Човешката библиотека

В началото това с Алекс-преди и Алекс-сега за малко да ме загуби. Не мисля, че точно там бе мястото на спомените. За Балтазар, принца, когато в резюмето пишеше, че физиците ще му търсят дарба, не си го представях като бебе, а като възрастен крал на който му кефнало просто така да има дарба. Радвам се, че сгреших. Не ми омръзна да чета и е леко, приятно четиво. Авторовата реч с описанията и сравненията бяха гениални и смешни. Бих извадила доста цитати, но ще се въздържа. Само: Тия физици и най-простото нещо го преиначаваха в сложно научно и тези астрономически предсказания...не ми допаднаха. Твърде много герои с кратки роли, някои от които като онзи дето обявил война на Шефа като завзел всички други светове - също не разбрах защо бе включен. Ако има продължение и там изиграят важна роля, добре. Явно не харесвам второстепенните герои. Харесвах на змея, а глупавият принц взе че му отряза два пъти главите, па му доведе и тъщата. Даже не разбрах как стана романса на дракона и ламята, и как Алекс се ожени за Шефа - хей така "хоп" много бързо стана от нищото. Той пък вечно не разбрал се впуска да спасява хората и забърква големи каши. Симпатизирах на Кольо, сфинкса и Станка, Нора, Змея, Шефа и Влад, гарвана. Юджийн ми стана любимец, може да е напудрено конте, но при всяка негова намеса прихвах да се смея, пък и си разбира от работата като адвокат. Това трябваше да бъде хвалебствено мнение. Хареса ми книгата."

– А ти какво искаш? – попитала тя костенурчето. – Имаш право на две желания, защото изпълни мечтата ми да летя.

– Искам… – казало костенурчето и заплакало. Не можело да се отрече от триетажната си къщичка. Не искало да я загуби.

– Кажи ми какво иска сърцето ти! – подканила го костенурката.

– Да ме приемат такъв, какъвто съм – казал костенурчо.

– Скромен си, но нека така да бъде. Ще те приемат! А второто желание?

Костенурчо се замислил сериозно. Мислил дълго и накрая казал:

– Искам всички костенурки да открият своите дарби. Ако всеки разбере, че е необикновен, аз няма да се различавам с нищо от другите.

Моят ангел на спасението си нямаше криле. Може би бяха паднали по пътя към земята.
Преди да го срещна, и от моите ръце падаха доста неща: празни бутилки, опаковки, кутийки. Не си правех труда да ги местя от земята – това нищо нямаше да промени. Той обаче не мислеше така.
Изненадах се, когато ръката се стрелна към боклука в краката ми, с който пролетният ветрец си играеше. Скоро нейният собственик се настани до мен на пейката. Очаквах упреци и поучения, но получих само мълчалив поглед. Срещу мен стоеше младеж на около двайсет, чиито очи бяха сини като сапфири, облечен в сива тениска, на която с цвят като този на очите му беше изписано: „Спаси света. Започни с океана“.
– И аз бях като теб преди.
– Каква съм аз?

Антологията е написана от деца за Копнеж за растящо творчество 2015 г. Дават различни тълкувания какво е свят и идеи как биха спасили света. Макар сюжетите и героите на повечето разкази да са фантастични, проблемите и поуките от разказите са актуални и наболели. Изненадана съм колко мъдрост има в тези деца и колко са будни. Сякаш новото поколение защитава света и се обединява не с меч, а с перо/клавиатура чрез изкуството/литературата. Засягат важни теми, които и аз бих и съм засягала в разказите си, но разликата е, че в антологията са написани някак по детски, с отворени очи и сърце, сякаш написани послания от деца за деца, които са бъдещето и така изковават новото поколение, да бъде по-добро и отговорно към света. Колкото повече човек расте, толкова по-мрачен става, толкова повече пречки вижда, толкова повече забравя, както мечтите си, така и се обезверява, че нещо може да промени. Не си сам! Всеки си мисли, че е сам. Огледай се, търси, действай! Живееш сред още няколко милиарда човека, обединете се! В антологията срещнах съмишленици. От нея струи надежда, която ме изпълни. Припознах се в някои от героите /“Костенурчо с триетажната черупка“/, прегърнах каузата на втори/“Тайната на драконовото дърво“, „Молив с гумичка“/ и трети ме накараха да се замисля за живота /“Ретроспекции“, „Мисля, че това е Тя“, „Броеница от любов“, „Достатъчно е да спасим красотата на мига“/, а това е най-важното. Имаше и слаби разкази, но повечето бяха добри, а изброените ми станаха любими.

Хареса ми. Как обяснява на децата научни неща чрез измислени истории, ала "щъркела носи бебето". Във всеки разказ струи въодушевление, магия, човечност, светлина, урок, визии насочени към бъдещето, герои от библейски митове, "закачки към Луис Карол", свръхестествени създания и търсене на път, посока и избор.

Най-любими разкази са: "Анабел и снегът", "Завоевателят", "Хлебь" "Трите съкровища на Горската фея". Някои разкази не ги схванах, 2-3, вероятно има скрит философски замисъл, но ми липсваше сюжет насред размислите, които са неопределени. Инак носят ярки образи и герои, и достоверно историческо време и обстановка, в които се потопих. Майсторство е да ги пресъздадеш в толкова кратък обем. Ще питам автора да се насочи към приказки, защото му се отдават. И относно предисловието че са толкова кратки разказите, защото хората не разполагат с време за четене, и затрупан с информация стойностна или не, читателят трябва да е заинтересован или погълнат от нещо, за да отдели специално време за него...намирам време за четене, заинтересувана съм и погълната от книгата, и сега идва проблемът, че искам още! Чакам следващата. Давам между 4 и 5.

Двамата станаха от камъка и поеха по прашния път към здрача. Силует на мъж, подпиращ се на тояга, и малко подскачащо момче се носеха по криволичещия друм, обагрен в тъмнокехлибарено. Крачеха из един Свят, който, погледнат от Космоса, не бе осветен от нито една изкуствена крушка и изглеждаше спокоен, зелен и изпълнен с живот.

Мъжът дяволито се усмихна и накриви глава.
– Не, аз поправям Времето.
– Да не е спряло? – Тя погледна през матовата витрина към обраслия с лишеи двор.
– Може да се каже – цъкна с език той. – Не иска да върви, не знае накъде. Стрелките на часовника – продължи – са като краката на човека. Единият поема посока, другият го следва. Но когато нямаш посока, когато Времето няма посока – поправи се той и избърса изпотеното си чело, – стрелките увисват в пространството.
– Значи вие не търсите стрелки? – Въздъхвайки тежко, тя се облегна на тезгяха.
Той се оказа приятно хладен, независимо от лампата, топяща се в светлина до рамото ѝ.
– Аз търся посока за Времето… А може би то самото е изчезнало или се крие някъде. – Мъжът се заоглежда около себе си. – Ако не знае накъде да тръгне, може да се срамува и сега да се крие с цилиндър и лачени обувки, очаквайки…
– Очаквайки?! – Тя отвори широко очи.
Мъжът я погледна.
– Вие сте симпатична жена. С вас времето се е чудело накъде да върви.

„Преводна фантастика”: от Фантазийската преводаческа школа, чиято основна мисия е да превеждат български фантасти на пълноценен английски (и не само) език, и да ги представят пред света, рамо до рамо с чуждите им побратими и посестрими. Подобно е положението и с руския език, защото Тук руската фантастика е добре дошла, равнопоставена с англоезичната.
„Изгревът на следващото”: Търси решението на задачата, наречена "Кризисно Съвремие". Решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството. Към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид. Настоящият конкурс продължава до 30.06.2020, условията вижте ТУК
„Българските фантасти”: богато представени, както в познатите рамки на научнофантастичните сюжети, така и в литературните традиции, които положи Светослав Минков; с доказани от времето текстове – и с първи публикации. Но винаги оригинални, написани от свое име, с авторски стил и свят!
„Фантастология” се опитва да повишава знанието и разбирането на фантастиката. Обзорите на произведения, издавани по света, ни дават птичи поглед към планетата Фантастика. Тук ни помагат и популярните в интернет е-списания и фензини, които ще са редовни гости на алманаха. Не само в литературата, а и фантастичното кино, станало днес доминанта на визуалната култура, Тук обозряваме колкото критично, толкова и с търсене на вдъхновяващото.
 „Изобразителното изкуство”: За такива като нея върху цветната кола (а и в графиките и илюстрациите в целия брой) ще представяме най-изявените от стотиците световни творци на изобразителна фантастика, а по-нататък ще има и задълбочени обзори върху тях. Обърнете внимание на българските имена, изброени като илюстратори в алманаха – колко от тях ви звучат познато? Това е още една от мечтите ни: да бъдем сцена и галерия на талантливи родни художници, утвърдени или съвършено непознати.
„Музика”: В първи брой започваме с най-известната днес тема за Толкин в музиката, но по-нататък ще се спрем на типично научнофантастичната нишка сред композициите, а и на класическата музика с фантастична програма. При възможност към изданието ще се появи и DVD диск с представяните творби.
„Откъде идваме”: представя света на фантастите – професионалисти и любители, срещи, конвенти, клубове – по света и у нас, любителски издания – фензини, произведенията, с които са дебютирали бъдещи писатели.
 „Футурум”: Ако пазарът напоследък е залят предимно с фентъзи, което няма отношение към бъдещето, и читателите, формирани само от такива книги, смятат, че фантастиката се е „развела” с бъдещето – това не отменя Неговото Прииждане. Ние смятаме, че криенето на главата под одеялото на познатото не е спасило никого от това, което идва. Разумът винаги прави крачка към предизвикателството и тази рубрика е нашата крачка. Тук се публикуват изказвания от конферентния цикъл „Планета и човечество”, който провеждаме всеки месец в музея „Земята и хората”.
„Кино”: станало днес доминанта на визуалната култура, Тук обозряваме колкото критично, толкова и с търсене на вдъхновяващото.

Величка Настрадинова, Николай Теллалов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева), Григор Гачев, Мария Спирова, Александър Бурмов, Александър Карапанчев, Геновева Детелинова, Красимир Георгиев, Велко Милоев, Янчо Чолаков, Вал Тодоров, Стефан Кръстев, Светослав Славчев, Весела Люцканова, Валери Петров, Елена Павлова и клуб „Светлини сред сенките“; Питър С. Бийгъл, Теодор Стърджън, Дейвид Брин, Джон Варли, Майкъл Суонуик, Кори Доктороу, Дъглас Смит, Рей Бредбъри и Лари Нивън; Вячеслав Рибаков, Сергей Лукяненко, Сергей Другал, Евгений Лукин, Иван Ефремов…