Джеръм К. Джеръм

Мнение за Джеръм К. Джеръм и книгата му „Как да бъдем щастливи с малко“ от Първи впечатления от последното прочетено

Джеръм К. Джеръм, знаете, пише на онази граница, като всеки хуморист, която е твърде близо както да обиди, така и да разсмее човека. Аха да се засегнеш от безпардонните му твърдения още в заглавието, и той кривне в друга посока – старателно и подробно да ти обяснява странното си схващане за света, живота и човека, което няма нищо общо с това, което ти си си помислил. Всичко излиза съвсем безобидно и няма нищо против теб. Май. Та може ли такъв благовъзпитан и внимателен джентълмен да иска да се подиграва с теб?

Джеръм К. Джеръм е изключителен професионалист. Не съм проверил дали и какви приходи е получавал чрез писателската си дейност, но изобщо не се съмнявам в това, защото е видимо страшно високото ниво, на което са построени текстовете му. Забавни, изпипани като стил и език, премерени и винаги с оригинална нишка на провокация в тях. Някои от по-интересните фейлетони(?) са озаглавени така:
Толкова ли сме интересни, за колкото се мислим?
Трябва ли жените да бъдат красиви?
Кога е време да се радваме на живота?
Прекалено до късно ли се излежаваме?
Трябва ли женените мъже да играят голф?
Грешка ли са ранните бракове?
Трябва  ли военните да бъдат учтиви?
Защо мразим чужденеца?

Това са свободни разсъждения по темата от заглавието и не са разкази в класическия им смисъл. При всички случаи обаче са интересни и човек лесно открива в тях класически смешни неща, а от всички хумористи, които познавам, като че ли най-много ми заприличаха на нещата на Бранислав Нушич.

Мина малко повече време откакто довърших тази книга и първото впечатление отдавна ми избяга, но дори и сега останалото е силно положително. Скоро пак ще чета от чичо Джеръм.