните 8 години той е имал повече бестселъри №1 отколкото Джон Гришъм, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун взети заедно!

За Джеймс Патерсън:
„Кралят на бестселърите”
Пъблишърс Уикли

Своето достойно място в полето на литературата Патерсън заема още с първия си роман – „Номерът на Томас Бериман”, излязъл в края на 70-те години. За него авторът получава награда „Едгар” за най-добър дебютен роман. Тогава той е 27- годишен.
След този успешен старт писателската му кариера започва да се развива стремително, а почитателите му не крият възторга си от всеки следващ негов романов хит. Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният автор в световен мащаб.
Ето и фактите:
• С 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс и общо 45 заглавия попаднали в същата класация, Джеймс Патерсън влезе в рекордите на Гинес. Наградата му бе връчена на 30 май 2009г. по време на Изложението на книгата в Ню Йорк.
• През последните 8 години Джеймс Патерсън е имал повече бестселъри №1 отколкото Джон Гришъм, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун взети заедно.
• През 2007г. всяка 15-та продадена англоезична книга с твърда подвързия е била на Патерсън.
• Джеймс Патерсън е писателят, чиито книги са най-често вземани от библиотеките в САЩ и Великобритания.
• Статистиката сочи, че при електронните книги създателят на Алекс Крос отново заема челната позиция по приходи.
• Според класацията на авторитетното списание Forbes за 2010 г. Джеймс Патерсън е най-високоплатеният автор в света.
С приходите си от 70 милиона долара годишно, авторът печели повече от Стефани Майър, Джон Гришам и Джоан Роулинг, взети заедно.
На второ място в класацията е Стефани Майър, станала популярна благодарение на екранизацията на произведенията от поредицата "Здрач". Приходите й са изчислени на 40 милиона долара годишно. Челната тройка се допълва от Стивън Кинг с 34 милиона долара. В рейтинга на списанието следват имената на Даниел Стийл с 32 милиона, Кен Фолет с 20 милиона за година, Дийн Кунц, който е спечелил 18 милиона, Джанет Иванович със 17 милиона, Джон Гришам с 15 милиона, Никълъс Спарк с 14 милиона долара и Джоан Роулинг с 10 милиона.
Джеймс Патерсън е най-популярният автор в Съединените щати и несъмнено най-продаваният в световен мащаб. Според списание Forbes състоянието му значително ще се увеличи през 2012 г., защото според договора му, през тази година създателят на Алекс Крос трябва да напише нови 11 произведения за възрастни и шест книги за деца.
Сега ИК „Хермес” предлага на всички почитатели на Патерсън новата му книга – „Безизходица”.

За книгата:

В сърцето на Ню Йорк започва поредица отвличания на тийнейджъри. Всички жертви са деца на едни от най-богатите семейства в града. Родителите не могат да направят нищо, за да спасят децата си, защото похитителят не иска откуп. Вместо това, той подлага на страховит тест заложниците си. Всеки грешен отговор води до нов труп.
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР – специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.


Откъс:
* * *
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 08 Юли 2012, 10:45



СЕГА И ЗАВИНАГИ
Първа книга от новата трилогия
ХОТЕЛЪТ
от Нора Робъртс

обем: 368 стр.
Очаквайте на: 29.07.2012 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1121-9

За автора:
Нора Робъртс – Жената, която промени облика на дамските романи

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериланд, най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнадесет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиридесет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година. Нора среща втория си съпруг – Брус Уайлдър, когато го наема да направи етажерки за книги в дома й. Женят се през 1985 година. От този момент те разширяват дома си, обикалят света и заедно отварят книжарница и хотел в съседното градче Бунсборо, което играе важна роля по време на Гражданската война в САЩ като средище на две битки. Именно той е в основата на най-новата трилогия на авторката „Хотелът“, чието първо заглавие „Сега и завинаги“ се превръща в бестселър още с появата си на пазара. Нора и Брус купуват стария хотел за близо 3 милиона долара през 2007 година и за две години го обновяват и превръщат в основна туристическа атракция. Оригиналното хрумване на авторката да кръсти различните стаи с имената на литературни двойки като Елизабет и Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, Титания и Оберон от „Сън в лятна нощ“ и Джейн и Рочестър от „Джейн Еър“, допринася за непотворимата атмосфера на хотела.
Верандата на хотела, собственост на Нора Робъртс и съпруга й.

Въпреки че средно на година бестеслъровата авторка от ирландски произход изкарва по 60 милиона долара, тя продължава да бъде скромна и здраво стъпила на земята. През 2007 година списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на роматичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнадесет години - в класацията за бестелъри на Ню Йорк Таймс
На въпроса коя от собствените й книги й е любима, Нора с усмивка отговаря: „Тази, която се продава“.

Любопитни факти за авторката:

- Общият тираж на книгите й надхвърля 400 милиона екземпляра.
- 34 книги на Нора Робъртс се продават на всяка минута.
- Само миналата година Нора Робъртс е продала 10 милиона екземпляра от книгите си.
- „Последният любим“, втора книга от трилогията „Хотелът“, която ще се появи и на българския пазар през есента, ще бъде книга номер 200 за авторката.
- Според собствените й думи написването на една книга й отнема близо 45 дни.
- Авторката е изявестна не само с таланта си, но и с желязната си дисциплина – тя пише по осем часа на ден пет дни в седмицата.
- През свободното си време обича да чете и да гледа телевизия със съпруга си, Брус.
- Любимите й автори са Стивън Кинг, Тери Пратчет и Робърт Паркър.

За книгата:
Старият хотел в центъра на Буунсборо е свидетел на ужаса на Гражданската война, раждане и смърт, любов и омраза. Превърнала се в символ на града , сградата процъфтява в добри времена и устоява на лошите. Когато тримата братя Монтгомъри – Райдър, Оуен и Бекет, начело с ексцентричната си майка Джъстин, се заемат с обновлението на хотела, целият град ги следи със затаен дъх.
В семейството Бекет е архитектът, чийто живот минава в работа и хапване на пица с бутилка бира след изморителен ден. Райдър е началникът на строителите, а от организационните умения на Оуен зависи гладкото протичане на работния процес.
От петнайсетгодишен Бекет е лудо влюбен в красивата Клеър, но не смее да й признае чувствата си. Клеър се омъжва за съученика им Клинт и напуска града.
След години съпругът на Клеър загива при военна мисия в Ирак и я оставя с три малки момчета. Уплашена, че няма да се справи сама, Клеър се завръща в родния си град. Там тя сбъдва мечтата си и отваря книжарница с подкрепата на най-добрите си приятелки Ейвъри и Хоуп.
Макар графикът на Клеър да е запълнен, любопитството й надделява и тя посещава строежа. Подпомогнати от дружелюбния призрак Лизи, който обитава хотела, Бекет и Клеър се влюбват.
Ще се окаже ли връзката им мимолетно увлечение, или ще прерасне в истинска любов?


Откъс:

* * *
Spoiler:
 



_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Чет 26 Юли 2012, 21:54



ИЗГУБЕНАТА ДЪЩЕРЯ
Едно дълго пътуване към Индия и към себе си.
от Шилпи Сомая Гоуда


Очаквайте на 13.07.2012 г.!
обем: 344 стр.
цена: 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-1128-8

„В дебютния роман на Гоуда се преплитат две завладяващи истории, разказни със състрадание и разбиране на фона на пулсиращите от живот обичаи, звукове и гледки от съвременна Индия.“
Асошиейтид Прес

За авторката:

Шилпи Сомая Гоуда е родена в Торонто, където родителите й емигрират от Бомбай. Тя завършва университета Станфорд с магистърска степен по финанси.
Преди да започне да пише , Шилпи работи като финансист в продължение на десет години. Сюжетът за първия й роман - „Изгубената дъщеря“, й хрумва през лятото на 1991 година. Тогава тя работи като доброволец в приют в Индия. Написването на „Изгубената дъщеря“ й отнема близо две години, но романът се превръща в сензация още с появата си на пазара. Той оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, правата за издаването му са продадени в 22 страни и до този момент от него са се продали над един милион екземпляра. „Изгубената дъщеря“ заема второ място в класацията на „Амазон“ за книга на 2010 година и трето в тази на списание „Ел“. Задържа се в топ сто на канадския „Амазон“ в продължение на 465 дни, като 15 седмици от тях прекарва на първо място.
„Изгубената дъщеря“ е най-продаваната книга в Канада за 2010 година и се нарежда в челните места на класациите в Израел, Полша и Норвегия. Номинирана е за редица престижни награди, сред които Международната награда на Ирландия за литература, най-добър дебют и за най-добра съвременна книга.
Шилпи Гоуда живее в Калифорния със съпруга си и двете им дъщери. Тя вече работи и над втория си роман, който отново ще бъде повлиян от Индия.

Шилпи Сомая Гоуда

За „Изгубената дъшеря“:

В една дъждовна нощ, в бедно индийско село, Кавита ражда дъщеря си Аша. Двамата със съпруга й Джазу едва свързват двата края. Мечтаят за момче, което да им помага в работата, но съдбата ги дарява с момиче. За да запази живота на дъщеря си, която мъжът й приема като ненужно бреме, Кавита е принудена да се откаже от нея. Съкрушена, младата жена извървява пеша дългия път до Бомбай и оставя Аша в местното сиропиталище.
На другия край на света, в Сан Франциско, животът на младата лекарка Самър изглежда идеален. Омъжена е за неврохирурга Кришнан, обожава работата и приятелите си. Но безметежното й щастие е помрачено: оказва се, че Самър не може да има деца. С всяка изминала година тя все повече се отчуждава от Кришнан. Когато съпругът й предлага да осиновят момиченце от родната му Индия, Самър неохотно се съгласява.
Двамата заминават за екзотичния Бомбай. Скоро осиновяват малката Аша, която променя напълно живота им.
Изминали са петнадесет години. Аша се чувства изолирана от връстниците си в Сан Франциско заради тъмния цвят на кожата си и странните лешникови очи. Семейството й крои планове за бъдещето й, но момичето копнее да научи повече за себе си. За произхода си, за биологичните си родители.
Четири години по-късно Аша избира единствения начин да научи истината. Заминава за Индия...

Авторката на представяне на книгата си
Отзиви за „Изгубената дъщеря“:

„Изгубената дъщеря“ разказва историята на две коренно различни култури, разяждани от бедност и прекалено излишество. Гоуда изтъква значимостта на любовта, която спомага за личностното израстване на всеки един от нас“.
Уошингтън Поуст

„Изгубената дъщеря“ е роман за раните, които си причиняваме един на друг и нежността, с която ги лекуваме. Историята, която обхваща две деситилетия, описва начина, по който две различни култури могат да се обединят чрез разбирателство и любов. Една фантастична история, която ще промени начина ви на мислене.“
Бук Ревюз

„Емоционално наситен разказ за любовта, културното наследство и силата на майчината любов.“
Списание Ел

„Една приказка за семейни раздори и сдобрявания, която придобива дълбочина благодарение на социалните наблюдения на авторката.“
Къркъс Ревюз

„В дебютния роман на Гоуда се преплитат две завладяващи истории, разказни със състрадание и разбиране на фона на пулсиращите от живот обичаи, звукове и гледки от съвременна Индия.“
Асошиейтид Прес

Интервю с авторката:

Опитах се да представя Индия така, както аз я разбирам – да покажа величието й, без да пренебрегвам недостатъците й.

- Откъде почерпихте вдъхновение за написването на „Изгубената дъщеря“?
-Като студентка прекарах едно лято в приют в Индия, където помагах на децата. С някои от тях създадох истинска емоционална връзка и те все още ми липсват. Често се събуждах посред нощ и се чудех какво ли е станало с тях: дали са успели да загърбят миналото и да постигнат нещо в живота си. Исках да разкажа историята на едно от момичетата и чрез написаното да й дам възможността да промени живота си. За мен от особена важност са културните различия, които формират характера на момичето. След това създадох историята и героите, позовавайки се по-скоро на въображението, отколкото на опита си.

- Описанията на Индия в романа са впечатляващи, на моменти дори шокиращи. Това ли беше вашата цел?
- Индия е огромна страна, изтъкана от противоречия. Не бих могла да уловя и предам цялата й красота и тъмна страна, но се опитах да покажа поне частица от тях. Наболели въпроси като половата дискриминация например не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед. От една страна момиченцата често са били умъртвявани след раждането, което е довело до диспропорция на населението. От друга страна обаче, Идния си избра жена за министър-председател значително по-рано от много други държави. Опитах се да представя Индия така, както аз я разбирам – да покажа величието й, без да пренебрегвам недостатъците й.

- Какво послание бихте искали да достигне до читателите на „Изгубената дъщеря“?
- Реших действието в романа да се развива паралелно в САЩ и Индия, за да предостави на читателите възможността да надникнат в живота на две семейства от различни култури. Посланието, което искам да достигне до тях е, че въпреки различията, които съществуват помежду ни, има всеобщи истини и избори, пред които всички ние сме изправени. Ключът към преодоляването на проблемите е любовта в различните й форми и проявления.

-И накрая, бихте ли ни казали няколко думи за новия проект, върху който работите в момента? Ще има ли „Изгубената дъщеря“ продължение и ако да, кога да го очакваме на пазара?
-В момента довършвам втория си все още неозаглавен роман. Макар да не е продължение на „Изгубената дъщеря“, той доразвива някои от същите теми: тези за идентичността, културата и значимостта на семейството. Действието отново ще се развива в САЩ и Индия, но няма да издавам повече, за да не ви отнемам удоволствието от четенето. Обещавам, че ще си заслужава отделеното време!

***
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Чет 26 Юли 2012, 22:00



НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД
от Александра Маринина


обем: 464 стр.
очаквайте на: 20.07.2012г.!
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1126-4

Александра Маринина е най-четената съвременна руска авторка в света и една от най-успешните писателки в 20-годишната история на „Хермес“ . Тя е била в страната ни два пъти.
Първото й посещение в България беше през 2001 година, а второто през 2011, когато Маринина беше специален гост на 20-годишния юбилей на ИК „Хермес“. На тържеството, което премина под знака на една благородна кауза – събиране на средства за построяване на Център за деца с аутизъм в град Пловдив, бяха събрани общо 14 000 лева, а 2000 евро от тази сума бяха дарени лично от Александра Маринина.

За автора

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. До този момент списъкът с творбите й е внушителен, внушителен е и броят на почитателите й в цял свят. Маринина е автор на над 40 книги, преведени на 26 езика. Средно тя пише по две книги годишно. Романите на Маринина са продадени в 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. Книгите й се превеждат в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други.
Според Книжната палата на Русия, само за 2008 година издателите на Маринина в Русия са продали 1 милион и 111 хиляди екземпляра от романите й. С тези тиражи тя изпреварва в класацията дори Джоан Роулинг, авторката на „Хари Потър“. Самата Маринина смята, че международният й успех се дължи на факта, че в книгите й се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални във време на сериозен проблем с престъпността не само в Русия, но и в целия свят.

Авторката раздава автографи.

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Авторката принадлежи към потомствено семейство на работещи към Министерството на вътрешните работи.
Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. е водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността.
Александра Маринина като дете с майка си.

Първия си роман написва в началото на 1993 г. По думите й писането под псевдонима Александра Маринина й е спестило много неприятности по време на работата й в Министерството на вътрешните работи, където едва ли биха одобрили литературната й дейност.
След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера.
Книгите й, чиято главна героиня е Анастасия Каменская, се радват на голям читателски интерес. Сред тях са „Неволна убийца“, „Откраднатият сън“, „Смърт заради смъртта“, „Реквием“, „Седмата жертва“, „Когато боговете се смеят“, „Незаключената врата“ и др. По тези книги са заснети петте сезона на телевизионния сериал „Каменская“.

Елена Яковлева в ролята на Каменская

Сега ИК „Хермес“ предлага на своите читатели поредния наситен с дълбок с шеметно напрежение роман на руската кримикралица – „Няма връщане назад“.

За „Няма връщане назад“

В Москва работят трима съавтори, които пишат най-успешните криминални романи в страната. Заплетените им сюжети и истории обаче са плод не само на умелите им пера, а и на една добре пазена тайна. Съавторите използват в книгите си непубликуваните материали на мъртвия разследващ журналист Игор Нестеров. Записките на Нестеров съдържат информация, която засяга интересите на много важни хора.
Скоро Глеб Богданов, водеща фигура сред тримата автори, започва да затъва все по-дълбоко в тресавището на параноята, но въпреки заплахите, които получава, той отказва да потърси полицията.
Настя Каменская е въвлечена в разследването на друг случай – бременната съпруга на бизнесмен е намерена убита в стария си апартамент. Работата на Каменская се спъва както от липсата на улики, така и от необичайния портрет, който рисуват познатите на мъртвата Лена, и необяснимите бележки, намерени в дома й.
Скоро Каменская се оказва ангажирана и от Катерина – дамата в групата на съавторите, която е в паника, след като по време на творческа среща на писателите е подхвърлена фалшива бомба. Настя трябва да разчита на способностите и опита си на детектив, за да открие връзката между случая с мъртвата млада жена и тримата автори, преди да умрат още хора.

***
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Чет 26 Юли 2012, 22:02



ОГНЕНИ КРИСТАЛИ
от Джейн Ан Кренц


Най-обичаната
авторка в романтичния съспенс!

обем 312 стр.
очаквайте на: 27.07. 2012 г.
цена 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-1127-1

За автора:

С умението си да преплита вълнуващи любовни истории с динамични сюжети Джейн Ан Кренц се превърна във водеща авторка в съвременната дамска проза. Милиони читатели по света вече с нетърпение очакват всеки следващ нейн роман. Това обяснява, защо книгите й дебютират директно в Топ 5 на класациите за бестселъри.
Кренц е многостранна писателка. Тя е авторка и на исторически романси, които подписва като Аманда Куик (под този псевдоним е издавана и у нас). Пише и футуристични романи, които публикува под артистичното име Джейн Касъл. Но най-добрите й творби носят истинското й име - Джейн Ан Кренц. Те са предимно в жанра на романтичния съспенс, в който любовната интрига е умело съчетана с криминален сюжет. Кренц е майсторка на напрежението. Тя умее да прикове вниманието на читателя и да опъне нервите му така, както го правят най-добрите автори на трилъри като Патерсън и Балдачи.
Писателката е автор на над 40 бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“. Общият тираж на книгите й е надхвърля 27 милиона екземпляра. Тя е носител на наградата Джейн Остин Комеморътив Медъл на списание Романтик Таймс за приноса си в жанра на романтичната литература. Джейн Кренц вярва все повече в значението и приноса на този вид четиво в живота на жените по цял свят.
Завършила е Калифорнийския университет в Санта Круз с бакалавърска степен по история и е защитила магистърска степен по хуманитарните науки, специалност библиотекарство в Сан Хосе Стейт Юнивърсити.
Джейн Ан Кренц живее в Сиатъл, Вашингтон. Над 30 години е щастливо омъжена за любовта на живота си Франк Кренц.

За книгата:

Двадесет и осем годишната Аби притежава дарбата да отключва психична енергия, кодирана в антикварни книги. Талантът й я превръща в експерт в областта на древните ръкописи, където дискретността и безупречната репутация са от огромно значение.
Аби става свидетел на ужасяваща сцена в частната библиотека на богата възрастна колекционерка. Въоръжен млад мъж търси криптирана книга, която съдържа информация за силата на кристалите. Повтаряйки си мантрата „не показвай слабост“, Аби задейства таланта си и обезоръжава натрапника.
Само ден по-късно младата жена получава имейл със заплаха за разгласяване на инцидента, който застрашава кариерата й. Цената на мълчанието на изпращача е намирането на лабораторен дневник с резултати от експерименти с огнени кристали.
Аби се обръща за помощ към експерта по паранормални кристали Сам Копърсмит. Той произхожда от заможно семейство, натрупало състояние от проучвания на редкоземни елементи. От тях произлизат кристалите, които се използват при изработката на компютри и мобилни телефони. След трагичната смърт на годеницата му преди шест месеца, Сам се затваря в себе си.
Срещата с Аби връща желанието му за живот, но въпреки привличането помежду им, те не смеят да се доверят един на друг.
Двамата са принудени да се изправят срещу убиец с паранормални способности и изнудвач, готов на всичко, за да се сдобие с изчезналия лабораторен дневник.

***
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 19 Авг 2012, 12:54



ШАНХАЙСКА АФЕРА
от Ридли Пиърсън

Очаквайте на 03.08.2012 г.!
обем: 448 стр.
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1130-1

За автора:

Ридли Пиърсън е автор на над 20 романа, голяма част от които са бестселъри в топлистата на "Ню Йорк Таймс". Преведени са на над 20 езика. Романите му са много разнообразни – полицейски, шпионски и криминални трилъри. По някои от тях са направени филми. Ей Би Си екранизира “Дневникът на Елън Римбоуер” . Пиърсън е носител и на наградата "Реймънд Чандлър".

За книгата:

Лу Хао, счетоводител на огромна американска строителна компания, развиваща дейност в Китай, става неволен свидетел на убийство, в което е замесен високопоставен правителствен служител. Няколко дни по-късно Хао е отвлечен. Назначеният му от фирмата личен бодигард – американски гражданин, също изчезва безследно.
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.



СВЕТЪТ ОКОЛО НАС
Говореща книжка

Очаквайте на 03.08.2012 г.!
обем: 18 стр.
цена: 19,99 лв.
ISBN 978-954-26-1077-9

За книгата:

Тази пъстра книжка ще разкаже на децата за заобикалящия ни свят. Ще узнаят кои животни и птици обитават гъстите гори, непроходимите джунгли, високите планини, моретата и океаните и най-студените места на Земята – полюсите.
А когато натиснат музикалните бутони, ще чуят звуци от природата, животните и превозните средства!





_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 19 Авг 2012, 12:59



КОЛЕКЦИЯТА
от Пол Клийв

Новият Стивън Кинг!
Ен Де Ер, Германия

Очаквайте на 10.08.2012 г. !
обем: 400 стр.
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1132-5

ПОЛ КЛИЙВ – ОТ ОСТРОВА НА ПТИЦАТА КИВИ КЪМ СВЕТОВНАТА СЦЕНА

Пол Клийв живее в Крайстчърч, Нова Зеландия – града, който е и сцена на действие на всичките му романи. От ранна възраст Клийв мечтае да стане писател. Творческите му опити в гимназиалните му години притесняват учителите му и забележките към него са, че за подобен тип истории има друго време и място, но то определено не е училището.
На 19 години Пол започва работа по първия си роман, който никога не вижда бял свят. Завършва първия си публикуван дебютен роман – „Чистачът“ – на 25 години, но ръкописът се превръща в книга едва шест години по-късно. Преди да постигне успех с романите си, Клийв работи в заложна къща. Двайсет и пет годишен, прекъсва работа, за да се посвети на писането. Останал без сигурен приход, той е изправен пред дилема: да започне нова работа или да продаде къщата си. Избира втория вариант и продължава да пише.
„Чистачът“ печели редица международни награди. Следват още успешни романи, а името на Пол Клийв се появява на върха на класациите за книги в Германия, надминат по продажби само от „Хари Потър“. Критиката посреща романите на Клийв много радушно. Най-висока оценка за таланта му вероятно е прозвището, дадено му от немската радио- и телевизионна мрежа NDR, която го нарича „новия Стивън Кинг“.

Европейска студия е откупила правата за филмирането на негов роман, но името на режисьора още не е оповестено, макар да се знае, че ще бъде французин. През 2012 г. Пол Клийв гостува в Европа, където книгите му се радват на успех още преди да бъдат издадени в САЩ. Авторът взе участие в Лондонския панаир на книгата и бе специален гост на панаира на книгата в Лайпциг – като част от подготовката за представянето на Нова Зеландия като почетен гост на Франкфуртския панаир през есента на 2012 г. Клийв е носител на наградата на Нова Зеландия за криминална литература „Нгайо Марш“, с която най-сетне идва и заслуженият му успех в родината. През това лято Пол печели и награда за най-добър криминален роман на френския фестивал на книгата в Сен Мор, където участва заедно с автори от световен калибър като Стивън Уотсън („Преди да заспя“).

Романите на Пол Клийв са преведени в 19 страни, сред които САЩ, Германия, Франция, Полша, Япония, Чехия, Турция, Русия, Китай, Австралия, Испания, Бразилия, Великобритания и Корея.

ЗА „КОЛЕКЦИЯТА“

В Крайстчърч изчезват хора. Купър Райли, професор по психология и криминология, един ден не стига до работното си място. Ема Грийн, студентка на Райли, не се прибира у дома. Тиодор Тейт, бивш полицай, е въвлечен в разследването на случаите. Това, което полицията и Тейт не знаят, е, че Ейдриън Лоунър – бивш пациент от клиника за душевноболни, е започнал колекция от сувенири и най-новите му експонати са хора. А най-ценният сред тях е истински сериен убиец.
Уликите, на които попада бившият полицай, го насочват към „Гроувър Хилс“ – изоставена психиатрия в покрайнините на града. Всяка следваща крачка в разследването повдига пред Тейт завесата на времето и му разкрива зловещото минало на клиниката. Преди години там са се случвали страшни неща. Неща, за които бившите пациенти не искат да говорят. За да спаси Ема и да разбере истината за миналото на професор Райли, Тейт ще трябва да се изложи на опасност и да надникне в бездната на ума на психопата.

ОТЗИВИ

Книгите на Клийв не трябва да се четат, ако наблизо няма друго човешко същество.
Нелсън Мейл

Стилът на Клийв е безкомпромисен, непредвидим и пленяващ.
Доминиън Поуст

Новият Стивън Кинг!
Ен Де Ер, Германия

Талантът на Клийв се състои в начина, по който той си играе със светлите и тъмните страни на героите си.
Хералд


ИНТЕРВЮ

Първоначално сте искали да пишете хорър, бихте могли да пишете и фентъзи или научна фантастика. Защо точно трилъри?

Четях много хорър и винаги съм обичал жанра. Книгата, която ме накара да започна да пиша трилърови романи, беше „Ловец на умове“ на Джон Дъглас – бивш профайлър на ФБР, сформирал Отдела за поведенчески анализ на Бюрото. Тази книга ми показа, че престъпленията са истинският ужас. Прочетох „Ловец на умове“ и скоро след това написах дебютния си трилър.
Що се отнася до другите жанрове – мисля, че от мен би излязъл ужасен писател на фентъзи или научна фантастика.

Кой е любимият ви герой от криминален роман?

Трудно ми е да избера. Вероятно отчасти Хари Бош, може би Джак Рийчър. В крайна сметка мисля, че любимец ми е Чарли Паркър от романите на Джон Конъли. Дори ако романът описва как Чарли Паркър пържи картофки в „Макдоналдс“, пак бих го чел.

Какво друго сте писали преди дебютния си роман? Имате ли недовършени или непубликувани ръкописи, романи или разкази?

Писал съм доста неща – около десетина романа, почти всички бяха хорър истории. Колкото до разказите – не мисля, че мога да напиша хубав кратък разказ дори ако животът ми зависеше от това.


С какво обичате да се занимавате в свободното си време?

Харесвам голфа. Обичам да отида на игрището и да се опитам да премина през всички дупки, без да запокитя стиковете си в някое дърво или да ги строша надве. Мисля си, че ако изхабя целия си запас нецензурни думи на зеления терен, те няма да могат да се промъкнат на страниците на книгите ми. Обичам също и фризбито. Това е занимание, което сближава хората.

Какво бихте препоръчали на посетителите на родния ви град – Крайстчърч, Нова Зеландия? Имате ли специални съвети, които не са включени в туристическите брошури?

Мисля, че бих им препоръчал да не обикалят из града нощем, освен ако не искат да бъдат ограбени. Всъщност това трябва да се напише и в брошурите, защото се случва ежедневно.

Ако животът ви беше филм, кой актьор бихте избрали за главната роля?

Бен Стилър се справи добре с ролята на кръгъл идиот в „Тропическа буря“, затова си мисля, че ще избера него.
Каква бе първоначалната ви реакция, когато разбрахте, че ваш роман е одобрен от издател? Как отпразнувахте повода?

Първата ми реакция беше чувство на обреченост. Помислих си, че сигурно в същия ден ще ме блъсне камион, като компенсация за добрите новини. Празнувах с приятели цяла година по-късно, чак след като книгата излезе, защото се страхувах, че нещо ще се обърка в последния момент.

Разкажете интересно или необичайно преживяване на премиера на книга или литературен фестивал.

Случката е по-скоро неудобна ситуация. Участвах във фестивал с други автори, но организаторът беше сериозно болен и не можа да ми обясни как точно ще се проведе събитието. Оказа се, че всеки от нас трябва да говори петнайсетина минути пред публика за творческия процес на писателя. Не бях се подготвил за това и се наложи да импровизирам на момента. Сигурно говорих около минута и половина и бях ужасно притеснен. Ако сега попадна в същата ситуация, няма да се затрудня, защото с времето свикнах да говоря за това.


ОТКЪС ОТ КНИГАТА
* * *
Мъжът облиза устните си, бяха толкова пресъхнали, че едва преглъщаше. Захвърли найлоновата опаковка и застана пред първия от двата си шкафа за книги. Щеше да постави буркана на най-горната лавица, в празното място, което беше направил в деня, когато спечели търга. Светът на колекционерите, на силно пристрастените, които колекционираха творбите на серийни убийци – или използваните от тях оръжия, или написаните от тях думи, или носените от тях дрехи, или листите със собственоръчно изписаните им признания, или белезниците от ареста им, – не беше по-различен от колекционирането на пощенски марки или фигурки. Осемдесет процента от собствената му колекция се състоеше от книги. Останалото бяха дрехи и ножове. Притежаваше и няколко поверителни полицейски доклада, които не би трябвало да притежава. До този момент най-ценната вещ в колекцията му бе калъфка за възглавница, използвана от пиколо в австралийски хотел, за да покрие лицата на три свои жертви.

Той завъртя буркана в ръцете си и разгледа внимателно палеца, осъзнавайки колко бе зловещ и колко зловещ бе фактът, че го е купил. Спечели го на таен търг в интернет, а поканата получи от свои познати, които бе консултирал в предишни търгове. Той все още не беше съвсем сигурен защо изобщо го пожела. Не го искаше, поне в началото. Видя го и си помисли, че е лудост да притежаваш част от човешко тяло, но колкото повече мислеше за това, толкова повече го искаше. Сигурно бе откачил. Какво си бе въобразил? Че може да го сложи на видно място и да го показва на гостите си следващия път, когато организира вечерно парти?
Лавиците в кабинета му бяха пълни с други експонати, спечелени на търг през годините – както от убийци, така и от жертви. Някои можеха да спорят дали колекционирането на тези вещи създава пазар за смърт. Неговият интерес бе чисто образователен. Щом щеше да обучава другите за методите и инстинктите на убиеца, значи трябваше да бъде заобиколен от подобни предмети. Това не беше хоби, а професия. А палецът... Самият той не бе сигурен. Глезотия беше неподходяща дума. Любопитство пасваше по-добре. Но всичко всъщност беше много по-просто – в един момент той просто пожела да го има.
Пристигането на пратката бе напът да обърка графика му за деня. Неговите студенти по криминална психология съвсем скоро щяха да зяпат към дъската в зала без преподавател. Палецът го забави достатъчно, така че щеше да се наложи да пропусне закуската и да поеме направо сред уличните задръствания. Купър глътна две таблетки комбинирани витамини, влезе в гаража и седна зад волана. После потегли на заден ход по алеята.
Слънцето упорито се катереше в небето, скъсяваше сенките на дърветата и караше нишките на паяжините да блещукат под жарките му лъчи. Радиото беше включено и той се заслуша в дискусията, която се водеше в студиото по най-горещата тема напоследък – дали Нова Зеландия трябва да върне смъртното наказание или не. Всичко започна от една лекомислена реплика, неуместна шега от страна на министър-председателя в отговор на въпроса какво смятат да предприемат, за да овладеят високото ниво на престъпност в страната, което беше препълнило затворите. Ала нещата ескалираха и хората масово започнаха да подкрепят изявлението му и да питат защо правителството не го постави на сериозно обсъждане. В крайна сметка, ако смъртта бе достатъчно добра за жертвите, защо да не бъде дадено същото благоволение и на техните убийци?
Купър не беше наясно коя страна подкрепя в този спор. Не бе сигурен дали държавата трябва да прилага наказания, присъщи за страни от Третия свят.
Дръпна ръчната спирачка и излезе от колата, за да затвори вратата на гаража, тъй като проклетото дистанционно се повреди преди два месеца и в сервиза все още чакаха да получат резервните части. Усети нажежения паваж през подметките на обувките си. Започна да се поти още след първите няколко крачки. Вятърът бе лек, но оставяше усещането, че е достатъчно горещ да подпали всичко по пътя си.

Надуши мириса на марихуана. Идваше от проклетия сърфист, който живееше отсреща и обичаше да прекарва утрините и вечерите си – както и часовете между тях – в облаците, благодарение на печалбата си от лотарията.
Купър усети как ризата полепна по тялото му. Толкова бе завеян заради горещината и придобития палец, че дори не усети как отново беше взел куфарчето от колата и го носеше със себе си.
— Странно – промърмори той, а когато се върна до автомобила си, стана още по-странно. Там стоеше мъж, когото виждаше за пръв път през живота си.
— Извинете – каза непознатият, и макар да беше на повече от трийсет години, в него имаше нещо, което накара Купър да го вземе за момче. Може би беше небрежният му перчем, а може би панталоните му от рипсено кадифе, излезли от мода преди двайсет години. – Ще ми отделите ли няколко минути?
— Разбира се – отвърна Купър, – но закъснявам...
И точно когато погледна часовника си, гръдният му кош се сви в мощен спазъм. Той рязко вдигна куфарчето пред себе си и то се отвори. Съдържанието му се пръсна по алеята, а миг по-късно той се свлече на паважа, изгубил всякакъв контрол над мускулите си. Болката обхвана стомаха, краката и слабините му, но най-силна бе в гърдите. Мъжът свали пистолета, коленичи до него и отметна перчема от челото си.
— Всичко ще е наред – каза непознатият, или поне така дочу Купър, но не бе съвсем сигурен, защото в същото време усети силна химическа миризма и нещо притисна лицето му.
Нямаше сили да го отблъсне.
Тогава нахлу тъмнината и го отнесе далеч от колекцията му.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 19 Авг 2012, 13:01



СЪДБА
Любов, амбиции, холивудски блясък.... или съдба
от Луиз Бегшоу

Луиз Бегшоу е британският отговор на Джаки Колинс.
По-млада и по-забавна…
Мирър


обем: 368 стр.
цена: 13,95 лв.
ISBN 978-954-26-1134-9
Очаквайте на 17.08.2012 г.!

За автора:

„Неустоима!”
Космополитън

Една жена може да постигне всичко, стига само да го поиска.
Луиз Бегшоу

Луиз Бегшоу е една от най-известните английски писателки.
Тя е възпитаничка на Оксфорд, член е на Британската консервативна партия и депутат в палатата на общините. Бегшоу е собственичка на недвижими имоти за милиони в Ню Йорк и организатор на редица благотворителни кампании. Едновременно с това тя е грижовна съпруга и майка на три малки деца.
Луиз Бегшоу несъмнено е блестящ пример за това, че амбициозната жена може наистина да постигне всичко.
Тя е едва четиринайсетгодишна, когато пише за в. Ди Таблет, а през 1989 г. получава наградата Млад поет на годината. Луиз Бегшоу е бивш президент на рок обществото в Оксфордския университет. На двадесет и седмия си рожден ден започва работа в Сони Мюзик Ентъртеймънт Интeрнашънъл, където работи с рокендрол групи.
Авторка е на бестселърови романа, които са преведени в над 10 страни. Адаптирала е книгите си за водещи холивудски филмови студиа. Сред написаните от Бегшоу бестселъри са “Дяволът в теб”, „Нежна завист”, „Родена в понеделник”, „Работещи момичета”, „Когато тя беше лоша”, „Филмът”, „Родена във вторник”, „Непокорни момичета”, „Жена от класа”, „Искри”, „Блясък“, „Наследнички“, “Страст“, „Желание“ и др. „Романите й са наситени с действие, героините й са разкошни, а начинът й на писане – достатъчно въздействащ и закачлив, за да издържи на изпитанията на тези ослепителни преуспяващи героини… Допада ми!” – Дейли Мирър.
В родната й Англия името й се нарежда сред тези на най-продаваните и известни писателки. Според авторитетното издание „Мирър” Луиз Бегшоу е британският отговор на Джаки Колинс. По-млада и по-забавна…..
Въпреки милионите продадени от романите й екземпляри, Луиз скромно коментира: „Много добре знам за какво мечтаят жените и с книгите си просто им помагам да избягат от действителността, пренасяйки се в света на фантазиите си.”
Красива, интелигентна и успяла, Луиз Бегшоу печели с писателския си талант милиони верни читатели, тръпнещи да потънат в бляскавия свят на неограничените възможности, задкулисните интриги и романтичната любов. Сега тя предлага на своите почитателки поредния вълнуващ роман - “СЪДБА“.
„Внимание! Романите на Бегшоу водят до пристрастяване.” Къмпани

За книгата:

Шестнадесетгодишната Кейт Фокс загубва майка си при нелеп пътен инцидент и остава сама. Съкрушено от смъртта на най-близкия си човек, момичето се зарича да успее в живота. Кейт е твърдо решена да сбъдне мечтата на майка си: да си намери богат съпруг, който да й осигури спокоен живот и комфорт.
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.


Откъс:

* * *
Първа глава

- Много съжалявам – каза отново сестрата. – Нищо не можахме да направим. Вече беше мъртва, когато я докараха.

Кейт погледна майка си. Едва успя да я познае заради тръбичките, които я покриваха, и кръвта по главата и лицето.

- Съжалявам, госпожице. – Този път беше гласът на доктора индиец. – Ако извършите сега официалната идентификация, можем да ви спестим ходенето в моргата по-късно.

Кейт преглътна.

- Това е тя, това е мама.

Гласът й бе едва доловим шепот. Тя стоеше там в училищната си униформа със зачервени от плач очи. Автомобилна катастрофа, така й обясниха. Колата с пътниците, пияни след мач на Янките, летяла надолу по Гранд Конкурс авеню в Бронкс. И прегазила майка й, докато пресичала улицата. Твърдяха, че е починала на място. Но дали наистина беше така, Кейт никога нямаше да узнае. Защото майка й бе издъхнала сама.

Завладя я внезапна мощна вълна на ярост, примесена със скръб. Беше бясна на егоистичните пънкари, подкарали таратайката си. Щяха ли да бъдат осъдени? Щяха ли да гният в затвора до края на мизерния си живот? Щеше да се погрижи за това, щеше да свидетелства в съда…

О, по дяволите; сякаш имаше някакво значение. Тя погледна отново към трупа на майка си. Това нямаше да я съживи.

Кейт извърна поглед. Сега у нея се надигна по-дълбок гняв. Майната им на пънкарите. Яростта й бе насочена към мъжа, когото не бе виждала от години.

Към баща й.

Тъпак. Мошеник. Предател.

Татко й – ако изобщо можеше да мисли за него по този начин – ги бе изоставил, когато Кейт бе четиригодишна. Тя имаше някакви смътни спомени. За големи, силни гърди. За повдигащи я нагоре ръце, които я отнасяха до легълцето, онова - със специалния розов пухен юрган на малки бели гъски.

Помнеше как бе плакала, когато той си тръгна. И не се върна повече.

През първите две-три години той изпращаше подаръци за рождения й ден, по нещичко за Коледа. Няколко набързо надраскани писма до майка й, в които обясняваше, че обмисля нещата, че иска да разбере себе си. Щеше да се върне, когато си изясни ситуацията. Кейт имаше бегъл спомен как го чака, надява се. Може би щеше да се върне за Четвърти юли. Или за Деня на благодарността – просто щеше да се появи на вратата и да я сграбчи в мечешка прегръдка.

Но той не се появи. Подаръците се превърнаха в картички, а накрая и те спряха.

Повече нямаше вест от него.

И нямаше пари.

Майка й правеше всичко възможно. Държеше Кейт изкъсо. Работеше наистина здраво, за да им осигури нормален дом. Апартаментът беше малък, но бе чист и уютен и майка й плащаше наема съвсем навреме всеки месец. Баща й беше строителен предприемач с хубава работа, така че имаха някои спестявания и здравна застраховка. Кейт дори посещаваше едно малко частно църковно основно училище, където имаше такса и учеха най-различни деца.

Когато навърши шест години обаче, спестяванията им свършиха. След като си тръгна, баща й явно бе продължил да работи на старото място, така че застраховката вървеше, но един ден пристигна писмо, от което ставаше ясно, че е напуснал и че вече не са здравно осигурени. Майка й седна срещу нея на кухненската маса и по време на вечерята им от макарони и наденички с доматен сос й съобщи с пресилено ведър глас, че сега мама ще трябва да работи и че когато Кейт се върне от училище, ще трябва да се държи като голямо момиче и да си влезе сама у дома. Ключът щеше да бъде оставен у съседката. Кейт трябваше да си пише домашните в отсъствието на майка си. По този начин щяха да могат да си плащат наема и да запазят дома си…

Докато Кейт се взираше в неподвижната фигура върху леглото, собствените й думи проехтяха от миналото: „Ще се справя, мамо”. И двете усилено се опитваха да звучат весело. „Ще бъде страхотно. Ще върша всичките си домашни задължения, обещавам…”

А после всичко стана неясно: годините на безпокойство, винаги съпътствани от болката в стомаха й, притесненията. Щеше ли новата работа на мама да им даде сигурност? Времената бяха лоши в Бронкс, имаше твърде голяма безработица. През няколко месеца майка й се връщаше разплакана с обезщетението от поредния си прекъснат трудов договор. Тя опитваше всичко – опаковаше стоки в хранителния магазин, работи известно време в аптека, за кратко беше сервитьорка. Но си оставаше самотна майка, домакиня, изоставена; не притежаваше никакви умения. Работата й винаги беше долнокачествена, нископлатена. Работеше на две места – през деня и през нощта. Кейт рядко я виждаше. Неделите им заедно станаха много ценни и тя се опитваше да не се издава колко много се тревожи от изтощението на майка си.

Кейт вършеше своите задължения. Учеше усърдно, защото когато се върнеше с шестица, усмивката на майка й стигаше до очите й, което бе рядкост. Поддържаше къщата чиста. Пускаше прахосмукачката и дори бършеше праха. Също така се стремеше да се поддържа красива.

- Искам да имаш по-добър живот. – Майка й рядко говореше за това, но когато се случеше, кокалестата й ръка сграбчваше рамото на Кейт и уморените й очи ставаха твърди като кремък. – Трябва да ми обещаеш, че ще се учиш добре.

- Мамо, обещавам. Справям се добре…

- И че ще останеш красива, Кейт. Това сега всъщност е най-важното. Никой не ти го казва. Но е вярно.

- Сестра Франсис казва, че истинската красота е отвътре – осмели се да каже Кейт. Тогава беше единайсетгодишна, с тъмна коса и сладко лице, с посипано с лунички носле и млечнобяла кожа.

- Сестра Франсис е омъжена за Исус. А той не се интересува от външния вид.

Кейт се изсмя. Обичаше шегите на майка си; напоследък се чуваха все по-рядко. Майка й бе прекалено изтощена, за да се смее.

- Но не и останалите мъже, Кейт, запомни това. Трябва да си намериш някого, който ще те измъкне от всичко това. Ще плаща ипотеката ти. Не искам да живееш под наем, чуваш ли? Не искам да излизаш с момчета от този квартал.

Кейт преглътна. Падаше си малко по Фреди Чичио, големия брат на най-добрата й приятелка. Но разбираше, че ще е по-добре да не го споменава.

- Излизай с мъже, които имат пари. Ти ще бъдеш истинска хубавица. Той трябва да живее в Парк Слоуп. Или дори Манхатън. И не му давай прекалено много; накарай го да се ожени за теб. Да е такъв мъж, че ако си тръгне, да си наемеш адвокат. – Юмрукът на майка й се сви на топка. – Ще го вземеш заради състоянието му.

- Но... – Кейт отметна един кестеняв кичур коса. – Щом искаш да се омъжа за пари, защо ме караш да уча толкова много? Какъв смисъл има? Пепеляшка не е ходила в университет, нали се сещаш?

Тя се усмихна, доволна от духовитата си забележка. Но сивите очи на майка й помръкнаха.

- Защото понякога нещата не се получават, скъпа. И ако не се омъжиш за подходящия мъж, трябва да имаш на какво да се облегнеш. Нали разбираш – за да си намериш по-хубава работа от тези на майка си.

- Справяш се чудесно, мамо. – Разговорът вече не беше забавен. На Кейт й се доплака.

- Не е вярно, скъпа.

Една сълза се търкулна по бузата на Кейт и тя преглътна с мъка. Майка й омекна, протегна кокалестата си ръка и прибра един кестеняв кичур зад ухото на дъщеря си.

- Добре, скъпа, не плачи. Може и да се справям добре. Имаме си дом. Плащаме си наема.

- Точно така.

- И ходиш в частно училище. Разбери ме, миличка. – Очите на майка й бяха пламенни. – Тъкмо това ме кара да продължавам, когато едва се държа на краката си от умора. Това, че ще си образована, макар да нямаме нищо. Ако не случиш с хубав брак, ще можеш да работиш. Чиновническа работа. Да си по-добре от мен. По-добре даже от баща си.

- Аз нямам баща – отбеляза Кейт с леден глас.

- Не бъди такава – отвърна майка й, но възражението й бе вяло.

- Имам само теб, мамо. И ти си всичко, от което се нуждая. Изкарвам хубави оценки, нали?

- Отлични. – Майка й отново се усмихна и разроши косата й.

- Ще вляза в университет. Със стипендия. – Кейт отметна единайсетгодишните си къдрици. – В някой от елитните вероятно. Може би в Харвард.

Майка й се развесели.

- Мечтай си, скъпа. Важното е да влезеш – без значение в кой университет.

Това беше. Кейт чуваше думите в съзнанието си, докато се взираше в безжизненото тяло на майка си. Планът им. Споразумението им. Тя, малката Кейт Фокс, щеше да е съвършеното съчетание. Умна глава, напът да влезе в университет, напът да се измъкне със зъби и нокти от квартала с цената на всичко. И все пак нямаше да е като останалите зубрачи в училище – с дебели очила, скоби на зъбите и разплути тела. Щеше да се стреми да има лице на модел и тяло на мажоретка. Нямаше пари да си купува дизайнерски дрехи и обувки, но по аптеките се продаваше евтина козметика, а русата боя за коса в кутия на „Лореал” излизаше по-малко от десет долара. Майка й щеше да се погрижи за маникюра й и да й оскубе веждите. Ето каква щеше да е Кейт Фокс за света.

Очевидно – твърде добра за Бронкс.

Очевидно – на път за Манхатън.

Нямаше нужда да й се повтаря. Докато майка й продължи да се трепе, Кейт с неистов трепет се захвана да приведе плана в действие. Оценките й се подобриха още повече, както и красотата й. На дванайсет тя вече правеше джогинг из квартала и си издухваше косата със сешоар. Когато влезе в пубертета, не жалеше никакви средства в името на добрата външност. Червило, парфюм и грим, на които другите момичета в училище завиждаха и гледаха с неразбиране. Когато Мария и Елизабета си слагаха по четири пласта спирала на миглите и огненочервено червило на устните, Кейт експериментираше с тониращ овлажняващ крем и бронзиращ руж. Тя имаше здравословен атлетичен блясък, гъста коса и много бели зъби и ухаеше на вода за уста и свеж шампоан.

Момчетата й налитаха като мухи.

Майка й беше изключително горда. Дори когато взе да остарява и да става по-изтощена, а тялото й започна леко да се изгърбва, видът на цъфтящата й дъщеря я изпълваше с някакъв вътрешен блясък. Кейт толкова отчаяно се стремеше да й достави удоволствие, че приемаше и следваше поголовно всичките й съвети. Към момчетата в училище се отнасяше със същото презрение като майка си, примесено с вежливост, но те разбираха кога да се разкарат. И малцина се съпротивляваха. Беше съвсем ясно, че Кейт Фокс не е за тях. Че очевидно е предопределена за нещо по-голямо и по-добро.

С майка й си живееха добре. Кейт настоя да работи всяка събота в един малък магазин за дрехи в края на улицата и да продава летни тениски на съучениците си и на други клиенти – евтина китайска стока, която през смразяващите нюйоркски зими се превръщаше във вълнени шапки и ръкавици. Момчетата от квартала идваха и харчеха колкото можеха да си позволят, само за да я впечатлят. Но работата беше неблагодарна и еднообразна, с мизерно заплащане, което караше Кейт още повече да обича майка си. Защото тъкмо над такава неблагодарна работа се бъхтеше майка й ежедневно, за да имат дом и храна.

Това също така я караше да мрази баща си.

Той си бе тръгнал. Беше ги изоставил. И беше мижитурка, която не можеше да предложи сигурност на бившата си жена и на дъщеря си. Майка й вършеше всичко това, само защото се бе омъжила за скапаняк. Толкова беше просто.

А ето че в момента тя бе тук, а майка й беше мъртва. Какво щеше да стане сега? Какво щеше да стане с плана? Какво щеше да стане с Кейт?

Тя се завъртя рязко на пети и се отдалечи от тялото на майка си. Повече не издържаше да го гледа.

- Хей, вие. Госпожице – Докторът се затича след нея. – На колко сте години?

Тя се изправи гордо.

- На шестнайсет.

- Ти си единственият роднина за контакт. Имаш ли къде да отидеш, мила? При някоя баба или нещо такова?

- Казвам се Кейт Фокс – заяви тя хладно. – И си отивам у дома. Да организирам погребението на мама.

Лекарят не се смути от острия й тон.

- Госпожице Фокс, ако не сте пълнолетна и нямате възрастен роднина, който да се погрижи за вас, трябва да съобщя на службата за закрила на детето, такъв е законът. Нали разбирате…

- О, да. Просто си вършите работата. – Тогава тя се обърна и му се усмихна с явна самоувереност, която бе съвършено чаровна. Лекарят отвърна на усмивката й почти безпомощно. – Всичко е наред, докторе. Имам си баща. След развода живеех с мама, но сега той ще дойде да се погрижи за мен.

- Знаете ли как да се свържем с него? За да уредим освобождаването на тялото? – направи неуверен опит мъжът.

Кейт не трепна.

- Ами те бяха разведени. Аз съм най-близката й роднина. Ще уредя въпроса с отец Питър, той е нашият свещеник. От „Дева Мария”?

- Ъъъ… да. Знам църквата. Но…

- И после ще отида да живея при баща ми – кимна Кейт решително. – Така би пожелала мама. Не би искала да ме види съкрушена. Всъщност баща ми работи в Манхатън – добави тя важно. – Той е инженер.

- Добре. Добре – би отбой докторът и й се усмихна едва-едва. – Ако сте сигурна…

- Довечера някой ще ви се обади за мама – каза Кейт. – Благодаря, докторе.

И той остана загледан в гърба й, докато тя излезе с уверена крачка от отделението.

Кейт не се разплака. Не и в болницата. Нито в автобуса на път към къщи. Не и докато всъщност не се обади в църквата и не получи отстъпка от местното погребално бюро; отец Питър, неимоверно разстроен, им звънна и им заяви, че ако не погребат Мери Фокс срещу символично заплащане, ще се постарае да убеди всичките си възрастни енориаши да прехвърлят погребалните си споразумения към по-модерната служба, която се намираше през няколко улици.

Чак вечерта, когато всичко беше уредено и тялото на майка й бе прибрано, Кейт се просна по лице върху леглото на майка си и зарида така, сякаш й изтръгваха сърцето от гърдите, сякаш никога повече нямаше да може да се възстанови от загубата.



Има нещо много странно в разбитото сърце, помисли си Кейт - то всъщност продължава да работи. Дори да не го искаш, то все така не спира да изпомпва кръвта от тялото ти. Копнееш да затвориш очи и да потънеш в мрак и въпреки това се събуждаш на следващия ден и виждаш ярката светлина на утрото, чуваш автомобилните клаксони, помирисваш кифличките, които се пекат в кафенетата. Всеки ден – едно и също. Майка й все още беше мъртва. А тя все още беше там.

Опита се да намери баща си. Не й беше много трудно, след като се обади в старата му работа и положи съответното усилие. Разговорът протече неловко. Той й каза с фалшива сърдечност в гласа, че се радва да я чуе. Съжаляваше за майка й. Обвинителното мълчание на Кейт висеше тежко във въздуха и баща й започна да говори, за да го запълни, като й заразправя за живота си, все едно тя му беше някаква далечна братовчедка, някаква стара позната. Живееше във Флорида, беше се оженил повторно. Имал три малки момчета. Само че къщата им била само с четири спални, а жена му Джорджета пак била бременна… а за една бременна жена щяло да е много стресиращо да научи ненадейно за заварената си дъщеря…

Ненадейно?

Ясно. Значи не й беше казал. Искал е да започне на чисто и всички други глупости. За да е по-добре за всички…

Кейт не си направи труда да възрази. Какъв смисъл имаше? И последната искрица от надеждата, която бе таила толкова дълго, угасна у нея, но това бе нищо в сравнение с продължаващата болка от загубата на майка й. Тя бързо извъртя нещата. Каза му да й изпрати двайсет хиляди долара.

Той се изсмя. Нямал толкова.

Изсмиването му беше грешка. Разгневена, Кейт му се закле, че ако не й изпрати парите, ще се появи във Флорида и ще му цъфне на вратата. За да каже здрасти на мащехата си и братчетата си. О, и ще доведе ченгетата със себе си за неплатените издръжки. Той й бе задължен.

- Почакай – захленчи баща й. – Имам нужда от време, скъпа. Дай ми малко време.

- Не съм ти „скъпа”. Името ми е Кейт. И ще ти дам време.

- Добре – въздъхна той с облекчение. – Добре…

- До петък. Това са четири работни дни. Което означава, че ще изпратиш парите утре, за да могат след три дни да са в сметката ми. Не ми се ще да изоставам с наема. Мама винаги го плащаше навреме. А не мога да работя, трябва да ходя на училище. А после в университет.

- Не мога да ги намеря толкова бързо – запротестира той. Кейт отбеляза, че баща й не си направи труда да я попита за университета, за мечтите й. Не му пукаше за нея.

- Ясно, тате. До вторник тогава.

- Добре. Ще получиш парите.

- Ако не ги получа, ще се видиш на цялата първа страница на местния вестник, както и в съда. О, и ще се грижиш за мен, докато навърша осемнайсет. Разбрахме се, татко. Действай.

Тя затвори.

Парите се появиха в сметката й в петък и допълниха нищожната сума, която майка й бе оставила в края на месеца. Бяха достатъчни - покриваха наема за две години, докато станеше на осемнайсет и се изправеше пред следващия етап от живота си.

За първи път в живота си Кейт почувства някаква сила в себе си.

Тази сила съществуваше там, между тъгата – като глухарче, подаващо се измежду паветата. Тя се бе нахвърлила върху онази невестулка баща си и го бе смазала. Получи каквото искаше, и то само с едно обаждане по телефона. Помисли си колко би се гордяла с нея майка й.

Те все още имаха своя план. Кейт за нищо на света нямаше да прахоса онова, което бе направила за нея майка й, за което се бе борила през всичките тези години. Договорът им бе свещен и тя щеше да се придържа към него.

Изтегли малко пари от сметката си и ги даде на хазяина, плати му в брой и получи разписка. После си отиде вкъщи. В понеделник отново беше в училище и залегна над уроците – по-усърдно от всякога

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Нед 02 Сеп 2012, 17:59

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
представя


СИНОВЕ НА ДЖИХАДА



от Лев Пучков




обем: 320 стр. Очаквайте на 31.08.2012 г.
цена: 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-1139-4

Лев Пучков предупреждава: „Терористите са сред нас“.

Лев Пучков е от малкото писатели, чието творчество изцяло е съсредоточено върху един от най-актуалните проблеми на нашето време – тероризма. За книгите си той споделя, че цялата фактология в тях е взета от реалния живот, а героите му са хора, които живеят близо до нас.
Офицер от вътрешни войски, служил на територията на Северен Кавказ и Закавказието и участвал в двете войни в Чечения, Лев Пучков познава в детайли психиката на терориста и ужасите на войната.
С всеки следващ роман Пучков става все по-добър. Нещата, за които пише, са му познати до болка, затова на „този фронт“ няма равен. В новата си книга – „Синове на джихада“, авторът дава отговори на много въпроси, станали особено актуални и в България след атентата в Бургас, като:
  • Какво всъщност е джихадът за мюсюлманите?

  • Каква е системата, по която се обучават и действат терористите?

  • Защо задълбочаването на конфликта между християните и мюсюлманите в Русия е толкова опасно?

  • Къде е мястото на правителствата в разрешаването на религиозните противоречия?


Това са само част от проблемите, намерили художествена реализация в „СИНОВЕ НА ДЖИХАДА“. На фона на неочаквани обрати, много напрежение, динамика и реалистични сцени, авторът говори за реални заплахи, пред които е изправена не само Русия, но и целият свят.
Подобно на нашумелия през последните години в България световноизвестен португалски писател Жозе Родригеш душ Сантуш, Лев Пучков представя един по-различен поглед към тероризма и времето, в което живеем.


За автора

Лев Пучков е роден през 1965 година. Завършва Новосибирското висше военно училище към Министерството на вътрешните работи на Русия. От дете се увлича по бойните изкуства. Обича литературата и чете много.
От 1987 до 2001 г. е офицер от вътрешни войски и служи на територията на Северен Кавказ и Закавказието. Като командир на отряд в СПЕЦНАЗ се сблъсква с невероятни ситуации на насилие, жестокост и вероломство в борбата с трафика на хора, оръжие и наркотици. Участник е и в двете войни в Чечeния. Сега е капитан от запаса. След като военната му част е разформирована, той се оказва на кръстопът. Самият Пучков споделя, че е могъл да стане бандит или телохранител. Вместо това става писател. Автор е на четири серии приключенски романи. Произведенията му са наситени с много сюжетни перипетии, имат динамичен стил и като отличителна черта – самобитна ирония. Общият тираж на романите му надвишава 3 милиона екземпляра. Особено популярни са сериите „СПЕЦНАЗ“ и „Отряд №9“. От тях в България са издадени романите „Смъртта идва само веднъж“, „Извънредна ситуация“, „Шест секунди до взрива“, „Негоден за цивилен живот“, „Поясът на шахида“, „Война без фронтова линия“, „Стрелба без предупреждение“, „Нашата лична война“, „Тротилов еквивалент“ и „Операция Муджахидин“.
По покана на Издателска къща „Хермес“ Лев Пучков гостува в България от 1 до 4 март 2007 г. Той участва в няколко телевизионни предавания, даде десетки интервюта за радиа, вестници и списания. Читателите имаха удоволствието да общуват с него и да получат автографи. Срещите с Лев Пучков в София, Пловдив и Казанлък се превърнаха в истински празник. Очарован от България, Пучков сподели, че в бъдеще планува да си купи къща в нашата страна.
Новата книга на автора – „СИНОВЕ НА ДЖИХАДА“, излиза на 31 август.

За книгата

Членовете на отряд №9 се намират в заплетена ситуация. На пръв поглед рутинната задача да проследят заподозрян в злоупотреба с власт офицер се оказва далеч по-сложна. След като хората на полковник Иванов задържат офицера, семейството му е намерено зверски убито. Бързо става ясно, че в тихото и спокойно градче Пятигорск върлува банда кръвожадни престъпници. Но кои са те и какво целят, никой не знае. Мотивите за действията им са неясни дори за опитните бойци от отряд №9.
Докато разследващите градят версии, неуловимите престъпници продължават с наглите си безчинства. Те дори успяват да ликвидират няколко души от специалните служби в базата на местната войскова дивизия. Освен това от ареста изчезват трима следствени, сред които и офицерът, задържан за злоупотреби. Събитията предизвикват истинска суматоха сред бойните части. За отряда на полковник Иванов обаче има само един път за действие: да намерят врага и да го обезвредят на всяка цена. Те няма да се спрат пред нищо, защото за тях успехът на тази мисия е въпрос на чест.


Откъс


***
Промъкнах се във входа, качих се на петия етаж и без проблеми стигнах до тавана. Никой не излезе да види кой скрибуца по ръждясалата стълба...
Илияс вече бе стигнал до „нашия“ вход и стоеше до дагестанците.
- Какво, обидиха ли ви?
- Пияни са. Младежи, какво да ги правиш...
- Нищо де, ще го преживеем някак. Хайде, тръгваме.
Слязохме на третия етаж и аз позвъних на вратата на апартамента на полковник Фьодоров.
Отвори жена му – преди това разговарях с нея. В жилището миришеше на прясно изпечено тесто, а от хола се разнасяха детски гласове. Ех, че хубаво ги улучихме!
- А пък ние вече си мислехме, че няма да дойдете! Заповядайте... Олеле, всички тези хора с вас ли са?
- Влизайте де, не чухте ли поканата... – Побутнах дагестанците, пуснах Илияс да мине напред, след това се вмъкнах и аз и включих камерата.
А сетне насочих обектива към жената на полковника, чиито очи се разшириха от почуда, и тихичко казах:
- Отчет на групата „Трибунал на джихада“. Семейството на полковник Фьодоров.
Всъщност нашите бойци вече не чуваха цялата тази врява, тъй като всички тръгнаха след Петрушин, който се шмугна във входа веднага щом получи информацията.
На третия етаж те извадиха оръжието си и застанаха с гръб към стената. Първият адрес в списъка се намираше точно тук.
На стълбищната площадка беше тихо.
Вася се наведе през перилата и неизвестно защо погледна нагоре.
- Какво има там? – попита Серьога, съскайки шепнешком.
- Нищо... Просто ми се стори.
- Е, ще позвъним ли? – Иванов въздъхна нервно и посегна към звънеца.
- Няма смисъл. Я да видим...
Петрушин хвана дръжката и вратата се отвори – явно не беше заключена. И веднага щом я открехна, от жилището се разнесе тихо сподавено ръмжене. Или това беше стон? Не, по-скоро звучеше като ръмжене, сякаш някой бързаше да направи нещо и ръмжеше от нетърпение.
А освен това веднага се разнесе и миризма. Една такава специфична, позната на всички военни...
- Готови за бой! – прошепна само с устни Петрушин, извади от джоба си едно огледалце и го поднесе до отвора на вратата...
В антрето двама мъже вършеха нещо, седнали на пода. Единият с трескави движения се опитваше да отвори ципа на якето си, който явно беше засякъл, а другият доста по-сръчно събличаше пуловера си през главата и точно в този момент лицето му не се виждаше... Ала Петрушин разпозна другия мъж.
- Легни, ръцете на главата! – изкрещя Петрушин толкова силно, че на Иванов чак му писнаха ушите. – Броя до три и след това стрелям на месо!
- Те ли са? – уточни Вася, изблъска нелюбезно Иванов с рамо и се залепи за стената до вратата, точно срещу Петрушин.
- Сто процента! Едно... две... три...
В този миг се разнесе страхотен гръм...
От отворената врата на отсрещната стена се разхвърчаха парчета от осколки и още нещо заедно с тях. А това нещо веднага започна да пада надолу, издавайки тих странен звук, като оставяше гъсти течове по стената. Всъщност никой не го чу, тъй като всички отведнъж оглушаха.
- Е...а си майката – промърмори тихичко Вася. – Ама че вечер, все едно че сме в месокомбинат...
В следващите минути, часове и изобщо през цялата тази вечер не последваха никакви други действия. Наоколо вече никой не ръмжеше, не пищеше и не плачеше от болка...
Просто нямаше кой да го направи. Защото в трите апартамента, които фигурираха в списъка на терористите, всички бяха мъртви...
В трите апартамента изброиха общо труповете на четиринадесет души. Пет от тях бяха на деца, а два – на въпросните дагестанци, които издирваха. Освен тях, всички останали бяха убити с нож. Дагестанците бяха взривени и от телата им бяха останали само късове... Но главите им по чудо се бяха запазили и можеха да бъдат идентифицирани на място, без да се прибягва до услугите на експертите.
- Това бяха последните ни сламки, за които можехме да се заловим... – промърмори покрусено Иванов, след като огледа труповете на основните действащи лица в цялата суматоха. – Сега вече изобщо не знам кого да търсим...


_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Съб 30 Ное 2013, 11:40


Световноизвестният хирург Рафал Вилчур се радва на блестяща кариера и щастлив брак с любимата жена. Един ден обаче у дома го очаква писмо, в което съпругата му съобщава, че го напуска заради друг мъж и взема дъщеря им със себе си. Съкрушеният Вилчур се напива и става жертва на крадци, които го удрят силно по главата. След нападението професорът получава амнезия и не помни нищо от миналото си.
Минават години. Антони Кошиба се скита по селата и се препитава с каквото намери. Незнайно откъде неукият селянин знае да лекува различни болести и травми. Когато Кошиба вдига на крака тежко болния син на заможен воденичар, славата на знахаря бързо се разнася из околността. Местният лекар обаче иска да отстрани конкурента си, който дори не взема пари от пациентите. Скоро срещу Кошиба е заведено дело, което привлича общественото внимание. Един от медицинските експерти в съдебната зала ще познае в лицето на обвиняемия отдавна изчезнал човек, когото всички смятат за мъртъв...

Тадеуш Доленга-Мостович (1898-1939) е полски писател, сценарист и журналист. Получава известност с романа си "Кариерата на Никодем Дизма", но най-популярен остава и до днес с произведението "Знахар" и едноименния филм. Творчеството на Доленга-Мостович се отличава с бързо развитие на действието, кинематографичност, неочаквани обрати, запомнящи се образи и критично описание на обществото и неговите порядки.


Красивата и изискана англичанка Даяна Фоксън е новата сензация във висшето общество на Ню Йорк. Омъжена за безскрупулния управител на внушителна издателска империя, тя запълва времето си с обзавеждане на огромния си манхатънски апартамент, пазаруване в шикозни бутици и организиране на пищни приеми. Името на Даяна не слиза от страниците за светска хроника. Но в живота на бляскавата дама настъпва пълен обрат. Тя разбира за многобройните изневери на съпруга си. Даяна остава на улицата, без пари и перспективи. Сега, тя трябва да се справи сама и приема първата работа, на която се съгласяват да я вземат. Даяна се изправя пред редица трудности, които трябва да преодолее, за да докаже истинската си класа на силна и независима жена.


След като едва оцелява при последната операция, Габриел Алон се усамотява зад стените на Ватикана, където реставрира шедьовър на Караваджо. Една сутрин обаче неговият стар приятел монсеньор Луиджи Донати го вика в базиликата "Св. Петър". Там лежи мъртвото тяло на красива жена, работила като куратор във Ватиканските музеи. Ватиканската полиция определя случая като самоубийство, но набитото око на Алон забелязва улики, които сочат към убийство. Донати споделя същото мнение и затова моли Габриел да разследва смъртта на жената. За да се избегне поредният скандал в Римокатолическата църква, израелският шпионин трябва да действа много предпазливо и тактично. Скоро Алон научава, че мъртвата жена е щяла да разкрие опасна тайна, касаеща международната незаконна търговия с антики. В тази престъпна мрежа има стар враг на Габриел, който готви гибелен план за отмъщение. За пореден път реставраторът трябва да рискува живота си и да влезе в ролята на таен агент.

Наричат го "майстор на международния трилър", "един от най-добрите американски писатели", "асът на шпионския роман". Критиците го сравняват с писатели като Джон льо Каре и Ян Флеминг, а милиони читатели по света с нетърпение очакват поредната му книга. Завладяващи, напрегнати, наелектризиращи, майсторски написани са най-често използваните думи, с които описват романите на бестселъровия автор Даниъл Силва.
Преди обаче да се нареди сред най-продаваните писатели на трилъри в света, Силва работи като журналист. Като кореспондент на Юнайтед Прес Интърнешънъл отразява военните конфликти в Средния изток и Персийския залив, а след това е назначен за изпълнителен продуцент на токшоу предаванията по Ен Би Си. След успеха на първия му роман – "Невероятният шпонин", Даниъл Силва напуска телевизията, за да се отдаде изцяло на писането. Със следващите книги популярността на автора продължава да нараства, но големият пробив идва с четвъртия му роман – "Художникът убиец". В книгата за пръв път е представен Габриел Алон – художник реставратор и агент на израелските тайни служби. Заглавието поставя началото на една от най-успешните серии шпионски романи и печели за автора световно признание и слава.
Заглавията от поредицата с Габриел Алон са заемали челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен за "най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Ян Флеминг създаде Джеймс Бонд".
Сред най-известните му романи са: "Аферата Рембранд", "Предателят", "Агентът", "Изповедникът", "Московска афера", "Английският убиец", "Портретът на един шпионин" и други.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Издателска къща "Хермес" представя:   Today at 02:07

Върнете се в началото Go down
 
Издателска къща "Хермес" представя:
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight :: Забавление :: Книги :: Издателства-
Идете на: