Елиф Шафак

Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става дипломат. Когато е на една година, родителите ѝ се развеждат. След развода на родителите си остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след това се връщат в Турция. Шафак смята, че това, че не е израснала в традиционното патриархално семейство, оказва значително влияние върху творчеството ѝ. Тя завършва Техническия университет в Анкара, защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишна стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета. Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа. Тя комбинира името на майка си, което означава „зора“, със своето, за да създаде творческия си псевдоним.

Тийнейджърските си години Шафак прекарва в Мадрид и Аман, след което се връща в Турция. Живяла е из целия свят – Бостън, Мичигън, Аризона, Истанбул, Лондон, като пътуването из тези места повлиява на писането ѝ. Тя не вижда себе си като мигрираща от страна в страна, от град в град, а от език в език. Дори на родния си турски език тя си играе с думите на различни култури. През цялото време обаче остава дълбоко свързана с Истанбул, който има главна роля в нейните творби. В резултат мултикултурализмът и космополитизмът са неизменно свързани както с живота ѝ, така и с работата ѝ.

Истанбул

Истанбул винаги е имал централна роля в писането на Шафак. Тя го описва в женски род, представяйки го като стара жена с младо сърце, която е вечно жадна за нови истории и нова любов. Шафак споделя, че „Истанбул кара човек да осъзнае, макар и не интелектуално, а интуитивно, че Изтокът и Западът са само въображаеми концепции и затова представата за тях може да се изменя.“ В същата статия, написана за списание „Тайм“, Шафак допълва: „Изтокът и Западът не са като вода и олио. Те могат да се смесват. А в град като Истанбул те се смесват интензивно, непрестанно, изключително.“

В статия, написана за BBC, тя казва: „Истанбул е като голяма многоцветна матрьошка – отваряш я и намираш друга кукла вътре. Отваряш и нея, и отново намираш нова кукла. Той е като коридор с огледала, където нищо не е точно както изглежда. Човек трябва да е предпазлив, когато вмества Истанбул в определени категории. Ако има нещо, което този град не харесва, то това са клишетата.“

В момента Шафак живее със съпруга си, турския журналист Eyüp Can Sağlık, и двете им деца и разделя живота си между Истанбул и Лондон.

Майчинство, феминизъм и пост-феминизъм

Елиф Шафак израства с два много различни модела на турската майка – майка ѝ, която е модерна работеща жена с образование, и религиозната ѝ баба, която държи на традициите. Творбите ѝ винаги са насочени към малцинствата и субкултурите, както и към ролята на жената в обществото. След раждането на дъщеря ѝ през 2006 г. тя изпада в депресия, период, който тя описва в мемоара си „Черно мляко: за писането, майчинството и харема вътре в нас“, в който се смесват измислица и реалност. Относно книгата Шафак казва: „Нарекох книгата „Черно мляко“ по две причини. Първо, тя разказва за следродилната депресия и показва, че майчиното мляко невинаги е толкова бяло и чисто, колкото обществото си представя. Второ, заради тази депресия аз успях да намеря вдъхновение; от черното мляко успях да направя един вид мастило“.

Творчество

След излизането от печат на романа Копелето на Истанбул (2006), където се говори за геноцида над арменците, на два пъти е обвинявана за обида на нацията и я заплашва затвор в размер на три години. И двете обвинения са снети поради недостиг на доказателства.

През април 2012 г. гостува в София за представянето на романа си Чест, което се извършва в Археологическия музей, а в него участва и Георги Господинов.

Отношение към суфизма

Шафак започва да се интересува от суфизма, когато е на около 20 години и е студентка. Този ѝ интерес се проявява във всички нейни творби. В романа „Любов“ тя разглежда темата за суфизма, разказвайки за любовта между американска домакиня еврейка и модерен суфист, който живее в Амстердам. Тяхната необичайна история е разказана едновременно с тази за невероятната духовна връзка между Руми и Шамс от Тебриз. Шафак споделя в интервю пред Гардиан, че „колкото повече четеш за суфизма, толкова повече трябва да се вслушваш. С времето се привързах емоционално. Когато бях по-млада, не се интересувах от това да разбирам света. Исках само да го променя чрез феминизъм, нихилизъм или природозащитничество. Но колкото повече четях за суфизма, толкова повече забравях какво съм научила, защото това прави суфизмът с теб – кара те да изтриеш всичко от съзнанието си, на което си бил научен и в което си сигурен. И след това започваш да мислиш отново. Но този път не със съзнанието си, а със сърцето си.“