Книжен махмурлук

Книжен махмурлук – когато толкова се пристрастиш към атмосферата/героите/историята на някоя книга, че след прочита й просто не искаш да започнеш друга. Често пъти не искаш и да продължиш напред с живота си…
(дефиницията е взета от сайта „Книжен Жор“)
Like a Star @ heaven

Е, :р има ли такива сред нас? Да споделим опит Haha!

?
-кои книги са ви довеждали до книжен махмурлук?
-това обичайно ли е за вас?
-имате ли си хапче против настъпилото „неразположение“?
-др. информация, която да споделите?

Брой мнения : 22 Join date : 19.05.2011

Това го лекувам като просто я прочета още два три пъти за да и се наситя Smile

Случвало ми се е да не искам да чета друга особено ако се съмнявам,че ще е по- слаба. Но да не искам да продължа живота си не. По скоро се чудя как да го продължа пречупвайки го през призмата на книгата, или защо да продължа, но да не искам, не ми се е случвало надявам се и на вас да не ви се случва.

хваща ме твърде често, да.

ако не броим book hangover-ът ми от twilight, който премина в хронична болест, траеща години и постоянно завръщаща се Haha!

ултимейт книгата, която ми докарва книжен махмурлук, е wallbanger на алис клейтън. <3 може би причината е, че я четох още когато беше фенфикшън и ако я бях чела като нормална книга с нагласата за нормална книга, нямаше да я харесам толкова. НО я четох като фенфикшън и се влюбих в нея. главните герои са ми бебита. :з хуморът разкъртва, героите са awesome witty fuckas и въпреки че няма някакви големи драми и angst... не, обичам я точно защото няма драми и angst. миличка е и се чете леко. не мога да я опиша просто. обожавям я, изчетох я (във фенфикшън версията. само фенфикшън версията.) за два дни на компютъра, смях се като ненормална, знаех цели разговори наизуст, не можех да спра да говоря за нея. life goal-ът ми е да стана като главната героиня, no joke. : D като научих, че авторката я издава като книга със сменени имена на героите се изкуших да си я купя... в крайна сметка си принтирах фенфикшъна на а5 хартия, взех една корица, която една фотошопърка в тъмблър беше направила, когато тя самата прочете въпросния фенфикшън, задната корица си я направих сама, съсипах принтера от работа, залепих си страниците и кориците и сега си имам любимия фенфикшън на рафта с книги. :з естествено, препрочетох я, пак ме изби на лигня, пак правех препратки към нея в рандъм разговори... въобще... болна работа, кво да ви кажа. xD

иначе въобще не мога да чета емоционално тежки книги. не ми понасят и не мога да спра да мисля за тях с дни и ми оставят едно гадно счупено чувство. бях така като прочетох 1984 на оруел. тогава ужасно ме депресира и не ми хареса, обаче след като ми поотмина, евентуално я оцених. (в 90% от случаите оценявам книгите, които съм прочела, 3-4 месеца след като съм ги завършила xD) този месец прочетох на практика една след друга 'вината в нашите звезди' на джон грийн и 'кери' на кинг - едната беше ужасно депресираща и въобще не се влюбих в нея както всички ми твърдяха. втората ми беше прекалено въздействаща и ми е на практика първата хорър книга - а се води като една от най-слабите на кинг, втф. въобще, напоследък избягвам емоционално въздействащи книги, защото после се чувствам виновна вместо героите за всичките шитни, които са им се случили. ;д

ако това болно състояние ми е било причинено от някоя хубава положителна книга - лигавя се, правя фенмиксове по нея, връщам се на любими моменти от нея, представям си героите в рандъм ситуации, въобще не се опитвам да се пусна <3 ако не - гледам максимално бързо да си отвлека вниманието с някоя лека книжка. примерно сега чета детски приказки. и ми действат добре.

ps. аз пък забравих да се похваля. о.о

Брой мнения : 407 Join date : 14.02.2013 Age : 24

Почти винаги получавам книжен махмурлук. Haha!

Най-лесно се докарвам до такова пристрастяване, когато чета фентъзи. Толкова се увличам, че сякаш се пренасям в друг свят, от който обикновено не искам да излизам. Когато се случи нещо такова много трудно успявам да се накарам да спра да чета. Рекорда ми за четене е 2 книги по (+/-)300 страници всяка за един ден. Сама се учудих на постижението си. Особено като се има предвид, че до преди около година почти не припарвах до книги. Haha!

Винаги когато прочета такава книга или поредица започвам да търся в интернет за филм, спин-офф или нещо подобно. Ако довърша и намереното или не намеря нищо просто спирам да чета за около седмица и след това съм готова за нова доза четене.

Брой мнения : 19 Join date : 20.02.2014

това ми се случва със всяка една книга която прочета . Толкова много искам да стана част от историята че ме държи доста дълго време .

Брой мнения : 17 Join date : 01.03.2014

Понякога ми се случва, но се оправям или като препрочета книжката или като започна друга, възможно най-бързо.

Това е постоянно при мен! И ми се е случвало да я прочета няколко пъти даже.. и не знам защо, ама почти винаги се надявам лошите неща да се променят, но това няма как да стане Haha!

Това е постоянно при мен. Няма лечение. Препрочитам книги редовно, чета фенфикове и пиша такива. Обичам да се потапям в света на някои книги. Има поредици които специално препрочитам поне веднъж на два месеца. Свиквам. и е страшно приятно да се потапям в някой свят. Поне имам занимание докато отивам на училище. Пиша фикове в главата си или препрочитам наум. Има книги които съм понаизустила несъзнателно.

До такова състояние може да ме доведе единствено някоя фентъзи поредица изчетена от край до край за възможно най-кратко време. Последната такава поредица е „Колелото на времето“ от Робърт Джордан. Лятото прочетох всичките книги за по-малко от десет дни. Обикновено лечението, което прилагам е започването на друга интересна книга или поредица, като второто е за предпочитане.

Брой мнения : 17 Join date : 11.02.2014

Често ми се случва!Искам да свърша книгата, колкото и късно да става, а на другия ден съм на работа. Доста трудно изкарвам деня, но пак го правя!

Брой мнения : 9 Join date : 18.08.2009

Да да ! Познато чувство..не спирам да чета докато очите ми вече не издържат и ми прималява. На следващия ден съм тотал аут, но продължавам с четенето..

Такова нещо ми се случи най-сериозно с "Хари Потър".
Като дете след всяка една книга, чакайки следващата да излезе, с дни не можех да се навия да започна нещо ново.
Цялата атмосфера на поредицата е толкова уникална, толкова те потапя и отнася на коренно друго място... Няма друга такава за мен.
Може би заради това и всяка година си препрочитам почти всички 7 книги.

И от други книги съм се чувствала така, но с "Хари Потър" е най-най-запомнящо се и осезаемо.

Брой мнения : 25 Join date : 11.01.2020

И аз съм от страдащите от това "заболяване".
Лекувам го като хвана някоя съвсем различна книга от последно прочетената.

Брой мнения : 19 Join date : 01.02.2020 Age : 34

Ах този махмурлук

И при мен често срещано състояние. Лекувам го с препрочитане или нова интересна поредица

Брой мнения : 6 Join date : 11.06.2020

"Книжен махмурлук" , и на мен ми се случва

лечението...евентуално препрочитане ( задължително по -бавно ) и после......следващата книга