Booklovers ЗАПОВЯДАЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ НАШИЯ НОВ ФЕН ПРЕВОД НА ПЪРВАТА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА НА НАЛИНИ СИНГ - В РОБСТВО НА УСЕЩАНЕТО |
| | ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Съб 11 Юни 2011 - 17:03 | |
| Прелестен мрак от авторките Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
(Книга втора от „Хроники на чародейците”. „Прелестни създания” е книга първа.) В „Прелестни създания“ през една нощ в дъжда Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Сега и над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност.
Понякога любовта е прокълната...
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака...
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения. Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда. Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие. Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака...
И любовта ги поведе в мрака...
Прелестен мрак е великолепна готическа приказка........Дата на издаване:13.06.2011 г. Меки корици Брой страници: 384 Цена 14,00 лв. ISBN 978-954-771-258-4 Превод: Паулина Мичева ИК Кръгозор Мнения за книгата „Великолепно написана, пълна с атмосфера и оригинални идеи. Погълнах я на един дъх.” Мелиса Мар, писател
„Пищна готическа история със запомнящи се, ексцентрични характери, които ще ви въвлекат в своя завладяващ свят.” Холи Блек, писател
„Прелестен мрак”, дългоочакваното продължение на „Прелестни създания” започва там, където свърши първата част от поредицата „Хрониките на чародейците”. Отношенията между Итън и неговата приятелка чародейка, Лена, се усложняват след трагичните събития, довели до смъртта на чичо й Макон. Съдбата на Лена е несигурна. Дали ще бъде Призована от Светлината или от Мрака? И какво ще направи Итън, за да я спаси, когато тя започва да протяга ръце към мрака? Обсебваща готическа атмосфера, неочаквани нови герои и изненадващото завръщане на някои от старите ще задържи читателите до края и ще ги остави със затаен дъх в очакване на Осемнайсетата луна.” Илейн Купър, Booklist
„Тази книга съдържа мрак, любов между смъртен и чародейка, зловеща атмосфера, любов, смъртоносно проклятие, любов, възкресение, заклинания, любов и магии. И любов. Прибавете и герои, които просто ще ви запленят. Толкова добре написана, че ще почувствате учестения дъх на Итън, Лена и на техните приятели, търсещи своя път през зловещите чародейски тунели. Шедьовър на мрачната фантазия. И на любовта.” Джослин Манърс, FemaleFirst Boook Critic
„Препоръчвам постоянно тази книга на приятелите си и винаги им казвам следното: ако търсите книга, в която разказът се води от името на момче, което преследва момичето на мечтите си, тогава това е книгата за вас.Ако търсите книга, която ще ви остави без дъх, плачещи, викащи и копнеещи за още, това е книгата за вас. Ако търсите книга с чувство за хумор и забавни, вълнуващи герои, това е книгата за вас. Това, което най-много харесвам в „Прелестен мрак”, е тази съвършена смесица от забавление, вълнение, романтика и болка. Книга, която наистина трябва да се прочете.” Ваня Стоянова, фотограф, автор на трейлъра на „Прелестни създания”Идеята за света на „Прелестни създания” и „Прелестен мрак” хрумва на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, докато обядват. Маргарет е очарована от фентъзи жанра и винаги е искала да напише роман за свръхестественото, докато Ками обича историите за американския Юг и мечтата й е била да напише книга, в която да разкрие южняшките си корени. Тъй като нямали нищо за писане, им се наложило да надраскат първите си идеи за романа върху салфетки. Преди края на обяда светът на „Хрониките на чародейците” вече бил почти оформен в съзнанието им. И Ками, и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. Вече пишат на компютри вместо на салфетки и ви канят да ги посетите на www.kamigarciamargaretstohl.com.
Маргарет Стоъл Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа „Амхърст” и в „Йейл”, завършва магистратура в „Станфорд”.
„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.” Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и в „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане... Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)... И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”
Ками Гарсия Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове. Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри. „Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали? Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането. Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.” След излизането си в края на 2010 година „Прелестен мрак” е:
* №3 в списъка на бестселъри на New York Times; * №7 в класацията на Indiebound; * №67 в класацията за бестселъри на USA Today – изключителен успех, тъй като класацията е представителна за литературните предпочитания на хората от цялата страна и в нея се включват общо и художествена литература за възрастни, и юношеска. Влизането в топ 100 е показател за огромен успех за всеки роман! * В популярния сайт www.goodreads.com, в който може да разчитате на откровени и авторски коментари на хора от цял свят, рангът на „Прелестен мрак” е 4.06, което е изумително постижение! * Първата част от „Хрониките на чародейците”, „Прелестни създания”, е издадена в 37 страни на 28 езика! * „Уорнър Брос” вече подготвя филм по „Прелестни създания” с режисьор и сценарист Ричард Лаграванез.
Ето и съвета на читатели: „Купете, вземете назаем от приятели или откраднете! „Прелестен мрак” е изпълнена със сенки и същевременно някак грее отвътре, пламти и прониква толкова дълбоко в теб, докато я четеш, както хартията попива водата, паднала на пода. „Прелестен мрак” блести!” - Алън, мнение от www.goodreads.com, една от най-престижните класации за книги от фенове от цял свят.OTKЪС:- Spoiler:
Първа глава „Можем лесно да простим на дете, което се страхува от тъмнината; истинската трагедия в живота е когато възрастният човек се страхува от светлината.” Платон
Преди Чародейката
Преди мислех, че нашият погребан в затънтените гори на Южна Каролина град, забутан в най-ниската част на калната долина на река Санти, е в средата на нищото. Място, в което никога нищо не се случва и никога нищо няма да се промени. Също като вчера и днес невъзмутимото слънце ще изгрее над Гатлин и ще жули върху ни цял ден, без да допусне и най-слабият ветрец да противоречи на волята му. Утре съседите ми ще се настанят на люлеещите се столове на верандите си, жегата и клюките ще се смесят и ще се топят като кубчетата лед в чашите им със студен чай, както е било през последните сто-двеста години. Тук традициите са толкова непоколебимо установени, че е трудно да промениш и най-малкото нещо в тях. Те са вкоренени във всичко, което правим, или – по-скоро – във всичко, което не правим. Можем да се родим, да се оженим, да умрем и методистите ще продължават да пеят все същата песен. Неделите са за църква, в понеделник се пазарува в „Стоп енд Шоп”, единствения по-голям магазин в града. Останалата седмица включва огромно изобилие от нищо и малко повече пай, ако сте от щастливците като нашето семейство, които живеят с икономка като Ама, която всяка година печели първо място на местната благотворителна разпродажба на домашно приготвени пайове. Старата мис Монро, известна с това, че има само четири пръста на едната си ръка, все още преподава котильон*
*котильон – френски салонен танц, при който танцуващите образуват различни фигури. – Б.пр. и бялата й ръкавица с липсващ пръст продължава да се полюшва, докато тя се носи елегантно в ритъма на танца заедно с дебютантките. Мейбълин Сътър все така подстригва в салона „Клъцни-къдри”, въпреки че загуби по-голямата част от зрението си някъде по времето, когато навърши седемдесет, и сега постоянно забравя да поставя предпазителите на машинката за бръснене и подстригването може да бъде доста болезнено преживяване, а линиите по главата ти няма да ги видиш в никое модно списание. Карлтън Ийтън никога не се предава и в дъжд, и в слънце винаги отваря пощата, преди да я достави до получателя. Ако новината е лоша, ще ви я каже лично. По-добре е да я чуеш от познат човек като него. Този град ни притежава и това е и хубаво, и лошо. Той ни познава до най-дребната подробност, наясно е с всеки грях, с всяка тайна, с всяка рана. Може би затова повечето хора никога не си правят труда да го напуснат, а тези, които си тръгнат, никога повече не се завръщат. Преди да срещна Лена, аз щях да бъда от вторите. Щях да си тръгна оттук, пет минути след като завършех гимназията. Завинаги. После се влюбих в чародейка. Тя ми показа, че под грапавите улички на моя град има един съвсем различен свят. Който е бил тук през цялото време, скрит от очите ни. Гатлин на Лена беше място, където се случваха всякакви неща – невъзможни и свръхестествени, неща, които можеха да променят живота ти. Или да го унищожат. Докато обикновените хора от градчето подрязваха розовите си храсти или прибираха окапалите праскови от градините си, светлите и тъмните чародейци, всеки със своята уникална и могъща дарба, бяха въвлечени във вечна битка – свръхестествена гражданска война, в която нямаше шанс някоя от двете страни да развее бяло знаме. Гатлин на Лена беше дом на демони, на опасност и на проклятието, белязало семейството й преди стотици години. И колкото повече се доближавах до Лена, толкова повече нейният Гатлин настъпваше към мен. Преди няколко месеца вярвах, че нищо никога няма да промени този град. Сега знам много повече и ми се иска това все още да беше вярно. Защото в мига, в който се влюбих в чародейката, никой от хората, които обичах, вече не беше в безопасност. Лена мислеше, че тя е единствената прокълната, но грешеше. Сега това беше нашето общо проклятие.
_ 2.15 _ Вечният покой
Дъждът се стичаше по периферията на най-хубавата черна шапка на Ама. Голите колене на Лена бяха потънали в гъстата кал пред гроба. По тила ми пробягваха леки убождания, защото се намирах прекалено близо до голям брой създания от вида на Макон. Инкубуси – демони, които се хранят със спомените и сънищата на смъртните, какъвто бях и аз, по време на съня им. Звукът, който издаваха когато раздираха последната частичка от тъмното небе и изчезваха в мига преди разсъмването, не приличаше на нищо друго във вселената. Сякаш бяха ято черни гарвани, които се изстрелваха от стартовата линия в съвършена хармония. Това беше погребението на Макон. Спомнях си всяка подробност, сякаш беше станало вчера, въпреки че някои от тези неща беше трудно човек дори да си ги представи. Така беше с погребенията. Предполагам, и с живота е същото. Важните неща понякога просто са блокирани в съзнанието ти, а случайните, дребни събития те преследват и не могат да ти излязат от главата. Какво си спомнях? Ама ме събужда още по тъмно, за да отидем в „Градината на вечния покой” (така се казваше местното гробище), преди разсъмване. Лена мръзне от студ и се тресе, изпълнена с желание да вледени и разтресе всичко около себе си. Мрак в небето и в половината хора, стоящи край гроба; онези, които всъщност не бяха хора. Но зад всичко това имаше нещо, което не можех да си спомня. То стоеше там, смътно стелещо се в задната част на съзнанието ми. Опитвах се да се сетя за него от рождения ден на Лена, нейната Шестнайсета луна, нощта, в която Макон умря. Знаех само, че е много, много важно да си го спомня.
--------------------- В сутринта на погребението навън беше пълен мрак, но последните остатъци от лунната светлина проблясваха през облаците в отворения ми прозорец. В стаята ми беше ужасно студено, но не ми пукаше. В последните две нощи след смъртта на Макон нарочно отварях, сякаш се надявах, че той може да се появи отново и да се настани в моя въртящ се стол и да поостане тук за известно време. Спомних си нощта, в която го видях да стои до прозореца ми в мрака. Тогава разбрах какво е той. Не вампир или някакво друго митологично създание, за което бях чел в книгите, а истински демон. Който е могъл да избере да се храни с кръв, но вместо това беше предпочел да живее от сънищата на смъртните. Макон Мелхизедек Рейвънуд. За хората в града той беше старият Рейвънуд, местният чудак, онзи, когото така и не разбраха и не приеха като свой. Той беше и чичото на Лена, и единственият баща, когото тя познаваше. Тъкмо се обличах, когато усетих леко затопляне в главата си, което означаваше, че Лена беше тук. Лена? Лена проговори в дълбините на съзнанието ми, по-близо до мен от който и да е друг човек на света, независимо от разстоянието, което ни делеше. „Келтската нишка”, безмълвният начин на общуване. „Шепотът”. Телепатичният език, който чародейците като нея използваха много преди моята спалня да беше преместена на юг от линията Мейсън-Диксън.*
*Линията Мейсън-Диксън - границата между щатите Пенсилвания и Мериланд, която някога е била разделителната линия между свободните северни щати и робовладелския юг; сега по-скоро е въображаема линия, разделяща северните от южните щати, и най-вече се използва като нарицателно за граница между две територии. Наречена е по имената на изследователите Чарлз Мейсън и Еремия Диксън. – Б.пр.
Това беше таен език, интимен и необходим, роден във времена, когато фактът, че си различен е можел да те качи на кладата. Език, на който не се предполагаше да можем да общуваме, защото аз бях смъртен. Но по някаква все още неясна причина го правехме и с него ние си казвахме всичко, и най-невъзможното за споделяне на глас, и това, което понякога не желаехме да доверим на думите. Не мога да го направя. Няма да отида.. Отказах се от опита да си вържа вратовръзката и седнах на леглото си; пружините на древния матрак проплакаха под тежестта ми. Трябва да отидеш. Няма да си простиш никога, ако не го направиш. Известно време тя не ми отговори. Не знаеш как се чувствам. Знам. Спомних си времето, когато седях на това легло и се страхувах да се надигна, страхувах се да облека костюма си и да се присъединя към кръга на оплаквачите, да запея заедно с тях химна „Остани с мен”
* „Остани с мен” (Abide with Me) – християнски химн, написан от Хенри Франсис Лит през 1847 г. Изключително популярен в англоезичния свят, особено като погребален химн. – Б.пр.
и да се кача в колата, която да поведе зловещия парад през града по пътя към гробището, където трябваше да погребем майка ми. Страхувах се, че това ще го направи реално. Не можех да понеса този спомен, но отворих съзнанието си и го показах на Лена... Не можеше да го направиш, но нямаше друг избор, защото Ама сложи ръка на рамото ти и те поведе към колата, настани те на пейката в църквата и вървеше до теб по пътя към гробището. Макар всяко движение да ти причиняваше болка, сякаш цялото ти тяло гореше от някаква треска. Очите ти се спираха върху лицата на хората, мънкащи някакви неща, но не чуваше какво ти казват. Защото думите им не можеха да заглушат писъците в главата ти. Затова позволи да поставят ръце на раменете ти, да те вкарват и изкарват от колата, и то се случи. Защото можеш да го направиш, да минеш през всичко това, ако някой ти каже, че нямаш избор. Хванах главата си с ръце. Итън... Казвам ти, че можеш да го направиш. Защото нямаш избор, Лена. Притиснах юмруци към очите си и усетих, че бяха мокри. Вдигнах глава и се загледах в голата крушка на лампата до леглото ми; не мигах, докато не изсуших сълзите си. Итън, страх ме е. Тук съм. Никъде няма да ходя. Не си казахме нищо повече и аз се засуетих несръчно отново с вратовръзката си, но усещах Лена, сякаш беше в ъгъла на стаята ми. Татко го нямаше и къщата ми се струваше празна; чувах само Ама в коридора. Миг по-късно тя стоеше на вратата, стискайки здраво чантата си. Тъмните й очи потърсиха моите, изглеждаше по-висока, въпреки че не стигаше дори до рамото ми. Тя ми беше като баба, каквато никога не бях имал, единствената майка, която ми беше останала. Погледнах към празния стол до прозореца си, където преди по-малко от година Ама беше оставила най-хубавия ми костюм, за да го облека в най-черния ден в живота ми, после отново извърнах глава към голата крушка на нощната лампа. Ама протегна ръка и аз й подадох вратовръзката си. Понякога имах чувството, че не само Лена можеше да чете мислите ми.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Вто 14 Юни 2011 - 19:28 | |
| Антиутопия за перфектния подбор на Обществото и несъвършения избор на сърцето в един прекрасен нов свят
„Подборът” от Али Конди НАБЛЮДАВАНИ ОТ ОБЩЕСТВОТО ПРИКОВАНИ ОТ ПРАВИЛАТА ОСВОБОДЕНИ ОТ ЛЮБОВТА Обществото ги обвързва! Любовта ги освобождава! Искаш ли да знаеш какво те очаква в бъдещето? В Обществото решенията се вземат от Служителите. Кого да обичаш. Къде да работиш. Как да живееш. Кога да умреш. Касия и нейните седемнайсетгодишни връстници винаги са вярвали в системата на Подбора. Тя им гарантира дълъг живот, добра работа и идеален партньор срещу нищожна цена – да се подчиняват на правилата в Обществото. Така че, когато най-добрият й приятел се появява на екрана като определения за нея партньор за цял живот, Касия е напълно убедена, че това е правилното решение. Но миг преди екранът да угасне, тя вижда и друго лице... Сега пред нея стои невъзможен избор: между Ксандър и Кай, между единствения й познат живот и пътя, по който никой не смее да поеме, между перфектния подбор на Обществото и несъвършения избор на сърцето. Роман за избора, за любовта, за смелостта да си различен, за несъвършенството на съвършените светове. „Подборът” е история точно за този момент, за днешния ден. История, която ще се превърне в класика. Модерно написан роман в традицията на емблематичните антиутопии „1984” на Джордж Оруел и „451° по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.Технически параметри: Дата на издаване: 17 май 2011 г. Меки корици Брой страници: 288 Цена: 11,90 лв. ISBN 978-954-771-256-0 ИК Кръгозор Мнения за книгата „Подборът” е завладяваща, антиутопична любовна история, написана от душата на поет. Най-накрая се появи един чисто нов прекрасен свят, който читателите на „Здрач” и „Игрите на глада” ще припознаят като свой.” Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, автори на „Прелестни създания”
„Футуристична приказка за любовта и свободната воля, която ви пита: може ли да има свобода без право на избор? Историята за пътуването на Касия, за бунта срещу ограниченията и осъзнаването на собствената й индивидуалност ще ви грабне и ще ви накара да искате още.” Касандра Клеър, автор на „Реликвите на смъртните”
„Абсолютно омагьосващ! „Подборът” е роман, който задължително трябва да се прочете!” Мелиса Мар, писател
„Не мога да спра да мисля за „Подборът”. Не е възможно да вземеш книгата в ръце и да я оставиш, без да стигнеш до края. Романът те завладява със своята чиста романтика сред студената атмосфера на свят, в който всеки избор е предопределен и всяка любов е контролирана. Искам да разбера какво ще се случи после. Още, моля!” Кери Риън, писателВ писмото по-долу може да разберете как да вземете участие в конкурса, организиран от "Кръгозор" и посветен на книгата "Подборът".Уважаеми колеги,
ИК Кръгозор организира конкурс „Идеалната двойка”, вдъхновен от книгата „Подборът” - модерно написан роман в традицията на емблематичните антиутопии.
В романа на Али Конди всичко е предизвестено - в Обществото решенията се вземат от Служителите. Кого да обичаш. Къде да работиш. Как да живееш. Кога да умреш... Конкурсът „Идеалната двойка" е за млади хора, които са направили своя личен избор, и са намерили своята половинка. Те ще могат да демонстрират колко добре се познават, да се забавляват и да спечелят хубави награди.
Да открием „Идеалната двойка” е инициатива, подкрепена от сп. Хай клуб, сайта Тeenproblem.net и ИК Кръгозор.
Повече информация може да видите тук: http://teen.kragozor.com/archives/1831 Конкурс „Идеалната двойка”
I. Първи кръг – кастнинг Ще бъдат подбрани 5 двойки за участие във втори (финален) кръг.
1. Участие: • В кастинга могат да участват само двойки на възраст между 16 и 25 години • За участие в кастинга се изисква изпращане на попълнена анкетна карта и снимка на двойката. Може да изтеглите анкетната карта оттук.
2. Срок: Кастингът протича от 11 май до 12 ч. на обяд на 6 юни 2011 г.
3. Начин на изпращане на заявка за участие в кастинга: Очакваме вашите попълнени анкетни карти и снимки на e-mail: konkurs@kragozor.com до 12 ч. на обяд на 6 юни 2011 г.
4. Придружаваща информация: Трите имена, години, адрес, телефон и e-mail за обратна връзка на поне единия от участниците.
5. Жури и оценяване: Авторитетно жури ще избере 5-те двойки, които ще се класират за втори (финален) кръг. Подборът ще бъде поверен в ръцете на: Емануил Трейман – професионален фотограф, организатор на събитието Фотоваканция Марио Трифонов – главен редактор на списание „Mr. Big” и автор на книгата “Най-добрата в играта”. Александър Ненов – създател на сайта за тийнейджъри Тeenproblem.net. Марияна Добранова – професионален астролог и автор на книгата „Зодии на вкус” Ани Жукивская - от сп. „Хай клуб”
6. Обявяване на финалистите: Имената на петте двойки финалисти ще бъдат обявени на 8 юни 2011 г. в блога (http://teen.kragozor.com), сайта (www.kragozor.com) и страницата във Facebook на ИК „Кръгозор”.
II. Втори кръг – финален: Петте двойки, избрани на кастинга, ще участват в игра състезание. Тя ще се проведе на 18 юни в 18.00 ч. в книжарница „Хеликон Гранд Хотел България” (София, бул "Цар Освободител" 4 /фоайето на гранд хотел България). Финалистите ще могат да демонстрират колко добре се познават и да очароват публиката. Ще им бъдат задавани въпроси, ще има провокации и най-вече - много добро настроение за всички присъстващи.
Победители и награди: Идеалната двойка - най-харизматичната, най-артистичната и най-влюбената двойка - ще бъде избрана в края на събитието. Тя ще спечели романтична вечеря за двама в изискан ресторант и професионална фотосесия в студио.
Всички пет двойки ще получат бестселъра на ИК „Кръгозор” „Подборът” и хороскоп за съвместимост от известната астроложка Марияна Добранова.
Кастинг за „Идеалната двойка”
Лични данни Име: Презиме: Фамилия: Години: Адрес: Телефон: e-mail:
Данни на партньора Име: Презиме: Фамилия: Години: Адрес: Телефон: e-mail:
1. От колко време Вие и Вашият партньор сте заедно? .........................................................................................................................................................
2. Какво най-много харесвате у партньора си (физически данни, черти от характера и т. н.)? Тя: .........................................................................................................................................................
Той: .........................................................................................................................................................
3. Какво е общото между вас (хоби, интереси)? .........................................................................................................................................................
4. Разкажете кратко коя е най-запомнящата се случка за вас като двойка. .........................................................................................................................................................
5. Какво най-често казват за вашата двойка вашите приятели (дори да не е вярно)? .........................................................................................................................................................
6. Защо смятате, че сте идеалната двойка? .........................................................................................................................................................
Забележка: Изпращайки тази бланка, декларирате желание за участие в конкурса като двойка.Ето и самата покана за втория етап на конкурса: | |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Сря 22 Юни 2011 - 19:23 | |
| „Идеалната двойка” е избор на сърцето С много любов, емоции, игри и провокации протече събитието на ИК Кръгозор „Идеалната двойка”, проведено на 18 юни в книжарница Хеликон. Петте двойки, класирани според анкетните си карти, които изпратиха за участие, заеха местата си точно в 18 часа. Авторитетното жури на конкурса също не закъсня. Именитата астроложка Марияна Добранова, авторът на „Най-добрата в играта” Марио Трифонов, професионалният фотограф Емануил Трейман, психоложката на сп. „Хай клуб” Анна Жукивская и редакторката Поли Мичева се забавляваха искрено с влюбените. Конкурсът, вдъхновен от антиутопията „Подборът”, стартира с въпроси, които показаха доколко се познават двойките. Момчетата масово не знаеха любимите парфюми на момичетата си, но за сметка на това уцелиха предпочитаните от тях цветя. Момичетата успешно казаха любимите спортове на своите половинки, но се затрудниха с предпочитаните от тях книги. Тук-там се размениха нежни критики и фини удари с листовете. В книгата „Подборът” на хората им е забранено да пишат на ръка, затова от ИК Кръгозор бяха решили да провокират това умение при влюбените. Те трябваше като двойка да изпишат „Обичам те”, държейки един маркер заедно. Някои проявиха творчество и поставиха дори сърчица до тези значещи думи. Трети кръг стартира с много смях. Момчетата бяха със завързани очи. Техните дами на гърбовете или в обятията им, трябваше да ги направляват до рафта с книги. Там всяка двойка трябваше да открие своето заглавие от каталога на ИК Кръгозор. Препятствията не затрудниха снажните младежи, а дамите показаха, че знаят какво е библиотека и се ориентираха бързо. И започнаха импровизациите. Кристина Божанова и Александър Стоичков показаха колко секси може да бъде изпято и изтанцувано парчето на Каризма – „Колко ми липсваш”. Милена Петкова и Николай Георгиев допълваха със свои думи текста на парчето „Телефонна любов”. Дайана Колева и Георги Сираков изпяха с много чувство „Две следи”. Александра Тодорова и Пемо-Пол Пемов в нежна прегръдка разказаха, че „Светът е за двама”. А с цялото си сърце Лилия Дормишева изпя на своя любим Калин Стефанов: ... Без теб я няма любовта... Многото аплодисменти, усмивки и позитивно настроение определиха влюбените Кристина Божанова и Александър Стоичков за „Идеалната двойка”. Развълнуваните младежи получиха романтична вечеря в изискан ресторант и професионална фотосесия от фотографа Трейман. Заедно с останалите четири двойки Кристина и Александър си тръгнаха с индивидуален хороскоп за съвместимост от Марияна Добранова, книгата „Подборът” и книгите, които трябваше да открият на рафта в трети кръг. В заключение журито, водещите Ел и Даниел от Меджик ФМ и всички присъстващи усетиха, че единствено сърцето определя идеалната половинка. Събитието се проведе с подкрепата на сп. Хай клуб, любимия сайт на тийнейджърите teenproblem.net, фотостудиа Трейман и лакомствата на Нестле.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Чет 15 Сеп 2011 - 21:33 | |
| Продължение на „Тръпка” и „Копнеж” „Завинаги” Вълнуващият край на сагата бестеселър „Вълците от Мърси Фолс” Маги Стийвотър Една от най-красивите истории за любовта и приятелството...Едно момиче последва своя вълк... Едно момче се бори за своето момиче...
В „Тръпка” Грейс и Сам се срещнаха. В „Копнеж” те се бориха, за да останат заедно. В „Завинаги” залозите са по-високи отвсякога. Вълците са преследвани. Животът на всички – застрашен. И все по-трудно e да се задържи любовта, когато смъртта приближава.
Грейс Докато се целувахме, вече нямаше значение, че преди часове съм била вълк или скоро отново щях да се превърна в такъв. Нямаше значение, че извън този прекрасен миг светът беше осеян с хиляди капани, заложени за нас двамата. Единственото, което имаше значение, бе това: носовете ни се докосваха, устните му бяха меки и нежни, а сърцето ми се раздираше от сладостна болка.
Сам След десет минути Грейс щеше да бъде на седалката до мен. Всичко щеше да бъде наред. Вече можех да усетя как пръстите й се преплитат с моите, как бузата й се притиска до врата ми. Чувствах се така, сякаш бяха минали години от последния път, когато я бях държал в обятията си, обвил ръце около нея. Векове, откакто я бях целувал. Цял живот, откакто бях слушал смеха й...
Сам винаги беше обичал Грейс. Като вълк я наблюдаваше отдалече. Като момче я държеше в прегръдките си. Сега, изправен пред вероятността да я загуби, той ще направи всичко възможно, за да я върне в живота си. Дори ако му се наложи да рискува всичко, което има. Всичко, стига любовта им да оцелее...
Но могат ли едно момче и една любов да променят враждебния и хищен свят? Миналото, настоящето и бъдещето ще се сблъскат в един момент – момент на живот или смърт, на сбогуване или завинаги...Мнения за поредицата „Вълците от Мърси Фолс”:
„Поетично, романтично, красиво, разбиващо сърцата и просто СТРАХОТНО!” Bibliophilic Book Blog
„Тази книга ще ви накара да се почувствате щастливи, гневни, тъжни и омагьосани от Сам и Грейс, Коул и Изабел. В края ще мислите само за едно: „Благодаря ти, Маги, че създаде една от най-красивите истории за любовта и приятелството!” От paranormalromanceaddicts.com
„Красива и затрогваща история... Маги създава един цял нов свят, напълно непозната досега митология на вълците и то толкова добре описана, че ни се струва съвсем нормално такива създания да съществуват в света около нас." School Library JournalТехнически параметри: Меки корици Цена: 13,90 лв. Брой страници: 360 ISBN/ Баркод: 978-954-771-262-1 Преводач: Александър Бакалов Дата на излизане: 19 септември 2011 г.„Завинаги” - сбогуване или едно ново начало
“Завинаги” е емоционален и предизвикателен финал на една от най-завладяващите истории за любовта и приятелството – трилогията „Вълците от Мърси Фолс”. Маги Стийвотър създава един нов свят, напълно непозната досега митология на вълците и то толкова добре описана, че границите между реалност и фикция се размиват. Но лесно ли е да се напусне този свят? Авторката споделя: Малко е странно да казвам сбогом на един свят, в който живях почти четири години, и на една поредица, която промени живота ми напълно, но в момента правя точно това. Много, наистина много читатели са ми писали, задавайки ми изпълнени с тъга и копнеж въпроси за връзката между Сам и Грейс, и мога да ви уверя, че подобен тип любов е абсолютно истинска. Споделената, основана на взаимно уважение и удържаща изпитанията на времето любов е напълно достижима, стига да си дадете обещание никога да не се задоволявате с нещо по-малко от това. И така, това е моето сбогуване с Мърси Фолс. Време е да открия нови светове, които не са отбелязани на нито една карта.
Писмо от Маги
Ето ни тук. Краят дойде. Може би трябва да кажа какво бих искала да вземат читателите от тази поредица за вълците от Мърси Фолс. И то е следното: трябва да бъдеш героят на собствения си живот. Това е съзнателен избор, начин на възприемане и отношение към света. Мислех много за това, когато бях тийнейджърка. Когато казвам „героя на собствения си живот”, имам предвид основно три неща:
Първо, трябва да имаш определена преценка за себе си. Да можеш да излезеш от тялото си, да се погледнеш отстрани и да си кажеш: Добре, значи ето как ме възприемат другите хора. Това са очертанията на живота ми, това са демоните, с които се боря, и точно в този момент това е силата ми, а това – слабостта ми. Така стоят принципно нещата и аз съм точно в средата на всичко това. Когато погледнеш така отстрани живота си, безпристрастно и обективно, трябва да решиш: Ако някой поиска да напише книга за живота ти или да направи филм по него, щеше ли да бъдеш главният герой в тях? Може би щеше да си злодеят? Или, най-лошият вариaнт - някакъв страничен, второстепенен герой?
Второто нещо от формулата да си герой в собствения си живот е това: героят действа. Много често във въпросната книга героят може да се появи отначало малко плахо, срамежливо, да бъде наранен и неспособен да промени нещо за себе си или за другите хора, но в края винаги открива и опознава собствените си сили. Научава се да променя обстоятелствата, които го заобикалят. Толкова много хора чакат другите да променят света им вместо тях и често тези промени никога не се случват. Ако си герой, трябва да действаш. Второстепенните персонажи често са движени от обстоятелствата или от постъпките на героя и на злодея, така че посоката на техния живот е задавана от други хора. Героите винаги сами избират накъде да тръгнат.
Най-накрая, стигнахме и до злодеите. Те също действат и са активни фигури. Затова за мен последното важно нещо, което определя дали си герой, е свързано с принципите и ценностите. Когато излезеш извън тялото си и погледнеш към себе си като евентуален разказвач на своята история, горд ли си от това, което виждаш? Дори ако си победен, все пак харесваш ли се? Героят е човек, който е благороден и честен, дори при най-лошите обстоятелства. Той е личност, която постъпва правилно, дори ако въпросното правилно нещо в момента е да изпереш прането. Той е някой, който се старае упорито и се учи да бъде силен, уникален, независимо дали заради миналото си или именно въпреки миналото си. Има много различни видове смелост.
Ето това се надявам читателите да са взели като послание от тази трилогия, докато са следили как младежите се бориха, лутаха и поемаха с пълни гърди своя живот в „Завинаги” – където най-накрая откриха силата на своите тела и своя свят. Знам, че е прекалено много да искаш това само от една-единствена кратка поредица и не съм сигурна, че съм успяла, но какво друго да кажа? Понякога този конкретен герой, у когото – ако имаш късмет - ще откриеш себе си, може да бъде особено внушителен.
Източник: http://m-stiefvater.livejournal.com ОТКЪС- Spoiler:
***
Сто начина да се сбогуваш. Стотици сълзи във очите. Сто начина да бъдеш сам, когато тръгнеш под звездите. Казвам сбогом, сбогом, сбогом, крещя го с мощен глас. Когато върна си гласа, дали ще помня кой съм аз?
Грейс
Стиснах очи. Можех да видя лицето му, жълтите му очи, тъмната му коса. Спомних си съвършения начин, по който пръс¬тите ни се преплитаха. Спомних си как седях до него в някаква кола, която май вече не съществуваше. Обаче не можех да си спомня името му. Как бе възможно да забравя името му? Сам. Името му внезапно се завърна заедно с хиляди други неща: неуверено прошепнати в ухото ми стихове, китарата в ръцете му, формата на сянката, образуваща се под ключицата му, начина, по който пръстите му заглаждаха страниците на книгата, която четеше. Цветът на стените в книжарничката, гласът му, приглушен от възглавницата ми, един списък с новогодишните обещания, които всеки от нас беше записал. После дойде и останалото: Рейчъл, Изабел, Оливия. Том Кълпепър, който хвърля мъртъв вълк пред мен, Сам и Коул. Родителите ми. О, Божичко. Родителите ми. Спомних си как стоях насред кухнята им и чувствах как вълкът вътре в мен се опитва да изпълзи навън, докато се карах с тях относно Сам. Спомних си как натъпках раницата си с дрехи и избягах в къщата на Бек. Спомних си как се давех в собствената си кръв. Грейс Брисбейн. Бях забравила всичко това като вълк. И щях да го забравя отново. Коленичих, защото да стоя изправена, внезапно ми се стори непосилно и обвих ръце около голите си колене. Някакъв кафяв паяк притича по пръстите на крака ми, преди да имам възможност да реагирам. Птиците над главата ми продължаваха да пеят. Ярките и горещи петна от слънчева светлина танцуваха по земята. Топъл пролетен вятър зашумоля сред младите зелени листа и клонки. Гората дишаше край мен. Природата беше продължила по нормалния си път, докато мен ме бе нямало, но сега бях отново тук – едно малко, невъзможно късче реалност. Вече нямах представа къде ми е мястото или какво трябва да правя.
Сам Без Грейс живеех в хиляди мигове, различни от настоя¬щия. Всяка секунда беше изпълнена с нечия чужда музика или с книги, които никога нямаше да прочета. Работа. Печене на хляб. Каквото и да е, стига да запълва мислите ми. Преструвах се, че всичко е наред, че това е последният ден без нея, а утре тя ще прекрачи прага ми и всичко ще бъде постарому, сякаш нищо не се е случило. Без Грейс аз бях перпетуум мобиле, вечен двигател, захранван от неспособността си да спя и от страха да не изпусна мис¬лите си от контрол. Всяка нощ беше фотокопие на деня преди нея, а всеки ден беше фотокопие на отминалата нощ. Всичко ми се виждаше някак сбъркано: усещах къщата пълна до пръсване, въпреки че тук беше единствено Коул Сейнт Клеър и никой друг; спомените ми бяха пропити с видения за Грейс, покрита със собствената си кръв и трансформираща се във вълк; самият аз не се променях, а тялото ми оставаше недосегаемо за сезоните. Чаках влак, който никога нямаше да спре на тази гара. Въпреки това обаче не можех да спра да чакам, защото кой бих бил в такъв случай? Наблюдавах собствения си свят, отразен в огледало. Рилке бе казал: Такава е повелята на Съдбата: да бъдеш противоположен, да бъдеш противоположен на всичко, нищо друго освен противоположен, винаги противоположен. Без Грейс всичко, което имах, бяха песните за нейния глас и песните за ехото, останало след нея, когато тя спря да говори. И тогава тя се обади. Когато телефонът звънна, аз тъкмо се възползвах от топлия ден и миех фолксвагена, изстъргвайки останките от сол и пясък, с които безкрайната зима бе рисувала по каросерията. Бях смъкнал предните прозорци, за да слушам музика, докато работя. Завинаги щях да свързвам гръмките китари, преплитащите се вокали и набиращата сила мелодия на тази песен с надеждата за онзи миг, мига, в който тя се обади и каза: Ще дойдеш ли да ме вземеш?
Откъс от романа „Завинаги” от Маги Стийвотър
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Пон 31 Окт 2011 - 21:46 | |
| Книгата, която трябва да се чете след мръкване, с шепнещ глас „Подмененият” от Брена Йованоф Една от десетте най-добри тийнейджърски хорър книги за 2010 г. Мрачно, плашещо, зловещо, завладяващо Всичко може да бъде подменено. Освен човешката любов.
Има нещо гнило под град Гентри... Eдно момче живее в съвършения малък град със съвършеното си семейство. Но Маки Дойл е много повече от това, което изглежда. Той е подменено дете, оставено в люлката вместо човешкото бебе преди шестнайсет години. Дошъл е от свят на тунели и черна, тинеста вода, на мъртви момичета, ненамерили покой, на древни тайни, подхранвани от човешката болка. Маки Дойл не е един от нас. Издава го смъртоносната му алергия към желязо, кръв и осветената земя. Той трябва да се бори, за да оцелее в човешкия свят. Би платил всякаква цена, за да бъде нормален като останалите, да свири на баскитарата си, да се разхожда за ръка с любимото момиче... Но когато поредното човешко дете е отвлечено, Маки слиза в подземния свят на Гентри – пълен със странни и зловещи създания, живеещи под мрачния хълм. И този свят си го иска обратно.
Време е Маки да реши на кой от световете принадлежи и накъде го води сърцето му.
„Едуард ножиците” среща „Спасителят в ръжта” в тази ярка и плашещо красива история за едно необикновено момче и търсенето му на света, на който принадлежи.” Barnes&Nobles
„Харесвам тази зловеща и красива история за малките грозни неща около нас... Тя трябва да се чете след мръкване, с шепнещ глас.” Маги Стийвотър, автор на бестселъра „Тръпка”
За странните книги има странни коментари. Ето някои от тях...
„Без никакво съмнение мога да кажа, че никога не съм чел книга като „Подмененият”. Убеден съм, че Тим Бъртън трябва да купи правата и да направи филм от нея. Сигурен съм, че ще намери някаква роля и за Джони Деп.” www.goodreads.com „Подмененият” прилича донякъде на „Матрицата” - свят в други светове, нищо не е такова, каквото изглежда, и някъде сред целия мрак вървиш и търсиш своето място. И ако имаш късмет, ще откриеш светлината в своето и в чуждите сърца... Бих дал на книгата 10 от 10 точки, но това не ми се струва достатъчно, защото я има и корицата! Така че прочетете сами и ще видите какво имам предвид.” www.amazon.com „Ако имате нужда от определение, „Подмененият” много прилича на готически роман. Той е много мрачен и напрежението се надига бавно с всяка следваща страница, но не продължава така, както очаквате. Е, какво? Винаги ли трябва да знаете края? Тази книга крещи от оригиналност и индивидуалност. Силно я препоръчвам на всеки, който иска да излезе от рамката на обичайния поток. Забележителен дебют.” www.goodreads.comИзвън стандартите с Брена Йованоф - американката с балкански корени Запознайте се с Брена Йованоф Няма грешка, така се изписва фамилното й име. Дядото на Брена Йованоф е от Македония. Фамилията му е била Иванов. Той емигрира в САЩ. В края на ХІХ и началото на ХХ век пристигащите с кораби от Европа са били държани известно време под карантина на о. Елис, преди да бъдат транспортирани до Ню Йорк. Когато дядото на Брена стъпва на пристанището, служителят се е опитал да произнесе името му на английски език и го е записал по този начин в новите му документи. Самата Брена Йованоф е спокойна и скромна. Стилът й е всичко друго, но не и обикновен, тя е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно, иронично чувство за хумор, което е изключително освежаващо и изненадващо. Със самоирония говори и за себе си: „Здравейте! Аз съм Брена и пиша романи за тийнейджъри. Какво да ви кажа за себе си... Добра съм във футбола, във видеоигрите и в правенето на страхотни ронливи сладкиши! Хич не ме бива в танците и във вземането на решения. Изобщо не вдъхвам доверие като авторитетна личност. Подозирам, че причина за това е ниският ми ръст и впечатлението, което създавам, че изобщо нямам представа за какво говоря, когато реша да изложа някоя своя идея. От петнайсетгодишна спрях да ходя на училище и преминах на домашно обучение. Предполагам, че това е повлияло на възгледите ми за света по начин, който дори не мога да си представя.” Брена Йованоф и Маги Стийвотър - щастливите сестри по съдба
Любовта си към литературата, към мрачното, към странното и опасно красивото вдъхновява младите американски писателки Брена Йованоф, Маги Стийвотър и Теса Гратън да създадат Merry Sisters of Fate (Щастливите сестри по съдба). Своеобразно общество, в което авторките споделят идеите си и радват читателите им със своите разкази, докато дойде време за новите им романи. Книгите на трите писателки са сред най-обичаните от тийнейджърите. Те си помагат, допълват и вдъхновяват една друга. От феите, ядящи човешка плът, и влюбените демони, през неземно талантливи музиканти и алтернативни светове, „Сестрите по съдба” изследват зловещите сенки, в които чудовищата и магията се докосват до нашия свят. Понякога съвременни и с чувство за хумор, друг път мъчителни, романтични или с идеи, почерпени от фолклора на древните народи, в техните разкази има за всекиго по нещо. Интервю с Брена Йованоф За какво се разказва в „Подмененият”? Брена Йованоф: Хъм... Бих казала, че „Подмененият” е мрачна, предизвикателна история, която се развива в един стар, бивш индустриален град. Това е книга за любовта, семейството, разни мъртви неща и как да намериш мястото си в света.
„Подмененият” е доста зловеща история. Как ти хрумват такива неща? Какво те вдъхнови? Б. Й.: Винаги съм обичала хоръра, затова за мен беше съвсем естествено да заема елементи от тази традиция. Може би най-голямото ми вдъхновение за града Гентри беше едни разказ на Шърли Джаксън „Лотарията”. Винаги съм се очаровала от идеята за това как си затваряме очите за ужасите около нас – мисля, че е толкова зловещо и същевременно странно привличащо.
Има ли други автори, които са повлияли на твоето писане? Б. Й: Обичам Франческа Лия Блок и Адам Рап, но най-голямото ми вдъхновение е Сандра Сиснерос. Прочетох „Къщата на Манговата улица” на петнайсет години и това напълно промени начина, по който възприемах литературата.
В „Подмененият” главният герой Маки Дойл е направо обсебен от музиката. Ти като него ли си? Има ли групи, които влияят на писането ти? Б. Й.: Това е малко странно, но аз всъщност съм много зле в музикално отношение. Обичам да слушам музика, но изобщо не я разбирам. Повечето групи, които слушам, имат страхотни текстове, така че явно за мен това е най-важно. Любимата ми група е Firewater – те определено ме вдъхновиха за образа на бандата в „Подмененият”.
А какво вдъхнови героите? Б. Й.: Всъщност го направи самата история. Знаех, че исках да напиша история за подменените деца, но развиваща се в съвременността. Сюжетът сякаш се роди готов в главата ми, а героите просто си дойдоха един след друг.
Кога разбра със сигурност, че искаш да бъдеш писател? Б. Й.: Мисля, че след 11-тата ми година винаги съм го знаела, но едва след като навърших двайсет години, започнах да мисля за това като за истинска възможност. След това всяко мое решение в живота беше свързано и фокусирано върху решението ми то наистина да се случи.
Корицата на „Подмененият” е изумителна. Имаш ли някаква роля в нейното създаване? Б. Й.: Никаква, но не бих могла да искам по-красива корица! Фотографът е Джонатан Баркат, а дизайнерът е Натали Суза, и мисля, че и двамата свършиха страхотна работа!
Интервюто е преведено от: Readingteen.netКнигите, които ще ви оставят без дъх Петорката на „Пенгуин” (The Penguin Five)
„Книгите, които ще ви оставят без дъх” (Breathless Books) – под това заглавие престижното издателство „Пенгуин” представи петте от най-хитовите заглавия за тийнейджъри. Това са книгите, които според него въплъщават най-доброто и атрактивното от света на литературата за младежи. Романтика, антиутопия, фентъзи, паранормално и хорър са жанровете, в които се изявяват авторите, пишещи за младежката публика. Някои от тях вече са познати на българските читатели – като Али Конди с романа си „Подборът” (ИК „Кръгозор”) и Андреа Креймър с „Нощна сянка” („Ибис”).
Сега е ред и на книгата с една от най-впечатляващите корици – „Подмененият” от Брена Йованоф. Фотографът на корицата е Джонатан Баркат, а дизайнерът е Натали Суза. Романът ще излезе на 31 октомври от ИК „Кръгозор”. Насладете се!ОТКЪС- Spoiler:
Не си спомнях нищо от истинските, от важните събития, но помнех този сън. Беше студено и клоните удряха по прозореца. Гигантските дървета се поклащаха, листата им шумоляха. Дъждът се стичаше и оставяше струйки по стъклото, завесите плющяха. Теменужки, слънчогледи. Познавах десена наизуст. В главата ми имаше и някакви думи, нещо като стихотворение. Сънувах поля, мрачни тунели, но всичко беше замъглено, неясно. Сънувах как тъмна сянка ме поставя в кошчето, слага ръка на устата ми и прошепва в ухото ми: „Шшш...“ И още: „Чакай.“ Тук нямаше никой, никой не ме докосваше и когато вятърът проникваше в стаята през процепите на рамката на прозореца, ми ставаше студено. Събуждах се с усещането за самота, бях научил, че светът е голям и вледеняващ, и плашещ. Сякаш никога повече нямаше да бъда докоснат от човешка ръка.
* * * Бях в детската градина, когато чух за пръв път от баща ми за Килан Кори. Историята беше кратичка и той ми я повтаряше отново и отново, като „Мечо Пух“ или някоя друга детска приказка. Когато татко я разказваше вечер, пред очите ми оживяваха най-съществените части от нея като на кино, трептящи и отчетливи. Килан Кори бил кротък и вежлив човек. Възраст – някъде около трийсетте. Бил като мен. До голяма степен. Само дето имал по една допълнителна става на пръстите си и аз винаги си го представях в черно и бяло, като от старите филми. Имал магазин и работилница за поправка на музикални инструменти на улица „Хановер“ и живеел в малкото апартаментче на втория етаж на къщата. Не можел да акордира пиана, защото не издържал допира до металните струни, но бил честен и работлив и всички го харесвали. Специалността му била поп¬равката на цигулки. Когато започнали да изчезват деца, никой не помислил за него. Била Голямата депресия, никой нямал достатъчно храна или достатъчно пари, а и винаги има деца, които изчезват. Разболявали се или бягали от семействата си, умирали при инциденти или от изтощение и това било ужасно, но хората не задавали въпроси и не подозирали никого. После изчезнала дъщерята на шерифа. Годината била 1931-ва, точно преди края на октомври. Килан Кори никога в живота си не бил наранил друг човек, но това нямало значение. Те дошли за него въпреки всичко. Извлекли го от малкия му апартамент и го влачили по улиците. Подпалили магазина му и го пребили с гаечни ключове и тръби. Обесили го на дърво в двора на църквата с чувал на главата и с вързани на гърба ръце. Оставили тялото му да виси там цял месец. Първия път, когато татко ми разказа това, не разбрах какво иска да ми каже, но когато бях в началните класове в училище, вече започнах да схващам идеята. Поуката от историята беше, че не бива да се привлича внимание. Не трябва да имаш деформирани пръсти. Не позволявай хората да разбират колко майсторски можеш да настройваш инструментите по слух. Не разкривай на никого истинската си същност, защото ако нещо някога се обърка, можеш да се озовеш на дървото. Всички имат родно място. Място, откъдето са дошли. Просто местата на някои хора са по-обикновени от тези на другите. Не помнех нищо от това, но сестра ми, Ема, се кълнеше, че е вярно и аз ѝ вярвах. Това е историята, която тя ми разказваше нощем, когато се измъквах от леглото си и се промъквах по коридора в нейната стая. Бебето в кошчето плаче по онзи тревожен, дразнещ начин. Лицето му сияе между решетките на люлката. Мъжът влиза през прозореца – мършав, костелив, с черно палто – и грабва бебето. Минава отново през перваза, смъква прозореца долу, спус¬ка мрежата. Изчезва. В кошчето има нещо друго. В историята Ема е на четири години. Става от леглото си и изтопурква с босичките си крачета по пода, облечена в топлата си пижама. Когато се хваща с ръчичките си за решетките, нещото в люлката се примъква по-близо. Опитва се да я ухапе и тя дърпа ръката си назад, но не си отива. Прекарват цялата нощ, гледайки се един друг в мрака. На сутринта нещото все още лежи свито на матрачето с десен на агънца и патенца и се взира в нея. Това не е брат ѝ. Аз съм.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Съб 12 Ное 2011 - 22:23 | |
| Подмененият конкурс Мечтали ли сте поне за малко да бъдете някой друг? Да имате друг живот, друг характер, други приятели, други (свръх)възможности... Сега си представете, че това е възможно! Ако имате на разположение точно 24 часа, за да се подмените с някой литературен герой или героиня, кой или коя искате да бъдете?
Споделете защо избрахте точно тази личност, какво ще направите през това денонощие на нейно място?
Ние от ИК „Кръгозор” се вдъхновихме от романа „Подмененият”. А коя е вашата книга?
Героят на американската писателка Брена Йованоф би платил всякаква цена, за да бъде нормален като останалите, да бъде обикновено момче... А вие кой литературен герой искате да бъдете?
Развихрете въображение, забравете рационалната мисъл и се отдайте на мечтите си, защото един от вас ще спечели устройство за четене на електонни книги Как може да се включите в конкурса: РЕГЛАМЕНТ 1. Участници - В конкурса могат да участват всички без възрастови ограничения. - Всеки може да участва в конкурса само един път, само с една история. 2. Изисквания - Може да се подмените само с литературни герои. - Текстовете трябва да са с дължина максимум 1800-2000 знака, в рамките на страница - страница и половина формат А4). 3. Придружаваща информация Трите имена на автора, години, адрес и телефон за обратна връзка. 4. Срок, форма и начин за изпращане на творбите Срок: Конкурсът ще протече до 11 декември 2011 г включително. Форма: Текст в свободен стил (есе, стихотворение... в каквато форма можете да разгърнете най-добре своята идея) . Начин на изпращане: - на e-mail:konkurs@kragozor.com до 11 декември 2011 г. включително. - по пощата - с пощенско клеймо най-късно от 4 декември 2011 г. включително. На адрес: 1124 София, ул. „Светослав Тертер” № 2, ап. 4 до ИК „Кръгозор” 5. Оценяване Кой може по-добре да оцени избора на литературни герои, от хората, които всеки ден са „заобиколени” от тях Целият екип на издателство „Кръгозор” ще преценява и избира оригиналните хрумвания и искреността на текстовете.
Победителят ще бъде обявен на 19 декември на сайта на ИК „Кръгозор”: www.kragozor.com.
Голямата награда е устройство за четене на електронни книги Pocketbook 602 pro, осигурено от БГкнига.Четенето е винаги модерно..., но може да бъде още по-модерно
За контакти и допълнителна информация: тел: 02/944 53 80 e-mail: konkurs@kragozor.com
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| | | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Нед 22 Яну 2012 - 19:06 | |
|
Продължение на „Подборът”
Кръстопът
от Али Конди
Дата на излизане: 23.01.2012 г. Цена: 11,90 лв. Меки корици Страници: 304 ISBN: 978-954-771-274-4 Размер: 145X210 мм. Преводач: Паулина Мичева
Обществото ги раздели. Дали любовта ще ги събере?
В Подборът Касия избра своя път. Къде ще я отведе той в Кръстопът?
Касия заминава за Външните провинции, за да открие Кай. Тя знае, че нейният любим е отведен на място, където е обречен на сигурна смърт. Когато успява да стигне до най-далечните краища на Обществото, Касия разбира, че Кай е намерил начин да избяга. Тя отново се впуска след него, като следва знаците, които той е оставил след себе си.
В търсене на бъдеще, което може и да не съществува, и колебаейки се с кого да го сподели, тя открива един нов свят, пълен с бунтовници и неочаквани предателства. Никой не е такъв, за какъвто го е мислила – Ксандър може би държи ключа към Бунта и дори все още и към нейното сърце; Кай има несподелени тайни. Играта отново се променя.
Пътуването я изправя пред огромни физически изпитания, но я кара да си зададе и някои важни въпроси. На какво държи най-много? От какво е готова да се откаже в името на любовта си? Какво ли я очаква на ръба на Обществото, в коя посока ще я поведе сърцето й?
Изборът е невъзможно труден... Касия е на кръстопът... Книгите на Али Конди не слизат от върховете на най-престижните литературни класации – „Подборът” е бестселър номер 1 на New York Times в класацията за тийнейджърски книги, а „Кръстопът” дебютира на второ място! „Кръстопът” е избрана за най-добра книга за зимата на 2011-2012 от класацията Kids’ Indie Next List. Книгите в нея са подбрани от независими книжарници от САЩ.
Мнениея за книгата: - Цитат :
- „Кръстопът” е продължение, изпълнено с толкова много действие и емоция, че ще ви остави без дъх! Героите, които нарушават правилата, създават нови съюзи и поемат по неочаквани пътища, ни водят решително към кулминацията, която нямаме търпение да открием в третата и последна част на „Подборът”.” Shelf Awareness
„Жив, поетичен текст, който ще потопи феновете в света на копнежите и надеждите на едни от най-интересните герои, създавани в последно време – Касия и Кай. Али Конди се е справила чудесно!” Publishers Weekly „Разказана от гледните точки на Касия и Кай, книгата дава на читателите пълен достъп до сърцата и умовете на тези любими герои. Можем направо да докоснем с ръка техните нужди, любов и противоречия. Гласовете им звучат ярко и искрено, а текстът на Али Конди често звучи като истинска поезия.” School Library Journal ИНТЕРВЮ:
- Spoiler:
„Кръстопът” – между трудностите, болката и истинската свобода на избора
Али Конди е бивш преподавател по английски език. Живее със съпруга си и тримата им синове край Солт Лейк Сити, Юта. Тя обича да чете, да тича, да похапва и да слуша как мъжът й свири на китара. В антиутопията й „Подборът” правителството отговаря за всичко в живота на хората. Така е уреден и бракът между седемнайсетгодишната Касия и най-добрия й приятел Ксандър, страхотно момче, за което повечето момичета биха се радвали, ако бъде определен за техен партньор. Но възможно ли е истинската половинка на Касия да е Кай, странен и мълчалив младеж? В продължението на „Подборът” - „Кръстопът”, Касия напуска сигурността на Обществото, за да открие Кай, който е изпратен в далечните провинции, където най-вероятно ще срещне смъртта. Сюзън Карпентър е автор на рубрика за литература, озаглавена „Не само за деца”, която излиза в популярния сайт Los Angeles Times. Ето какви въпроси зададе тя на Али Конди. Казвате, че трилогията е за момиче, което се учи как да прави своя избор. Какво ви привлече в тази идея? О.: Имах страхотни родители, които винаги са ми давали възможността сама да вземам решения. Едва по-късно осъзнах колко рядко е за едно момиче да чува думи като: „Можеш да бъдеш майка или да направиш кариера, можеш да бъдеш и двете или пък да избереш да постъпиш по съвсем различен начин”. За мен тази тема е много важна, много лична. Голяма част от действието в първата книга се случва в Обществото, където всичко – от храната, която хората ядат, през музиката, която слушат, и човека, за когото трябва да се омъжат - е определено предварително. Защо Касия бяга толкова далече от този свят в „Кръстопът”? О.: Едно е да кажеш „Аз избирам любовта, избирам свободата”, съвсем друго е да го докажеш. Мисля, че и аз, и читателите имахме нужда да видим как тя го прави наистина. В границите на Обществото щеше да й бъде невъзможно. Исках тя да избяга, да почувства трудностите и болката от избора, който е направила, но също така да усети и истинската свобода. Касия трябва да вземе няколко трудни решения – дали да се подчини на правилата на Обществото и най-вече – да избере истинската си любов, Ксандър или Кай, а и двамата са достойни за любов. Споменавали сте, че и в двамата герои има черти от вашия съпруг. Разкажете ни повече за това. О.:Мисля, че мога да кажа, че умея да правя избор между доброто и злото в живота си. Но винаги ми е било трудно да правя избор между нещо добро и друго, също толкова добро. Исках героинята ми да бъде интересна, да се изправи срещу това най-тежко според мен предизвикателство. Едно от нещата, които много харесвам в съпруга си, е, че той има множество и различни умения. Когато го срещнах, беше учител по английски език. Пише поезия и свири на китара. Мина време и той реши да се занимава с икономика и това му се удаде, защото освен артистичната си страна, той е и много аналитичен и има добре развита логика. Дадох на Ксандър по-аналитичните и харизматични черти на моя мъж, а на Кай – по-загадъчните, по-творческите. Основната част от действието в „Кръстопът” се развива във Външните провинции. Когато ги описвахте, навярно сте имали предвид природата на родния си щат, на Юта? О.: Родена съм и съм израсла в Южна Юта. Все още живея в Юта, в Солт Лейк Сити, но пейзажът на детството ми беше изпъстрен с червени скали, със стръмните каньони и с всички тези места, които сте виждали в апокалиптичните филми като „Планетата на маймуните” или „2001: Една одисея в космоса”. Природата е поразяващо красива, но същевременно навява и чувството за надвиснала опасност. Един по-силен порой, и всичко може да бъде отнесено по пътя на водата. Харесва ми това чувство за тревожност. В книгата Касия много време се катери сред планинска формация, която нарича „Разлома” – един хибрид между каньона Зайон и всички други места, сред които израснах и се катерех като дете. Касия казва, че Външните провинции са място, където светът се променя. Това е място на началото и на края, място, където човек може да бъде или всичко, или нищо. Защо този пейзаж създава такава двойственост? О.: Да, и това чувство е породено от личен опит, от катеренето из тези каньони. Родителите ми ни водеха там всеки уикенд, когато бяхме малки. Спомням си как гледах каньоните и си мислех: „О, колко съм малка!”. Природата ми показваше, че ние, хората, бяхме наистина незначителни в сравнение с нея. Някак е плашещо и обезкуражаващо, въпреки че познавах и обичах това място.Същевременно катеренето из тези каньони те прави човека, който си, и в огромна степен там си много повече себе си, много по-уверен. Каньонът не го е грижа за теб. Използвах подобно изречение в книгата. Той не се интересува коя и каква съм аз, но едновременно ме смирява и ми дава сили да повярвам в самата себе си. Само една такава дива природа може да предизвика подобни чувства у хората. Източник: Latimesblogs.latimes.com
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Съб 4 Фев 2012 - 18:50 | |
| Коя ще е романтичната столица на България за 2012 г. Броени седмици преди Деня на влюбените – 14 февруари, отново започна надпреварата за най-романтичен град в България и за написване на най-дългото любовно писмо.
В навечерието на празника на любовта, на изискано парти, ще бъде обявена романтичната столица на България за 2012 г.
Инициативата е организирана от издателска къща „Кръгозор” и верига книжарници „Хеликон”. Тази година повод за кампанията е новото луксозно издание на „Сто сонета за любовта” - сборник на едно от най-великите имена на световната поезия на ХХ век - Пабло Неруда. Чувствената, емоционалната и богатата на образи поезия на Нобеловия лауреат излиза отново на български език след 20 години.
Чилийският поет пише за своята любима Матилда: “Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите”. А по какъв начин ще изрази любовта си българинът – със сонет, стих, цитат, писмо или рисунка? В кой град живеят най-много романтици, предстои да разберем.
През 2009 и 2010 г. вдъхновение за кампанията бяха книгите „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” и „Бленувам те. Любовни писма на велики българи”. Стотици хора подкрепиха рекорда със свои лични послания, които вписваха в специални хартиени свитъци, подготвени в книжарниците. Първата година призът „Романтична столица на България” беше завоюван от град Бургас, където бе изписано 15-метрово писмо. Година по-късно Велико Търново го изпревари с внушителните 30 м, а общата дължина на всички романтични послания на читатели от 10 големи града в страната надхвърли 110 метра.
Макар и смятан за свенлив, българинът винаги е знаел как да изрази себе си и да сподели с любимия човек. Независимо от забързания съвременен начин на живот той успява да намери малко време за спонтанна романтика.
Тази година романтичната традиция ще бъде продължена с нов опит за подобряване на рекорда за най-дълго любовно писмо.
Magic FM - медиен партньор на кампанията, ще настрои слушателите си на романтична вълна с магическата поезия на Пабло Неруда. От ефира му те ще научават и как протича надпреварата между различните градове.
Нека да настроим сърцата си на романтична вълна и за пореден път ще си докажем, че всичко е любов.
Градовете, които се борят за подобряването на рекорда, са: Благоевград – книжарница „Хеликон” - ул. "Васил Левски" №1; Бургас – книжарница „Хеликон” - пл. "Тройката" №4; Варна – книжарница „Хеликон” - Пикадили Парк, бул. "Приморски Парк II", 482; Велико Търново – книжарница „Хеликон” - ул. „Васил Левски” №17; Габрово - книжарница „Хеликон” – бул. „Априлов” №40 Добрич - книжарница „Хеликон” – ул. „25 септември” №34 Кюстендил – книжарница „Хеликон” - ул. "Демокрация" №33; Пловдив - книжарници „Хеликон” - ул. "Райко Даскалов" №13; ул. „Княз Александър Батенберг” № 29 Русе - книжарница „Хеликон” - ул. „Александровска” № 50; Стара Загора - книжарница „Хеликон” - ул. "Цар Симеон Велики" №102; София – книжарници „Хеликон” - бул. „Патриарх Евтимий” № 68, бул. "Цар Освободител" №4 /Гранд Хотел България/ и на бул. "Ал. Стамболийски" №17; Шумен – книжарница „Хеликон” - бул. "Славянски" № 88
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Пон 27 Фев 2012 - 18:10 | |
|
Ема Томпсън - една от звeздите във филма „Прелестни създания”
Филмът по романа „Прелестни създания” (ИК „Кръгозор”) притежава всичко необходимо, за да се превърне в световен хит през 2013 г. – добър сюжет, талантлив режисьор, известни продуценти, сериозна филмова компания и не на последно място – звезден актьорски състав. Двукратната носителка на „Оскар” Ема Томпсън е на финален етап на преговорите за една от главните роли. Тя ще се превъплъти в два образа на мисис Линкълн – религиозна фанатичка, и на Сарафина – злата вещица, която я обладава.
Томпсън ще партнира на Джак О'Конъл и Алис Инглърт . Те ще изиграят главните роли на Итън Уейт и Лена Дюшан. О’Конъл е известен с участието си във филмите „Dive” (Робърт), „Хари Браун” (Марки), „Райско езеро” (Брет) и Skins (Джеймс Кук).
Според слуховете номинираната за „Оскар” за ролята си в „Южнячки” - Виола Дейвис, ще участва като Ама – гадателката икономка, която се грижи за Итън след смъртта на майка му.
Звездният състав ще бъде режисиран от Ричард ЛаГравенес („П.П. Обичам те”), който се е заел с адаптирането на романа. Снимките на готическата приказка ще започнат през април тази година в Ню Орлеанс и околностите на града, а премиерата на филма ще е през февруари 2013 г.
Филмовата компания Warner Bros е закупила правата върху първата част от поредицата „Хроники на чародейците” – „Прелестни създания”. Закупени са правата и върху останалите две части от трилогията на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл – „Прелестен мрак” и „Прелестен хаос”. Сега остава само да чакаме.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Пет 9 Мар 2012 - 23:32 | |
| Съвършеният лек за разбито сърце Нещо неприлично скъпо от авторката на поредицата „Аз обичам...” Линдзи Келк
Рейчъл Самърс има добре подреден живот – хубава работа, приятели, стабилна връзка със Саймън, която включва обща ипотека. И все пак не може да мине без списък със задачи:
Да намеря някого, за да погледне онова влажно петно на стената. Да купя картичка за рождения ден на Матю! И подарък!!!
Но от списъка отсъства точката:
Да ме зарежат.
Когато това се случва, до нея неотлъчно са верните й приятели. Те решават: нужен е нов списък с всичко, което отдавна е трябвало да направи, обаче още не е, защото е изгубила пет години от живота си с онзи плужек!
Съвместно изготвят Новия списък на Рейчъл:
- Пълна промяна – започвам с косата... - Да скоча с бънджи - Да си направя татуировка! - Да си купя нещо неприлично скъпо! - Да издиря първата си любов... и да му пусна
Списъкът се превръща в съвършения лек за разбитото сърце на Рейчъл. Той включва неща, които тя обича, но не е направила, защото Саймън не ги харесва. Неща, които я карат да се чувства жива и кипяща. Неща, които я правят щастлива.
Благодарение на този списък й предстои да се хвърли във всевъзможни луди приключения, кое от кое по-интересно, а понякога дори романтично. И да се увери, че любовта съществува, стига да си готов да рискуваш!
А след това вече няма да бъде важно какво, а кого ще задраска тя в списъка си.
„Забавна, свежа книга с открит и лек поглед към любовта. Чудесен роман, с който ще забравите самотните вечери!” Goodreads.com, Лизи
„Линдзи Келк повежда читателките на вдъхновяващо приключение, което ще ги накара да забравят самотните вечери, в които се тъпчат със сладолед и гледат „Хубава жена” до затъпяване. Всеки, който преминава през етапите на оцеляване след раздяла, трябва да прочете тази книга. Открийте това момиче, което все още пазим всички ние някъде в себе си, но отдавна не сме му позволявали да се забавлява.” Goodreads.com, Лора-Ан
Да живееш като Кари Брадшоу
Британката Линдзи Келк стана световноизвестна с поредицата „Аз обичам...“ (ИК „Кръгозор) - обяснение в любов на младата писателка към някои от най-красивите градове в света. Читателите на „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж” се влюбиха в забавната и понякога непохватна Анджела, която притежава умението винаги да се забърква в невероятни истории. Сега ще имат възможност да надникнат в списъка със задачи на една наскоро изоставена жена в новия самостоятелен роман на авторката „Нещо неприлично скъпо”. Линдзи Келк безкрайно обожава Ню Йорк. Харесва й да живее в Голямата ябълка, но й липсват английските кексчета, Лондон и пиенето на коктейли с джин и сок от бъз в компанията на приятели. Не задължително в този ред. Когато не пише, не чете или не се отдава на нездравословни количества телевизия, Линдзи обича да носи обувки, да пазарува обувки и да критикува обувките на другите.
Обича да седи на бюрото си, да пише на компютъра си и да се взира през прозореца в Ню Йорк. Може би и затова често сравняват начина й на живот с този на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”.
„Наскоро с приятелките ми обсъждахме сериала и очевидно ми приписаха ролята на Кари. На пръв поглед трябва да призная, че има прилики между нас двете. Аз пиша и Кари пише, аз обичам обувки и Кари обича обувки. И двете живеем в Ню Йорк. И двете имаме странни случки от любовния си живот, които биха накарали косите на майките ни да побелеят.
„Сексът и градът” направи на всички ни лоша услуга – създаде много фалшиви очаквания на младите момичета за живота в Ню Йорк. Всички се преместихме в града, за да преследваме мечтите си. В края на краищата колко трудно можеше да е? Кари се мотаеше из града и пишеше една мижава колонка на седмица, но успя да си извоюва място в Горен Ийст Сайд и да поддържа скъпото си хоби за обувки, което би разорило повечето от нас за съвсем кратко време. Но след като съм тук повече от две години, искам да разясня някои неща за всички бъдещи нейни последователки, защото – честно казано – някой трябва да сложи един филтър за реалност на този сериал. Не искам да виждам още една двайсетинагодишна девойка да разкъсва кредитната си карта на две, обляна в сълзи, пред съседната закусвалня. Първо, Ню Йорк е наречен „Градът, който никога не спи” с основание. Защото няма време да се спи. Когато не работиш до пълно изтощение, за да си позволиш съсипващия наем, ти остава съвсем малко време за срещи с приятели и с гаджета – за тези, последните, ще кажа нещо по-късно. Всекидневието ми следва един направо военен режим, благодарение на който не забравям, че все пак трябва да се спи и яде, за да оцелееш. Второ... Сещате се за онзи симпатичен апартамент на Кари в Горен Ийст Сайд с дрешника. Сега го забравете. Намерете си съквартирантка или две, потърсете нещо прилично за живеене в Бруклин и приемете, че в един момент ще трябва да направите избор между пътуването с метро или това да имате баня. Аз нямам баня.
По същия начин както с апартамента, историята с обувките е доста пресилена. Наскоро направих ипотека на живота си, за да си купя чифт Кристиан Лубутен, които да нося по време на обиколката за представянето на „Нещо неприлично скъпо”. Беше ми нужен един час, за да се реша на тази покупка инвестиция и да се разделя с парите си, докато най-добрата ми приятелка заснемаше събитието за бъдещите поколения. С тези обувки, разбира се, не може да се ходи – потвърждавам, че ме превърнаха в инвалид. Тоест от луксозен чифт дизайнерски обувки се превърнаха в най-скъпите домашни пантофки, които някога съм имала.
Сега, по въпроса за срещите. Изглежда толкова забавно, нали? Е, понякога наистина е така, понякога – не. Ужасни неща се случват в днешно време онлайн и бих платила доста пари, за да видя профила на Кари в някой сайт за запознанства. Отне ми повече време да измисля какво да кажа за себе си и как да се представя, отколкото да напиша последната си книга. Правилата за срещите в Ню Йорк са по-трудни за разбиране от външния дълг на САЩ.
Това, което са представили вярно в сериала, е приятелството. Няма нищо по-важно в Ню Йорк от приятелките ви, момичета. Те са вашият терапевт, стилист и вашето семейство.
Животът като Кари Брадшоу е забързан, забавен и вълнуващ, но с много повече евтини готови храни, най-вече спагети, и с много по-малко пазаруване в скъпарските магазини. „Сексът и градът” е високи токчета, ресторанти, таксита и много лични драми. Моят Ню Йорк е ботуши, купони, метро и повече смях и аз го обичам заради това. Той е моят дом, моята мечта и не възнамерявам скоро да го напусна. И така, макар моят Град да не е толкова тузарски като този на Кари - нито пък обувките ми, като стана отново на въпрос, но въпреки това всеки ден е изумителен. И не бих заменила бруклинската си бира за целия „Космополитен” на света.
Източник: Аrts.nationalpost.com*** - Spoiler:
... Саймън Мичъл вече не се водеше като обвързан. Саймън Мичъл вече се водеше като необвързан. Не можех да отлепя очи от екрана. – Сменил е статуса си във фейсбук? – възкликнах накрая. – Този човек да не би да е тийнейджър? – А ти имаш доста съобщения – отбеляза Матю и посочи към малката червена иконка в горната част на екрана. – Може би трябва да преминем в малко пиар отбрана. – Не! – отсякох. Нова глътка. – Няма да се унижавам толкова. Просто го искам вън от живота си. – Веднага! – отсече Емили и пръстите ѝ полетяха по клавишите. Беше едно той да иска да скъса с мен и съвсем друго – да го разгласи на целия интернет. Беше твърде крайно, твърде публично. Не трябва ли да се позволи и на мен да съобщя на хората тогава, когато си реша? А ето че сега 417 човека вече знаеха, че съм зарязана, без да знам. Че още не съм успяла да кажа дори на майка ми! Проклетият фейсбук! И като си помисля, че някога съм обичала „Социални мрежи“! Няма съмнение, че Марк Цукерберг е истински дявол. Защо няма официални правила по този въпрос? Или поне нарочен епизод в „Сексът и градът“? Имаше епизод за това какво да правиш, когато забележиш по кожата на гаджето си белези от смукане, но за това никой не бе написал нищо. Не че във втория филм постигнаха нещо особено – все пак можеха да отделят поне десетина минути, за да изяснят какво става, когато гаджето ти съобщи на целия интернет, че е приключило с теб. Кари Брадшоу, егоистична крава такава! – Какво можем да направим? – попита тихо Матю. Отне ми няколко секунди, за да си дам сметка, че странният стържещ звук, който се чуваше, идва от собственото ми дишане. – Нищо особено, не мислите ли? – прехапах устни аз. – Просто трябва да продължа напред. – Още една глътка. – И да се напия. Преди четирийсет и осем часа бях блондинка със сериозно гадже. А сега бях червенокоса с проблем с алкохола. Сигурно до края на седмицата ще съм плешива наркоманка. Чудничко! Докато успея да се успокоя, Емили беше премахнала всички следи от Саймън в моя компютър. Матю беше блокирал номера му в мобилния ми телефон, а аз бях пияна. Емили пак повтори, че трябва да поработя върху поносимостта си към алкохола. – Отивам да лягам! – обявих някъде по средата на третия епизод на „Вечеряй с мен“. – Утре имам работа. – Аз също – разтри чело приятелката ми с доста изтощен вид. Тя наистина бе дала всичко от себе си, споделяйки с мен моя „Джак Даниълс“. – Имам делова среща. Някъде. За кутии за сандвичи „Кити Кити“. И май трябва да се прибера у дома, за да се преоблека. Междувременно Матю четеше текстовите съобщения в телефона си и ставаше все по-угрижен. Знаех, че не е препоръчително да питам от кого са и за какво са. Рядко съм се чувствала добре след графичните подробности, с които той ме е запознавал. До този момент не ми беше хрумвало, че Емили не се бе отделяла от мен от събота сутринта. Както и Матю. Ако не ми беше толкова зле, щях да се чувствам много щастлива с такива приятели. – Няма нужда да оставате – изревах в лицето ѝ, като я прегърнах. – Ще се оправя. – Аз нямам работа. И щом тя си тръгва, аз оставам! – отсече Матю, погледна към телефона си, а после пак към мен. – Така че няма да се отървеш от мен и тази нощ. – Много ви обичам! – затрополих непохватно към него аз и го прегърнах. – И двамата сте невероятни! – Така си е – усмихна се той и разроши косата ми. – Но за теб наистина е време за лягане, червенокоске. – Да, аз имам червена коса – изломотих, изхлузих се от скута му и се озовах на купчинка на пода. – И е много хубава. – А утре ще имаш махмурлук – пак се усмихна той, вдигна ме на ръце и ме отнесе в спалнята. Де да беше моето прекрасно гадже, а не просто гей гигант! Въздиш! – В колко часа трябва да ставаш? – Дан ще ме вземе в десет. – Хълцук. – Няма проблеми. – Значи аз ще стана в девет – заяви той, постави ме нежно на леглото и ме целуна по челото. – Хайде, до утре! – Лека нощ – прошепнах на празната си спалня аз.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Вто 10 Апр 2012 - 21:49 | |
| Секс, наркотици и гурме „Антъни Бурдейн е главен готвач на прочутия ресторант Les Halles, в който вечеря елитът на Ню Йорк. В автобиографичния си роман „Поверително от кухнята” той не спестява нито една пикантна подправка. Ярката му индивидуалност крещи от всяка страница и някои биха могли да сметнат личното му присъствие за прекалено, ако не беше следното: Бурдейн се отнася към себе си със същата критичност и язвителност, каквато демонстрира към останалите си герои. Но най-важното е, че от всеки ред личи искрената му и дълбока любов към добрата храна. Тя се заражда на семейно пътуване във Франция и расте непрекъснато. Бурдейн не е представителна версия на готвач, който води телевизионно кулинарно предаване – езикът му е прекалено неприличен за домакините. Но ако искате да проникнете в тайните на един ресторант, трябва да му се доверите. Книгата има полезни истории за всеки клиент, готвач или ресторантьор. Основна тема е личното израстване на Бурдейн като човек и готвач. Може да не му се хареса това, което ще кажем, но открихме, че Бурдейн има нежна страна, която се опитва да прикрие под циничните си думи, и когато си позволите да я видите зад тях, „Поверително от кухнята” ще се превърне за вас в много повече от една автобиографична книга за храната.” Publishers Weekly
Поверително от кухнята от лошото момче на кулинарния бизнес Антъни Бурдейн
„Бурдейн е истински Джак Керуак на кухнята.” Суми Хан
Антъни Бурдейн ще раздразни апетита ви с това съблазнително забавно, на места шокиращо угощение, съставките за което е почерпил от своя 25-годишен опит в дебрите на висшата кухня. Не е забравил и някои от скритите подправки като секса и наркотиците.
От първата изядена от него стрида във Франция до луксозния ресторант на върха на центъра „Рокфелер”, от ресторантите в Токио до дилърите на наркотици в Ийст Вилидж, от гангстерите до плъховете, брилянтно написаният, шокиращо откровен автобиографичен роман на Бурдейн ще ви накара да се смеете до сълзи и да споделите любовта му към храната.
„За мен животът на готвача е дълга любовна история, изпълнена с върховен екстаз, разочарования и смешни моменти. Тук ще откриете щастливите случки и мигове – нещата, които са те привлекли, нещата, които те карат да се връщаш отново за още. Ще откриете и някои ужасяващи истории. Тежко пиянство, наркотици, секс в склада за сухи продукти... Защо не бива да си поръчвате риба в понеделник, защо онова, което е известно като специалитет, всъщност е остъргано от дъното на варела, и защо фритата от морски дарове не е добър избор за обяд...– все неща, които се срещат често в този бизнес. Хората с кариера в ресторантьорството, които прочетат тази книга, може да харесат, а може и да не харесат онова, което съм написал. Но ще знаят, че не съм излъгал. А на читателите, надявам се, ще мога да дам вкуса към тези неща и тези времена... Този вкус е и сладък, и горчив, и солен... и много пикантент! И бих искал да предам, доколкото мога най-точно, странното удоволствие и наслаждение от езика, патоса и убийствения хумор, които могат да се чуят и срещнат само на фронтовата линия в кухнята. Бих искал хората, които ще прочетат тази книга, да получат поне чувството, че този живот, въпреки всичко, може да бъде забавен.” Антъни Бурдейн
Мнения на критиците
„Повечето посетители в ресторантите вярват, че изящните им блюда от гъши пастет и палачинки от елда, поръсени с боровинков сос са приготвени от кулинарни артисти от най-висша класа, от чувствителни, изтънчени готвачи. Истината често е много по-брутална. Има и истински „артисти”, разбира се, но по-вероятно е, както пише Антъни Бурдейн в „Поверително от кухнята”, сложната ви вечеря с великолепни предястия и ястия да е приготвена с усилията на екип от „морално деградирали, вечно надрусани зли духове, бегълци, банда главорези, състояща се от пияници, крадци, повлекани, леки жени и психопати, които не могат да кажат и едно изречение на чужд език”. Доказалият се като изкусен готвач в най-елитните ресторанти, пропътувал целия свят в търсене на най-уникалните ястия, Бурдейн е неприлично красноречив, престъпно добър разказвач, който споделя откровено своето мнение – истински Джак Керуак на кухнята.” Суми Хан, Amazon.com
„Смях се толкова много, че забравих да ям! О, наистина ще се забавлявате с тази книга, докато я четете. След това ще се разкъсвате от спомените за смешните и нелепи ситуации, които Бурдейн описва в книгата си, и спомените за ужасните неща, които понякога се случват в кухните на ресторантите. Със сигурност „Поверително от кухнята” си струва да се прочете. И повярвайте – защото съм бивш мениджър на ресторант – дори най-абсурдните лудории, които са описани тук, са истина!
Моите почитания към Бурдейн за откровеността, с която малцина биха се осмелили да пишат за своя занаят. Ако имате достатъчно здрав стомах, книгата ще бъде истинско удоволствие за вас. Поздрави от един човек с добро храносмилане!” Дж. Дейвис, Amazon.com
Запознайте се с лошото момче на кулинарния бизнес – Антъни Бурдейн Антъни Бурдейн е един от най-известните готвачи в света. Работи като изпълнителен готвач повече от 30 години в легендарния ресторант Brasserie Les Halles в New York City и е един от най-добре платените майстори в кулинарния бизнес според класацията на сп. Форбс – „Топ 10 на най-богатите готвачи в света” (2008 г.). Той е груб, постоянно обижда, не носи колосани бели дрехи или ефектни високи шапки. Като се прибави и употребата на неприлично количество алкохол, наркотици и безразборния секс, Бурдней съвсем заслужено получава прозвището Лошото момче на кулинарния бранш. Освен това той е страхотен готвач, талантлив писател и може да зарази всекиго със страстта си към храните от най-различен вид. Именно страстта и авантюристичният му дух са му създали милиони гурме фенове по целия свят. Антъни Бурдейн е роден през 1956 г. Посещава колежа „Васар” и завършва световноизвестния Кулинарен институт на Америка (КИА). Работил е в множество ресторанти като Supper Club, One Fifth Avenue и Sullivan’s.
Редовно сътрудничи на списания и вестници и статиите му за кулинарните тайни се появяват на страниците на The Times, New York Times, Observer, Face, Scotland on Sunday и Food Arts.
Бурдейн е изкушен от литературата и е автор на няколко книги, сред които има и два криминални романа - Gone Bamboo (1997) и Bone in the Throat (1995).
Статията му „Не яжте, преди да прочетете това”, публикувана в The New Yorker, става невероятно популярна и като нейно естествено продължение се ражда автобиографичният роман „Поверително от кухнята” (ИК „Кръгозор”). Книгата предлага поглед зад лъскавия свят на ресторантските салони и разкрива личната история на Бурдейн. Превръща се в световен свръхуспешен бестселър.
През 2002 г. телевизионният канал Food Network продуцира предаване в 22 епизода с участието на Бурдейн – „Пътешествието на един готвач в търсене на съвършеното ястие” (преведено в България като „Гастрономическо турне”), в което той обикаля целия свят и задоволява кулинарното си любопитство, като вкусва от най-екстремните храни, които може да открие в различните страни. Той опитва овчи тестикули в Мароко, яйца от мравки в Мексико или око на тюлен на забравено от бога място. Едноименната книга, написана след края на пътешествието му, става изключително популярна и стига до върховете на литературните класации в САЩ и Великобритания. Кулинарните му книги с рецепти също имат изключителен успех сред професионалистите и любителите.
Кулинарното шоу "Без задръжки", което Бурдейн води и в което приготвя странни вкуснотии като препечен ректум от африкански глиган, е хит сред зрителите на Travel Channel. В края на 2011 г. тръгна и най-новото му предаване – The Layover.
Сериалът „Поверително от кухнята”
Историята в телевизионния сериал „Поверително от кухнята” е основана върху автобиографията на нюйоркския готвач Антъни Бурдейн, превърнала се в истински бестселър по целия свят. Главният герой е талантливият готвач с взривоопасен характер (също като самия Бурдейн) - Джак Бурдейн, изигран от актьора Брадли Купър (“Високо напрежение”, “Последният ергенски запой”).
На въпрос към Антъни Бурдейн кой актьор предпочита да изиграе неговата роля, той отговаря със завидното си чувство за хумор: „О, Господи, не знам, но със сигурност да е някой много по-грозен от Брадли Купър... като Гари Олдман например.”
Също както в книгата, и в сериала има разкрити тайни от света на висшата кухня, много страсти и забавни случки, подправени с щипка пиперлив хумор. И всичко това в името на добрата храна и на Негово Височество – клиента.
Продуценти на сериала „Поверително от кухнята” са професионалистите в жанра – Дарън Стар, познат на зрителите като един от създателите на сериала “Сексът и градът”, и Дейв Хемингсън – продуцирал сериалите “Само за снимка” и “Американски баща”.
ОТКЪС Бележка от главния готвач
Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам ресторантския бизнес. По дяволите, та нали все още съм в него – вече цял живот, един обучен главен готвач, който само след час вероятно ще пече кости за деми-гласе и ще реже говеждо в една кухня за подготовка на Парк Авеню. Няма да разкривам никакви тайни, нито ще си направя харакири заради всичко, което към видял, научил и свършил през дългата си кариера като мияч на съдове, готвач по подготовката, готвач на пърженето, на грила, готвач на сосове, заместник шеф и главен готвач, защото съм сърдит на бизнеса, или защото искам да ужася хранещото се в ресторанти общество. Освен това все още ми харесва да бъда главен готвач, тъй като този живот е единственият, който наистина познавам. Ако се нуждая от услуга в четири сутринта, независимо дали това е светкавичен заем, рамо, на което да поплача, хапче за сън, гаранция за кредит или просто някой, който да ме вземе с колата си от някое опасно предградие в проливния дъжд, определено не се обаждам на някой познат писател. Обаждам се на моя заместник главен готвач, или на предишния си, или на готвачът-сосиер, или на някой, с когото работя или с когото съм работил през последните двадесет и повече години Не. Аз искам да ви разкажа за тъмните пазви, за недрата на ресторантския търбух - една субкултура, чиято вековна милитаристична йерархия и характер с привкус на “ром, педерастия и пърхане на мигли”, създават смесица от непоколебими заповеди и разбиващ нервите хаос – защото я намирам за напълно комфортна, като хубава топла вана. Точно в този живот знам стъпките и мога да се придвижвам лесно. Знам езика му. Познавам хората в малката общност от главни готвачи в Ню Йорк, в която преобладават кръвосмесителни връзки, и знам как да се държа в кухнята за разлика от реалния живот, където се чувствам като върху тресяща се земетръсна зона. Искам професионалистите, които прочетат това, да му се наслаждават заради онова, което представлява: прям и откровен поглед върху живота, който много от нас живеят и дишат през по-голяма част от дните и нощите си, стигайки до прекъсване на “нормални” социални взаимовръзки. Ние никога нямаме свободни дни в събота и неделя, винаги работим през празниците, най-заети сме, когато всички останали хора в света, просто целият свят не работи, което ни създава изкривен и особен поглед към действителността, който моите познати готвачи и майстори надявам се ще разпознаят. Хората с кариера в ресторантьорството, които прочетат тази книга, може да харесат, а може и да не харесат онова, което съм написал. Но ще знаят, че не съм излъгал. Искам читателите да хвърлят поглед на истинските радости от създаването на добра храна на професионално ниво. Бих искал да разберат какво е чувството да постигнеш детската си мечта и да командваш собствен пиратски екипаж - какво е да се чувстваш, да изглеждаш и да миришеш на дрънкането и съскането в кухнята на голям градски ресторант. И бих искал да предам, доколкото мога най-точно, странното удоволствие и наслаждение от езика, патоса и убийствения хумор, които могат да се чуят и срещнат само на фронтовата линия. Бих искал хората, които ще прочетат тази книга, да получат поне чувството, че този живот, въпреки всичко, може да бъде забавен.
| |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Пон 23 Апр 2012 - 19:23 | |
| Още новини около филма "Прелестни създания":
Младата звезда Алдън Еренрайх ще замени Джак О'Конъл в ролята на Итън. Една от последните му изяви е като партньор на прекрасната Натали Портман в реклама на парфюма Miss Dior Cherie, режисирана от София Копола.
Алдън е добър познайник на фамилията Копола - участва в "Тетро" и „Twixt”, в които работи с режисьора Франсис Форд Копола. Друг филм с негово участие е "Somewhere”, който пък е режисиран от София Копола.
Новото предизвикателство за Алдън е ролята на Итън във филма по романа „Прелестни създания”. В него той ще играе заедно със звездите Ема Томпсън, Джеръми Айрънс, Виола Дейвис и с младата актриса Алис Инглърт.
Остава да видим как Алдън Еренрайх ще се прави с ролята на Итън, но за едно сме сигурни – Лена би се влюбила в него. | |
| | | Искра Администратор
Брой мнения : 3909 Join date : 14.01.2009 Age : 32
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Чет 4 Окт 2012 - 11:16 | |
| Филмът "Прелестни създания" по едноименния роман вече има плакат и трейлър. Вижте ги тук. | |
| | | wentlee Администратор
Брой мнения : 5125 Join date : 26.02.2009 Age : 42 Местожителство : Sliven
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: Чет 3 Окт 2013 - 21:52 | |
| Дали смъртта е краят... Или е едва началото?
„Прелестно изкупление" - финалната част на една история, която ни кара отново да повярваме в любовта
„Хроники на чародейците” (ИК „Кръгозор”) е поредица, която въвлича в своя завладяващ свят на романтика, магия и мистика. История, която ни кара да се влюбим във всеки герой, да се насладим на всяка страница и да копнеем тя никога да не свършва. Но всяка приказка има своя край... На 7 октомври излиза „Прелестно изкупление” – последната, четвърта книга, в която ще намерим още от това, което вече сме обикнали. Как започва всичко? Идеята за поредицата „Хроники на чародейците”, превърнала се в световен бестселър, се ражда на шега – като облог по време на приятелски обяд. С общи усилия авторките Ками Гарсия и Маргарет Стоъл създават великолепна готическа приказка в съвременността – врата към мрачния свят на магии и мистерии, на чародейци и древни проклятия. „Фактът, че не трябваше да пиша сама, а го правех с най-добрата си приятелка, бе подарък за мен, споделя Гарсия. Аз правех нещо, което обичам, с човек, когото обичам, за децата, които обичаме”. В „Прелестни създания” (Книга първа) Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност. В „Прелестен мрак” (Книга втора) Лена е призована и от Светлината, и от Мрака. Това нарушава Световния ред и има ужасяващи последствия за всички в Гатлин. В „Прелестен хаос” Итън Уейт се принася в жертва, за да спаси не само момичето, което обича, но и целия свят. В „Прелестно изкупление”, след възстановяването на Общия ред той открива, че смъртта може да бъде също толкова голямо предизвикателство, колкото и животът. Предстои му дълго пътуване в отвъдния свят, за да не изтлее напълно като сянка и да намери начин да се върне при Лена и любимите си хора. С помощта на Великите и на странници, които среща по пътя си, Итън ще се изправи пред Отвъдното съдилище на Пазителите и ще се опита да пренапише съдбата си в „Хрониките на чародейците”. В Гатлин Лена е готова на всичко, за да му помогне, дори това да означава, че трябва да се довери на стари врагове и да рискува живота на семейството и приятелите си. Дали двамата ще докажат, че смъртта може да е само началото на безсмъртието? Дали ще ни убедят, че е възможно да има любов, при която да чувстваш усмивката на любимия в съня си? И че животът понякога наистина може да има сладък вкус...
Може би няма смисъл в живота. Може би има смисъл само в живеенето. Това научих. Това щях да правя отсега нататък. И в любовта, колкото и лигаво да звучи. Лена Дюшан. Името й звучи като дъжд. Вече не падам. Така казва Лена и тя е права. Може да кажете, че летя. И двамата летим.
Дали наистина смъртта е краят? Може ли да бъде спасен нечий живот, след като е свършил?Писането за тийнейджъри трябва да бъде емоционално Ками Гарсия и Маргарет Стоъл за „Хроники на чародейците”
Какво ви вдъхнови първоначално, за да напишете първата част от поредицата „Прелестни създания”? Маргарет Стоъл: Ками бе учителка на моята дъщеря и освен това с нея бяхме приятелки, споделящи си книги. По време на един обяд ни хрумна идеята за история за свръхсили, развиваща се в Юга. Когато се прибрах вкъщи и разказах на най-голямата си дъщеря, тя ми се изсмя и каза „Никога няма да напишете тази книга!”. И така облогът бе приет. Викнах Ками и след четири седмици книгата бе готова.
Ками Гарсия: Стана много бързо, тъй като не пишехме книгата, за да я издаваме, целта ни беше да спечелим облога. Това се разчу сред познатите ни и учениците. Давахме на хората главите, докато ги пишехме, и те ни молеха за още. Не целяхме да създадем нещо велико, а просто да разкажем една страхотна история. Случващото се в книгата се променяше, докато хората около нас четяха главите. Линк и Ридли бяха първоначално второстепенни герои, но тийнейджърите около нас не преставаха да питат за тях и не можахме да се отървем от двамата, въпреки че в началото не мислехме да им отделяме толкова място. Ние наистина пишехме за тийнейджъри. Беше проект за определена общност.
Каква е основната идея на поредицата? К. Г.: Итън Уейт е нашият разказвач, живеещ в малко, изолирано южно градче, наречено Гатлин. Нищо никога не се променя, а той умира да се махне от него. Няма търпение да отиде в колеж и да срещне нови хора. Има странни сънища за момиче, което никога не е срещал. Тя сякаш винаги е в беда и той се опитва да я спаси. В първия ден на втори курс, той се появява в училище и разбира, че има ново момиче – Лена,. Тя се оказва момичето, което сънува. Лена и цялото й семейство са чародейци - в създадения от нас свят това е смесица между вещица и супергерой. С всяка следваща книга залозите се покачват и ние се потапяме все по-дълбоко в свръхестествения свят на Лена.
М. С.: Това е история за чувството да си различен и объркан и е писана за момичета, които са умни и силни. Искахме да изследваме защо момичетата обикновено не са силните в книгите – могат ли да направят нещо друго, освен да се влюбят в някого? През 2008 г., когато написахме „Прелестни създания”, нямаше толкова книги за такива женски образи.
Как реагирахте, когато разбрахте, че „Прелестни създания” ще има екранизация? К. Г.: Най-лудото нещо за нас бе да разберем, че историята ни ще се превърне в книга. Не я писахме, за да я публикуваме, великият ни план бе да създадем уебсайт и да я качим безплатно. Приятел на Марги я изпрати на свой агент, без да ни каже, след това бе изпратена до издателски къщи и имаше наддаване, тъй като повече от един издател я искаха! Марги винаги е искала да пише, аз също, но ние сме просто двама човека, които обичат книгите. Това беше лудост!
М. С.: Когато разбрахме, че ще бъде екранизирана, не повярвахме. От компанията обмисляха материалите за филма още преди книгата да бе излязла. Когато стъпихме на снимачната площадка, бяхме толкова разчувствани, че се разплакахме. Харесахме главните герои Алдън Ерънрайк и Алис Енглърт. Алдън е наистина добро момче, какъвто е Итън. Алис е Лена. Дори не знам тя дали играе. Това си е тя. Върви си по своя собствен път и винаги свири на китара или пише ноти. Точно като Лена с нейната поезия.
Бяхте ли притеснени дали във филма съдържанието ще бъде изменено? К. Г.: Книгата е над 500 страници, така че, ако трябваше да се направи строга адаптация към нея, тя щеше бъде наистина ужасна и скучна. Доверихме се на режисьора Ричард Лаграванес да разширява и пресъздава нашата вселена и той го направи.
М. С:. Прекарахме просто хиляди и хиляди часове в обсъждане на детайли по филма и света, за който сме писали. Бяхме шокирани от това, че този свят повече прилича на нашия, отколкото да се различава.
Какво правите, за да поднесете сериозните теми в книгата си, като все пак тя остава разбираема за младите хора? М. С.: Нашите читатели са интелигентни. Хората, които мислят, че е по-лесно да пишеш за деца, не го разбират, защото в тези случаи ти не пишеш някакви инструкции и съвети за тийнейджъри, а се опитваш да пишеш наистина за тях, за да го прочетат. Ако си фалшив, го усещат от километри. Нищо не може да убегне на един тийнейджър! Ние дълбоко уважаваме нашите читатели, така че не бихме премълчали политически, расови, класови, индивидуални или феминистки проблеми.
К. Г.: Децата разбират класовите различия, расисткия и половия фанатизъм. Те могат да кажат кое е честно и кое не в определена ситуация или че учителят не изпитва момичетата толкова често, колкото момчетата. Много възрастни четат фантастика, за да избягат от реалността. Тийновете не четат, за да избягат. Няма бягство. Те имат родители и учители, които им казват какво да правят – животът им е регулиран и имат или много малко, или никакво свободно време. Когато си тийнейджър, книгите, които четеш, са твоят живот. Залозите са по-големи, когато читателите ти са на тази възраст.
Какво е усещането да завършите поредицата и да публикувате последната книга? К. Г.: Достигнахме до удивителна точка. Героите са истински за мен и Марги. Ама сякаш ми е прабаба. Трудно е да прекараш пет години в писане за тази група хора и това градче и изведнъж да приключиш с тях. В същото време е чудесно за филма. Направихме всичко възможно, за да дадем на читателите най-добрия край, който те заслужават, но филмът ни оставя с усещането, че това не е краят, което е хубаво.
Това истинският край ли е, или ще има продължения? К. Г.: Ние винаги казваме „Никога не казвай никога”. Марги има нова поредица, излизаща тази пролет. Казва се Icons и е феноменална. Аз също имам нови книги: първата книга Unbreakable от поредицата Legion, издавана от Little Brown, излиза през есента. За книгите и на двете ни са направени предложения за екранизация, така че ни чака много работа.
М. С.: Приключването на книгите е като дипломиране, сватба и погребение едновременно. Има много плач и е изключително емоционално. Писането за тийнейджъри трябва да бъде емоционално. Като цяло, писането трябва да бъде емоционално.
Интервю за Teenvogue.com, от Sierra Tishgart
- ОТКЪС:
Не бях готов за нищо от това. Не бях мислил какво ще ме очаква след смъртта, след като се пожертвам за спасението на света. Когато си жив, не се тормозиш с мисли как ще прекарваш времето си, след като умреш. Просто си представяш, че няма да те има и останалите ще трябва някак си да се погрижат за себе си. Или пък вярваш, че всъщност няма наистина да умреш. Че ще бъдеш първият човек в историята на света, който няма да умре. Може би с такива лъжи мозъкът ни спасява да не полудеем, докато сме живи. Но нищо не е толкова просто. Не и когато стоиш на мястото, където се намирах аз. И никой не е по-различен от другите, не и когато стигнеш до края. Ей за такива неща си мисли човек, когато посещава собствения си гроб. Седнах до кръста и се отпуснах на твърдата пръст и трева, после отскубнах случайна тревичка, която се бе показала изпод снега. Поне сега растеше зелена, не жълта и суха, каквато бе преди, обсипана със скакалци. Благодарение на нашия Благ спасител, както обичаше да казва Ама.
**** Изпука клонка. После се провикна глас, по-силно. Вкопчих се в гласа, защото ми бе скъп и щях да го позная навсякъде. Звучеше ми като дом, като хаос, като всичко. Това бе гласът, който ме задържаше в света на смъртните, по същия начин, както бе приковал сърцето ми в Гатлин, когато бях жив. Лена. Замръзнах на място. Не можех да се помръдна, въпреки че тя нямаше как да ме види. – Опитваш се да ме разкараш ли? – Линк се препъваше зад Лена, като се мъчеше да я настигне, докато тя почти тичаше през лимоновите дръвчета. Лена тръсна глава, сякаш искаше да го разкара като досадна муха. Лена. Промъкна се през храстите и зърнах за миг очите ѝ, зелено и златисто. Това беше; вече не можех да се сдържам. – Лена! – изкрещях аз с цяло гърло и гласът ми се разнесе като камбана из бялото небе. Спуснах се тичешком по заледената земя, през дърветата, по каменистата пътека. Хвърлих се в прегръдките ѝ и... се озовах, летейки над земята зад нея. – Не се опитвам. Разкарвам те! – разнесе се сърдито гласът ѝ над мен. Почти бях забравил. Аз не бях наистина тук, не и по начин, който тя можеше да усети. Проснах се по гръб на земята, опитвайки се да си поема дъх. После се надигнах отново на лакти, защото Лена бе тук и не исках да изпусна нито миг от времето си с нея. Начинът, по който се движеше, накланянето на главата, лекото потрепване на гласа ѝ – тя беше съвършена, пълна с живот и красота, и с всичко, което вече не можех да имам. Всичко, което не ми принадлежеше. Тук съм. Точно тук. Можеш ли да ме почувстваш, Лена? – Искам да проверя как е. Не съм била тук цял ден. Не искам да е самотен, да му е скучно или да се ядоса. Каквото и да чувства – тя коленичи до гроба ми, съвсем близо до мен, загребвайки с ръцете си шепи пръст. Не съм самотен. Но ми липсваш. Линк прокара пръсти през косата си. – Ти току-що провери у тях. После ходи до водната кула. И в спалнята си. А сега проверяваш гроба му. Може би трябва да намериш нещо друго, което да правиш, освен да проверяваш за Итън. – А може би ти трябва да си намериш нещо друго за вършене, освен да ми досаждаш, Линк. – Обещах на Итън, че ще се грижа за теб. – Ти не разбираш – каза тя. Линк явно бе също толкова раздразнен, колкото тя бе ядосана. – За какво говориш? Мислиш, че не разбирам? Той бе най-добрият ми приятел още от детската градина! – Не говори така. Той все още ти е най-добрият приятел. – Лена... – Линк не искаше да тръгва в тази посока. – Не ме „Леносвай“! Мислех, че поне ти разбираш как действат нещата тук. Лицето ѝ бе бледо, а устата ѝ изглеждаше странно, сякаш се колебаеше дали да се засмее, или да се разплаче. Лена, аз съм добре. Точно тук съм. Но още докато си го мислех, знаех, че никой не може да поправи това. Истината беше, че в мига, в който скочих от тази водна кула, всичко се промени и нищо нямаше да върне времето назад. Вече не. Нямах си представа колко зле мога да се почувствам от тази страна. Защото виждах всичко, но не можех да направя нищо, за да го променя. Посегнах към ръката ѝ, обвих пръстите си около нейните. Те преминаха през дланта ѝ, но ако наистина се съсредоточах, имах чувството, че мога да усетя допира на кожата ѝ, плътна и реална. За първи път нищо не ме прониза, нямаше ток, нямаше изгаряне, нямах чувството, че пъхам пръстите си в контакт. Явно смъртта има такова въздействие върху хората. – Лена, помогни ми. Не мога да говоря по момичешки, знаеш, а Ридли не е тук, за да ми превежда... – измънка Линк. – По момичешки? – тя му хвърли направо убийствен поглед. – О, хайде. Знаеш, че едва говоря и английски, като изключим презрения от снобите южняшки... – Мислех, че си тръгнал да търсиш Ридли? – каза Лена. – Така беше. Обиколих всички тунели, навсякъде, където ме прати Макон, и на няколко места, на които той не би ме пуснал. Но не открих никого, който да я е виждал. Лена седна на земята и започна да изравнява редицата от камъни около гроба ми. – Тя трябва да се върне тук. Ридли знае как работят тези неща. Ще ми помогне да открия какво да направя. – За какво говориш? – отпусна се Линк до нея и до мен. Точно както в добрите стари времена, когато тримата седяхме на пейките на стадиона в гимназията „Джаксън“. Само че те не го знаеха. – Той не е мъртъв. Както чичо Макон не беше мъртъв. Итън ще се върне – ще видиш. Вероятно се опитва да ме открие точно в момента. Стиснах ръката ѝ. Поне за това бе абсолютно права. – Не мислиш ли, че той щеше да може да ни го каже, ако беше така? – Линк звучеше леко скептично. – Ако беше тук, не смяташ ли, че щеше да ни даде някакъв знак, или нещо такова? Опитах се пак да стисна ръката ѝ, но беше напразно. Ей, вие двамата, няма ли да ми обърнете внимание? Лена поклати глава. – Не става така. Не казвам, че той е тук и седи до нас или някъде наблизо. Но аз бях. Седях до тях или наблизо. Хора? Точно до вас съм! Въпреки че използвах келтската нишка, имах чувството, че крещя. – Да? И откъде знаеш къде е или не е той? Щом си толкова сигурна в това. Религиозното образование на Линк в Неделното училище не му помагаше тук изобщо. Вероятно бе зает да си представя къщи от облаци или пеещи херувимчета с крилца. – Чичо Макон казва, че новите духове не знаят къде се намират или какво трябва да правят. Почти не осъзнават, че са умрели и какво въобще е станало с тях в реалния живот. Притеснително е внезапно да се озовеш в отвъдния свят. Итън може дори да не знае кой е още или коя съм аз. Знаех коя бе тя. Как можех да забравя това? – Нима? Добре, да кажем, че си права. В този случай няма за какво да се тормозиш. Лив ми каза, че ще го намери. Нали си има онзи часовник с многото джаджи по него, модифицирала го е като някакъв „Итънометър“. Лена въздъхна. – Не е толкова просто – посегна с ръка към дървения кръст. – Това нещо пак се е килнало. Линк се нацупи сърдито. – Е? В Гатлин не дават похвални ленти и значки за копаене на гробове. Не съм тренирал достатъчно. – Говоря за кръста, не за гроба. – Ти не ни позволи да сложим плоча – каза Линк. – Той няма нужда от надгробна плоча, когато не е... После ръката ѝ застина във въздуха, защото забеляза, че сребърното копче не беше там, където го бе оставила. Разбира се, че не беше. Бе там, където го бях изпуснал. – Линк, виж! – Това е кръст. Или просто две пръчки, закрепени една за друга, в зависимост от гледната точка – сви той рамене. Беше започнал да се изключва от разговора; личеше му по празния поглед, който бях виждал почти всеки ден в училище. – Не това – посочи Лена. – Копчето. – Да. Това е копче, разбрах. Както кажеш... – Линк се взираше в Лена, сякаш се притесняваше, че е започнала да полудява. Вероятно мисълта си беше страшничка. – Това е моето копче и не е там, където го оставих. Линк сви рамене. – И? – Не схващаш ли? – попита с надежда в гласа Лена. – Обикновено не. – Итън е бил тук. Той го е преместил... Алелуя, Лена. Крайно време беше. Вече имахме някакъв напредък. Протегнах ръце към нея, а тя протегна ръце към Линк и го прегърна силно. Представете си само. Отдръпна се развълнувана от него. – Ей, виж сега... – Линк изглеждаше смутен. – Може да е бил вятърът. Може, не знам... някое животно да е минало и да го е бутнало. – Не е бил вятърът. Познавах настроението, в което бе изпаднала. Нямаше начин някой да ѝ каже нещо, което да промени мнението ѝ, независимо колко нелогично или абсурдно можеше да е то. – Струваш ми се много убедена. – Такава съм. Бузите на Лена бяха поруменели и очите ѝ светеха. Отвори бележника си и откачи с една ръка маркера от гердана си. Усмихнах се вътрешно, защото ѝ бях дал този маркер на върха на водната кула, не много отдавна. После обаче се намръщих при тази мисъл. Лена записа нещо и откъсна листа от бележника си. Закрепи го с камък на върха на кръста. Листчето се развя леко от студения вятър, но остана на мястото си. Тя изтри избягала от окото ѝ сълза и се усмихна. На листчето имаше само една дума, но и двамата знаехме какво означава. Беше спомен от един от първите ни разговори, когато тя ми бе казала какво пише на гроба на Буковски. Само две думи. Не опитвай. На скъсаното парченце хартия на моя гроб обаче имаше само една, написана с главни букви. Все още влажни и миришещи остро на мастило. На мастило, лимони и розмарин. Всичките неща, които бяха Лена. ОПИТАЙ. Ще опитам, Лена. Обещавам.
| |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: | |
| |
| | | | ИК КРЪГОЗОР ПРЕДСТАВЯ: | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|