Хорър (литература на ужаса)

Четете ли хорър? Откога и защо? Кои от подразделите му четете, кои отбягвате...? Имате ли любима книга и/или автор в жанра?

Ужаси, или хорър (от англ. horror - ужас), е основен жанр на фантастиката, създаден, за да изплаши или ужаси публиката.

Исторически погледнато, причината за появата на „ужаса“ възниква при появата на злото или погрешно разбраните неестествени случки в човешкия живот. От 1960 г. насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се определя като „ужас“. Ужасите понякога се застъпват с научната фантастика и фентъзито, които често се поставят под общия знаменател на фантастиката.

Ранни хорър творби
Още в ранните творби, достигнали до нас, се забелязват хорър елементи и случки. Във вавилонския, индийския, китайския и японския фолклор срещаме приказки за демони и вампири. Някои от разказите, колекционирани от братя Грим, също могат да се квалифицират като хорър произведения.

Основата на модерните творби на ужасите се корени в готическите романи, станали популярни в края на 18. и началото на 19. век и най-ярко представени от английската писателка Ан Радклиф с „Потайностите на Удолфо“ (1794) и от Хорас Уолпоул със „Замъкът Отранто“ (1764). Едно от обезсмъртените и често подражавани хорър произведения е романът на Мери Шели - „Франкенщайн“ (1818, публикувано през 1831), създадено по образец на готическите творби.

По същото време Джон Уилям Полидори създава типа произведение за вампири, станал известен с неговия роман „The Vampyre“. Този тип неестествен герой, комбиниращ у себе си зло и злокобен чар, бива използван и преработван от множество автори на ужаси.

Към по-късните готически хорър творби се причисляват „Дракула“ на Брам Стокър и „The Turn of the Screw“ на Хенри Джеймс. Ранните произведения на ужасите използват настроението на публиката и множество тънкости, за да създадат характерната зловеща атмосфера, като отбягват откровеното насилие и бруталните случки.

Други ранни представители на жанра са писатели като Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт, които често са определяни като майстори на изкуството на ужаса. В своето есе „Supernatural Horror in Literature“, Лъвкрафт изтъква разказите на М. Р. Джеймс като най-добрите класически английски разкази за духове. Творбите на Джеймс избягват шок ефекта и често включват оксфордския антиквар като герой. „Върбите“ на Алджърнън Блекуд и „The Beckoning Fair One“ на Оливър Ониън се считат за най-добрите истории за призраци. Лъвкрафт и Шеридан ле Фану наричат своите произведения „странни разкази“.

Ужасите стават популярни през 20-те години на ХХ век с появата и възхода на американските „pulp“ списания (за евтини сензации). Първото подобно списание е „Странни приказки“ („Weird Tales“), чийто първи брой е публикуван през март 1923 г. Неговото съдържание включва много от разказите на Лъвкрафт, както и творби на някои други писатели като Огъст Дърлет, Кларк Аштън Смит, Е. Хофман Прайс, Сийбъри Куйн и Робърт Блох. На по-ниско интелектуално ниво са така наречените „weird menace“ разкази (или „shudder pulps“) като „Булевардна мистерия“ и „Страшни истории“, които предлагат на читателите по-пряка форма на ужас.

----

Жанрът се дели на следните си подчасти:

Готически роман
Класически мистичен хорър
Модерна литература на ужаса
Съвременна литература на ужаса
Психологически хорър
Свръхестествено
Вампири и върколаци
Духове и призраци
Зомби хорър
Кървав хорър

» Испанска литература
» Нобелова награда за литература