Booklovers
ЧЕТЕТЕ ПРЕВОДИТЕ НИ НА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПОРЕДИЦИ!
ЗА ДА МОЖЕТЕ, ТРЯБВА ДА ИМАТЕ 15 МНЕНИЯ И ДА БЪДЕТЕ ОДОБРЕНИ В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЯЩИТЕ!
МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ И ФЕН ПРЕВОДА НА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ 11 - ДЪЛГООЧАКВАНА ЛЮБОВ!

КАНДИДАТСТВАНЕТО В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЕНЕ СТАВА ТУК - http://twilight-bulgaria.darkbb.com/g33-group


Booklovers

ЗАПОВЯДАЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ НАШИЯ ФЕН ПРЕВОД НА КНИГА 15 И 16 ОТ ПОРЕДИЦАТА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ!

 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Издателство КОЛИБРИ представя:

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пон 18 Окт 2010 - 18:59



Фред Варгас, с пълно право наречена френската кралица на криминалния роман („Бягай и не бързай да се връщаш“, „Ветровете на Нептун“, „Във вечната гора“, „Човекът със сините кръгове“ – издадени от ИК „Колибри“), авторка на 13 кримки, получили 18 награди от цяла Европа, този път изпраща Жан-Батист Адамсберг първо в Лондон – тук, придружаван от неприлично интелигентния Данглар и простодушния Есталер и насочван от ексцентричния английски лорд Клайд-Фокс, комисарят намира пред вратата на емблематичното гробище Хайгейт, приютило вампирясалата съпруга на поета Данте Габриел Росети, множество чифтове обувки... с краката вътре. После го връща в Париж, за да открие не просто убит, а разфасован, накълцан и почти смлян труп – последван, много ясно, от други трупове, в Австрия и Германия. Следва небезизвестното на познавачите сръбско селце Киселево, родното място на балканските вампири.

Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща – например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА:
Spoiler:
 






В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА:
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Нед 19 Дек 2010 - 12:36

За тази година очаквайте една последна книга от „Колибри” - Джо Абъркромби „Гласът на острието“, дата: 27.12.2010 г., 480 стр., превод: Александър Ганчев, цена: 19 лв. С тази книга „Колибри” стартира две нови поредици за фентъзи и фантастика, от които предстоят около 10 нови заглавия през 2011.

Джо Абъркромби „Гласът на острието“



Джо Абъркромби, представител на новото поколение във фантастичния жанр, бива наречен „Гай Ричи на фентъзито” поради реализма, хумора, насилието и неповторимата атмосфера в романите си. „Гласът на острието“ е първата част от трилогията „Първият закон“. Следващите две книги, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният спор на кралете“, се очакват през 2011. С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

В обръщението си към българските читатели Абъркромби написа: “Исках да изградя свят, в който магията е опасна, а насилието – още повече, в който (също както в нашия свят) доброто и злото са навсякъде. Преди всичко обаче се залових да създам една чудесна фентъзи история, която да кара страниците да се обръщат сами и да забавлява читателя. Много се вълнувам, че „Гласът на острието“ и продълженията й скоро ще станат достъпни за пръв път и на българските читатели. Надявам се да ви хареса. Мисля, че ще ви хареса…”


OTКЪС:
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Вто 4 Яну 2011 - 19:53

Първите две заглавия от издателство Колибри за тази година, които вече са на пазара

Джон Стайнбек
„Гроздовете на гнева“
превод: Венцислав К. Венков
432 стр.0
цена: 18 лв.



Амели Нотомб
„Кралска воля“
превод: Светла Лекарска
128 стр.
цена: 11 лв.



Откъс от "Кралска любов"
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Вто 11 Яну 2011 - 20:25



"Най-търсеният човек"
от
Джон льо Каре

Британският писател Джон льо Каре (Дейвид Корнуел) е истинска легенда в света на шпионските трилъри. Благодарение на дългогодишната си работа като агент на Британските тайни служби МИ5 и МИ6, той опознава в детайли тънкостите на шпионажа по време на Студената война, които после пресъздава майсторски върху белия лист. Третият му роман, "Шпионинът, който дойде от студа", се превръща в международен бестселър и го нарежда сред най-големите имена в съвременната шпионска литература. След края на Студената война Джон льо Каре продължава да пише, като насочва вниманието си към глобализацията, корпоративната власт и ролята на тайните служби в защитата на корпоративни интереси. "Нещата, които се правят в името на акционерните дружества – заявява в едно свое интервю той, - за мен са не по-малко ужасяващи от нещата, които се вършат в името на Бога. "
До момента Джон льо Каре е написал 22 романа, отличени с престижни литературни награди като "Едгар" и "Джеймс Тейт Блек Мемориъл", а по негови произведения и сценарии са заснети 2 телевизионни сериала и 12 филма ("Шпионинът, който дойде от студа", "Руска къща", "Шивачът от Панама", "Вечният градинар" и др.). Книгите му са преведени на повече от 30 езика, като само от "Шпионинът, който дойде от студа" са продадени над 40 милиона копия.

"Най-търсеният човек" е предпоследният роман на Джон льо Каре и първият от дълго време насам, в който действието отново се развива в Европа. Но не в Европа през Студената война, а в Европа след събитията, разтърсили света на 11-ти септември 2001.
В Хамбург, градът, от който Мохамед Ата и сподвижниците му потеглят на самоубийствена мисия срещу Световния търговски център, пристига нелегално млад бежанец на име Иса. Той твърди, че е чеченец, но не говори родния си език, представя се за мюсюлманин, но не знае каква е разликата между сунитите и шиитите, казва, че търси убежище и е дошъл в Германия, за да следва медицина, но психическото му състояние е нестабилно, защото е бил измъчван продължително време в руски и турски затвори. И, което е още по-подозрително, носи в себе си само 500 долара, но разполага с милиони... в тайна сметка в частна банка.
Гюнтер Бахман, агент на германското разузнаване, започва да следи Иса, защото подозира, че нелегалният имигрант е терорист. Междувременно Анабел Рихтер, млада адвокатка-идеалистка, се заема с нелеката задача да спаси Иса от депортиране и да му помогне да придобие милионите, които са собственост на починалия му баща, руски полковник със съмнително минало.
Но кой и какъв е в действителност Иса? Терорист или жертва на параноята от нови атентати след нападението на 11-ти септември? Какво смята да прави с мръсните пари на баща си? Ще успее ли Анабел да го защити от Гюнтер Бахман и – което може да се окаже още по-трудно – от дългата ръка на ЦРУ и Британските тайни служби?

Майсторът на шпионски романи и този път няма да разочарова многобройните си почитатели. С талантливото си перо Джон льо Каре създава портрет на съвременния свят, който се е отърсил от сянката на Студената война, за да попадне в друга – тази на Войната срещу терора. Една война, в която службите по сигурността не си сътрудничат, а се борят за надмощие, като често потъпкват човешките права в името на различни политически интереси.
Пъстрите, реалистични персонажи, напрегнатата фабула и поетичната проза са само част от достойнствата на "Най-търсеният човек". Това, което превръща този увлекателен трилър в едно наистина незабравимо четиво, е неговата дълбочина и моралните въпроси, които повдига – въпроси като стойността на човешкия живот и правото на лична неприкосновеност.


OTKЪС
Spoiler:
 



Иън Макюън e най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци. Петият му роман на български език, публикуван от „Колибри“, е озаглавен „Почивка в чужбина“, превод Иглика Василева, 128 стр., 12 лв.

OTKЪС
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пет 28 Яну 2011 - 19:57


„Колибри“ представя един от най-прочутите американски автори на научна фантастика, известен с чувството си за хумор и абсурд – Робърт Шекли.

С книгата на Робърт Шекли, обединяваща „Цивилизация на статуса“ и „Корпорация „Безсмъртие“ (превод: Любомир Николов, дата: 31.01.2011, 390 стр., цена: 15 лв.) издателство „Колибри“ поставя началото на новата си поредица за фантастика „Галактики“.

Известна още като „Омега“, „Цивилизацията на статуса“ разкрива живота на планета затвор, където единственият начин да оцелееш и да се издигнеш в йерархията е да извършваш престъпления.

Номинираната за награда „Хюго“ новела „Корпорация „Безсмъртие“ описва фантастичната възможност човешкото съзнание да може да бъде пренасяно в друго тяло, което е в състояние на мозъчна смърт. По книгата е направен филмът „Фрийджак“ с участието на Антъни Хопкинс, Мик Джагър и Емилио Естевец.


ОТКЪС
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 23 Мар 2011 - 22:33

ЕДНА КНИГА СПЕЦИАЛНО ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПАЗЯТ ЧИСТАТА СИ ДЕТСКА ДУША


ЗА КНИГАТА
Имаме удоволствието да ви представим новата поредица на „Колибри“ за деца над 9 години и за възрастни: „МАЛКИЯТ НИКОЛА се завръща“.

Четирийсет години след излизането на забележителните книжки с приключенията на МАЛКИЯ НИКОЛА, станал любим герой на поколения деца и възрастни по света, немирният ученик се завръща с 80 неиздавани досега в отделно книжно тяло истории. Тези нови приключения са продължение на сагата за прочутия ученик, шедьовър на детската литература, сътворен от двамата гениални хумористи – Госини и Семпе. На български език новите приключения на малкия Никола ще излязат в 5 последователни книжки, първата от които „Малкият Никола тръгва пак на училище“ ще предложим на читателите в края на месец март. Следващите четири книжки ще излизат през интервал от три месеца и ще се появят в рамките на една година – Малкият Никола бере ядове, Новите съседи на малкия Никола, Малкият Никола и неговият таткo, Малкият Никола е лакомник. Те са събрани и издадени във Франция, родината на малкия Никола, от дъщерята на покойния вече Госини – Ан Госини, и са илюстрирани от не по-малко известния Семпе.

Очаквайте първата книжка „Малкият Никола тръгва пак на училище“ на 28.03.2011 г., превод: Силвия Вагенщайн, 160 стр., цена: 9 лв.


ПРЕДГОВОР

Нямам никакъв спомен от първата ми среща с Жан-Жак Семпе, тъй като го познавам открай време. Бях малко момиченце и смехът му до днес звучи в ушите ми, примесен със смеха на моя баща. Затова мога да твърдя, че Жан-Жак Семпе има общо с малкия
Никола, а именно, че е част от моето детство.
Историята започва в средата на петдесетте годи ни, ето какво разказва Семпе: „Един ден срещнах Рьоне Госини, който тъкмо пристигаше от Съединените щати. Начаса станахме приятели.“
Приятели, това е ключовата дума за вселената, която заедно ще сътворят.
И действително, всяка седмица от 1959 до 1965 година, баща ми и Семпе създават по една история за вестник „Сюд-Уест Диманш“. Голяма част от историите бяха издадени в пет сборника.
За да съчинят и разиграят приключенията на малкия Никола, двамата си обменят спомени от детството. В Буенос Айрес или в Бордо, тебеширът има същия цвят и мирис… Талантът им на творци е в това да ни накарат да заживеем с приключенията на Никола.
На баща ми не му достигна време да ми разкаже собственото си детство и неговата смърт обрече на забрава моето.
На 5 ноември 1977 година Никола, Жофроа, Клотер, Бульона и останалите отправиха взор към небето. Хартиените герои, убедена съм в това, знаят, че творецът не умира никога…
Ето защо изпитвам към тази вселена безкрайна нежност – нежността, която храним към детството на любимите ни хора. И се унасям в мечти, докато вкусвам от хумора на двамата вълшебници.
След смъртта на моя баща, Семпе си остана същият предан приятел. Майка ми и той хранеха един към друг приятелски чувства и когато вечеряхме с Жан-Жак, чувах смеха им, насочен все пак единствено към паметта.
Но не всички истории бяха издадени… И Жилберт Госини, моята майка, замисли да предостави на читателите случай отново да се срещнат с Никола и неговата банда, като публикува неиздаваните истории за това малко момченце, което тя толкова обичаше. За пореден път животът реши друго, небето бе запленено от друга усмивка – на майка ми не достиг на време да осъществи този свой замисъл.
С Жан-Жак Семпе се срещнахме отново в ресторант на „Сен Жермен де Пре“. Показах му един първи макет на текстовете на баща ми, разкрасени с неговите рисунки. Още го виждам как старателно оглежда собствения си щрих… някакви си четирийсет години по-късно… като се усмихва (и каква усмивка само!). Той въодушевено се присъедини към моя проект.
Заедно с Никола ще тръгнем на училище и ние. Ще му подадем ръка двамата.
След дългата ваканция прославеният ученик не се е променил. И ето, тези осемдесет истории и около двеста рисунки ни говорят за него. За него и неговите приятелчета: Анян, Алсест, Рюфюс, Йод, Клотер, Жоашен, Мексан… И за Жофроа, който в този сборник има късмет, че баща му е много богат. За пръв път Никола е канен у тях: „Имат грамаден басейн във формата на бъбрек и трапезария, колкото цял ресторант“.
Ала Алсест, един дебеланко, който непрекъснато яде, си остава най-добрият приятел на Никола.
„У дома за Бъдни вечер – рекох му – ще има много народ: маминка, леля Дороте и чичо Йожен.
– А у дома – рече ми Алсест – ще има бяла кървавица и пуйка.“
Самата аз станах майка на едно малко момченце и на едно малко момиченце. Тъкмо поради това си помислих, че е дошло време да публикувам тези скрити съкровища.
Нима може да се измисли по-прекрасен начин да им се говори за техния дядо?
Извън личния мотив, изглеждаше естествено да се публикуват тези неиздавани истории. Очевидно те са предназначени за хората, открили удоволствието от четенето благодарение на малкия Никола, но също така и за онези, които наскоро са поели по пътя към училището.
Творбата е въздействаща, защото очарова както децата, така и родителите. Първите се оглеждат в нея, вторите си припомнят.

Ан Госини


Рьоне Госини
БИОГРАФИЯ


„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.“ Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.“ Кариерата си започва в Ню Йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Никола заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк“ (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд“ (Iznogoud) с Табари, „Откачалките“ (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н. Начело на вестник „Пилот“, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство“.
В киното Госини създава студиата „Идефикс“ заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра“ „Дванайсетте подвига на Астерикс“, „Дейзи Таун“ и „Братя Далтон“. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар“ за цялостното му кинематографично творчество.
На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.“ Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си“, „на краставичар краставици да продаваш“, „намирам цаката на някого“, „тия смахнати римляни“...
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Никола, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.“
* Жорж Проспер Реми, по-известен като Ерже (1907–1983) – белгийски автор на комикси, създател на Тентен. – Б. пр.

Жан-Жак Семпе
БИОГРАФИЯ


„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение“. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн“ в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора. Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест“. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист“. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач“ през 1956 г. и сътрудничи на множество списания.Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто“. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи. Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най- големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.
Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд“ от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер“ от Патрик Зюскинд. Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър“, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач“, „Фигаро Литерер“ и други.
Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола“ – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ НА ДВАМАТА АВТОРИ

В издателство Denoël
• Малкият Никола, 1960 • Междучасията на малкия Никола, 1961 • Ваканциите на малкия Никола, 1962
• Малкият Никола и приятелчетата, 1963 Награда „Алфонс Але“ за най-смешна книга на годината • Малкият Никола си има неприятности, 1964
В издателство IMAV
• Неиздавани истории за малкия Никола, 2004 Награда „Кристален глобус“, 2006; „Награда на пресата за изкуство и култура“
• Неиздавани истории за малкия Никола – том 2, 2006 • Малкият Никола – Топката и други неиздавани истории, 2009
В издателство IMAV

РЬОНЕ ГОСИНИ БИБЛИОГРАФИЯ

• Du Panthéon à Buenos Aires – Chroniques illustrées, Goscinny, 2007
В издателство Hachette
• Astérix, 26 тома, Goscinny & Uderzo, (Dargaud 1961), 2009
В издателство Albert René
• Astérix, 9 албума, Uderzo подписано Goscinny & Uderzo, 1980 • Comment Obélix est tombé dans la marmite du druide quand il était petit, Goscinny & Uderzo, 1989 • Astérix et la rentrée gauloise, Goscinny & Uderzo, 2004 • Astérix et la surprise de César, по анимационния филм на Goscinny & Uderzo, 1985 • Le coup du menhir, (idem), 1989 • Astérix et les Indiens, (idem), 1995 • Astérix et les Vikings, (idem), 2006 • Oumpah-Pah, 3 тома, Goscinny & Uderzo, 1961, 1995 • Jehan Pistolet, 4 тома, Goscinny & Uderzo, 1998
В издателство Lefrancq
• Luc Junior, 2 тома, Goscinny & Uderzo, 1989 • Benjamin et Benjamine, les naufragés de l’air, Goscinny & Uderzo, 1991
В издателство Dupuis
• Lucky Luke, 22 тома, Morris & Goscinny, 1957 • Jerry Spring, La piste du grand nord, Goscinny & Jijé, 1958, 1993
В издателство Lucky Comics
• Lucky Luke, 19 тома, Morris & Goscinny, 1968, 2000
В издателство Dargaud
• Iznogoud, 8 тома, Goscinny & Tabary, 1969, 1998 • Les Dingodossiers, 3 тома, Goscinny & Gotlib, 1967
В издателство Tabary
• Iznogoud, 8 тома, Goscinny & Tabary, 1986 – 12 тома, Tabary подписано Goscinny & Tabary • Valentin le vagabond, Goscinny & Tabary, 1975
В издателство Lombard
• Modeste et Pompon, 3 тома, Franquin & Goscinny, 1958, 1996 • Chick Bill, La bonne mine de Dog Bill, Tibet & Goscinny, 1959, 1981 • Spaghetti, 11 тома, Goscinny & Attanasio, 1961, 1999 • Strapontin, 6 тома, Goscinny & Berck, 1962, 1998 • Les Divagations de Monsieur Sait-Tout, Goscinny & Martial, 1974
В издателство Denoël
• La Potachologie, 2 тома, Goscinny & Cabu, 1963 • Les Interludes, Goscinny, 1966
В издателство Vents d’Ouest
• Les Archives Goscinny, 4 тома, 1998
В издателство Denoël
• Rien n’est simple, 1962 • Tout se complique, 1963 • Sauve qui peut, 1964 • Monsieur Lambert, 1965 • La grande panique, 1966, 1994 • Saint-Tropez, 1968 • Information-consommation, 1968 • Marcellin Caillou, 1969, 1994 • Des hauts et des bas, 1970, 2003 • Face à face, 1972 • Bonjour, bonsoir, 1974 • L’ascension sociale de Monsieur Lambert, 1975 • Simple question d’équilibre, 1977, 1992 • Un léger décalage, 1977 • Les musiciens, 1979, 1996 • Comme par hasard, 1981 • De bon matin, 1983 • Vaguement compétitif, 1985 • Luxe, calme et volupté, 1987 • Par avion, 1989 • Vacances, 1990 • Insondables mystères, 1993 • Raoul Taburin, 1995 • Grands rêves, 1997 • Beau temps, 1999 • Multiples intentions, 2003 • Sentiments distingués, 2007
В издателства Denoël / Martine Gossieaux
• Sempé à New York, 2009
В издателство Gallimard
• Catherine Certitude, Sempé & Modiano, 1988 • L’histoire de Monsieur Sommer, Sempé & Süskind, 1991 • Un peu de Paris, 2001 • Un peu de la France, 2005

ЖАН-ЖАК СЕМПЕ БИБЛИОГРАФИЯ

В издателство Denoël
• Rien n’est simple, 1962 • Tout se complique, 1963 • Sauve qui peut, 1964 • Monsieur Lambert, 1965 • La grande panique, 1966, 1994 • Saint-Tropez, 1968 • Information-consommation, 1968 • Marcellin Caillou, 1969, 1994 • Des hauts et des bas, 1970, 2003 • Face a face, 1972 • Bonjour, bonsoir, 1974 • L’ascension sociale de Monsieur Lambert, 1975 • Simple question d’equilibre, 1977, 1992 • Un leger decalage, 1977 • Les musiciens, 1979, 1996 • Comme par hasard, 1981 • De bon matin, 1983 • Vaguement competitif, 1985 • Luxe, calme et volupte, 1987 • Par avion, 1989 • Vacances, 1990 • Insondables mysteres, 1993 • Raoul Taburin, 1995 • Grands reves, 1997 • Beau temps, 1999 • Multiples intentions, 2003 • Sentiments distingues, 2007
В издателства Denoеl / Martine Gossieaux
• Sempe a New York, 2009
В издателство Gallimard
• Catherine Certitude, Sempe & Modiano, 1988 • L’histoire de Monsieur Sommer, Sempe & Suskind, 1991 • Un peu de Paris, 2001 • Un peu de la France, 2005


ОТКЪС
Spoiler:
 

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nessie
VIP
avatar

Брой мнения : 2923
Join date : 19.04.2009
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 27 Апр 2011 - 11:04

Мел, на 28 април е (;
В книжарница Пингвините, на послеза на СУ до Ректората в 18:00 часа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 27 Апр 2011 - 17:08

Ох, май стана объркване. Не можех да си влезна в пощата няколко дни и когато успях най-после, видях писмата от издателствата. Това писмо с поканата и т.н. ми беше изпратено на 20 април, затова и датата от копираната информация е 20 април. То иначе в поканата, а и в самата информация, предоставена от спонсорите пише, че срещата ще бъде на 28 април. Ей сега ще го оправя, да не се въркат потребителите. Smile


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 16 Юли 2011 - 23:05



От 18 юли на пазара ще бъде новият трилър на най-четения американски автор в Европа - Дъглас Кенеди.

„Живот на заем” (Превод: Невена Дишлиева-Кръстева, 368 страници, 15 лв.) не е просто трилър, изплетен от страсти, маниакалност, убийства и смяна на самоличността. Той повдига въпроси, над които си струва да се замислим – за компромисите и тяхната цена, за направените жертви научените уроци.

Кинематографичността на романа не остава незабелязана и „Живот назаем“ получава своята успешна кино адаптация – „Човекът, който искаше да живее живота си“ (2010). Режисьорът Ерик Лартиго е натрупал полезен опит като асистент на Едуард Молинаро и Емир Кустурица, а изпълнителите на главните роли Роман Дюрис и Катрин Деньов са залог за успех.

Романите на Дъглас Кенеди са известни преди всичко с невероятната си увлекателност – те се четат на един дъх и с лекота, въпреки многопластовите и философски сюжети, и се отличават с премерен ритъм, методично натрупване на напрежение и документалност на психологията. Почти шейсетгодишният днес писател, разделящ живота си между Лондон и Париж, има зад гърба си вече девет романа, които заслужено го подреждат на лавиците на световната библиотека като един от майсторите на съспенса в съвременната художествена литература. Книгите му са преведени на 16 езика, а през 2006 година той получава най-високото литературно отличие на Франция – става кавалер на ордена за литература и изкуство. Дъглас Кенеди е познат у нас с романите „Мъртво сърце“ и „Изкушение“.

ОТКЪС

Дъглас Кенеди „Живот назаем“

Беше четири сутринта, не бях спал от седмици, а бебето пак плачеше.
То не ме беше събудило – когато започна да реве, вече от часове се взирах в тавана. Бях толкова разстроен от липсата на така необходимата ми почивка, че не можех да помръдна от леглото. В продължение на няколко минути просто останах да лежа неподвижен и вцепенен, докато Джош напъваше белите си дробове с неподозирана за тримесечната си възраст мощ.
Накрая нестихващият му рев разбуди жена ми Бет. Тя ме сбута с лакът и ми проговори за първи път от два дни насам:
– Ти се оправяй с него.
И като се обърна на другата страна, покри главата си с възглавницата.
Механично и неуверено се заех да изпълнявам каквото ми беше разпоредено. Седнах. Спуснах крака на пода. Протегнах се към раирания халат, оставен на стола до леглото.
Наметнах го върху пижамата и хлабаво го завързах на кръста.
Отидох до вратата и я отворих. Денят ми беше започнал, без всъщност изобщо да е свършвал.
Детската стая беше срещу нашата. Допреди седмица Джош спеше при нас в спалнята. Но за разлика от другия ни син – четиригодишния Адам, който спря да се буди през нощта след осмата седмица, – бебето страдаше от патологично безсъние.
Упорито отказваше да спи повече от два часа наведнъж, а щом се събудеше, пронизителният му плач тутакси възвестяваше, че се нуждае от пълното ни внимание.
Опитвахме какво ли не, за да го накараме да спи осем часа без прекъсване – държахме го буден до късно вечерта, хранехме го обилно с две шишета храна, приготвена по специална рецепта, целяща да предотврати среднощното му огладняване, давахме му максималната безопасна доза бебешки аспирин. Нищо не помагаше. Тогава решихме да го преместим в детската стая, като се надявахме, че сам може би ще се чувства по-спокоен. Нищо подобно. Сега най-дългият период тишина без ужасния му рев беше три часа.
Двайсет седмици след началото на невръстния живот на Джош двамата с Бет не бяхме изкарали и една нощ спокоен сън. Напоследък се опитвах да убедя себе си, че разбитите ни нерви и общото изтощение са основната причина за разногласията помежду ни – разногласия, задълбочили се три нощи по-рано, когато Бет не се стърпя и злъчно ме нарече пълен неудачник. Разбира се, не можех да подмина обидата просто така и отвърнах на удара с „тесногръда злобарка“.
Два дни след размяната на тези любезности тя продължаваше да не ми говори. Точно както миналия месец, когато мълча през целия уикенд заради някакъв спор за баланса ни в „Американ Експрес“. Или пък два месеца преди това, когато още страдаше от следродилна треска и ме обяви за най-големия егоист на всички времена.
Затова плачът на малкия Джош не беше единственото, което ме държеше буден нощем. Имаше и други дреболии.
Като например тази къща, която вече мразех.
Не че в нея имаше нещо конкретно, което да събужда у мен такива чувства. Точно обратното, тя беше от онзи класически тип американски къщи от предградията, който мнозина в града биха били горди да притежават – двуетажна, с облицовка от бели дъски в колониалния стил на Нова Англия. Имаше тъмнозелени капаци на прозорците, четири спални, кухня с трапезария, стая в сутерена, два декара двор и отделен гараж за две коли. Пазарната й цена беше четиристотин осемдесет и пет хиляди долара, но тази част на Кънектикът сериозно пострада от рецесията и през 1991-ва успяхме да я купим за четиристотин и тринайсет хиляди.
По онова време няколко колеги в работата ми казаха, че съм направил „убийствено добра сделка“. Обаче, когато подписвах документите, единствената мисъл в главата ми беше:
„Човек сам си е виновен за всичко, с което се заробва.“
Като всяко друго помещение в къщата, детската стая на Джош беше в ранноамерикански стил, от горе до долу в чамова ламперия. Той спеше в махагоново креватче от 1782 г. – също в колониален стил. Сменяхме му пелените върху старинен скрин, красял стая в страноприемница в окръг Йорк, щата Мейн. Когато поотраснеше, щеше да седи в малкия люлеещ се стол, в който някога е седял малкият Натаниел Хоторн, и да си играе с едновремешни парцалени кукли, каквито без съмнение са правили компания на Хариет Бичър Стоу, докато е писала „Чичо Томовата колиба“.
Как научих всичките тези безумни подробности за детските ни мебели? От Бет, разбира се. Две години след като се преместихме тук от града, тя изхвърли всички функционални, изчистени вещи, накупени от „Потери Барн“, и обяви, че ще ги заменим с мебели в колониален стил. Но за нея това не означаваше просто да отидем до най-близкия шоурум на „Етън Алън“ и да напазаруваме кресла „Уилямсбърг“ с облегалки от изкуствена кожа. Вместо това всичко в нашия нов дом трябваше да е със сто процента гарантиран произход от епохата на федералистите. В течение на месеци Бет се вихреше из антикварните магазини от нас до Ню Лондон в търсене на оригинални дървени кревати от времето на шейкърите, автентични шкафчета за обувки от онези, които са използвали бостънските китоловци, дори си набави пейка от протестантска църква в Провидънс. Освен другото, всяка мебел беше придружавана от съответната история за произхода си. Според Бет, Томас Джеферсън бил чукал една от любовниците си на нашия френски диван. А трите автентични кърпи от Нова Англия, които висяха в банята ни, били плетени на ръка от доведената сестра на Даниел Уебстър… или беше от сляпата му племенница?


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Нед 31 Юли 2011 - 22:50



От 1 август очаквайте „Последният довод на кралете“ – третата книга от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби, която „Колибри“ издава.

„Последният довод на кралете“ (Превод: Александър Ганчев, 544 стр., 19 лв.) е част от суперуспешната поредица на автора, която се затвърждава като едно от върховите постижения в новата вълна фентъзи. Първите две книги „Гласът на острието“ и „Преди да увиснат на въжето“ зарадваха феновете от цял свят, описвайки истории, които карат страниците да се отгръщат сами. „Последният довод на кралете“ не прави изключение.

Това е една история за много ожесточени битки, войни, които поставят доброто пред изпитание, а също и амбиции, стремящи се да докопат властта и богатствата. Книгата грабва с увлекателния стил на писане на Джо Абъркромби, с ярките герои, които той изгражда и интересния си сюжет.

Не пропускайте да се потопите в пълнокръвния и интригуващ свят на романа „Последният довод на кралете“!

ОТКЪС


Джо Абъркромби „Последният довод на кралете“

Глокта стоеше в преддверието и чакаше. Опъна съсипания си врат на една страна, после на другата, чу обичайното изщракване и усети позната болка да се процежда през усуканите мускули между плешките му. Защо продължавам да го правя, въпреки че знам колко боли? Защо не спираме да си играем с болката? Защо езикът е все върху афтата в устата, пръстите чешат обрива, а ноктите чоплят коричката на раната?
– Е? – попита ядосано.
Вместо отговор, мраморният бюст в подножието на стълбището го дари с мълчаливото си презрение. От това напоследък получавам повече от достатъчно. Глокта запристъпя сковано, провлачи безполезния си крак по плочите на пода и почукването на бастуна му отекна в декоративните корнизи на високия таван.
В сравнение с великите благородници от Камарата на лордовете, лорд Ингълстад, собственикът на това пресилено откъм размери преддверие, беше обикновена мижитурка. Глава на семейство, чието състояние се бе спаружило с годините и чиито богатство и влияние се бяха стопили почти напълно. И колкото по-мижав човекът, толкова по-напомпани претенциите му. Как не се научиха тези хора? Поставени в огромни пространства, дребните неща изглеждат само още по-дребни. Някъде в дъното часовник избълва няколко лениви удара. Доста закъснява.
Колкото по-мижав човекът, толкова повече си позволява да кара другите да го чакат. Но аз мога да бъда търпелив, щом се налага. В края на краищата, не е като да ме чакат бляскави банкети, екзалтирани тълпи и затаили в очакване на пристигането ми дъх красавици. Вече не. В тъмницата под императорския затвор гуркулите се погрижиха за това. Притисна език в дупките във венците си и изпъшка, докато провлачваше крак. Иглите тръгнаха нагоре, забиха се в гърба и накараха клепача му да заиграе. Аз съм търпелив. Това е преимуществото на хора, за които всяка крачка е истинско предизвикателство. Бързо се научават да не бързат за никъде.
Вратата до Глокта се отвори внезапно и той рязко извъртя глава. Положи всички усилия да прикрие болката, която изкриви лицето му при престъргването на костите във врата. На прага застана лорд Ингълстад – едър мъж, с бащинско излъчване на червендалестото му лице. Усмихна се приветливо и покани Глокта да влезе в стаята. Все едно това е приятелско посещение, при това от човек винаги добре дошъл.
– Моля да ме извините, че ви накарах да чакате, началник. Откакто пристигнах в Адуа, имам толкова много посетители, че направо свят ми се завива! Да се надяваме световъртежът да не доведе до търкулване на главата. Толкова, ама толкова много посетители! Безсъмнено, посетители с предложения. С предложения за купуване на гласа ти. Предложения срещу помощта ти в избора на бъдещия крал. Но моето предложение, сигурен съм в това, ще намериш за болезнено неустоимо. Да ви предложа вино, началник?
– Не, благодаря, милорд. – Глокта прекрачи прага. – Няма да остана дълго. Мен също ме чака още доста работа. Така де, изборите не се манипулират сами.
– Разбира се, разбира се. Моля, седнете. – Ингълстад се стовари енергично на един от столовете и посочи с жест към друг. – На Глокта сядането отне малко повече време. Първо бавно навеждане назад, после внимателно наместване, докато намери онова положение, в което гърбът не боли непрекъснато. – И какво точно искате да обсъдите с мен?
– Идвам от името на архилектор Сълт. Надявам се, това, че ще бъда така директен, няма да ви обиди – Негово високопреосвещенство иска гласа ви.
Масивните черти на лицето на благородника се изкривиха в престорено недоумение. Много зле престорено, на всичкото отгоре.
– Не съм сигурен, че разбирам. Моят глас за какво?
Глокта изтри малко влага под сълзящото си око. Нужно ли е да се впускаме в този унизителен танц? Ти нямаш телосложението, а аз краката.
– В избора на онзи, който ще заеме престола, лорд Ингълстад.
– О, за това. Да, за това. Глупак. Началник Глокта, надявам се, няма да разочаровам нито вас, нито Негово високопреосвещенство, човек към когото питая огромно уважение – той склони глава в пресилена демонстрация на кроткопокорност, – когато кажа, че съвестта ми не позволява да бъда повлиян в която и да е посока. Смятам, че на мен, както и на останалите членове на Камарата на лордовете е поверена свята отговорност. Дългът ми повелява да гласувам за онзи от многото подходящи за това мъже, когото намеря за най-добър кандидат. – Устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка.
Чудесна реч. Селският идиот може дори да й се върже. Колко пъти вече тази седмица чувам нещо подобно? Сега, традиционно, идва ред на пазаренето. Дискусия на тема колко точно струва тази свята отговорност. Колко сребро ще наклони везните срещу съвестта.
Колко злато ще разкъса връзките на повелята на дълга. Само че днес не съм в настроение за пазарлъци.

– Поздравявам ви за благородната позиция, лорд Ингълстад – Глокта повдигна високо вежди. – Ако всички имаха вашия морал, щяхме да живеем в един по-добър свят. Толкова достойна позиция... особено при положение че имате толкова много за губене. Бих казал, на практика всичко. – Примижа от болка, докато посягаше към бастуна си, и се примъкна напред, готов да се изправи. – Но виждам, че не можете да бъдете повлиян, затова си тръгвам...
– Какво искате да кажете, началник? – Тревогата се изписа отчетливо на червендалестото лице на благородника.

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 3 Авг 2011 - 21:46


На 8 август излиза книгата „Как да станеш пират“ на Кресида Коуел. Тя е част от детската поредица на авторката с историите за знаменития викингски герой Хълцук Кръвожадни Херингски Трети.

„Как да станеш пират“ (превод: Мария Донева, 228 с.) е втората от общо осемте към този момент книги за Хълцук. В момента писателката работи по деветата. Първата от тях е позната на българските читатели „Как да си дресираш дракон“. По тази книга е и едноименния 3D филм от 2010 г., който пожъна големи успехи в световен мащаб. В нея Хълцук е още малко момченце, а в „Как да станеш пират“ – вече голям, той се изправя срещу лукавия си враг – хитрия и жесток главатар на прокудените, получава и изумителната си шпага и не на последно място - разкрива страшната тайна на съкровището на Поразяващата брада.

Кресида Коуел е писателка с необятна фантазия и идеи. Освен в Лондон, където е отрасла, от 8-годишна е обитавала и малък остров близо до западните брегове на Шотландия, където е писала истории за дракони. Тя не само ги съчинява, но и ги илюстрира.

Не пропускайте „Как да станеш пират“ - приказна история, изпълнена с много въображение и приключения!

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 18 Авг 2011 - 22:43


Предлагаме на вашето внимание книгата „Ние, боговете“ - първата част от трилогията „Цикълът на боговете“. „Ние, боговете“ (Превод: Георги Ангелов, 320 стр., цена 19 лв.) е шестата книга на Вербер, която „Колибри“ издава. Действието се развива някъде далече, на остров, наречен Еден, в град наречен Олимпия, където е разположена институцията – Школа за богове. В нея преподават олимпийските богове, натоварени да обучават своите ученици в изкуството да се управляват хората, за да им бъде вдъхнато желание да оцеляват, да строят градове, да воюват, да измислят религии или да издигат своето съзнание. В новия випуск се появяват кандидат-богове, сред които Мерилин Монро, Мата Хари, Анри Матис и още. Там ни очакват много интриги, престъпни намерения и любовни разочарования, защото дори боговете в книгата на Вербер не са обречени на вечно щастие.

С покупката на всеки екземпляр от „Ние, боговете“ читателят получава безплатно новелата „Кармичният часовник“, а тези, които притежават електронни четци могат да я свалят и прочетат на следния адрес в интернет:
http://biblio.bg/Кармичният-часовник/Бернар-Вербербер/978-954-529-940-7-214
Това е първата творба на Бернар Вербер, която се разпространява напълно свободно в мрежата.



ОТКЪС
Spoiler:
 


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Нед 9 Окт 2011 - 19:56


Очаквайте на 10-ти октомври „Червените шапчици“ - модерна версия на прочутата приказка. Писателката Джаксън Пиърс създава динамичен, напрегнат, увлекателен сюжет за пораснали деца, в който силната сестринска обич е поставена на изпитание.

„Червените шапчици“ (Превод: Деян Кючуков, 256 стр., цена: 14 лв.) ни среща със сестрите Скарлет и Роузи Марч. Облечена с кървавочервена пелерина и „добре въоръжена“, Скарлет е експерт в примамването и ликвидирането на върколаци. Тя е изгубила окото си по време на сурова схватка, докато е бранила своята по-малка сестра Роузи. Смела и неукротима, Скарлет решава да отмъсти за убийството на баба си и да защитава малки момичета от подобни заплахи.

Джаксън Пиърс е само на 27 години, живее в Атланта, щата Джорджия. Завършва английска филология и философия. Явявала се е на конкурс за цирков артист, писала е некролози за вестници, работила е като сервитьорка и рецепционистка. Започва да пише на 12-годишна възраст и благодарение на неизчерпаемата си фантазия и щур характер днес е обичана от тийнейджъри по цял свят. За повече информация можете да посетите и сайта на авторката http://jackson-pearce.com/


ОТКЪС

Джаксън Пиърс „Червените шапчици“

По този път никога не минават непознати, помислиха си едновременно сестрите, докато човекът вървеше към тях. Във всеки случай не и непознати в делови костюми – просто нямаше причина да са тук, насред нищото. Обаче този беше тук и на всяка стъпка изпод краката му се вдига¬ха облачета прах, които после се посипваха в маншетите на безупречно изгладения му панталон. По-голямата сестра вдигна вежда и се доближи до бялата ограда, докато по- малката довършваше черешовата близалка, вече полураз¬топена от следобедното слънце.
Мъжът най-сетне стигна до тях и спря, кимна за поз¬драв.
– Здравейте, дечица – рече с благ глас.
Слънцето блестеше в лъскавата му руса коса и хвърля¬ше тънки сенки върху лицето му, вече с леки бръчици.
– Аз съм на единайсет – отвърна с достойнство по-голя¬мата сестра, вирнала брадичка.
– Извинявайте! Здравейте, млади дами – поправи се мъ¬жът с усмивка.
В отговор голямата сестра се врътна и се престори, че не го оглежда. Празничната ѝ рокля се изду като червена гъбка. Докато я наблюдаваше, усмивката на мъжа се стопи. Погледът му потъмня, усмивката се превърна в гримаса и той облиза устни по такъв начин, че на голямата сестра ѝ се сви стомахът. Тя спря насред пируета и хвана лепкавата ръка на сестра си, издърпа ѝ близалката и я стисна здраво като оръжие.
– Майка ви у дома ли е? – попита мъжът, отново с лю¬безна усмивка на лицето.
– Майка ни не живее тук – отвърна малката сестра и подритна едно глухарче. – Имате странни очи – добави тя, примижала срещу слънцето, за да види по-добре лицето на мъжа.
Ирисите му бяха с червеникавокафявия цвят на есен¬ните листа.
– Шт, Роузи! – смъмри я сестра ѝ и направи крачка на¬зад.
– Нищо, нищо – рече мъжът и пристъпи към тях. – Това е за да виждам с тях по-добре хубавите ви личица, милич¬ките ми. А татко ви у дома ли си е? Или брат ви?
Голямата сестра поклати глава, черните къдрици се раз¬мятаха по раменете ѝ.
– Но баба ни е в къщи.
– Бихте ли я повикали, ако обичате?
Голямата сестра се поколеба, като го преценяваше с по¬глед. Накрая кимна сухо и се обърна към малката къща зад гърба си.
– Ома Марч! Един човек те търси!
Никакъв отговор.
– Ома Марч! – извика по-силно тя.
Вратата се отвори силно и се блъсна в лехата с гербери, посадени точно пред къщата. Ома Марч застана на прага с престилка на маргаритки, наръсена с брашно от торта¬та, която правеше за рождения ден на съседското момче. В двора отекнаха звуци от телевизора, мелодията на теле¬визионната игра „Познай цената“ се набърка в песента на птичките по околните дървета.
– Какво има, Скарлет, мила? – попита спокойно тя, не беше от избухливите.
Скарлет дръпна Роузи към къщата.
– Там има един мъж. Непознат – отвърна Скарлет с нотка на предупреждение в гласа, докато се шмугваше по¬край баба си в къщата.
Вътре Роузи се пльосна пред малкия телевизор в кух¬нята, но Скарлет остана зад широкия гръб на Ома Марч, стиснала в юмрука си червената близалка.
– О – рече Ома Марч, погледна изненадано непознатия и махна престилката, под която носеше сини дънки.
– Добър ден, госпожо. Представител съм на „Ханау Си¬трус Гроув“. Бихме искали да разширим бизнеса си, пред¬лагаме цитрусови плодове по домовете. Плаща се при дос¬тавката след три до шест седмици. Да ви покажа ли нашия каталог?
– Цитрусови? Нещо като портокали? – попита Ома Марч с немския си акцент.
Тя махна на мъжа, той отвори бялата портичка и се за¬пъти към жената с протегната за здрависване длан.
– Да, госпожо. Портокали, грейпфрути, мандарини – мъжът стисна ръка на Ома Марч, ръкавът на тъмносиньо¬то му сако се дръпна и откри странен черен знак на китката.
Скарлет присви зелените си очи, за да го разгледа по- добре. Беше стрела, но не приличаше на татуировките на дърводелеца, който живееше надолу по пътя, а сякаш бе като оцветяване на самата кожа.
Ома Марч проследи погледа на Скарлет и изведнъж ус¬тата ѝ се стегна в права линия. Въздухът замря. Искрящите очи на търговския пътник се замъглиха от същото злове¬що изражение, както по-рано, когато бе погледнал Скарлет откъм пътя.
– Нямаме нужда, господине, благодаря – каза Ома Марч с внезапна твърдост в гласа.
Отначало никой не помръдна, което напомни на Скар¬лет за начина, по който кучетата стоят като вцепенени непосредствено преди да се сдавят. Търговският пътник облиза отново устни и изгледа Ома Марч няколко дълги секунди, после устата му взе да се разтегля в бавна пълзяща усмивка.
– Сигурна ли сте? – попита, докато тя затръшваше вра¬тата.
Веднага щом резето щракна, тя се извърна към тях с пребледняло лице, на което очите се открояваха като бле¬дозелени дискове. Скарлет се сепна, като видя баба си с та¬кова непознато изражение. Близалката падна на пода.
– Versteckt euch! – прошепна дрезгаво Ома Марч и посо¬чи припряно към спалнята си в дъното на къщата.
Скрийте се веднага!
Роузи заряза телевизора и стисна уплашено ръката на сестра си. Скарлет отвори уста да поиска от баба си обяс¬нение, но преди да успее да намери думите, отвън долетя дрезгав гърлен вой. Кръвта на Скарлет се смръзна.
Ома Марч залости с трясък вратата с дървена греда, вдигна през главите им един от яркожълтите кухненски столове и подпря с него дръжката на бравата точно преди тя да започне бясно да мърда.
– Schatzi, съкровища мои, няма да ви дам на него! – из¬ломоти тя сподавено като молитва. После се хвърли към телефона и започна да набира. – Чарли? Чарли, един от тях е тук, отвън – зашепна трескаво Ома Марч на стария Рей¬нолдс, дърводелеца, който живееше надолу по пътя. – О, Господи, Чарли, побързай – помоли го тя.
След това тресна слушалката и с цялата си тежест взе да тласка дивана, за да барикадира вратата и с него.
Отвън долетя поредният дрезгав вой, последван от не¬истово драскане по вратата.
Ома Марч извърна рязко глава към внучките си. Насъл¬зените ѝ очи гледаха умолително.
– Скарлет! Не се тревожи за мен. Вземи Роузи и се скрийте!
Скарлет кимна. Тя хвана сестра си за ръка, дръпна я в спалнята и затръшна вратата. Те се мушнаха в ъгъла меж¬ду леглото и библиотечния шкаф на кълбо от преплетени ръце и крака и там притихнаха, вдишвайки прохладния аромат на перилен препарат и мускусния дъх на стари кни¬ги по философия. От другата стая се чуваше стържене, до¬като Ома Марч се бореше с дивана. Отново пресипнал вой, след това остър трясък и звук от пороя трески от вратата, посипали се по пода.
Ома Марч закрещя неистово на немски, но крясъците ѝ бяха заглушени от грохота на събаряни и разбивани мебе¬ли, раздирана тапицерия, дрънчаща посуда. Скарлет пре¬хапа долната си устна с такава сила, че тя прокърви.
И след това тишина – зловеща тежка тишина, която заля къщата и удави крясканиците на участниците в „По¬знай цената“.
Сестрите се долепиха една към друга почти като огле¬дални образи, телата им се притискаха толкова силно, че сърцата им сякаш станаха едно общо, туптящо помежду им. Роузи пъхна малките си пръстчета в гъстата черна коса на Скарлет и зарови лице във врата ѝ. С едната си ръка Скарлет галеше успокоително главата на сестра си, с дру¬гата опипваше под леглото за нещо, каквото и да е, с кое¬то да си послужи, за да се отбраняват. Нещо по-сигурно от близалка. Тя потръпна, когато сянка препречи ивицата светлина под вратата. Най-сетне пръстите ѝ напипаха под леглото гладката дръжка на ръчно огледало.
Оттатък вратата сянката замърда напред-назад, на все¬ки няколко стъпки се чуваше запъхтяно ръмжене и дра¬скане с остри нокти по дъсчения под. Скарлет гледаше като хипнотизирана и се сепна, когато стъпките внезапно спряха. Сянката натисна дървената врата с такава сила, че сякаш щеше да я разцепи с тежестта си. Роузи изпищя, а Скарлет удари силно огледалото в нощното шкафче и го счупи. С треперещи пръсти извади от рамката най-голе¬мия къс стъкло.
Алуминиевата топка на бравата се завъртя съвсем бав¬но, та Скарлет за миг си помисли, че това е баба им, която идва да ги провери, както често правеше, преди да си лег¬не. Тя замижа. Това е Ома Марч. Аз не съм тук, Роузи не е тук, и двете сме в леглото. Но щом вратата се открехна, си наложи да отвори очи и стисна зъби, като видя пълни¬те бузки на Роузи все така да се тресат от страх пред нея. Вратата се открехна още, още, растящият сноп светлина ги издирваше в тъмното. Общото сърце помежду им заблъска лудо, когато вратата най-сетне се отвори напълно и те бяха изложени на светлината, безпомощни да се скрият от открояващия се в рамката силует.
Това беше той, търговският пътник, но същевремен¬но… не беше. Още беше с лъскавата руса коса, но сега тя бе разпръсната на снопчета по тялото му като петна от някак¬ва болест. Очите му бяха грамадни и кухи, устата – разкри¬вена и разтегната, сякаш бе опъната назад, с оголени два реда дълги остри зъби. Гърбът му беше като пречупен, ра¬менете прегърбени, а краката присвити. А стъпалата му… ужасните нокти бяха дълги и извити на куки, те оставяха дълбоки белези по дъсчения под, докато бавно пристъпя¬ше към момичетата.
Той се приведе, за да мине през вратата, и с плавно пре¬образяване изгуби и последните черти, които го оприлича¬ваха поне донякъде на костюмирания търговски пътник. Поне отчасти на човешко същество. Носът му се издължи и се превърна в муцуна, устните му се разтеглиха още повече. Той отпусна ръце – не, лапи – на земята, гъста мазна козина покри цялото му тяло. А миризмата… От съществото – от вълка – се носеше мъртвешка воня на разложение, от която на сестрите им призля. Той ги изгледа гладнишки, със зло¬веща възхита в погледа.
Скарлет преглътна с усилие и стисна парчето огледало с такава сила, че то се вряза в дланта ѝ. Тя потисна напира¬щите сълзи, енергията в краката я таскаше към бягство, а водещият на „Познай цената“ продължаваше да нарежда нещо за мебели за трапезария, сякаш нищо не се беше слу¬чило, сякаш зад гърба на чудовището не се виждаше тяло¬то на баба ѝ на пода.
Тя се взря в злите червеникави очи на звяра и той вирна краставата си муцуна. Преди да осъзнае какво прави, Скар¬лет тикна Роузи под леглото и скочи, вдигнала парчето ог¬ледало пред себе си като нож. Тя направи крачка напред, после още една, докато се озова толкова близо до чудови¬щето, че зловонният му дъх я задави. Вълкът отвори уста, острите зъби и окървавеният му език се насочиха към нея. Една мисъл се бе загнездила в съзнанието на Скарлет и тя си я повтаряше отново и отново като припев, като молит¬ва: „Само аз останах да се бия, затова сега ще те убия.“

_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 12 Ное 2011 - 22:30



Mia2442 „Виртуален роман“

Здравейте!
За нас е удоволствие да ви информираме, че на 14.11.2011 г. излиза „Виртуален роман“ – уникална
по природата си книга, дебют на авторката с псевдоним Mia2442.
„Виртуален роман“ (192 стр., цена 12 лв.) се чете на един дъх.
Мисленето на интернет поколението, обсебващата виртуална реалност, трансформацията на ценностите,
изстраданото себепознаване – ето ги основните теми и мотиви на тази изповедна книга.
Но паралелно с това – любовта, сексът, делничната суета, смъртта... всички онези неща, които ни отчайват
и вдъхновяват, сриват и възвисяват – всичко, придаващо плътност на дните ни, участва в играта,
родила романа. И, разбира се, Смисълът – на действието и бездействието, на еуфорията и терзанието,
на самия живот. Смисълът, дето все не достига.

Mia2442, авторката на този колкото шокиращ, толкова и поетичен роман, ще разкрие официално самоличността си
на неговата премиера. Но най-важното отдавна се носи във въздуха – тя създаде една светла, интелигентна и
забавна книга, разчитайки на смели дози искреност и самоирония. Чувствителният читател ще открие, че този
т.нар. „Виртуален роман“ е плод на осъзната горчивина, самота и любовен копнеж, при това съвсем не виртуални.
Критиците признаха, че отдавна не са попадали на толкова интригуващо и свежо четиво от български автор.

Известни са резултатите от проучване на „Сиско Системс“, което установява, че за двама от всеки пет студенти,
анкетирани в световен мащаб, интернет общуването е по-значимо от живите запознанства, излизането с приятели
или слушането на музика. Оказва се, че пристрастяването към интернет е тревожна реалност, реално бягство
от действителността, а не мит. „Виртуален роман“ предлага любопитни отговори на въпроса за корените
на явлението, етапите на интернет манията и възможните последствия.

Премиерата на книгата ще се състои на 23 ноември от 18.00 ч. в Timeless café – ул. Кракра 11, София,
зад Клуба на архитекта. Очакват ви сладки разговори, гарнирани с видео, музика и добро настроение.


Всичко започна с това, че се включих в интернет и започнах да играя… табла. Да, табла. Обикновена балканска игра, която се оказва, че играят по цял свят. Играят основно канадци, американци, гърци. (Защо има толкова гърци в този чат, не мога да си обясня.) Е, има и много екзотични персони – от Хаваите, Бермудите, Ливан, Израел, Нова Зеландия. Но техният английски е лош и не става забавно. (Не че моят английски е добър – най-вероятно пиша големи глупости, lol.)

Но се уча „в движение“. Табла на английски е backgammon, съкратено bg. Много хора използват това съкращение в псевдонимите си – „king bg“ – и аз в началото (колко глупаво!) си мислех, че по някакъв начин заявяват българската си принадлежност.  (Нали в България по номерата на колите се пише bg.)

За да играеш табла, трябва да се регистрираш с псевдоним. Можеш и да не се регистрираш – тогава играеш като гост, но никой в Зоната не обича гости.
Най-честите оферти са „бърза игра и приятен чат, без гости, моля“. Това е така, защото като гост ти не можеш да говориш – четеш всичко, но си безмълвен. Освен това си само един анонимен номер – „guest1704“. Не че с твоя ник не си анонимен. Пак си анонимен – аз например си крия годините. Откъде ще знаят на колко съм всъщност. Е, когато нещата се задълбочат и си разменим снимки, тогава е друго. Но откъде да знам със сигурност, че не ми е изпратил снимка на свой приятел.
Единствено когато си включат web камерите реално виждаш с кого си играл, кому си изпращал мейл, дори кого си сънувал.
Да, дори сънувал…

– Нали си даваш сметка, че това е бягство от действителността? – казва съпругът ми.

Пил е 2 ракии, станал е заядлив, мивката е пълна с мръсни чинии в двустайната ни панелка, на хладилника от месеци висят сметки за неплатени парно и вода, работата ми ме отегчава, а единственият слънчев лъч – дъщеря ми – е на дискотека  (това пък е тъжната усмивка в интернет).

Е, как да не иска да избяга човек в интернета – там получаваш рози, сърца, целувки, чаши с шампанско, дори един грък (средиземноморска щедрост) ми написа: „Първо шампанското, после диамантите“, lol.
Вярно, на тях това нищо не им коства – едно кликване върху иконката с розите. Но пък колко е приятно след тежък ден, когато си скапан от висене по тролейбусните спирки, да се прибереш и да видиш, че някой ти е изпратил рози. Тези мъже, дето подаряват истински рози, май са изчезващ вид (поне в България).

Още повече, че тези хора се интересуват от мен – питат ме как съм, как ми е минал денят, много ли съм уморена.
Не си спомням съпругът ми скоро да ме е питал как ми е минал денят. Вярно, двамата много сме се отчуждили и си разменяме реплики само на битови теми. Старателно избягваме въпроса с парите, защото обсъждането му неизбежно завършва със скандал. Съпругът ми се изживява като бизнесмен, но всичко, с което се залавя, е все неуспешно и ние все сме на ръба на оцеляването. Впрочем през последните 7–8 години той не се задържа много в България. Връща се у дома за по 1–2 месеца. Отначало много ми липсваше, а и все още много липсва на Поли (Поли – това е общата ни дъщеря). Аз лично вече свикнах Sad – това е тъжната интернетска усмивка и тя изразява всичко, maybe.

Идвам от моята самота,
отивам в моята самота,
защото, за да бъда сам със себе си,
ми стигат моите мисли.

Не си спомням кой беше казал това. Май Ницше. Но то ме изразява напълно.
Дори помолих Поли да ми го преведе на английски и го изпратих на един канадец, с когото сме/бяхме в много интересни взаимоотношения. Но той се подигра с чувствата ми, после взе да се извинява, аз го преживях като реално влюбване и реална раздяла (дори плаках една вечер), но за това по-късно.



_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5121
Join date : 26.02.2009
Age : 36
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пон 21 Ное 2011 - 18:19

Ако сте почитатели на младите български автори, ако сте любопитни кой се крие зад псевдонима Mia2442, вижте предложението на издателство Колибри:


_________________
    Maybe we're perfect strangers
    Maybe it's not forever
    Maybe intellect will change us
    Maybe we'll stay together
    Maybe we'll walk away
    Maybe we'll realize
    We're only human
    Maybe we don't need no reason why...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   

Върнете се в началото Go down
 
Издателство КОЛИБРИ представя:
Върнете се в началото 
Страница 1 от 4Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Booklovers :: Забавление :: Книги :: Издателства-
Идете на: