Twilight
ЧЕТЕТЕ ПРЕВОДИТЕ НИ НА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПОРЕДИЦИ!
ЗА ДА МОЖЕТЕ, ТРЯБВА ДА ИМАТЕ 15 МНЕНИЯ И ДА БЪДЕТЕ ОДОБРЕНИ В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЯЩИТЕ!
МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ И ФЕН ПРЕВОДА НА БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ 11 - ДЪЛГООЧАКВАНА ЛЮБОВ!

КАНДИДАТСТВАНЕТО В ГРУПАТА ЗА ЧЕТЕНЕ СТАВА ТУК - http://twilight-bulgaria.darkbb.com/g33-group


Twilight

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НАС В БГ ТОП НА ВСЕКИ 24 ЧАСА!

 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Издателство КОЛИБРИ представя:

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пон 26 Мар 2012, 22:05



На 26.03.2012 г. излиза поредният девети роман на български на Харуки Мураками.

„След мръкване“ (превод: Владимир Германов, цена 12 лв., 168 стр.) е разказ за магията на една нощ – нощ, която слива човешките сенки и побратимява духовете. Докато пие кафе в квартален ресторант в Токио, прелиствайки неизвестна книга, 19-годишната Мари привлича вниманието на серия от посетители. Един от тях е бъбрив джаз тромбонист, който я впечатлява с философски спекулации и анекдоти и постепенно я прави съпричастна към дребна криминална драма. Оказва се, че мракът има свои собствени намерения за Мари, а също и за хората около нея...

Японският писател Харуки Мураками се утвърди като белетрист от световна класа. Известна е дълбоката му връзка с джаза, а романите му, изкусно написани, съчетават поезия и простота, ониризъм и болезнено пулсираща реалност. Любими негови теми са алиенацията на модерния човек и духовната пустота.

Повече за автора можете да прочете тук: http://colibri.bg/publications.php?publ=31

ОТКЪС
Spoiler:
 



Издателство „Колибри“ и Институт „Сервантес“ имат удоволствието да Ви поканят на среща с един от най-успешните и провокативни испански автори – Хосе Карлос Сомоса, който гостува в България идната седмица.

На 28 март писателят ще подписва книги!

Читателите ще имат възможността да разговарят с Хосе Карлос Сомоса и да вземат автограф!

Място: книжарница „Колибри“ - ул. Иван Вазов 36, София

Час: 18:00 – 19:30 ч.

Творчеството на Сомоса обсебва с екстравагантната си образност и дръзки сюжетни решения. Романите му са хипнотични трилъри, осеяни с философски съждения и психологически формули. Блестящ, смущаващо изобретателен ум, заслужил възторзите на читатели и критика по цял свят, Хосе Карлос Сомоса е сравняван с корифеи като Кафка, Борхес и Калвино. Всяка негова книга е виртуозна сплав от научна фантастика, фикция и чудовищна реалност: http://www.colibri.bg/resultsa.php?author=87

Не пропускайте вълнуващата среща с личността на един от най-превежданите и екстравагантни съвременни испански творци!

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пон 23 Апр 2012, 19:26


Имаме удоволствието да Ви поканим на първата демонстрация в България, отворена за широката публика, на практическата програма „Трениране на Успешни Родители“ – (ТУР) на д-р Томас Гордън, автор на едноименната книга на издателство „Колибри“.

Презентацията ще се състои на 25 април от 18.00 ч. до 20.00 ч. в книжарница „Хеликон“ София, бул. „Цар Освободител“ №4.

Събитието ще открие Дарина Георгиева, представител на Институт Gordon Training International за България, която ще представи автора д-р Томас Гордън (1918–2002) – номиниран три пъти за Нобелова награда за мир, носител на златния медал на Американската фондация на психолозите и основател на Gordon Training International.

Програмата „Трениране на Успешни Родители“ (ТУР) ще представи нейният координатор за България Мариана Шмит, която ще говори по-подробно по темата „Как да се научим да разрешаваме конфликти родител–дете?“

На въпроса „Какво трябва да правят родителите, когато наказанията не действат?“ ще отговори психоложката Юлия Попова, която ще обясни и една от основните тези на д-р Томас Гордън: „Децата не са лоши, палави и проблемни, а поведението им е начин да задоволяват нуждите си.“

В практическа част ще можем да научим и какво е успешен родител, кои са дванайсетте препятствия пред общуването и повече за умението за „активно слушане“.

Сертифицираните инструктори по програмата ТУР ще направят пред публиката и конкретни демонстрации.

Тази уникална по рода си презентация ще е от полза за всички настоящи и бъдещи родители, както и за всеки, който се вълнува от отношенията родител–дете.

Събитието, което ще продължи два часа, е със свободен вход и е отворено за широката публика!

Очакваме Ви тази сряда, 25 април, от 18.00 ч. в книжарница „Хеликон“ София, бул. „Цар Освободител“ №4.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Вто 01 Май 2012, 14:10


Дни на Франсоаз Долто в България
“ДЕТЕТО И ПСИХОАНАЛИЗАТА”

ПРОГРАМА
11. 05. 2012 г. – открита лекция и филм за идеите на Франсоаз Долто, 17 ч. 65 ауд., Ректорат. Представяне на книгите на Ф. Долто „Когато се появи детето“ и на Мириам Сежер “Думи, за да се родиш. Психоанализата в родилния дом”.

РАБОТНИ АТЕЛИЕТА
12. 05. 2012 г. 9–18 ч.
13. 05. 2012 г. – 9–13 ч.

Долто и перинаталността
Водещи: Мириам Сежер и Назир Хамад
Теми на експозетата: “Психоанализата в майчинството” и “Ранната социализация и приемните места през идеите на Долто“

Долто и образованието
Водещи: Жан-Пиер Уинтер и Клод Шодер
Теми на експозетата: “Долто и вината” и “Една психоаналитична гледна точка върху ранната социализация”

Долто и превенцията
Водещи: Анемари Хамад и Георги Кацаров
Теми на експозетата:. “Зелената къща – една иновативна структура” и “Психоанализа извън рамките на кабинета”

На базата на получените теоретични знания ще се разискват конкретни проблеми в полето и вижданията на Франсоаз Долто за тях. Ще се обсъждат случаи от практиката и всеки участник ще има възможност да зададе своите въпроси.

Участието в откритата лекция е безплатно, но разходите се поемат от проект “Млад учен 2011”, Фонд научни изследвания. За нея не се попълва регистрационна форма!

Такса правоучастие в работните ателиета и начини на плащане:
Начин на плащане: За двата дни На ден
1. Преди събитието – по банков път 45 лв. 30 лв.
2. В деня на събитието – на място 65 лв. 40 лв.
3. За студенти – преди събитието 30 лв. 20 лв.
СБДПЛРДЦП “Света София” IBAN : BG25BUIN74441095669613
BIC: BUINBGSF „Алианц Банк България” АД, БЦ Европа


УЧАСТНИЦИ

Мириам Сежер, педопсихиатър, психоаналитик, Кавалер на ордена на Почетния легион. Водещ на групи за супервизия по перинаталност. Съорганизатор и преподавател за университетската диплома „Психика и перинаталност“. Съоснователка на La cause des bébés, 1991 Образование: лична и професионална психоанализа, особено в практически семинар за изследване на началото
на релационни заболявания, ръководен от Долто.
Практика, насочена към майчинството (1991), заедно с проф. Фрийдман, в ролята на детски психиатър, психоаналитик на новородени и техните родители. Интервенции в следродилния период и в родилната зала. Консултации в детската психиатрия и перинатална психиатрия; институционална работа.
Канена периодично на многобройни конференции и колоквиуми във Франция и в чужбина след 1993: Великобритания, Лондон; Италия, Венеция; Бразилия, Сао Пауло; Канада, Монреал,
САЩ, Лос Анжелис, Бостън, Ню Йорк; Белгия, Брюксел; Германия, Кьолн, Хале, Касел.
Ръководител на ежемесечен видеоконферентен семинар с група психоаналитици, Минеаполис,
САЩ, 2007. Семинар на Асоциацията THRIVE, Лос Анжелис, юни 2009.
Многобройни статии в националната и международната преса, специализирани списания и в медии.

Назир Хамад, психоаналитик, директор на медико-психо- педагогически център, доктор по клинична психология, Париж. Член на Международната Асоциация на Жак Лакан и на вропейската фондация. Десетки статии в специализирани издания. Основни публикации:
Роман – Трилогия „Думите на Льован“ (Том 1 – Един човек на думата, Париж, 1985; том 2 – Бедстващите думи, 1987; том 3 – Ако думата не умира, 1989). „И Адам се превръща в човек“, Париж, 2000.
Аналитични текстове: Съдбите на децата, в съавторство с Франсоаз Долто, Париж, 1996. Осиновеното дете и семейството, Париж, 2002. Осиновяването, Париж, 2004. Езикът и границите, двойната култура и полиглотизма, Париж, 2004. Психоанализата при децата, Париж,
Литературни награди: Франция-Ливан, 2002; Кавалер на ордена на академичните палми.

Жан-Пиер Уинтер, психоаналитик, ученик на Жак Лакан. Съосновател и настоящ президент на Фройдистко движение, член на европейската международна асоциация по психоанализа.
Публикации: Образите, думите, тялото. Беседи с Франсоаз Долто. Скитанията на плътта. Изследвания върху мъжката хистерия. Ступор в цивилизацията (в сътрудничество с Валери Марен ла Месле). Избери психоанализата.
Приноси в колективни произведения, като: Една година в живота на една жена. Под редакцията на Матилд Нобекур. Франсоаз Долто, архиви на интимността. Франсоаз Долто, присъстваща днес. Енциклопедия на семейството. Под редакцията на Мариз Вайан. Да работиш с Лакан. Насилието ІІ, под редакцията на Франсоаз Еритие. Повторно събиране на семейството, с Франсоаз Еритие, Ирен Тери и Алдо Наури.
Предстои: „Бащата по време на израждането“ и „Размисли за хомородителстото“ в Енциклопедия
на раждането.

Клод Шодер, психолог и психоаналитик, доцент по клинична психопатология във Факултета по психология и педагогика, Страсбург. Научен ръководител на международно изследване „Перинаталността и родителството“. След получаване на образованието си като психолог и социолог, завършва обучение и по фройдистка психоанализа и психоанализа по Лакан, в рамките на която среща Франсоаз Долто. Дълги години той е един от нейните близки ученици. Голяма част от неговите научни статии, достигнали широката публика, са базирани на нейните трудове.
Съосновател на „Къщичката“ (структура на Зелената къща) в Страсбург. Член е на Архивите на Франсоаз Долто и оглавява (след създаването й) Асоциацията „Да прочетем Долто днес“, която обединява в себе си психоанализитици, приели поканата на Франсоаз Долто да разпространяват идеите й. Два труда са родени в резултат на това сътрудничество: „Да прочетем Долто днес“ (2004) и „Трансферът при работа с деца“ (2005). В същото време е съавтор с Мари-Елен Маландрен в уводната част на последното произведение, излязло през 2009 г. под името на Ф. Долто, „Една психоаналитичка в града. Авантюрата на Зелената къща.

Анемари ХАМАД психоаналитик, доктор по патологична и нормална антропология. Бивш директор на медико-психо-педагогическия център. С опит като приемащ в Зелената къща, Париж и като Директор на Медико-психо-педиатричен център (CMPP, Morgans s/Orge) Привърженик на идеята за Зелената къща. Множество публикации по психоанализа във Франция, Германия и Бразилия.

Георги КАЦАРОВ, клиничен психолог, психоаналитик. Роден в България, Георги Кацаров живее и работи в Париж от 1990 г. След като завършва литература в СУ „Св. Климент Охридски“, започва докторската си степен по философия и литература във Висшето училище за социални
науки в Париж. Заинтересован от дълго време от фройдистката традиция, той се заема с психоанализа и същевременно посещава семинари в различни парижки училища. След защитата на докторската си теза, под ръководството на Louis Marin и Jacques Derrida, следва клинична психология в университета Париж VII. Работи дълги години в медико-психологичен център „d’Issy les Moulineaux“, заедно с Каролин Елиачев (детски психоаналитик, ученик на Ф. Долто и Жак Лакан) – съществен момент в неговото обучение по психоаналитична терапия на деца.
В момента Георги Кацаров практикува психоанализа в Париж, в частен кабинет и същевременно
работи с деца и юноши в медико-психо-педагогически център – „Зелената мелница“.
Той е част от екипа психоаналитици в Института за Приложни открития за деца и двойки (IRAEC), където посреща родителите и децата (по модела на Зелената къща).
Член на Центъра на Октав и Мод Манони „Аналитично пространство“. Участва активно
в асоциацията на теоретичните и клинични преподавателски трудове, създавайки два семинара: „L’enfant chez Lacan: lecture du séminaire IV, La relation d’objet“ и „Fictions dans l’analyse. Approche théorique et clinique de l’opposition vérité/fiction“.
От тази година, по покана на Gérard Pommier, Георги Кацаров се присъединява към редакционния
екип на списанието „La clinique lacanienne“.




РЕГИСТРАЦИОННА ФОРМА
12-13 май, 2012 г., Ректорат


Име:
Организация:
Длъжност:
Телефон (сл./моб.):
E-mail:
Избирам две от следните ателиета: (моля отбележете)

 Долто и образованието
 Долто и превенцията
 Долто и перинаталността

Начин на плащане: по банков път; в деня на събитието – моля подчертайте.

Моля, изпратете попълнената регистрационна форма до 7 май 2012 г. на следния
e-mail: dninadolto@abv.bg

За повече информация: тел. 0887 372184, доц. д-р Моника Богданова
или на сайта на организациите:
СБДПЛРДЦП “Св. София” – http://www.cpcentresof-bg.com/?cid=71
СУ “Св. Климент Охрдиски”, Факултет по педагогика – http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika

Чрез попълването на тази регистрационна форма декларирам, че ще участвам в конференцията!

Молим за Вашата коректност!


_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
deadface



Брой мнения : 7
Join date : 21.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 16 Май 2012, 22:33


"Буреносен фронт" от Джим Бъчър
(Досиетата на Дрезден, кн.1)
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=675

Дата на издаване: 21-05-12


Дългоочакваният първи роман от бестселър поредицата на "Ню Йорк Таймс" "Досиетата на Дрезден", по която е създаден едноименният тв сериал!

В първия си случай като консултант на полицейския отдел за специални разследвания Хари Дрезден, наемен магьосник и детектив, се заема със зловещо двойно убийство, извършено с помощта на най-черна магия. Магьосническият еквивалент на Филип Марлоу не може да си позволи да откаже, защото отчаяно му трябват парите. Знае се, че там, където има черна магия, има и черен маг. А този черен маг знае името на Хари. И ситуацията става много... интересна.

Пригответе се за среща с мощна магия, свирепи демони, отмъстителни вампири, лукави феи, безскрупулни мафиоти и зли чудовища. Пригответе се да видите свят, който съществува паралелно с нашия, там всичко, което населява най-страшните ви кошмари, е реално. Запознайте се с Хари Дрезден – единствената ви защита срещу силите на мрака.

"Уникално преживяване за любителите на свръхестественото, фентъзито и криминалните романи. Литературна находка, която се случва веднъж в живота." - Мидуест Бук Ривю


Откъси от романа:

Карин Мърфи ме чакаше пред хотел “Медисън“. Двамата с нея сме ярка илюстрация на противоположностите. Колкото аз съм висок и слаб, толкова тя е ниска и набита. Очите и косата ми са тъмни, а тя притежава русите къдрици на Шърли Темпъл и бебешко сини очи. Лицето ми е издължено и ъгловато и имам ястребов нос и заострена брадичка, докато нейното личице е гладко и закръглено, а сладкото й носле би подхождало повече на някоя мажоретка.
И тази година март беше студен и ветровит и тя беше облечена с дълго палто, което прикриваше дамския костюм с панталон отдолу. Мърфи никога не носеше рокли, но аз подозирах, че има мускулести и добре оформени крака, като на гимнастичка. Спортната й натура се потвърждаваше от няколкото купи по айкидо, които красяха кабинета й. Косата й стигаше до раменете и се развяваше безмилостно от пролетния вятър. Не носеше обици, но беше толкова добре гримирана, че почти не личеше. Приличаше по-скоро на нечия любима леля или на дружелюбна майка, отколкото на закоравял детектив по убийствата.
– Нямаш ли друга връхна дреха, Дрезден? – попита тя, когато наближих достатъчно, за да се поздравим.
Пред входа стояха няколко неправилно паркирани полицейски коли. Тя ме погледна за половин секунда, но после отмести очи. Трябва да призная, че издържa на погледа ми по-дълго, отколкото повечето хора биха се осмелили. Не че е толкова опасно, освен ако не продължи няколко секунди, но аз бях свикнал хората, които знаеха, че съм магьосник, да подчертават това, като избягват да ме гледат в очите.
Огледах дългия си черен брезентов шлифер, тип дъстер, с неговата дебела подплата и мушамено покритие, и ръкави, достатъчно дълги за ръцете ми.
– Какво й е на тази?
– Все едно си я взел от реквизита на ”Имало едно време на Запад”.
– Е, и?
Тя изсумтя, което не беше най-нежният звук за една дребна жена, завъртя се на пети и се запъти към вратата на хотела.
Настигнах я и закрачих малко пред нея.
Тя ускори ход. Аз също. Започнахме да се надпреварваме кой ще стигне пръв до входната врата, като прескачахме локвите от снощния дъжд.
Моите крака са по-дълги и, естествено, аз я изпреварих. Отворих вратата и с галантен жест я поканих да влезе. Това си беше стара закачка между нас. Може би ценностите ми са отживелица, но аз съм от старата школа. Вярвам, че трябва да се отнасяме с жените като с нещо повече от по-дребни и по-мекушави мъже с цици. Опитайте се да ме убедите, че това е лошо. Умирам да кавалерствам на жените – да им отварям вратата, да плащам сметката в ресторанта, да им подарявам цветя и други такива работи.
Това обаче вбесява Мърфи, която се беше борила с нокти и зъби срещу най-коравите мъже в Чикаго, за да се издигне дотук. Изгледа ме кръвнишки, докато й държах вратата, но в същото време прочетох в погледа й увереност и спокойствие. Колкото и да й беше досаден, нашият ритуал я караше да се чувства уютно.
Обаче колко лошо можеше да е положението на седмия етаж?
И двамата внезапно млъкнахме, докато се заизкачвахме нагоре с асансьора. Знаехме се от доста време, за да не изпитваме неудобство от мълчанието си. Познавах Мърфи и почти инстинктивно долавях настроенията и мислите й – впрочем случва се често, когато прекарвам достатъчно дълго време с някого. Не знам дали това е естествена, или свръхестествена дарба.
Инстинктът ми подсказваше, че тя е напрегната и опъната като струна. Криеше го, но нещо в начина, по който държеше раменете си, в наклона на врата й, в цялата й стойка ме караше да го усещам.
А може би просто проектирах собственото си състояние върху нея. Затвореното пространство на асансьора ме изнервяше. Облизах устни и се огледах. Сянката на Мърфи и моята собствена изглеждаха като разлети по пода. Нещо ме притесняваше, някакъв инстинкт ми опъваше нервите. Успокой се, Хари!
Миг преди асансьорът да спре, тя рязко издиша, след което вдиша отново, преди да се отворят вратите, като че ли имаше желание да задържи въздуха, докато остане на етажа, и да си поеме дъх едва когато влезе отново в кабината и тръгне надолу.
Кръвта има особена, лепкава миризма, напомняща смътно на метал, и когато вратите се отвориха, цялата атмосфера на етажа бе пропита от нея. Стомахът ми се сви, но аз преглътнах мъжествено и излязох от асансьора след Мърфи, след което минахме по коридора покрай няколкото униформени полицаи, които ме познаха и ме пропуснаха, без да ми поискат малката ламинирана карта, предоставена ми от градската управа. Вярно, че дори и в такова голямо полицейско управление като чикагското не разполагат с цели орди консултанти (предполагам, че в документацията им фигурирах като психолог), но въпреки това момчетата в сини униформи не проявиха достатъчна бдителност.
Мърфи влезе преди мен в стаята. Миризмата на кръв стана по-плътна, но зад входната врата нямаше още нищо зловещо. Външната стая на хотелския апартамент приличаше по-скоро на хол, решен в наситено червени и златисти тонове, като интериорите на старите филми – скъпи на вид, но леко фалшиви. Креслата бяха богато тапицирани с тъмна кожа, а подметките ми потъваха в дебелия, ръждив на цвят, мъхест килим. Кадифените завеси на прозорците бяха спуснати и въпреки че всички лампи бяха запалени, стаята тънеше в сумрак и от цветовете и материите се носеше едва доловима чувствена атмосфера. Не беше място, където да ти се прииска да седнеш и да си четеш. Зад вратата вдясно от мен се чуваха гласове.
– Почакай малко тук – каза Мърфи и влезе през вратата, която вероятно водеше към спалнята на апартамента.
Започнах да обикалям хола с притворени очи, като отбелязвах подробностите. Кожено канапе. Две кожени кресла. Стереоуредба и телевизор в лъскав музикален шкаф. Бутилка с топло шампанско в кофичка с вода от разтопилия се предишната вечер лед. Две празни чаши до нея. На пода имаше листенце от роза, което не пасваше на килима (изобщо имаше ли в тази стая две неща, които да си подхождат?).
Малко встрани, под ръба на едно от кожените кресла, се подаваше късче сатенен плат. Наведох се, повдигнах леко креслото, като внимавах да не оставям отпечатъци, и измъкнах лъскави черни гащички. Малък триъгълник, обшит с дантела, на която една от връзките беше направо скъсана. Ррр!
Стереоуредбата беше последна дума на техниката, но не особено скъпа. Извадих молив от джоба си и с гумичката натиснах бутона за включване. Стаята се изпълни с нежна, чувствена музика – ниски баси, ритъм на барабани, вокали без думи и, като фон, тежкото дишане на жена.
Музиката продължи още малко, след което спря и един и същи пасаж с продължителност около две секунди започна да се повтаря.
Намръщих се. Както вече казах, имам такова действие върху техниката. Имаше нещо общо с това, че съм магьосник и боравя с магически сили. Колкото по-деликатна и модерна е една апаратура, толкова по-голяма вероятност има да се повреди, щом се приближа на достатъчно разстояние. Унищожавам копирна машина от петдесет крачки.
– Любовното гнезденце – чу се мъжки глас, който удължи думата любов в люююбов. – Е, господине, какво мислите?
– Здравейте, детектив Кармайкъл – отвърнах, без да се обръщам.
Не можех да сбъркам високия му носов говор. С Мърфи работеха заедно и като заклет скептик беше убеден, че не съм нищо повече от измамник, който присвоява трудно спечелените пари на кметството на града.
– Тези гащички ги пазиш, за да си ги вземеш вкъщи, или просто не си ги видял? – попитах го аз и се обърнах към него.
Беше нисък, възпълен и плешив, с кървясали очи и безволева брадичка. Сакото му беше омачкано, а по вратовръзката личаха мазни лекета от храна – всичко това служеше за прикритие на острия му като бръснач интелект. Той беше умен полицай и преследваше безмилостно убийците.
Приближи се до креслото и погледна надолу.
– Не е зле, Шерлок – каза той. – Но това е само увертюра. Почакай да видиш главната атракция. За всеки случай съм ти приготвил една кофа.
Обърна се и изключи засяклата уредба със собствения си молив.
Ококорих се, за да му покажа колко съм ужасeн, след което го заобиколих и влязох в спалнята. И тутакси съжалих. Огледах се и отбелязах механично подробностите, като внимателно изключих онази част от мозъка си, която започна да крещи в мига, в който влязох в стаята.
Съдейки по трупното вкочаняване, смъртта им беше настъпила предишната нощ. Бяха на леглото и тя го беше възседнала, наведена назад с извивка в кръста, като балерина. Гърдите й изпъкваха примамливо. Той беше изпънат под нея – тялото му беше стройно и мускулесто, а ръцете му стискаха сатенените чаршафи. Ако бяха позирали за еротична снимка, щеше да е доста ефектна.
Само дето торсовете и на двамата любовници от горната лява страна бяха отворени навън и ребрата им стърчаха през кожата като остри ножове. Огледалото на тавана беше опръскано от кръвта от артериите им, която бе шуртяла навън, заедно с пихтиести, желатиноподобни парчета плът, които по всяка вероятност бяха остатъците от сърцата им. Когато се наведох над тях, успях да надникна в кухините на телата им. Забелязах посивялата обвивка на двата неподвижни бели дроба и върховете на ребрата, видимо огънати от някаква сила отвътре.
Това определено лишаваше картината от еротичния й заряд.
Леглото заемаше централното място в стаята, което му придаваше лек акцент. Спалнята беше издържана в декоративния стил на хола с изобилие от червено и плюш, които изглеждаха малко прекалени, освен може би на светлината на свещи. И наистина по стените имаше свещници, в които се виждаха изгорели докрай свещи.
Приближих се до леглото. Килимът проскърца под стъпките ми. Малката крещяща част от мозъка ми, здраво залостена зад вратите на самоконтрола и тренировките, продължаваше да ломоти несвързано. Опитах се да се абстрахирам. Наистина. Но ако не напуснех скоро тази стая, сигурно щях да се разцивря като момиченце.
Затова набързо запаметих подробностите. Жената беше двайсет и няколко годишна, с прекрасна външност. Поне така ми се стори. Сега трудно можех да преценя. Косата й беше кестенява, подстригана по момчешки и според мен леко боядисана. Очите й бяха полузатворени, затова беше трудно да се определи цветът им – по-скоро светли или зеленикави.
Мъжът вероятно беше минал четирийсетте и имаше телосложение, което се добива след дълги тренировки. На дясната му мишница се виждаше татуировка, изобразяваща кама, но тя беше отчасти покрита от гънка на сатенения чаршаф. По кокалчетата на пръстите му имаше дълбоки белези, а на долната част на корема личеше грозен белег от рана, вероятно от нож.
Край леглото бяха разхвърляни дрехи – нейната черна рокля, чифт лачени обувки и неговият смокинг. В ъгъла стояха прилежно подредени чантите им, неотваряни и вероятно оставени там от пиколото.
Вдигнах поглед. Кармайкъл и Мърфи ме наблюдаваха мълчаливо.
Свих рамене.
– Е, какво? – попита Мърфи. – Има ли магия тук?
– Или магия, или е било невероятен секс – отговорих аз.
Кармайкъл изсумтя.
Аз се засмях и това беше всичко, от което се нуждаеше крещящата част от моя мозък, за да разбие вратите, зад които я бях залостил. Стомахът ми се разбунтува и аз побягнах навън. Верен на обещанието си, Кармайкъл беше приготвил лъскава кофа и аз се строполих на колене пред нея и започнах да повръщам.
Трябваха ми само няколко мига, за да се овладея отново, но в никакъв случай не можех да се върна в спалнята. Не можех да видя отново двата трупа, чиито сърца бяха буквално експлодирали от гърдите им.
И някой наистина беше използвал магия, за да го направи. И то в нарушение на Първия закон, за да причини вреда на друг човек. Членовете на Белия съвет щяха дружно да получат удар. Това не беше дело на някой зловреден дух или пакостливо същество, или атака на някое от многото същества от Небивалото като вампири и тролове. Това си беше обмислено и целенасочено действие на магьосник, на човек, който е в състояние да се намеси във фундаменталните енергии на съзиданието и на самия живот.
Беше по-лошо от убийство. Беше извратена, жалка перверзия, все едно някой бе пребил човек с шедьовър на Ботичели, превръщайки красотата в инструмент на разрушение.
Трудно може да се обясни това, ако никога не сте се сблъсквали с него. Магията произлиза от живота и се управлява от съзнанието, ума и чувствата на човешките същества. Да отнемеш живот със същата магия, която го е породила, беше отвратително и дори граничеше с кръвосмешение.

*

Живея в сутерена на голяма стара къща, която впоследствие е била разделена на много апартаменти. Полуетажът и целият подземен етаж са мои, което е доста удобно. Аз съм единственият наемател, който се разполага на цели два етажа и плаща по-нисък наем, но за сметка на това пък нямам големи прозорци.
Къщата непрекъснато скърца, въздиша и издава шумове, като че ли времето и животът са оставили следи в тухлите и дървото. По цели нощи чувам всякакви стонове и усещам характера й. Тя е стара, но тихичко напява в мрака и по своя скърцащ си начин е жива. Тя е моят дом.
Мистър ме чакаше пред стълбите, които водят надолу към входната врата. Той е огромен сив котарак. Ама като ви казвам огромен, значи наистина огромен. Виждал съм кучета, по-дребни от Мистър. Тежи малко повече от петнайсет килограма и по тялото му няма нито грам излишна тлъстинка. Допускам, че баща му е бил дива котка, рис или нещо подобно. Преди три години го намерих в кофа за боклук – малко мяукащо котенце с опашка, откъсната от куче или кола – не знам точно от какво, но Мистър еднакво мразеше и двете и беше винаги готов да ги нападне или да им избяга. Само за няколко месеца Мистър възстанови самочувствието си и скоро се сдоби с убеждението, че той всъщност е собственик на апартамента, а аз съм само някой, когото търпи и с когото дели жилищната си площ. В момента ме гледаше и мяукаше отегчено.
– Мислех, че си отишъл на любовна среща – му казах аз.
Той се нахвърли върху мен и се заби игриво в коляното ми. Олюлях се, но успях да запазя равновесие и отключих вратата. Както си му е редът, Мистър влезе преди мен.
Апартаментът ми се състои от една по-голяма стая с кухненски бокс в единия ъгъл и камина в другия. Една врата води към останалите помещения – спалнята и банята, а зад плъзгащата се врата е входът към мазето, където е моята лаборатория. Обичам уюта и затова на пода има няколко килима, стените са облицовани и навсякъде се виждат колекции от най-разнообразни неща – от жезъла и меча ми в ъгъла до препълнените лавици на библиотеката, която съм решил да подредя някой ден.
Мистър се разположи на своето място пред камината и ми нареди да запаля огъня. Веднага се подчиних, но запалих и една газена лампа. Разбира се, имам електрическо осветление, но то толкова често се разваля, че не си струва да се занимавам с него. Не смея дори да ползвам газово отопление и затова предпочитам простите неща като камината и свещите. Имам специална печка на въглища, пригодена да изкарва дима навън, но независимо от всичките ми усилия, при мен винаги мирише на горящи дърва.
Свалих си шлифера и преди да вляза в лабораторията, навлякох дебела плетена роба. Кълна се, че магьосниците винаги носят роби точно затова, защото в лабораториите вечно цари ужасен студ. Слязох по стълбите със свещ в ръка и веднага запалих няколко лампи и бензиновия нагревател в ъгъла.
Светлината разкри една дълга маса в средата на помещението, други маси покрай трите стени и едно свободно пространство в единия край на стаята, чийто под бе зает от широк меден кръг, завинтен за пода с яки болтове. Рафтовете над масите бяха препълнени с празни клетки, кутии, пластмасови контейнери, буркани, консервени кутии от всякакъв вид и размери. Имаше също чифт странни животински рога, няколко кожи, стари мухлясали книги, цяла купчина бележници, изписани с нечетливия ми почерк, и един избелял човешки череп.
– Боб – казах аз и започнах да разчиствам голямата маса, хвърляйки кутии, пластмасови контейнери и кесии в бронзовия кръг на пода. Трябваше да си освободя място за работа. – Боб, събуди се!
Мълчанието продължи още известно време, докато свалях разни неща от рафтовете.
– Боб! – извиках по-силно. – Размърдай се, сънливецо!
В празните орбити на черепа се появиха оранжеви светлинки, които затрепкаха като пламък на свещ.
– Не стига, че трябва да се събудя, ами се налага и да слушам глупости. Какво ти става?
– Спри да мрънкаш – казах аз по-бодро. – Чака ни работа.
Черепът Боб измънка нещо на старофренски, което не ми беше ясно, особено в частта за анатомическите особености на жабите. Той се прозина и когато си затвори устата, зъбите му изтракаха. Боб всъщност не беше човешки череп. Той беше въздушен дух – подобен на елфите, но не съвсем. Беше се установил в този череп, приготвен специално за него, преди няколкостотин години и работата му беше да помни. По разбираеми причини не мога да ползвам компютър, за да съхранявам информация и да следя промените в бавноразвиващите се закони на квазифизиката. Затова ми е нужен Боб. Той е работил с десетки магьосници и е натрупал големи познания и немалко нахалство.
– Проклети магьосници – измърмори той.
– Не мога да спя, така че ще забъркаме няколко отвари. Какво ще кажеш?
– Да не би да имам избор – каза Боб. – По какъв случай?
Набързо разказах на Боб какво се беше случило през този ден. Той подсвирна (което не е лесно, ако нямаш устни).
– Изглежда опасно.
– Доста – съгласих се аз.
– Знаеш ли какво? – каза той. – Ако ме изведеш с колата, ще ти кажа как да се оправиш.
Наострих уши.
– Боб, веднъж те разходих. Помниш ли?
Той кимна замечтано, драскайки по дървото с костта.
– Помня, Девическия клуб.
Изсумтях и сложих да се вари вода на една от горелките.
– Предполага се, че си интелектуален дух. Не разбирам защо си толкова привлечен от секса.
Тонът на Боб звучеше оправдателно.
– Това е чисто академичен интерес, Хари.
– Да бе. Какво академично има в това, да надничаш в хорските къщи?
– Чакай малко. Аз не само надничам...
Прекъснах го с ръка.
– Спести ми подробностите. Не искам да слушам.
Той изръмжа:
– Ти вулгаризираш нещо, което има значение за мен. Обиждаш моята мъжественост.
– Боб – възразих аз, – ти си череп и не притежаваш никаква мъжественост!
– Така ли? – предизвика ме той. – Присмял се хърбел на щърбел, Хари. Ти не си свалил още никоя мадама. Повечето мъже се занимават с други неща посред нощ, а не правят химически опити.
– Ако искаш да знаеш – казах аз, – имам среща в събота вечер.
Очите на Боб заблестяха с червеникави пламъчета.
– Ооо – ухили се злобно той. – Готина ли е поне?
– Мургава – отговорих аз. – Черна коса, черни очи. Страхотни крака. Дяволски умна и секси.
Боб се изкиска.
– Едва ли ще поиска да види лабораторията ти.

*

Тя се появи в стаята като свещ, горяща с ярък, студен пламък. Късата й коса имаше пепеляво-кестеняв оттенък и беше прекалено тъмна, за да хвърля отблясъци, но въпреки това те просветваха в нея. Очите й бяха тъмни, кожата безупречно гладка и елегантно гримирана. Не беше едра, но имаше хубави форми и беше облечена в тъмна дреха с дълбоко деколте. Цепката на полата разкриваше щедро бедрото й. Носеше дълги ръкавици, а тристадоларовите й обувки бяха постижения на изкуството за измъчване на крака. Въобще изглеждаше толкова добре, че не вярвах на очите си.
– Господин Дрезден – поздрави ме тя. – Какво неочаквано удоволствие.
Аз се изправих в момента, в който тя влезе в стаята.
– Мадам Бианка – отговорих аз. – Най-сетне се срещнахме. Хорската мълва пропуска да спомене, че сте толкова красива.
Тя се засмя, отмятайки едва глава, за да покаже бледата си шия.
– Казваха ми, че сте джентълмен. Виждам, че наистина е така. Толкова очарователно старомодно е да бъдеш джентълмен в тази страна.
– Двамата с вас сме от друг свят – казах аз.
Тя се приближи и ми подаде ръка с движение, излъчващо женствена грация. Наведох се над нея, поех я и леко докоснах с устни ръкавицата.
– Наистина ли смятате, че съм красива, господин Дрезден? – попита тя.
– Прекрасна като звезда, мадам.
– Възпитан и галантен – прошепна тя.
Огледа ме от главата до петите, но се въздържа да надникне в очите ми, било защото не искаше неусетно да насочи своята енергия, било да не позволи на мен да я видя. Не бих могъл да кажа защо. Заобиколи масата и спря до един от удобните столове. Всъщност аз също заобиколих масата и издърпах стола, за да може да седне. Тя кръстоса крака, което в тази рокля и с тези обувки подчерта тяхната красота. Примигнах за миг, преди да се върна на мястото си.
– И така, господин Дрезден. Какво ви води в моя скромен дом? Забавления ли търсите? Мога да ви уверя, че ще преживеете неща, които никога не са ви се случвали. – Тя постави ръце на скута си и ми се усмихна.
Отговорих на усмивката и пъхнах ръка в джоба с кърпичката.
– Не, благодаря. Дойдох да поговорим.
Устните й леко се разтвориха в едва чуто ах.
– Разбирам. И за какво, ако мога да попитам?
– За Дженифър Стантън. И нейния убиец.
Имах само секунда предупреждение. Очите на Бианка се свиха, а след това се разшириха като на котка пред скок. По-бърза от светкавица, тя се спусна към мен през масата, протегнала ръце към гърлото ми.
Преобърнах се със стола. Въпреки че започнах да се движа преди нея, не можах да избягна ноктите й навреме. Един от тях ме одраска болезнено през гърлото, а тя ме последва на пода с плътни устни, оголени над острите й зъби.
Извадих ръка от джоба и разгънах бялата кърпичка срещу нея, освобождавайки слънчевите лъчи, които бях събрал за моите отвари. Цялата стая заблестя за миг.
Светлината удари Бианка и я отхвърли над масата чак до стената с книги, късайки късове плът, както пясъчна буря къса изгнило месо от труп. Тя изпищя и кожата около устните й се обели като люспите на змия.
Никога досега не бях виждал истински вампир. Щях да имам време по-късно да се замисля над целия ужас от гледката. Докато измъквах талисмана, успях да видя някои подробности. Лицето приличаше на прилеп с ужасно и грозно изражение, твърде едро за останалото тяло. Разтворени лакоми челюсти. Раменете бяха изгърбени и мощни. От кокалестите ръце започваха циповидни крила, опънати между ставите. От разтворената й дреха отпред се подаваха отпуснати черни гърди, в които нямаше нищо женствено. Очите й бяха големи и черни, а кожата й беше покрита с някаква лъскава течност, подобно на вазелин по вътрешна автомобилна гума. Тук-там личаха малки дупки, проядени от слънчевите лъчи, с които я бях ударил.
Тя се съвзе бързо, като изсъска бясно и разпери дългите си ръце, завършващи с остри нокти.
Стиснах пентаграма в юмрук и го вдигнах, както би направил всеки унищожител на вампири.
– Исусе Христе, госпожо, дойдох само да поговорим.
Вампирът изсъска и тръгна отново към мен със странни, накъсани крачки. Ноктестите й крака бяха все така обути в тристадоларовите обувки.
– Назад – извиках аз и сам направих крачка към нея. Пентаграмът започна да гори със студена и ярка светлина от волята и желанието, което му бях вдъхнал – достатъчно, за да спре чудовището.
Тя изсъска и отвърна лице встрани, прикривайки го с ципестите си ръце от светлината. Направи крачка назад, после още една, докато гърбът й отново опря в книгите на стената.
А сега какво да предприема? Не исках да се опитвам да промуша сърцето й. Но ако укротя волята си, тя ще се нахвърли отново и не бих могъл толкова бързо да произнеса някакво заклинание, преди да ми откъсне главата. А дори и да се измъкна, тя вероятно разполага със смъртоносни лакеи, като пазача при вратата, които с удоволствие ще ме убият, ако видят, че застрашавам тяхната господарка.
– Ти я уби – изръмжа вампирът и гласът беше съвсем същият – страстен и женствен, макар изкривен от ярост и излизащ от тази ужасна уста. Смущаващо. – Ти уби Дженифър. Тя беше моя, магьоснико!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Пет 18 Май 2012, 22:50



„Дневник на утрешния ден“ – красиво литературно приключение, подписано от младата, сензационна, ирландска писателка - Сесилия Ахърн.

„Дневник на утрешния ден“ (превод: Теменуга Трифонова, цена 14 лв., 272 стр.)
е магично лек и увличащ разказ за отговорността към бъдещето. Тамара Гудуин
е умно, своенравно момиче, което има всичко. Когато баща й умира, нейният
добре устроен свят се срутва - двете с майка й заминават да живеят в провинцията.
Тук тя попада на една чародейна книга-дневник, среща странни хора с още
по-странни спомени, прави разтърсващи разкрития за миналото и
без да иска пораства...

Сесилия Ахърн е литературното събитие на Ирландия,
нищо че е едва на 30 години. Преди да се отдаде на писането,
тя завършва „Журналистика и връзки с медиите“. Първия си роман
създава през 2002 г. и предизвиква сензация – „P.S. Обичам те“ става
абсолютен бестселър и основа за нашумелия филм с участието на Хилъри Суонк.
Следват нови книги, които насърчават възторга на публиката и доказват,
че първоначалната еуфория никак не е била случайна.
Днес Сесилия Ахърн има зад гърба си близо 13 милиона продадени екземпляри.

Отзиви за „Дневник на утрешния ден“ в пресата:

„Сладка приказка, утвърждаваща живота.“ Мари Клер

„Магичен разказ, който те поглъща изцяло.“ Клоузър

„Поръсено с магия, това четиво е възхитителна приказка за семейството,
приятелството и тайните, които пазим.“ Уомън

„Има нещо вълшебно в тази книга.“ Айриш Поуст

„Пригответе се да потънете в един различен свят..., проникнат от смях,
сълзи и поуки. Още един бисер от Сесилия Ахърн.“ RTE Гайд



ОТКЪС
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 23 Юни 2012, 00:00



СЕЛЦЕТО
КИР БУЛИЧОВ

Очаквайте на 25. 06. 2012 г. завръщането на българския литературен пазар на един от най-добрите руски фантасти - Кир Буличов с романа „Селцето“ !

Романът „Селцето“ (превод: Любомир Николов, Васил Велчев, цена: 15 лв., 336 стр.) е базиран на повестта „Проходът“, излизала в България през 80-те години и включена в сборника „Среща с медуза“. Научноизследователският кораб "Полюс" претърпява корабокрушение на неизвестна планета със сурови условия за живот. Заради радиацията малцина членове на екипажа оцеляват. Шестнайсет години по-късно те обитават малко селце, находчиво се борят с враждебния заобикалящ ги свят и правят опити да се доберат до кораба...

Кир Буличов (1934-2003) е популярният псевдоним на големия руски писател-фантаст, журналист, пътешественик и историк Игор Можейко. В качеството си на изтоковед той обхожда Памир, пътува из Бирма, Индия и Ирак, „сближава се“ с арктическия студ, създава ценни трудове за древни източни култури и езици. Автор е на множество научнофантастични разкази и романи, превежда редица американски книги на руски, сам пише сценарии за повече от двайсет филма. Прочути негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, цикълът „Галактическа полиция“, и филмираният детски роман „Гостенка от бъдещето“.

Романът „Селцето“ е втората книга, която излиза във фантастичната поредица на „Колибри“ - „Галактики“.


***
Spoiler:
 

Издателство "Колибри" има удоволствието да ви покани на представянето на новата книга на Изабела Шопова "НА ЗАПАД ОТ РАЯ"






_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Нед 08 Юли 2012, 10:27


На 2 юли 2012 г. ще зарадваме тийнейджъри и възрастни с „Огненият кръг“ - дългоочакваната трета книга на Мишел Зинк, автор на култовата трилогия „Пророчеството на сестрите“. Припомняме, че през април 2010 г. излезе втората книга: „Бранителката на портата“.

„Огненият кръг“ (превод: Мария Донева, цена:13 лв., 288 стр.) проследява усилията на Лия, една от обвързаните с древното пророчество близначки, да освободи себе си и идните поколения сестри. Тя знае, че човечеството е обречено на мрачен хаос, ако ужасният демон бъде допуснат в този свят. В същото време нейната сестра, Алис, работи усърдно, за да попречи на това освобождение. За да извърши Обреда, Лия, заедно с нейния любим Димитри, трябва да узнае местонахождението на Камъка...

Американската писателка Мишел Зинк завладява въображението на тийнейджърите по цял свят с трилогията „Пророчеството на сестрите“. Нейните истории са заплетени, пропити с романтика и готически ужас, а образите й са толкова вълнуващи и пълнокръвни, че ни карат да потръпваме, докато дебнем развръзката.


***
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 26 Юли 2012, 21:41


Очаквайте на 16 юли дългоочакваната трета книга, обобщаваща модерната сага на Катрин Панкол,
започнала с „Жълтите очи на крокодилите“ и продължила с „Бавният валс на костенурките“!
„Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ (превод: Румяна Маркова, цена: 20 лв., 684 стр.) е магнетично продължение на историята на Жозефин, Филип, Ортанс и другите герои, които преданата публика на Панкол вече познава добре. Тук техните лични драми, възторзи и перипетии
произтичат от нова порция съдбоносни срещи и обстоятелства.


Катрин Панкол, една от най-популярните съвременни френски писателки, посети България през декември 2010 г. и доказа на публиката, че призванието й е да разказва вълнуващи истории, а романите й, написани с неподражаема лекота, съпричастност и хумор направиха успеха й в България неминуем. Трилогията, продадена в 6,5 милиона екземпляра, която приключва с „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“, триумфира заслужено на международния литературен пазар!

Интервю с Катрин Панкол, дадено за списание „Ел“:
http://colibri.bg/publications.php?publ=32

***
Spoiler:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 26 Юли 2012, 21:43


© Wall to Wall Media Ltd. Photographer: Andrew Montgomery

С голямо удоволствие ви информираме, че ИК „Колибри“ ще бъде българският издател на първата книга за възрастни на Дж. К. Роулинг – авторката на знаменитата поредица за Хари Потър, достигнала многомилионни тиражи.
Романът носи заглавието „Вакантен пост“ (The Casual Vacancy) и се смята за сензация от световната издателска общност. Оригиналното издание на английски език е планирано за 27 септември. Романът ще се появи едновременно в Обединеното кралство, Германия, САЩ, Франция, Белгия, Швейцария и Канада.
Датата на българското издание ще оповестим допълнително.
Писателката работи с нов литературен агент и предприема промени по отношение на издателите в много страни, предвид различната читателска аудитория на новата книга. Ето какво сподели авторката:

Макар че писах със същото удоволствие, следващата ми книга ще е коренно различна от серията за Хари Потър, издадена великолепно от моя български издател на детска литература „Егмонт“. Начинът, по който „Колибри“ възнамерява да се отнесе към този нов етап в моята литературна кариера, ме впечатли и аз с удоволствие им поверявам издаването на български на новия ми роман „Вакантен пост“.

Първият роман за възрастни на Дж. К. Роулинг „Вакантен пост“, в обем от около 400 страници, е издържан в духа на провокативната, смайваща черна комедия и е дело на уникален разказвач.

Светът очаква с нетърпение дебюта на Дж. К. Роулинг в литературата за възрастни. ИК „Колибри“ работи съвместно с британските й издатели от Little Brown & Co и кампанията по лансирането на книгата ще бъде съгласувана с международната стратегия. Надяваме се да зарадваме българските читатели с това ново превъплъщение на голямата писателка в края на 2012 или началото на 2013 година. Екипът на издателството ще положи максимални усилия, за да постигне новият роман на Дж. К. Роулинг феноменален успех и у нас. "

Джоан Катлин Роулинг е родена на 31 юли 1965 г. в малко градче край Бристол. Завършва Университета в Екзитър, където изучава френски език и култура и прекарва година от обучението си в Париж, след което се връща в Лондон.

От 1991 до края на 1993 г. Дж. К. Роулинг живее в Португалия и преподава английски език. Сключва брак с португалски журналист, но скоро се разделят. Междувременно се ражда дъщеря им – Джесика. Роулинг се завръща във Великобритания и се заселва в Единбург, където живее сестра й. През този период се сблъсква с много трудности, отглежда дъщеря си сама и разчита единствено на социални помощи. Въпреки това успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният агент я информира, че ще бъде публикувана. Годината 1996 е зората на успеха й.

Дж. К. Роулинг е автор на седемте бестселъра от поредицата за Хари Потър, издадени между 1997 и 2007 г. От тях са продадени над 450 милиона екземпляра в цял свят. Разпространени са в повече от 200 държави, преведени са на 73 езика и са превърнати в 8 филма, пожънали изключителен международен успех. Хари Потър е световна търговска марка, оценена на 15 милиарда долара. За безпрецедентния триумф на поредицата свидетелства и фактът, че това е най-продаваната книга след Библията и „Малката червена книга“ на Мао Дзъдун.

За заслуги към детската литература Дж. К. Роулинг е носителка на най-високото държавно отличие на Великобритания – Ордена на Британската империя. Дж. К. Роулинг е титуляр на множество награди и почетни степени, в т.ч. „Принцът на Астурия“, френския Орден на Почетния легион, наградата „Ханс Кристиан Андерсен“. Тя е поддръжник на широк кръг благотворителни каузи, които обслужва чрез собствена организация за милосърдна дейност – „Волант“; тя основава и „Лумос“ – благотворителна служба, бореща се да промени живота на деца в неравностойно положение.


_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Нед 19 Авг 2012, 12:33




Госини & Семпе „Изненадите на малкия Никола“

– Мамо, може ли да поканя приятелчетата от училище утре следобед да си играем вкъщи? – попитах аз.
– Не – отговори ми мама. – Последния път, когато приятелчетата ти идваха, трябваше после да сменяме две стъкла на прозореца на хола и се наложи да пребоядисаме стаята ти.
Никак не бях доволен. Така де, какво сега, ама ха, адски се забавляваме с приятелчетата, като дойдат да си играем вкъщи, а аз все нямам право да ги каня. Все така става – като искам да е весело, ми забраняват. Тогава аз казах:
– Ако не може да си поканя приятелчетата, ще спра да дишам.
Този номер го използвам понякога, като искам нещо, ама не върви толкова, както като бях по-малък. После дойде татко и каза:
– Никола! Какви са тези изпълнения?
Аз почнах пак да дишам и казах, че ако не ми дадат да поканя приятелчетата, ще се махна от къщи и ще съжаляват много за мен.
– Чудесно – отвърна татко. – Николà, можеш да поканиш приятелите си, но те предупреждавам: дори най-дребното нещо да счупят вкъщи, ще те накажем. Ако пък всичко мине добре, ще те водя да ядем сладолед. Съгласен ли си?
– Шоколадов и ягодов ли? – попитах аз.
– Да – отговори татко.
– Тогава съм съгласен – извиках аз.
Мама не беше много доволна, но татко й каза, че съм голямо момче и мога да поемам отговорност. Мама пък рече, че добре, здраве да е, тя е предупредила татко, а аз целунах и татко, и мама, понеже са готини.
Всички приятелчета дойдоха. Те винаги приемат, щом някой ги покани, освен ако татковците и майките им им забранят, ама това не се случва често, понеже татковците и майките са доволни, когато приятелчетата са канени другаде. Пристигнаха Алсест, Жофроа, Рюфюс, Йод, Мексан, Клотер и Жоашен, всичките приятелчета от училище,
щеше да е страхотна веселба.
– Ще играем в градината – казах им аз. – Не бива да влизаме вкъщи, защото, ако влезете вкъщи, ще счупите разни неща.
И им обясних за номера с шоколадовия и ягодовия сладолед.
– Добре – рече Жофроа, – да играем на криеница, в твоята градина нали има дърво.
– Не може – казах аз, – дървото е в тревата, а татко няма да бъде доволен, ако му стъпчем тревата. Трябва да играем по алеите.
– Ама има само една алея – обади се Рюфюс, – пък и не е широка, на какво да играем по алеята?
– Ами с топка, ще се посвием – предложи Мексан.
– А, не! – рекох аз. – Знам как става: почнем ли с топката, ще се направим на тарикати и дрън! Ще счупим някое стъкло, после ще ме накажат и край с шоколадовия и ягодовия сладолед!
Всички се чудехме какво да правим и аз казах накрая:
– Ами да играем на влак! Ще застанем един зад друг, първият ще бъде локомотив, ту-туу! А остналите – вагони.
– А как ще завиваме? – попита Жоашен. – Алеята не е достатъчно широка.
– Няма да завиваме – обясних аз. – Щом стигнем до края на алеята, последният става локомотив и тръгваме в обратната посока.
На приятелчетата не им се хареса много моята игра, обаче в края на краищата те са у нас, като не щат, да си вървят у тях, ама ха! Откъм къщата аз станах локомотив, за да не би да изпотъпчем цветята. Викахме „пух, пух, пух“, обаче след три пътувания приятелчетата вече не искаха да играят. То и не беше особено забавно де. Пак човек ако е локомотив, как да е, ама като е вагон, е малко досадно.
– Да играем на топчета? – предложи Йод. – С топчетата нищо не можем да счупим.
Това наистина беше добро хрумване и веднага започнахме играта, всички носехме топчета по джобовете си, топчетата на Алсест бяха омазани с масло заради филиите. Всичко беше наред, само дето за малко не се сбих с Жофроа, който седна в тревата, когато приятелчетата казаха, че искат да влязат вкъщи.
– Не – рекох аз. – Ще играем в градината.
– Не искаме вече да играем в градината – каза Мексан, – искаме да влезем в къщата ти!
– Няма за какво – отговорих аз, – тука ще стоим!
После мама отвори вратата и извика:
– Деца, ама вие луди ли сте, та стоите навън в тоя проливен дъжд? Влизайте! Бързо!
Влязохме вкъщи и мама каза:
– Никола, иди с приятелите си в твоята стая и не забравяй какво каза татко!
И ние се качихме в моята стая.
– А сега на какво ще играем? – попита Клотер.
– Имам книги, ще четем – отговорих аз.
– Абе ти да не си луд? – попита Жофроа.
– Не, господинчо – отвърнах аз, – обаче ако играем на нещо, за мен със сигурност няма да има шоколадов и ягодов сладолед!
– Почваш да прекаляваш с тоя твой шоколадов и ягодов сладолед! – извика Йод.
– Я, я! – каза Алсест, отхапвайки от филията си, след като махна залепналото за нея топче. – Чакай малко! С шоколадовия и ягодовия сладолед няма майтап. Никола е прав да внимава.
– А ти не може ли да внимаваш, а? – извиках аз. – Ръсиш трохи по килима! Мама ще се ядоса!
– Стана тя – извика Алсест, – втасахме я! Щом си изям филията, ще ти ударя един тупаник!
– Тъй ами! – каза Йод.
– Ти пък къде се бъркаш? – попитах аз Йод.
– Тъй ами! – каза Жофроа.
Аз пък веднага видях накъде отиват нещата: щяхме да си удряме шамари, филията на Алсест щеше да падне върху килима откъм намазаната страна, после някой щеше да хвърли нещо и да счупи стъкло или да изплеска стената, мама щеше да дойде тичешком и нямаше да получа никакъв шоколадов и ягодов сладолед.
– Момчета – рекох аз, – бъдете готини. Ако не направите бели, всеки път, като имам парички и си купя шоколадче след училище, ще го деля с всички.
И понеже всички са щури приятелчета, съгласиха се. Седяхме си на пода и гледахме картинките в книгите, и тогава Мексан извика:
– Еха! Вече не вали! Можем да си ходим!
Тогава всички станаха и извикаха:
– Всичко хубаво, Никола!
Аз пък ги изпратих до вратата и ги наблюдавах дали вървят по алеята, докато излизат. Всичко обаче мина добре, не изпотъпкаха нищо и бях много доволен.Бях толкова доволен, че хукнах към кухнята да кажа на мама, че приятелчетата ми са си отишли. Само дето не бях затворил входната врата, стана течение между нея и вратата на кухнята, която се затвори рязко. Дрън! И стъклото на вратата на кухнята се счупи.

Мама каза на татко:
– Скъпи, не забравяй, обеща ми днес да боядисаш кухнята.
– Еха! – рекох аз. – Аз ще помагам!
Татко не изглеждаше толкова доволен. Погледна мама, погледна и мен и каза:
– Тъкмо мислех да заведа Никола на кино този следобед, дават каубойски филм и няколко анимационни филмчета.
Аз заявих, че предпочитам да боядисвам кухнята, а мама ме целуна и рече, че съм нейното сладкишче. Татко беше адски горд с мен. Каза ми:
– Браво! Това ще го запомня, Никола.
Татко слезе в мазето да вземе боята, четките и валячето, дето се нарича мече, и донесе всичко в кухнята, където ние с мама го чакахме.
– Сетих се за нещо – рече татко. – Нямаме стълба. Много неприятно. През седмицата ще трябва да купя една. Така идната неделя ще мога да боядисам прословутата кухня.
– Няма страшно – обадих се аз, – ще отида до господин Бледюр да ни услужи с неговата.
Мама пак ме целуна, а татко взе да отваря кутиите с боя, като си говореше сума ти неща, които не разбрах, понеже татко си ги говореше съвсем тихо.
Господин Бледюр е нашият съсед. Много е приятен и обича да се закача с татко, двамата добре се забавляват, макар да се преструват, че се карат – така веднъж цяла зима не си говориха. Звъннах на вратата на господин Бледюр, а той отвори и каза:
– Ама това е Никола. Къде към нас, младежо?
– Идвам да ми услужите с вашата стълба за татко – обясних аз.
– Ще кажеш на баща си – заяви господин Бледюр, – като му трябва стълба, да си купи.
Аз му обясних, че и татко това иска, обаче мама настоява кухнята ни да бъде боядисана днес. Господин Бледюр се разкикоти и рече:
– Добро момченце си ти, Никола. Иди да кажеш на татко си, че веднага ще му донеса стълбата.
Страхотен е господин Бледюр!
Като казах на татко, че господин Бледюр пристига със стълбата, той ме изгледа с такива едни очи, дето не мърдаха, а после взе да разбърква боята в кутиите много бързо, дори си изпръска панталона, обаче това е старият раиран панталон с дупките и не е страшно.
– Ето ме, ето ме – обади се господин Бледюр, докато влизаше със стълбата, – сега ще можеш днес да свършиш работата, която навярно щеше да отложиш за друг път, ако мен ме нямаше!
– Не съм и очаквал друго от теб, Бледюр – каза татко.
Адски ми се искаше да се покатеря на стълбата и попитах татко дали може да му помогна, но татко ми каза да мирувам, после щял да види – и почна да се качва по стълбата.
Като се озова горе на стълбата, татко се обърна и изгледа господин Бледюр, който беше седнал на една табуретка.
– Благодаря, довиждане, Бледюр – рече татко.
– Няма за какво, а и ще остана – каза господин Бледюр. – Искам да се порадвам на стълбата си, която никога не е била толкова забавна както днес.
На мен не ми стана ясно кое й е забавното на стълбата. Татко започна да маже тавана с мечето и по лицето му капеше боя. На господин Бледюр май му беше много весело, а аз все така не разбирах защо да е смешна стълбата му. Татко явно също се чудеше, защото спря да боядисва и попита:
– Какво се хилиш тъпо, Бледюр?
– Виж се в огледало и ще разбереш – отвърна господин Бледюр. – Приличаш на червенокож. Великият вожд Смотания Бик с бойните си шарки!
Господин Бледюр се разкикоти и се развика:
„Улюлюлюлю!“. Взе да се пляска по бедрата, стана целият червен, задави се и се разкашля. Господин Бледюр е голям веселяк.
– Вместо да ревеш като магаре – каза татко, – по-добре ми помогни.
– Дума да не става – отговори господин Бледюр, – това си е твоята кухня, не моята.
– Може ли аз да помогна, нали е нашата кухня? – попитах аз.
– Ти свърши достатъчно за днес – рече татко.
Аз се разплаках и казах, че имам право да помагам, че не е честно и че ако не съм бил аз, никой е нямало да боядиса кухнята.
– Да те напляскам ли искаш? – попита татко.
– Прекрасни методи за възпитание – обади се господин Бледюр.
Аз обаче не бях съгласен, разплаках се още по-силно, а татко се развика, че ще напляска и господин Бледюр и това беше наистина смешно.
Мама пристигна в кухнята тичешком.
– Какво става тук? – попита тя.
– Татко не иска да помагам – обясних аз.
– Вашият местен Леонардо да Винчи нещо нервничи – каза господин Бледюр, – случва се на големите творци.
Нищо не разбирах от приказките на господин Бледюр и попитах мама дали може да помагам.
Мама погледна татко и господин Бледюр, а после ми рече:
– Ама разбира се, миличък, ще държиш стълбата, за да не падне татко, а пък и ще ме извикаш, ако татко и господин Бледюр започнат да се забавляват, та да се посмея и аз с тях.
Обещах на мама да й се обадя и тя си излезе. Държах здраво стълбата, а таванът ставаше доста бързо и изглеждаше много щур с хубавата жълта боя, която татко беше купил по желание на мама.
– Ей, приятно е да се посмее човек така – каза господин Бледюр, – жалко че имаш само една кухня за боядисване.
– Започваш да ме вбесяваш, смешнико – отвърна татко. – От самото начало знаеш какво те чака, нали? Ще те цапна с мечето по физиономията.
– Я да видим тая работа – рече господин Бледюр.
Аз също исках да видя, но бях обещал на мама да я викна, щом татко и господин Бледюр почнат да се правят на палячовци. Затова пуснах стълбата – а това не беше страшно, защото на нея нямаше никой – и излязох от кухнята, като виках:
– Изчакайте ме! Сега се връщам!
Открих мама в антрето заедно с госпожа Бледюр, която тъкмо беше дошла, и нищо не можах да обясня, защото от кухнята се вдигаше адска врява. Отидохме там, ама закъсняхме – като отворихме вратата, лицето и предницата на ризата на господин Бледюр бяха целите жълти.
Мама никак не беше доволна, обаче госпожа Бледюр изгледа господин Бледюр и попита мама:
Мама никак не беше доволна, обаче госпожа Бледюр изгледа господин Бледюр и попита мама:
– Какъв цвят е това?
– Грейпфрут – отвърна мама.
– Много свежо, много младежко – заяви госпожа Бледюр.
– И не избелява от слънцето – добави мама.
Госпожа Бледюр реши, че идната неделя господин Бледюр ще боядиса тяхната кухня. Татко и аз обещахме да отидем да му помогнем.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 05 Сеп 2012, 22:38

Издателство КОЛИБРИ представя:



Откъс:


И най-грозната истина – разправяше навремето един приятел на Майрън – е за предпочитане пред най-красивата лъжа.
Точно това си мислеше Майрън, докато гледаше баща си в болницата. И се върна в спомените си шестнайсет години назад до онзи миг, в който за последен път бе излъгал
баща си; към онази лъжа, причинила толкова болки и разруха и породила трагичните събития, чийто катастрофален край предстоеше именно тук.
Баща му не отваряше очи. Неравномерното му дишане бе съпроводено с хрипове. От тялото му се точеха куп тръбички. Впери поглед в мощната му ръка. И си спомни как през детството си ходеше в склада в Нюарк и как баща му сядаше с навити ръкави зад огромното си бюро. Ръцете му по онова време бяха тъй мощни, че напираха да разкъсат
плата, а маншетите стягаха бицепсите му като в турникет. Възрастта бе омекотила провисналата вече мускулна тъкан. Мощният като варел гръден кош, внушавал на Майрън усещането за пълна сигурност, все още си беше там, но бе придобил съвсем крехък вид: и най-обикновеният натиск с длан сякаш би изпотрошил ребрата като сухи съчки. Небръснатото бащино лице не се покриваше вече от черната сянка на наболата следобедна брада, а бе осеяно със сиви петна. Кожата около брадичката се диплеше като плащ, с един номер по-голям от необходимото.
До леглото седеше майката на Майрън – съпругата на Ал Болитар от четирийсет и три години. И държеше ръката му в своята, трепереща от болестта на Паркинсон. И тя имаше шокиращо крехък вид в сравнение с някогашната видна личност от зората на феминисткото движение, горила сутиена си публично заедно с Глория Стайнъм и носила тениски с надписи от рода на „Мястото на жената е в кухнята... на законодателството – Сената“. Годините обаче не бяха пожалили нито Елън, нито Ал Болитар („Ние сме 6 Ел-Ал, като израелските авиолинии“, обичаше да се шегува майка му), при все че ги бяха преживели далеч по-щастливо от огромното мнозинство застаряващи семейни двойки – но ето как в крайна сметка приключваше щастието им.
То и Бог има едно чувство за хумор...
– Добре. Разбрахме ли се? – попита тихо майката.
Майрън не й отговори. Най-красивата лъжа срещу най-грозната истина. Майрън така и не си беше извлякъл поуката още тогава, преди шестнайсет години, когато за последен път излъга най-великия и най-обичания човек на този свят. Не че нещата бяха толкова прости. Но пък най-грозната истина можеше да съсипе всичко. Да разбие целия им свят.
Дори да посее смърт.
Така че, когато бащините клепачи потрепнаха и най-скъпият в очите на Майрън човек погледна своя първороден син умоляващо, като някакво съвсем объркано дете, Майрън се извърна към майка си и бавно кимна. После преглътна сълзите си и се приготви да излъже баща си за последно.

ШЕСТ ДНИ ПО-РАНО
– Майрън, имам нужда от твоята помощ.
Майрън сякаш се озова в някакъв фантастичен свят: в офиса му влезе идеално оформена и изключително красива благородна девица, изскочила сякаш от някой стар филм с Хъмфри Богарт. С тази разлика, че бавната й походка бе по-скоро патешко поклащане, а идеалното оформление се дължеше на факта, че красивата и благородна девица беше бременна в осмия месец, което – с извинение – успя да унищожи някак си целия фантастичен елемент.
Новодошлата се казваше Сузи Т., съкратено от Тревантино, и беше бивша звезда на тениса, прочула се не толкова с играта си, колкото като сексапилна палавница с провокиращи въображението екипи, пиърсинги и татуси. Но все пак имаше зад гърба си и победа в един от най-важните турнири и бе натрупала сума ти пари от рекламна дейност, най-вече като говорителка (Майрън страшно ценеше този евфемизъм) на „Ла-Ла-Лат“ – верига кафе-барове с голи до кръста сервитьорки, в които студентската младеж умираше да си поръчва закачливо „да им цръкнат допълнително млекце“. Хубави времена.
– Знаеш, Сузи, че за теб съм на разположение двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично – разпери ръце Майрън.
Намираха се в офиса му на Парк Авеню – седалището на „МБПред“, където „М“ означаваше „Майрън“, „Б“ – Болитар, а „Пред“ – факта, че бяха представители на разни атлети, актьори и писатели. „Школа за буквални фирмени наименования“.
– Кажи ми само какво се очаква от мен.
Сузи закрачи напред-назад.
– Чудя се откъде да започна. – И понеже Майрън понечи да вметне нещо, тя вдигна предупредително ръка. – Ха си посмял да ми кажеш „Започни от началото“, ха съм ти откъснала единия тестикул.
– Що само единия?
– Щото вече си сгоден. Жал ми е за горката ти годеница.
Краченето се превърна в нещо като маршировка – толкова забързано и енергично стана, че някъде навътре в себе си Майрън взе да се притеснява да не вземе да роди насред наскоро обновения му офис.
– Ъъъ... мокетът... – обади се плахо. – Съвсем нов е.
Тя се намръщи, помарширува още малко и взе да гризе старателно маникюрираните си нокти.
– Сузи?
Тя спря. Погледите им се срещнаха.
– Кажи ми – помоли я.
– Помниш ли как се запознахме?
Майрън кимна. Нямаше и година, откакто бе завършил право и се бе заел да полага основите на фирмата си. По онова време, в зародиша си, „МБПред“ се подвизаваше под
името „МБСпортпред“, тъй като в началото Майрън представляваше само спортисти. Но когато се захвана да привлече като клиенти и актьори, писатели, хора на изкуството
и разни други знаменитости, „спорт“ отпадна от наименованието и му остана само „МБПред“.
Пак буквализъм.
– Разбира се – потвърди.
– Изправена бях пред тотален провал, нали?
– Беше страхотно надарена тенисистка.
– Но пред провал. Няма какво да се лъжем.
– Но пък беше пълнолетна – на осемнайсет – разтвори длани към тавана Майрън.
– На седемнайсет.
– Добре де, на седемнайсет, да речем. – И в съзнанието му се появи окъпаният от слънце образ на Сузи: вързани на опашка руси коси, дяволита усмивка на лицето и форхенд, с който млатеше топката така, сякаш й беше нанесла лична обида. – Беше в самото начало на професионалната ти кариера. Подрастващите младежи лепяха по стените си плакати с твои снимки. Очакваше се да започнеш да биеш легендите на тениса още от първия ден. Родителите ти придаваха нов смисъл на понятието „агресивност“. Цяло чудо е, че не се поквари още тогава.
– Много точно казано.
– Добре, какъв е проблемът в такъв случай?
Сузи изгледа корема си така, сякаш току-що се беше издул.
– Бременна съм.
– Мда, от пръв поглед си личи.
– Животът е хубаво нещо, да ти кажа – рече тя тихо, почти замечтано. – След всичките онези години на безпътица... накрая срещнах Лекс. Оттогава музикалното му творчество достигна нови висоти. И моята тенис академия се развива чудесно. И изобщо всичко вече е така, както би трябвало да бъде.
Майрън изчакваше. Тя не отделяше поглед от корема си, обхванала го внимателно с ръце, сякаш крепеше съдържанието му – което, според Майрън, до голяма степен отговаряше на истината. Но за да не замре съвсем разговорът, взе, че я попита:
– Приятно ли ти е да си бременна?
– Имаш предвид самото състояние на носене на дете ли?
– Да.
– Не че съм разцъфтяла или нещо от този род – сви тя рамене. – Напротив, ще се радвам, като го родя. Но не бих казала, че ми е безразлично. Знам, че много жени обожават състоянието на бременност.
- Но не и ти, така ли?
- Имам чувството, че някой е паркирал булдозер върху пикочния ми мехур. Според мен жените обичат да са бременни, понеже то ги отличава. Прави ги нещо като знаменитости за известно време. На повечето жени никой не обръща внимание през живота им, но хората се впечатляват, като забележат, че са бременни. Колкото и грубо да ти звучи, бих казала, че бременните се радват на аплодисментите. Разбираш ли какво искам да кажа?
- Май да.
- Аз обаче на аплодисменти съм се наситила. – Отиде до прозореца и за миг погледна навън. И пак се извърна към Майрън. – Забеляза ли впрочем колко са ми наедрели циците?
– Ммм – отвърна Майрън и реши да не се разпростира повече по темата.
- Което ме навежда на мисълта, че може би няма да е зле да се обадиш на „Ла-Ла-Лат“ и да уредиш нова фотосесия.
- Със заснети от стратегически ъгъл кадри?
- Точно така. Би се получила страхотна нова рекламна кампания с тия две мои съкровища. – И ги повдигна леко с длани, да не би Майрън да не е схванал за кои съкровища точно става дума. – Е, какво ще кажеш?
- Казвам, че според мен още не си стигнала до същността.
Очите й се бяха вече навлажнили.
- Дяволски щастлива се чувствам.
- Да де, доколкото схващам, точно в това би трябвало да е проблемът ти.
Тя се засмя на репликата му.
- Отдавна се преборих със злите си демони. Дори с майка ми се сдобрих. С Лекс сме абсолютно готови за новото попълнение на семейството ни. Искам единствено въпросните демони да не се появяват отново.
- Да не си се закачила пак? – подскочи Майрън.
- О, не, за бога. Нямам предвид този демон. Двамата с Лекс отдавна скъсахме с тези неща.
Съпругът на Сузи, Лекс Райдър, съставляваше половината от легендарния дует „ХорсПауър“ – несравнимо по-малката половинка, ако трябва да сме честни, спрямо надарения със свръхестествена харизма водещ вокалист Гейбриъл Уайър. Колкото и добър музикант да беше, Лекс си имаше своите лични проблеми, които неизбежно щяха винаги да го държат на второто място – така както Джон Оутс е на по‑заден план от Дарил Хол, Андрю Риджли – от Джордж Майкъл, и всички останали от „Пусикет Долс“ от Никол Шерци Не‑знам‑коя‑си.
– За какви демони говориш тогава?
Сузи бръкна в дамската си чантичка и извади нещо. На седналия от другата страна на бюрото Майрън му се стори, че е снимка. Тя я изгледа, после му я подаде. Той й хвърли един поглед и пак се опита да я изчака.
Но по някое време реши, че все пак следва да каже нещо, и обяви очевидното:
– Това значи, е ехограмата на бебето ти.
– Да. На двайсет и осем седмици.
Ново мълчание. И пак Майрън го наруши:
– Някакъв недъг ли има бебето?
– Нищо му няма. Той си е направо идеален.
– Той?
– Моят малък син – не успя Сузи Т. да сдържи усмивката си.
– Много гот.
– Аха. И това е една от причините, които ме водят насам. Вече го обсъдихме с Лекс. И искаме да му станеш кръстник.
– Кой, аз ли?
– Мда.
Майрън нищо не каза.
– Е?
Сега беше ред на Майрън да примига с навлажнени очи.
– Голяма чест ми оказвате.
– Ти да не би да плачеш?
Майрън нищо не каза.
– Голям женчо си – рече тя.
– Какъв е проблемът ти, Сузи?
– Може и да няма такъв. – И след кратка пауза: – Имам чувството, че някой си е наумил да ме съсипе.
Майрън задържа погледа си върху ехограмата.
– И как по-точно?
Чак сега тя му ги показа: двете думи, който щяха още много дълго да отекват глухо в сърцето му.

Час по-късно в офиса на Майрън влезе наперено Уиндзър Хорн Локуд III – известен на онези, които се боят от него (а това включва горе-долу всички останали), като Уин. Уин ходеше извънредно наперено, сякаш носеше черен цилиндър и фрак и въртеше в ръката си бастун. Само че в случая се беше изтупал с розово-зелена вратовръзка на „Лили Пулицър“, син блейзър с някакъв извезан монограм и бежов панталон с ръбове, достатъчно остри, че да пуснат кръв.
Мокасините му бяха обути на бос крак и изобщо имаше вид на човек, завръщащ се от пътешествие с яхтата си „Наследствено състояние“.
– Сузи Т. Току-що си тръгна – обяви Майрън.
– Срещнах я на влизане – кимна Уин със силно издадена напред брадичка.
– Имаше ли вид на разтревожена?
– Не обърнах внимание – каза Уин и седна. И след малко: – Гърдите й страшно са се уголемили.
Типичен Уин.
– Има проблем – рече Майрън.
Уин се облегна назад и кръстоса крака с обичайното си напрегнато спокойствие.
– Да чуем.
Майрън извъртя монитора на компютъра си така, че и Уин да го вижда. Нещо сходно бе сторила и Сузи Т. само час по-рано. Оттогава двете думи не му излизаха от главата. Безвредни сами по себе си, но на този свят всичко зависи от съответния контекст. А в конкретния контекст двете думи смразяваха помещението.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Сря 12 Сеп 2012, 15:57



КАМИЛА ЛЕКБЕРГ
„ПРОПОВЕДНИКЪТ“

„Проповедникът“ (превод: Васа Ганчева, цена 15 лв., 336 стр.) отново ни пренася в хладното селце Фелбака. Тройно престъпление, извършено в рамките на повече от 20 години, се оказва неразплетено. Инспектор Патрик Хедстрьом поема случая, асистира му бременната Ерика Фалк. Мистерията е гениално изтъкана, героите са потопени в собствените си кошмари, а разкритията се сипят до самия финал.

Камила Лекберг е само на 38 г., а има зад гърба си четири книги, които оглавяват класации за бестселъри в цял свят – те оправдават успеха на дебютния й роман „Ледената принцеса“ и превръщат писателката в едно от най-ярките имена на съвременната криминална литература. Неслучайно я нареждат до Агата Кристи, сравняват я с Патриша Хайсмит, Стиг Ларшон и Хенинг Манкел.

Откъс:

Spoiler:
 

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 20 Сеп 2012, 17:10



Кой е “Български психар” ?

„Българската версия на „Бригада” среща балканския вариант на „Две димящи дула” и „Трейнспотинг”.”

Петър е най-обикновено момче от улицата. Умен и амбициозен младеж, който силно вярва, че когато излезе от казармата, го очаква нормален и спокоен живот - следване, бачкане, кариера, пари, семейство, деца...

Оказва се обаче, че е объркал времето и най-вече мястото за такива планове. От учене тук вече няма никаква полза, а с работа можеш едва да свързваш двата края, при това живеейки като мишок.

Разбрал, че по стандартния начин няма да постигне нищо, Петър спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят.



* Aндрей Велков е роден през 1977 г. в град София. Бакалвър по политология от СУ, магистър по маркетинг от УНСС, доктор по улично право от Големия университет на живота. Професионален хедонист с интереси в областите на екстремното купонясване, бойните изкуства, квантовата физика, литературата, тежкото пиене, леките жени, акробатичната орнитология и дзен будизма.

Последно е бил забелязан в лятната си резиденция в град Мордор.

„Насилие, наркотици и реки от кръв... Чудовищно реалистична история, разказана на езика на улицата.”
Люлин Рийдърс

„Кървава приказка за възхода на четири квартални момчета, които създават свои правила по пътя си към върха. Или какво се случва с идеализма и големите надежди, когато срещнат суровостта, безпътицата и абсурда на местната действителност.”
Перник Кроникъл


„Книгата е до болка откровена, брутално реалистична, с цветист език, без нищо излишно, рядко явление за българската литература поради липсата на поза в писането и защото показва, че няма изчерпан жанр или сюжет.”
Слатина Уориър

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 04 Окт 2012, 11:38



Откъс:
Spoiler:
 



Откъс:
Spoiler:
 

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Искра
Администратор


Брой мнения : 3797
Join date : 14.01.2009
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 04 Окт 2012, 11:48

РОУЛИНГ С НОВ РОМАН

„Колибри“ ще бъде българският издател на първата книга за възрастни на Дж. К. Роулинг (автор на седемте бестселъра от поредицата за Хари Потър). Романът носи заглавието „Вакантен пост“ (The Casual Vacancy) и се третира като сензация от световната издателска общност.

Книгата се появи едновременно в Обединеното кралство, Германия, САЩ, Франция, Белгия, Швейцария и Канада в четвъртък, 27 септември, 2012 г. и бе обявена за най-бързо продаващата се книга за последните 3 години! Информацията идва от издателите Литъл Браун по данни на Уотърстоунс, които свидетелстват, че на 27 септември „Вакантен пост“ е бил най-търсеното заглавие във веригата книжарници.

Ето някои читателски и журналистически реакции:

„Авторката илюстрира смело персонални трагедии, сцени на насилие, злоупотреба с наркотици и саморазрушителен начин на живот. За Роулинг тази книга е много лична - тя твърди, че се е чувствала длъжна да я напише. Това е роман с дълбок политически смисъл, роман с потенциал да изненадва и да подклажда страстни дискусии. Книгата е радикално различна по отношение на образа, който Дж. К. Роулинг вече си е изградила. Но пък „актьорската трупа“ е толкова пъстра, колкото бихме могли да очакваме, след като познаваме буйното въображение на писателката. Наративът е завладяващо комплексен и включва множество пресечни линии, а централното послание на Роулинг е, че нищо на този свят не се случва без последици. “

„Вакантен пост определено НЕ е „Хари Потър“, но Е Джоан Роулинг. Повествованието е плътно, емоционално наситено и изобилстващо от детайли. Контекстът на книгата не е непознат – сблъсък на два свята, всеки от които се бори за надмощие. Но в представата на писателката тук невинни няма. “

„Книгата не се побира в точно определен литературен жанр и трудно би могла да се класифицира, но едно е сигурно – тя представлява несъмнена критика на живота във Великобритания и в този смисъл хвърля мост към творчеството на личности като Чарлс Дикенс, Шарлот Бронте, Томас Харди, режисьора Дани Бойл. “

„В новата „приказка“ на Роулинг няма и следа от омагьосания свят на прочутата й поредица. Тук на преден план не са фантастичните битки между доброто и злото, а класовите стълкновения, проституцията, пороците, разяждащи обществата и проблемите на подрастващите. “

Очаквайте романа и на български език към самото начало на 2013 г. Преводът на родното издание е поверен на Венцислав Венков. Той се изявява като преводач на художествена литература от 1986 г. В актива си има творби от Греъм Грийн, Олдъс Хъксли, Филип Рот, Джон льо Каре, Джон Стайнбек, Д. Х. Лоурънс, Труман Капоти, Харуки Мураками, Чарлс Дикенс.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
deadface



Брой мнения : 7
Join date : 21.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Вто 09 Апр 2013, 08:35


"Призоваването" от Кели Армстронг
книга първа от трилогията "Най-тъмните сили"
http://colibri.bg/knigi/760/keli-armstrong-prizovavaneto


Дата на издаване: 15-04-13


"Тийнейджърите вече могат да крещят с все сила, за да събудят мъртвите!" - Киркус Ревю

Моето име е Клоуи Сондърс и животът ми никога няма да бъде същият. Единственото, което исках, бе да срещна нови приятели, да излизам с момчета и всичко да продължи постарому. Вече дори не знам какво означава това. Всичко започна в деня, когато видях първия си дух и духът видя мен. Сега призраците са навсякъде и няма да ме оставят на мира. За капак на всичко, някак си се озовах заключена в Лайл Хаус, "специален дом" за проблемни тийнейджъри. И все пак Лайл Хаус не е това, което изглежда. Не казвайте на никого, но мисля, че съквартирантите ми са нещо повече от това, за което се опитват да се представят. Въпросът е на чия страна са те. А аз трябва да разкрия тъмните тайни на Лайл Хаус... преди скелетите да се върнат за мен.

Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс – както с хоръри и трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори в света.


"Призоваването" е роман, който ще допадне както на по-младите, така и на по-възрастните почитатели на жанра свръхестествен хорър/трилър. Той притежава всички елементи, необходими за едно първокласно развлекателно четиво – интересен сюжет, вълнуващи загадки, убедителни герои и напрегнато действие. Същевременно е "свежа глътка" в модерната юношеска литература, защото историята не е за вампири и книгата не е романс, а прозата на Кели Армстронг изненадва с дълбочина и майсторски поднесени сцени на психологически ужас.


Мама бе забравила да предупреди новата бавачка за мазето.
Клоуи се олюляваше на горното стъпало, посягаше с пухкавите си ръчички и към двата парапета, но толкова силно трепереше, че едва успяваше да се задържи. И краката й трепереха, а кучешките главички на пантофките й чак подскачаха. Дори дъхът й излизаше на пресекулки и тя пухтеше, сякаш досега бе тичала.
– Клоуи? – чу се приглушеният глас на Емили откъм тъмното мазе. – Майка ти каза, че кока-колата е в студения килер, но не мога да я намеря. Ще слезеш ли да ми помогнеш?
Мама каза, че е уведомила Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Затвори очи, за да си спомни по-добре.
Преди мама и татко да излязат от къщи, тя си играеше в стаята с телевизора. Мама я повика и Клоуи изтича в салона, където мама я прегърна и се засмя, а куклата на Клоуи й намигна с едното си око.
– Виждам, че си играеш с Принцесата – искам да кажа с Пиратката Джасмин. Още ли не е успяла да спаси горкия Аладин от Злия дух?
Клоуи поклати глава и прошепна:
– Каза ли на Емили за мазето?
– И още как! Госпожица Клоуи да стои далеч от всякакви мазета. Тази врата ще стои затворена.
После татко надникна иззад ъгъла и мама каза:
– Трябва да обсъдим въпроса с преместването, Стийв.
– Само кажи и ще поставим табелата – отвърна татко и шеговито разчорли косата на Клоуи. – И да слушаш Емили, детенце!
След това тръгнаха.
– Клоуи, знам, че ме чуваш – кресна Емили.
Клоуи отлепи пръстите си от парапета и ги напъха в ушите си.
– Клоуи!
– Аз… н-не мог-га да с-сляза в мазето – извика Клоуи. – Н-не ми раз-зрешават.
– Е, сега аз отговарям за теб и ти казвам, че можеш. Вече си голяма.
Клоуи си наложи да стъпи на по-долното стъпало. Гърлото я стегна, виждаше всичко като през мъгла, сълзи напираха в очите й.
– Клоуи Сондърс, давам ти пет секунди, а после ще те довлека насила тук и ще заключа вратата.
Клоуи се втурна надолу с такава скорост, че краката й се оплетоха. Падна в основата на стълбата, глезенът й болезнено запулсира, а като се взря в тъмнината и зърна сенките, като чу скърцането и усети специфичната миризма на мазе, по лицето й се затъркаляха сълзи. Госпожа Хоб също беше там.
Имаше и други, преди госпожа Хоб да ги изплаши и прогони оттам. Като старата госпожа Милър, с която си играеха на криеница и която я наричаше Мери. Както и господин Дрейк, който все задаваше странни въпроси, например дали някой все още живее на луната. И други неща питаше, и в повечето случаи Клоуи не знаеше как да отговори, ала той се усмихваше и я хвалеше, задето бе толкова добро момиче.
Преди много обичаше да слиза в мазето и да разговаря с хората тук. Само трябваше да избягва да поглежда зад фурната, защото там висеше човек, а лицето му бе тъмночервено и подпухнало. Той мълчеше, ала зърнеше ли го, веднага я заболяваше коремчето.
– Клоуи? – отново долетя глухият глас на Емили. – Идваш ли?
Мама би я посъветвала: "Мисли си само за хубави неща, не за лоши." Ето защо, когато Клоуи взе и последните три стъпала, тя си мислеше за госпожа Милър и господин Дрейк, а не за госпожа Хоб… е, само мъничко.
Като слезе долу, примижа в тъмнината. Бяха включени само нощните светлини, онези, които Мама бе поставила навсякъде, след като Клоуи започна да се дърпа и да не иска да слиза в мазето; тогава Мама си бе помислила, че се страхува от тъмнината, което донякъде беше вярно, но само защото мракът означаваше, че госпожа Хоб може да се промъкне и да я хване.
Клоуи вече виждаше вратата на студения килер и без да отлепя поглед от нея, се придвижи нататък колкото е възможно по-бързо. Нещо помръдна и тя забрави, че не бива да поглежда зад фурната, но това бе само висящият от тавана мъж, който се поклащаше на въжето и ръката му ту се показваше, ту отново се скриваше.
Тя изтича към вратата на студения килер и широко я отвори. Вътре беше тъмно като в рог.
– Клоуи? – повика я от тъмното Емили.
Клоуи стисна юмручета. Емили наистина се държеше подло. Криеше се от нея…
Над главата й се чуха стъпки. Мама ли е? Вече си е у дома?
– Хайде, Клоуи. Нали не се боиш от тъмното? – засмя се Емили. – Да не си бебе?
Клоуи се намръщи. Емили нищо не знае. Тя е просто едно глупаво, подло момиче. Клоуи ще си вземе кока-кола, после ще изтича по стълбата нагоре и ще я обади на Мама, така че Емили никога повече няма да й е бавачка.
Облегна се на стената в тясното помещение и се помъчи да си спомни къде точно Мама държеше кока- колата. Като че ли на рафта. Стрелна ръце нагоре и се повдигна на пръсти. Напипа хладната метална кутия.
– Клоуи? Клоуи!
Пронизителният глас на Емили долиташе отдалече. Стъпките трополяха по пода на горния етаж.
– Клоуи, къде си?
Клоуи изпусна кутията, която оглушително изтрещя на циментовия под, търкулна се в краката й със съскане и цвърчене, като разпръскваше газираната течност около пантофките й.
– Клоуи, Клоуи, къде си? – някой зад гърба й заимитира гласа на Емили, но не съвсем успешно.
Клоуи бавно се обърна назад.
На вратата стоеше старица в розов жакет, а очите и зъбите й блестяха в мрака. Госпожа Хоб. Клоуи искаше да стисне очи, ала не посмя, защото така само щеше да влоши нещата.
Кожата на госпожа Хоб се бърчеше и гърчеше. После почерня и светна, запращя като съчки в огън на открито. Големи късове се отделяха и цопваха на пода. Косата й изгаряше с цвъртене. След малко от нея не остана нищо, освен голият й череп, по който тук-там висяха парченца почерняла плът. Челюстите й се отвориха, а зъбите й продължаваха да блестят.
– Добре дошла отново, Клоуи.

*

Тя коленичи и измъкна една торба изпод леглото си.
– Не знам какво точно ще ти е нужно, но миналата година направих нещо подобно, така че съм събрала всичко, което използвахме. Тук има чаша, подправки, свещ… – Ръката й се стрелна към устата. – Кибритени клечки! О, не, нямаме кибритени клечки. Заключват ги заради Рей. Можем ли да го направим, без да палим свещта?
– Какво да направим? – разтърках лицето си. Не бях взела хапче за сън, но съзнанието ми бе все още замъглено – сякаш плувах в море от топчета памук. – Какво точно ще правим, Лиз?
– Сеанс, разбира се.
Съзнанието ми тутакси се проясни и аз се попитах дали това не е някаква шега. Ала по лицето й разбрах, че не е. Спомних си какво бе казала Тори на масата днес.
– За пол… полтъргайста ли? – предпазливо попитах аз.
Лиз се втурна към мен с такава бързина, че аз притиснах гръб в стената и протегнах напред ръце, за да се предпазя. Но тя се строполи до мен с широко отворени очи.
– Да! – отвърна. – В мен има полтъргайст. Толкова е очевидно, ала те не го виждат. Непрекъснато повтарят, че си измислям. Но как бих могла да запратя молива с такава сила? Някой видя ли ме да го хвърлям? Не. Госпожица Уенг ме вбеси и моливът литна и я удари, а всички казват: "О, Лиз го направи". Но не са прави.
– И това беше пол-полтъргайстът?
– Точно така! Според мен той иска да ме закриля, защото всеки път, щом се вбеся, наоколо ми се разхвърчават разни предмети. Опитах се да му говоря, да го накарам да престане. Но той не ме чува, защото не мога да разговарям с духове. Затова ми трябваш ти.
С мъка запазих спокойно изражение на лицето си. Веднъж гледах документален филм за един полтъргайст. Обикновено се случва с момичета като Лиз – тревожни деца, жадни за внимание. Някои си мислят, че момичетата правят номера. Други са на мнение, че енергията, която излъчват – играта на хормоните, примесена с яростта им – карат предметите да се движат.
– Ти не ми вярваш – забеляза тя.
Не, не съм казала…
– Не ми вярваш! – Тя се изправи на колене, а от очите й захвърчаха мълнии. – Никой не ми вярва!
– Лиз, аз…
Шишенцата с гел за коса зад гърба й се разклатиха. Празните закачалки в гардероба задрънчаха. Впих пръсти в матрака.
– Д-добр-ре, Лиз. Виж-ждам…
– Не, не виждаш!
Тя удари долу с ръце. Шишетата се изстреляха нагоре във въздуха и се разбиха в тавана с такава сила, че пластмасата експлодира. Гелът за коса потече надолу.
– Виждаш ли?
– Д-да.
Отново вдигна ръце като диригент, под чиято палка зазвучава крешчендо. От стената падна една фотография. Тя се удари в твърдия дървен под и наоколо се разпиляха стъкълца. Падна още една. После трета. Едно стъкълце се удари в коляното ми. На мястото на удара се появи кръв и потече надолу по крака ми.
С крайчеца на окото си зърнах как снимката, окачена над леглото ми се заклати. Изскочи от мястото си.
– Не! – извика Лиз.
Аз се свих. Лиз замахна към мен и ме избута встрани. Фотографията ме удари по рамото. Тя се изви. И двете се търкулнахме от леглото и тежко тупнахме на пода.
Останах да лежа на хълбок и се мъчех да си поема дъх.
– Много съжалявам – задъхано изрече тя. – Не исках… Нали видя какво става? Не мога да го контролирам. Когато се ядосам, всичко…
– Мислиш, че е полтъргайст, така ли?
Тя кимна, устните й трепереха.
Нямах представа какво става. Ала не беше полтъргайст – глупости! – но ако тя мислеше, че е това, ако си мислеше, че мога да му кажа да престане, той щеше да
спре.
– Добре – съгласих се аз. – Вземи свещта и ще…
Вратата се отвори с гръм и трясък. В рамката се появи силуетът на госпожа Талбът, облечена в хавлия за баня. Тя запали лампата. Аз се отдръпнах, като премигвах на светлината.
– Боже мой! – прошепна ужасена тя. – Елизабет. Какво си направила?
Скочих на крака.
– Не беше тя. Аз-аз-аз…
Започнах да пелтеча. Думите бягаха от устата ми. Погледът й зашари из стаята, тя видя парченцата стъкло на пода, капещия от тавана гел за коса, цветните петна по
стените от експлодиралия грим и аз разбрах, че не може да намери разумно обяснение на видяното.
Погледът й се спря на крака ми и тя изпищя.
– Няма нищо – казах и повдигнах крак, за да изтрия кръвта. – Не се тревожете. Малко се порязах. Когато си бръснех краката.
Тя мина покрай мен, а погледът й бе вперен в покрития със стъкла под.
– Недейте – прошепна Лиз. – Моля ви. Не исках.
– Всичко е наред, мила. Ще ти помогнем.
В стаята влезе госпожица Ван Доп със спринцовка в ръка. Тя заби успокоителната инжекция в ръката на Лиз, докато госпожа Талбът се мъчеше да я укроти, като й говореше, че ще я прехвърлят в по-добра болница, по-подходяща за нея, където ще й помогнат да се възстанови по-бързо.

*

Втурнах се към Дерек. Той се бе скрил дълбоко в сенките, бе застанал на четири крака, а горната част на тялото му и главата му едва се различаваха в мрака. От него лъхаше на пот, а вятърът носеше и една остра, горчива миризма, от която гърлото ми се сви и рефлекторно отблъсна вонящия въздух.
Тялото му се напрегна и той повърна.
– Дерек? – прошепнах аз. – Клоуи е.
Той се стегна и строго изрече:
– Върви си.
Думите прозвучаха като ръмжене, откъснало се от гърлото му, и едва се разбираха.
Пристъпих към него и казах с още по-тих глас:
– Саймън тръгна. Убедих го да тръгне и да ме остави да те намеря.
Гърбът му се изви, ръцете му се разпериха, бледите му пръсти се впиха в пръстта. Тих стон, прекъснат от мучене.
– Намери ме. Сега си върви.
– Нима мислиш, че ще те оставя в това състояние? – Направих още една крачка напред. Вонята на повръщано ме накара да запуша носа си с ръка. Задишах през устата. – Щом повръщаш, значи имаш нещо по-сериозно от треска. Нужно ти е…
– Заминавай! – Заповедта му прозвуча като животинско ръмжене и аз колебливо отстъпих назад.
Той отпусна глава. Още един стон, този път завършващ във фалцет, като скимтене. Беше облякъл тениска и когато вкопа отново пръсти в земята, мускулите му изпъкнаха като буци. Ръцете му потъмняха, сякаш някаква сянка премина над тях, после отново избледняха в заобикалящата ни тъмнина.
– Дерек, аз…
Гърбът му се изви и се издигна толкова нависоко, че видях линията на гръбнака му, тениската му се дръпна нагоре, мускулите му се извиваха и се гърчеха. После той клюмна, а накъсаното му неравно дишане се чуваше като шумоленето на листата.
– Моля те. Тръгвай. – Той смотолеви думите, сякаш изобщо не си отваряше устата.
– Имаш нужда от помощ…
– Не!
– Тогава от Саймън. Ще доведа Саймън. Ще…
– Не!
Той се изви и аз зърнах лицето му – изкривено, обезформено… чуждо. Отпусна глава, преди да успея да съобразя какво точно бях видяла.
Отвори уста и от нея се изтръгна ужасен първичен звук, сякаш изповръщаше вътрешностите си. Гърбът му отново се стрелна нагоре, ръцете му се разпериха докрай, костите му изпукаха. Ръцете му почерняха, после пак избледняха, мускулите и сухожилията му заиграха. В същия миг луната надникна иззад облака и когато ръцете му отново почерняха, видях, че по кожата му израснаха косми, подадоха се на повърхността и отново се скриха. А дланите му… Пръстите му се удължиха и се извиха, като нокти на хищник, които се забиваха в пръстта, докато гърбът му се извиваше нагоре като арка.

*

Освободих ръцете си. Протегнах се да достигна краката си и отново се разтресох, този път още по-силно, трябваше да се подпра, за да не падна.
Земетресение ли имаше?
С моя късмет, нищо чудно. Почаках да отмине, после се заех да развързвам въжето около глезените си. То бе извито и завързано на няколко места, сякаш по него имаше стари възли. Да открия възела, който ми трябваше в този мрак беше…
Някакво хрущене прекъсна мислите ми. Сякаш някой стъпваше върху мръсния под. Но нали призраците се движат безшумно? Заслушах се. Той долетя отново – променящ се, пращящ звук, сякаш някой пуска дребни камъчета на пода.
Преглътнах и продължих да се занимавам с възела.
Ами ако тук има някой жив човек? Някой, който би могъл да ме нарани?
Зад мен се чу дращене. Скочих и се дръпнах на една страна. Лентата на устата заглуши писъка ми, а сърцето ми препускаше като полудяло и биеше толкова силно, че можех да го чуя.
Бум-бум-бум.
Това не е моят пулс.
Звукът идваше откъм лявата ми страна и бе твърде тих – не бяха стъпки. Сякаш нечии ръце се удряха в мръсния под. Сякаш някой пълзеше към мен.
– Престани вече!
Само си го помислих, но чух как думите се откъсват от възпаленото ми гърло и излизат навън, заглушени от лентата. Бумтенето спря. Появи се друг звук – гърлен,
като ръмжене.
Господи, това не е човек, а нещо друго, някакво животно.
Плъх. Вчера двете с Рей видяхме мъртъв плъх.
Плъх ли? Който ръмжи? Който стъпва толкова шумно, че се чува из цялото помещение?
Да остана неподвижна. Ако не се движа, няма да може да ме открие.
Това се отнасяше за акулите! Идиотка! Акулите и динозаврите няма да те открият, ако не се движиш. Това тук не ти е "Джурасик парк"!
В гърлото ми назряваше истеричен смях. Преглътнах го и превърнах звука в хленч. Бумтенето се чу по-силно, по-отблизо, сега изпъкваше на фона на друг звук. Цъкане…
"Цък-цък-цък-цък."
Това пък какво е?
Искаш ли да останеш и да разбереш?
Пресегнах се към устата си, ала не успях да хвана лентата и се отказах. Продължих да се занимавам с въжето, пристегнато около глезените ми – толкова силно търках пръстите си в него, че то продра кожата ми. Опипвах всеки възел, за да го развържа и, като не можех да намеря свободния му край, продължавах, докато…
Ето го. Свободният край на възела.
Поработих върху него, опъвах натам, дърпах отсам в стремежа си да го развържа. Съсредоточих се изцяло върху него и не чувах никакви шумове.
Тъкмо се мъчех да провра пръсти под едната част на възела, когато нещо издрънча точно до мен. Шумолене, после едно "цък-цък".
Тежка миризма на плесен изпълни ноздрите ми. Върху голата си ръка усетих допира на леденостудени пръсти. Нещо от мен просто… излетя. По крака ми се стече тънка струйка влага, но аз едва я усетих. Седях замръзнала на място и до такава степен стисках зъби, като се стараех да не шавам, че чак челюстта ме заболя.
Проследих бумкащото, шумолящото, цъкащото същество, докато ме заобикаляше. Появи се и друг звук. Тихо и продължително скимтене. Моят собствен хленч. Опитах се да го спра, ала не можех, успях само да се сгуша на мястото си, а обзелият ме ужас бе толкова голям, че главата ми се изпразни до дъно.
То отново ме докосна. Дълги, сухи, студени, подобни на пръсти неща ме гъделичкаха зад врата. От неописуемия звук, подобен на шляпане, пукане, шумолене, косата ми се изправи. Той се повтаряше и повтаряше, докато накрая се превърна в една-единствена дума. Ужасна, изкривена дума, непроизносима от човешко същество, дума, повтаряна до безкрай.
– Помощ. Помощ. Помощ.
Хвърлих се напред, далеч от това нещо. Глезените ми бяха все още завързани и аз се строполих по лице на пода, после се надигнах и на четири крака се втурнах към далечната врата с най-голямата бързина, на която бях способна.
От другата ми страна се чуваше съскане, тропане, цъкане.
Още едно нещо.
О, Господи, къде са те? Колко са на брой?
Няма значение. Продължавай!
Влачех се и най-после стигнах до вратата. Пръстите ми докоснаха дъсчената повърхност. Бутнах я. Тя не помръдна.
Беше заключена.
Задумках с юмруци, крещях, удрях, виках за помощ.
Ръката ми повлече нещо на пода. Кибрита.
Грабнах го и дръпнах да го отворя. Измъкнах една клечка, обърнах кибрита наопаки и затърсих къде да драсна, за да я запаля. Ето.
– Помощ. Помогни ми.
Дръпнах се назад и размърдах краката си, за да се освободя от въжето, и клечката падна. Спрях и с ръка опипах мръсотията около мен, за да я намеря.
Извади друга!
Извадих. Отново намерих мястото, където трябваше да я драсна, за да я запаля. Стиснах клечката между пръстите си и… разбрах, че нямам представа как става това. И откъде да имам? В лагера само възпитателите ни палеха огъня. Никога не бях палила цигара. Не споделях лудостта на другите момичета по свещите.
Сигурно ти се е налагало да го правиш и друг път.
Вероятно, но не си спомням…
Голяма работа! Нали си виждала как го правят във филмите? Не ще да е толкова трудно!
Отново стиснах клечката, драснах я… и тя се счупи. Извадих друга. Дали щяха да са достатъчно? Не бяха много – беше същият кибрит, който Рей бе използвала първия ден, когато я бях хванала да пали кибритени клечки.
Този път държах клечката по-долу, близо до главичката. Драснах я. Нищо. Драснах още веднъж и главичката й се възпламени, като опари пръстите ми, но аз не я пуснах. Пламъкът беше ярък, но не осветяваше голямо пространство наоколо. Виждах ръката си, ала зад нея цареше непрогледен мрак.
Не, от дясната ми страна имаше нещо, което се движеше върху мръсния под. Различавах само тъмния силует, който се влачеше към мен. Нещо голямо и продълговато. Приличаше на ръка, изцапана, дланта бе почти бяла, а дългите й пръсти светеха на фона на мръсния под.
Ръцете се протегнаха напред, забиха нокти в мръсотията и издърпаха тялото. Зърнах дрехите – бяха парцаливи. В ноздрите ми нахлу миризма на мръсно и влажно.
Вдигнах запалената клечка по-високо. Нещото повдигна глава. В мен се вторачи гол череп, по който висяха ивици почерняла плът, а от тях се спускаше сплъстена коса. Очните кухини се обърнаха към мен. Челюстите се отвориха, зъбите защракаха при всеки опит да изпусне онзи единствен ужасен гърлен стон:
– Помощ. Помогни ми.
Толкова силно се напънах да изкрещя през запушената си с тиксова лента уста, че главата ми щеше да се пръсне. Всичко, съдържащо се в пикочния ми мехур, потече навън. Изпуснах кибритената клечка. Тя изпращя на пода и угасна, но не преди да зърна костеливата ръка, протегнала се за крака ми, и още един труп, който се плъзна по земята и застана до първия.
Аз седях и не мърдах, свила се от ужас, а виковете ми се чуваха не по-силно от дращене. После ръката се уви около крака ми, в плътта ми се впиха студени кости и дрипите от разпокъсаните дрехи докоснаха голата ми кожа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 03 Окт 2013, 22:23


Книгата
Запознайте се с Лицето на новото хилядолетие – Чанинг Манхайм, най-ярката звезда на Холивуд, която буди възхищение у милиони. Всички го боготворят и благоговеят пред него.
А може би не всички.
Няколко дни преди Коледа актьорът получава неочакван подарък – черна кутия със зловещо съдържание. Кой е изпратил кутията и какво е страховитото ѝ послание?
Докато търси отговор на тези въпроси, Итън Труман, бивш детектив от отдел „Убийства“ и настоящ началник на охраната на Лицето, започва малко по малко да губи връзка с реалността: тялото на най-добрия му приятел изчезва чудодейно от моргата, някой го дебне от огледалото, а един глас, който звучи досущ като този на мъртвата му съпруга, оставя загадъчни съобщения по телефона.
Междувременно непознат мъж, който се представя за ангел хранител на десетгодишния син на звездата, предупреждава момчето да си намери добро скривалище, защото Звяра в жълто идва...
А черните кутии продължават да пристигат... и съдържанието им става все по-зловещо.
Поемете си дълбоко дъх и влезте на пръсти в света на Дийн Кунц, защото тук границата между мъртвите и живите е тънка, а зад ъгъла ви чакат призраци и серийни убийци.

Авторът
Още като студент Дийн Кунц (роден 1945 г.) печели конкурс за разказ на списание „Атлантик Мънтли“ и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати – този на „Ню Йорк Таймс“, при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение, а четиринайсет от романите му са оглавили същата класация в категория „джобно издание“. Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият „Ню Йорк Таймс“ нарича творбите му „психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а не по-малко престижното списание „Ролинг Стоун“ го определя като „най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка“.


Сюжетът
В „Пробуждането“ – книга втора от трилогията „Най-тъмните сили“, приключенията на Клоуи Сондърс продължават. Оказва се, че Клоуи е плод на научен експеримент – тя не само вижда призраци, но и умее да пробужда мъртвите. Животът ѝ обаче е застрашен и то точно от онези, които са я използвали за опитите си. Заедно с тримата си приятели, които също са надарени със свръхестествени способности, Клоуи ще трябва да намери някой, който да ѝ помогне да си спаси живота и да си върне свободата.
Когато вратата на килията ми изщрака и се отвори, първата мисъл, която прониза упоения ми мозък, беше, че Лиз е променила решението си и се е върнала. Но нима духовете отварят врати? Да, понякога ме молеха да отворя някоя, за да говоря със зомбито на мъртвец, притежавал свръхестествени способности и станал жертва на лудия учен, но те самите нямаха нужда да отварят врати.
В Лайл Хаус не бях единствената със свръхестествени способности. Саймън можеше да прави магии. Рей изгаряше хората с голи ръце. Дерек притежаваше нечовешки сили и свръхразвити сетива и очевидно, много скоро щеше да може да се превръща във вълк. Тори... е, не бях сигурна каква точно бе Тори – може би едно объркано дете, чиято майка, член на управата, я бе настанила в Лайл Хаус.

Авторът
Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс – както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света - Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.


Книгата
След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с колоритни приятели, които с готовност се присъединяват към него.
Алан Карлсон ще се върне в миналото и ще се срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо – от Франко до Сталин и от Труман до Дьо Гол – и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“, оказвайки влияние върху най-важните световни събития.
Достоен за филм на Уди Алън, за перото на Кърт Вонегът или Арто Паасилина, романът ще ви накара да се превивате от смях. От друга страна обаче всичко в книгата изглежда толкова сериозно, че на моменти се питаме...
...а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така???

Авторът
След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман... и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).


Книгата
СССР отдавна е история, но Русия продължава да се разпада.
Магьосниците от малкото градче Баклужино водят тиха, но упорита борба с противниците си от областния център Суслов и местните политически опоненти – православни комунисти и комсобогомолци. Изграден като цикъл от разкази, романът ни среща с бъдещия президент на независимото Баклужино, младия магьосник Глеб Портнягин, начинаещ в занаята, и неговия наставник, престарелия, но легендарен маг Ефрем Нехорошев.
Какво се случва, когато цинизмът на един обръгнал на всичко безпробуден пияница се сблъска с кипящия ентусиазъм на довчерашен затворник? Който смята, че нищо хубаво, ще остане повече от приятно изненадан.
Използвайки нашироко цялата палитра от похвати на хумористичното фентъзи, авторът ни въвежда в уникалния свят на отвъдното и Астрала. Ще срещнем невероятни топоними и фамилии (авторът се кълне, че всички те са истински), скрити цитати от класиката на научната фантастика и разкази с неочакван край.
Но Евгений Лукин не е самоцелен разказвач на истории, а става дума по-скоро за тъжната усмивка, с която майсторът наблюдава фееричния калейдоскоп на постсоциализма.

Авторът
Евгений Лукин е известен руски писател фантаст. Роден е на 5 март 1950 г. в Оренбург. Син на артисти, той често сменя местожителството, преди да се установи във Волгоград. Свободната мисъл на автора отрано му осигурява реклама: още първата му повест, публикувана в подлистник с продължения, е спряна от печат на средата през 1981 г. Лукин обича да цитира крилатата фраза на Достоевски, че няма нищо по-фантастично от самата действителност. И ни убеждава в това с всеки ред на своята проза, с всеки куплет на уж шегаджийските си песни.


Книгата
Едва сразила злата вещица, и на Роуз вече й предстои ново приключение.
Октомври е, а вали сняг като посред люта зима. Може ли това да не е магия?
Роуз вече е чирак на главния магьосник на краля, а да съчетаваш ученето и работата може да бъде много уморително. За капак любимата принцеса на страната изчезва и никой не знае къде е. Злите езици настройват хората срещу магьосниците, а кралят моли Роуз за помощ, преди всичко да бъде окончателно изгубено. Включете се във второто завладяващо приключение с Роуз!

Авторът
Холи Уеб е родена и израснала в Лондон, където в продължение на няколко години пише за младежки издания, преди да реши да се посвети на перото. Днес тя живее в Рединг със съпруга си, трите си деца и една котка. Нейните романи за Роуз са вдъхновени от детската ѝ страст към историческите четива и искреното ѝ желание котките да могат да говорят.


Книгата
Жителите на отдалечената долина Калдерон живеят в единение с природата. Чрез фуриите, които призовават, те черпят сили от стихиите й – въздух, огън, вода или дърво – и с тяхна помощ се справят с трудностите на живота във фермите... всички, с изключение на Тави. Макар и достигнал възрастта, той все още не е открил нито една фурия.
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара – току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателство и отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.

Авторът
Джим Бъчър е изключително популярен писател често заемал първото място в листата с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Известен е с поредиците си съвременно фентъзи „Досиетата на Дрезден“ и класическо фентъзи „Кодекс Алера“. По „Досиетата на Дрезден“ е създаден едноименен тв сериал (с продуцент Никълъс Кейдж).
Джим Бъчър е роден на 26 октомври 1971. Освен с писане се занимава от дълги години с бойни изкуства. Живее в родния си град Индипендънс, Мисури заедно с жена си Шенън, сина си и кучето пазач Ф. Д. М. Бъчър.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 03 Окт 2013, 22:28

ОТКЪСИ

ЛИЦЕТО:
 

ПРОБУЖДАНЕТО:
 


_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 03 Окт 2013, 22:30

ОТКЪСИ 2

СТОГОДИШНИЯТ СТАРЕЦ...:
 

РОУЗ И ИЗГУБЕНАТА ПРИНЦЕСА:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Чет 03 Окт 2013, 22:31

ОТКЪСИ 3

МЛАДОСТТА НА МАГЬОСНИКА:
 

ФУРИИТЕ НА КАЛДЕРОН:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 30 Ное 2013, 10:29

На вашето внимание - великият Томас Харис


Авторът
Томас Харис е роден през 1940 в щата Тенеси, САЩ. Работи като журналист. Написва първия си роман през 1975, който веднага му донася световна слава. До този момент Томас Харис е публикувал 5 книги с главен герой незабравимото превъплъщение на злото - доктор Ханибал Лектър. И петте романа: „Черна неделя“, „Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“, „Ханибал“ и новият „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ са адаптирани в киното с огромен успех, а „Мълчанието на агнетата“, с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в ролята на психиатъра Ханибал – канибала, е награден с „Оскар“ за главна мъжка роля през 1991.




Издателство Колибри имат честта да преиздадат едни от най-великите книги на нашето време, чийто автор е Томас Харис. Ако досега не сте се запознали с тях, може би сега любопитството ви ще се разбуди.




Сюжетът

„Мълчанието на агнетата“ се определя единодушно от критика и читатели като най-успешния психотрилър за последните 25 години. Още с появата си през 1988 г. той оглавява месеци наред листата на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ и се превръща в еталон за жанра. Оттам насетне трилърите неминуемо се сравняват с него, а злодеите – с Ханибал Лектър. Докато разследва сериен убиец, стажантката от ФБР Кларис Старлинг трябва да посети един мъж в строго охраняван затвор, за да го интервюира. Този мъж се казва д-р Ханибал Лектър – бивш психиатър с необичайни вкусове и повишен интерес към мрачните кътчета на човешкия ум.

Най-просто казано заковаващ, блестящ трилър.
в. „Дейли Мирър“
Тръпките, ужасът, лукавата ерудираност и бляскавият стил превръщат това произведение в нещо много повече от роман за сериен убиец... Авторът стига до невиждано готическо величие. Как не могат всички бестселъри да дават толкова много!
в. „Гардиан“
Читателите, очаквали появата на Ханибал, питат единствено дали е на нивото на „Червения дракон“ и „Мълчанието на агнетата“. За мен е удоволствие да дам отрицателен отговор. Много по-добър е.
Стивън Кинг





Спомняте си Ханибал Лектър – джентълмен, гений, канибал. Изминали са седем години, откакто доктор Лектър е избягал от затвора. Седем години той се радва на свободата и вдъхва уханията на широкия свят. Ала в този негов широк свят са нахълтали натрапници и те разбулват новата му самоличност, усещат злото, което го обвива като пашкул, създават му дискомфорт. Даден е стартът на последната гонитба и в това преследване на канибала са заложили всичко осакатеният от него мултимилионер, корумпираният италиански полицай и агентът на ФБР Кларис Старлинг, която някога застана пред Лектър и която никога повече не беше същата. Всички те по свой си начин искат да открият доктор Лектър. И на всички тях желанието ще бъде изпълнено.


Изтегнал се на койката в своята килия и разтворил на гърдите си „Големия кулинарен речник“ на Александър Дюма, Ханибал „Канибала“ Лектър дебютира в този вече легендарен роман на съспенса и дори на ужаса, който според голяма част от ценителите е дори по-добър от своето продължение „Мълчанието на агнетата”. И тук както в „Мълчанието на агнетата” действието се върти около хиперчувствителен агент на ФБР, който търси съветите на психо психиатъра Лектър, за да постигне своята цел – залавянето на садистичен сериен убиец, който избива цели семейства, за да задоволи известни само на самия него низки страсти.
„Червения дракон“ е машина, проектирана с една-едничка цел – да кара пулса ни да препуска във вените, сърцето да бие бясно, а жлезите да отделят ужас.
в. Ню Йорк Таймс Бук Ревю

ОТКЪСИ
МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА:
 



_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 30 Ное 2013, 10:31

ОТКЪСИ

ЧЕРВЕНИЯТ ДРАКОН:
 

ХАНИБАЛ:
 

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 30 Ное 2013, 10:35


Книгата

От векове наред най-причудливи фантастични същества се укриват в тайно убежище, далеч от съвременния свят. Това убежище се нарича Чудоземия, а негов пазител е дядото на Кендра и Сет, което двете деца дори не подозират. Вътре зад високата ограда древни закони налагат относителен ред и охраняват лакоми джуджета, пакостливи сатири, вещици интригантки, отмъстителни духчета и завистливи феи. Но веднъж щом се наруши редът, неукротими сили завземат убежището, а Кендра и брат й се изправят лице в лице с най-голямата опасност в живота си. За да спасят семейството си, Чудоземия, а може би и света, те трябва да съберат кураж да сторят това, от което най-много ги е страх...

Авторът


Брандън Мъл (роден 1974 г.) е американски автор на двете най-продавани серии романи за млади читатели, според класациите на „Ню Йорк Таймс”, „Ю Ес Ей Тудей” и „Уолстрийт Джърнъл”: „Чудоземия“ (Fablehaven) и „Отвъдници“ (Beyonders). Живее в щата Юта заедно с жена си и четирите си деца. Носител е на престижните награди „Уитни” и „Най-добра литература за млади хора”.


Книгата

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМНАЙСЕТИ ВЕК В ЯПОНИЯ царят смутни времена. Това е период на празна показност и корупция в двора на шогуна в Едо (днешно Токио) и на невъздържани развлечения в кварталите на удоволствията в древно Киото, откъснати от света на социалните неправди. Изкуството процъфтява, ражда се общественият театър. И тъй като властта на търговската класа расте, това поставя началото на края на привилегиите за професионалните воини, самураите, които остро усещат загубата им, особено след като са смятали печеленето на пари за заслужаващо презрение.
В разгара на тези смущаващи промени изблиците на насилие не са нещо непознато. Те се проявяват най-често под формата на оризови бунтове на селяните, чиито данъци са увеличени до крайност от шогуна, върховния военен управник на Япония. Рядката поява на подобни изблици сред самураите се дължи най-вече на задълбоченото им обучение и забележителната им дисциплина.
Но дори самураят има праг на търпимост. Особено ако е безразсъден млад даймио, който се сблъсква за пръв път с упадъчния и дегенерирал дух на императорския двор.
Тази история се случва през 1701 г. в Едо. В пристъп на гняв и обида господарят Асано от Ако ранява с меча си корумпиран служител в императорския двор и поставя началото на поредица събития, които довеждат до една от най-кървавите вендети във феодалната история на Япония. Тези събития разтърсват страната и довеждат самия шогун до законова и морална безизходица. Когато всичко приключва, Япония се сдобива с нови герои – четирийсет и седемте ронини, или бивши самураи, от Ако. Историческите факти за делата им са оскъдни, подробностите са неясни. Прославяни са в песни, разкази, пиеси и филми, историята им е представяна в много различни версии.
Целта на този роман е да предаде онова, което може би се е случило в онези размирни дни, когато Япония била отделена от останалата част на света и хората все още живеели според старите традиции.

Авторът

Д-р Джон Алин е бивш филмов и музикален редактор в телевизионната индустрия и в киното. Също така е бил сценарист и режисьор на документални филми за космонавтиката. През 1944 г. се е обучавал в Станфордския университет по специална програма на армията, фокусирана върху японския език, посещавал е и курс по интензивно изучаване на японски език в Мичиганския университет през 1945 г. (също по линия на армията), като при завършването му е получил бакалавърска степен. Работил е в Япония като цензор към окупационната администрация през първите четири години на американската окупация, а след завръщането си в САЩ получава магистърска степен по театрално изкуство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Продължава работа там, като специализира японски театър и получава докторска степен по театрална история.

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 22 Фев 2014, 12:03


Книгата
Петнайсетгодишната Клоуи и нейните приятели Тори, Саймън и Дерек са генетично модифицирани и притежават свръхестествени способности. Те бягат от групата злонамерени учени, която ги е създала, и докато се крият при семеен приятел, разкриват злокобния план на групата спрямо тях. Клоуи, която е в състояние да вдигне мъртвите от техните гробове дори в съня си, се мъчи да контролира силата си и да използва способностите си, за да спаси своите приятели. Положението се усложнява още повече, когато тя се опитва да се пребори с чувствата си към добродушния магьосник Саймън и самотния, неразбран от никого върколак Дерек. Кулминационните моменти карат читателя да затаи дъх от напрежение и ужас.
„Разплата“ е третата и последна част от трилогията и е празнично събитие за любителите на необикновеното и свръхестественото.

Авторът
Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс – както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света - Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.


СЮЖЕТЪТ
Добре дошли в Метрозоната! В момента имаме технически проблеми и се сблъскваме с крайни прояви на насилие. Моля, докладвайте на остатъците от властта за всичко, което ви се стори подозрително.
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър – същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него – да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме.” Джон Гримуд

АВТОРЪТ

Доктор Саймън Мордън е съвсем истински учен с дипломи и научни титли в области като геологията и планетарната геофизика. За жалост подобно образование не подготвя човека за големия широк свят на истинската работа. Затова той се пробва като училищен портиер и личен секретар на финансов съветник, а в момента се труди като помощник-учител на половин работен ден в начално училище, което съчетава, доколкото му е възможно, със задълженията на съпруг къщовник, полагащ усилия да предпази от пълна разруха старата си къща, да отгледа двете си деца и да осигури топъл дом за семейните котки. Когато обаче успява да продаде един разказ за някаква антология, бива връхлетян от възторжения прием на критиката, последван от какви ли не награди, договори, агенти, срокове, отговорности и подобни страхотии. Автор е на прехваления роман „Изгубеното изкуство“ и на други не по-малко добре приети литературни опити.


Книгата

Чувате ли? Мъртвите отново са тук и дращят с нокти по плътта, за да запишат необикновените си истории. Вземете тези топли, още живи страници и прокарайте внимателно пръст по кървящите рани, за да проследите буквите на страданието. Тези рани ще ви разкажат за силата на киното, ще съживят древен детски кошмар и ще ви срещнат с отмъстителен дух, който ненавижда порнографията, ще ви разкрият тайните на морските течения и ще се опитат да ви удавят, а ако все пак оживеете, ще ви се иска да сте мъртви, защото няма да сте същите.
Иван Атанасов
Сборникът „Кървави книги“ е носител на наградите „Уърлд Фентъзи“ и „Бритиш Фентъзи“.

Авторът
До момента Клайв Баркър е написал над 30 книги – романи, новели, сборници с разкази и пиеси, стихосбирки (вижте страницата му в английската Уикипедия или посетете официалния му сайт - http://www.clivebarker.info), част от които - в това число "Кървави книги" и издадената у нас фантастична приказка "Абарат" - са отличени с престижни литературни награди като "Уърлд Фентъзи", "Бритиш Фентъзи" и "Брам Стокър".

Той е фантастичен, поетичен, метафоричен и сюрреалистичен, прозата му е едновременно страховита и красива, с много дълбочина и оригинални идеи. Някои от историите му са гротескни и странни, други са плашещи, ужасяващи и шокиращи, трети са комично-забавни. Но всички са написани със забележително черно чувство на хумор, с ирония към нравите и пороците на съвременното общество.

Баркър има невероятно въображение. Всеки негов разказ е една голяма метафора. И крие послание. Ако го държите здраво за ръка и не се отклонявате много от магистралата на неговото подсъзнание, може би ще намерите посланието. Дали ще се осмелите да го извадите на повърхността - зависи изцяло от вас.

Но имайте предвид, че ви очаква пътешествие, което се помни цял живот.

Така че внимавайте къде стъпвате.


Книгата
„Дъхът на боговете“ е вторият том от знаменитата трилогия на Бернар Вербер „Цикълът на боговете“, в която отново се срещаме с Микаел Пенсон и неговите приятели, преминали в „отвъдното“. На планетата Еден става все по-напечено: курсистите, обучавани за богове от древногръцки богове и герои, все така се съревновават, мнозина отпадат. Богоубиецът продължава да действа. Микаел Пенсон е разкъсван от чувствата, които изпитва към Афродита и Мата Хари... Няма съмнение, че читателите отново ще се насладят на енциклопедичните познания на Вербер и на умението му да гради напрегнато повествование.

Авторът
Бернар Вербер (1961) следва криминология, след което завършва журналистика и става редовен сътрудник на сп. „Нувел Обсерватьор“. През 1991 г. издава романа „Мравките“, с който придобива световна известност. Следват „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“. Вербер е автор и на трилогията „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“ и „Ние, боговете“, както и на т.нар. експериментални книги, сред които изключително популярната „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.
Според най-авторитетната френска класация Бернар Вербер е най-четеният писател във Франция. Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра. А в Русия той е най-издаваният и популярен френски писател.



ОТКЪСИ ОТ КНИГИТЕ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ НА СТРАНИЦАТА НА НАШАТА ГРУПА ВЪВ ФЕЙСБУК - https://www.facebook.com/groups/153484338039004/

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
wentlee
Администратор


Брой мнения : 5068
Join date : 26.02.2009
Age : 35
Местожителство : Sliven

ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Съб 22 Фев 2014, 12:14


Книгата
Пролетта на 2008 г., Ню Йорк. Младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър?

Авторът
Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Завършил е право. Пише от дете. На 11 години основава списанието „Вестник на животните“. Първата му новела „Тигърът“ печели награда за млад автор. За първия си роман „Последните дни на нашите бащи“ получава Наградата на женевските писатели. „Истината за случая Хари Куебърт“ е вторият му роман. Номиниран е за наградите „Гонкур“ и „Ентералие“. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с
Награда „Гонкур“ на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше“. Правата за издаването му са закупени от повече от 30 страни, продажбите надвишават 1 500 000 екземпляра.


Истината за „Истината за случая Хари Куебърт“:
√ Три престижни литературни отличия
√ Над 1 500 000 продадени екземпляра

„Виждах приятелите си да започват стажове на адвокати и да печелят добре. Трябваше да избирам. Да се забавлявам или да напиша книгата, която исках да напиша?
Реших да правя сандвичи за депутатите“

Жоел Дикер

Роден е в Женева през 1985 г.
Майка му е книжарка, а баща му - учител по френски език.
Изкарва си хляба като парламентарен аташе към Женевското учредително събрание, а през 2000 г. завършва право.

Любопитни факти
Жоел пише от дете. На 11 години основава списанието „Вестник на животните“, което списва и продава до 17-годишна възраст.
***
Първият му разказ се нарича „Тигърът“ и получава Награда за млад автор. Тя го насърчава и докато вяло продължава да следва право, започва да пише по една книга на година.
***
„Последните дни на нашите бащи“ е първият му роман, който привлича вниманието на издател.
***
Жоел е въодушевен и решава да напише „дебела книга, която се чете на един дъх“.
***
Като дете той прекарва всяко лято в САЩ. Дядото, руски адвокат социалист, емигрирал в Женева в началото на 20 век, но друг клон на рода избрал Вашингтон и Стънингтън в Мейн.
***
Това обяснява решението на Дикер да пише роман за Америка:
Опитах се да измисля французин, който отива в САЩ, но нищо не излезе. Накрая реших да пиша все едно съм американец.
***
Творчество
„Истината за случая Хари Куебърт“ е вторият роман на Жоел Дикер (след „Последните дни на нашите бащи“). Правата за издаването му са закупени от повече от 30 страни.

Когато започнах да пиша „Истината за случая Хари Куебърт“, казах на моя редактор, че не искам да чувам нищо за наградата „Гонкур“. Исках да се концентрирам върху работата си.

Награди
√ 2012: Голямата награда за роман на Френската академия
√ Награда „Гонкур“ на гимназистите
√ Награда за призвание „Блюстейн-Бланше“
Номинации за наградите „Гонкур“ и „Ентералие“.

***
„Истината за случая Хари Куебърт“ излиза наяве и в България на 9 декември 2013 ! Преводът е поверен на Росица Ташева.
***
Резюме
Пролетта на 2008 г., Ню Йорк.
Докато Америка се вълнува от предстоящите президентски избори, младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца.

Крайният срок наближава,
когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка.
Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, Маркъс трябва да отговори на три въпроса:

√ Кой е убил Нола Келерган?
√ Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.?
√ И как се пише бестселър?


Пресата за „Истината за случая Хари Куебърт“
Всичко започва на 4 септември, 2012 г. Известната журналистка Мари Франсоаз Льоклер излъчва първата ласкава квалификация за Дикер – нарича писателя „швейцарската изненада“.
***
Появяват се коментари, че „интонацията“ на Дикер хвърля мост към творчеството на Филип Рот, Джонатан Франзен и Уди Алън!
***
На 13 септември Марк Фумароли от Френската академия в статия за Фигаро споделя, че в „Истината за случая Хари Куебърт“ се усеща духа на майстора Сименон, а в материала присъства определението „талантлив млад писател от Женева“.
***
„Мечтата на 27-годишния Жоел Дикер била да напише голям американски роман. Ето че той е факт“.
Le Temps, 15 септември, 2012 г.
***
„В този роман е налице афера, обусловена от не една причина, а мрежата от последствия е просто непредвидима. Безупречно е умението на автора да държи читателя в напрегнато очакване до самия финал!“.
The Hankyoreh, 13 август, 2013
***
„Истинско удоволствие е да се чете „Истината за случая Хари Куебърт“. Ще се потопите в един съвършено различен свят, населен с персонажи, които ще ви променят. Сюжетът е завладяващ, защото авторът ни прави съпричастни към дълбоките страхове и страсти на героите си.“
Yonhap News, 10 август, 2013

Отзиви на критиката
„Каква книга наистина! Затваряме я замаяни, „нокаутирани”, с неподражаемото усещане, че сме били манипулирани до края, защото авторът ни е запазил един последен ку де театр, абсолютно неочакван и съвършен, който осветява разказа от коренно различен ъгъл.“

„Написан със сдържано перо, което избягва клишетата и баналностите, този трилър блести както с интелигентната си композиция, така и със силата на внушението. Това е роман, който може да се чете като притча за предателството, за прошката и изкуплението. И макар да ни се иска да имаше едно по-голямо развитие на отношенията между Нола и Куебърт, тип „Лолита”, романът е изключително художествено произведение, което се изчита на един дъх. Огромна книга.“

„Ето ви един 27-годишен швейцарец, на който няма да дадете и 17, и за когото злите езици твърдят, че дължи успеха си именно на тази младост. Нима? Успехът е феноменален, продадените само за първите три месеца екземпляри са повече отколкото тези на прословутия международен бестселър „Петдесет процента сиво”! Заслужен успех, защото романът е като наркотик и единственото, за което се питате, след като го прочетете, е защо всички романи нямат същия ефект.“

„Рядко се случва, но когато се случи, ви оставя без дъх. Млад или стар, жена или мъж, лесен или труден читател, романът ви държи в напрежение до самия си край, завършвате го изтощен и очарован от непрекъснатия прилив на адреналин, който разказвачът не е спирал да инжектира във вените ви. Трилър, разбира се, но и психологически роман, роман на съвременните нрави.“

„Заврете ли си носа в тази книга, изгубен сте. Ще трябва да я изчетете до края. Ще бъдете манипулиран, объркван, заблуждаван, завладян от една история с многобройни изненади и обрати.“

„Пристрастен съм към творчеството на Филип Рот. Мислех да му пиша, но доколкото знам, той не чете писмата на читателите си.“
Жоел Дикер

_________________

    Wild at heart...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://marielapaperart.wordpress.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Издателство КОЛИБРИ представя:   Today at 02:08

Върнете се в началото Go down
 
Издателство КОЛИБРИ представя:
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight :: Забавление :: Книги :: Издателства-
Идете на: