Хари Потър и прокълнатото дете

Хари Потър - 19 години по-късно?! Как би изглеждал животът на популярното в цял свят момче-магьосник след толкова много години? Е, докато всички си мислиха, че историята за Хари, разказана в 7 книги вече е приключила, изненадващо се появи новината за осма книга, която показва Потър 19 години след последните му премеждия с Волдемор. Осмата част на историята бе представена за рождения ден на Хари (31 юли 2016 г.).
Както оригиналът, така и българското издание, не е роман, а пиеса в две части. Макар да е под формата на пиеса обаче, тя определено е своеобразно продължение на поредицата за Потър - представя героите и техния живот много, много след битката за Хогуортс от "Хари Потър и Даровете на Смъртта". Всъщност осмата книга е специално предварително издание на сценария от пиесата на Джак Торн - "Хари Потър и Прокълнатото дете", чиято световна премиера събра множество фенове в лондонския театър "West End". Но противно на очакванията на мнозина, литературната адаптация и осма част от поредицата за Хари Потър, не е създадена само от Дж. К. Роулинг. Книгата е написана от Джон Тифани и Джак Торн в сътрудничество с Роулинг.

Животът на Хари Потър никога не е бил лесен - особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици. Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

Базирана на оригинална нова история от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн, "Хари Потър и Прокълнатото дете" е пиеса на Джак Торн. Това е и осмата история за "момчето магьосник" и първата, представена официално на сцена.

Първата ми поредица, бях на 7 години, ако не се лъжа, когато ми купиха първата книга, все още я препрочитам

Все се каня да препрочета поредицата и да прочета и тази книга, но все не стигам до нея. Знам, че е написана като пиеса, дали носи същите емоции, като другите книги?