Любими цитати от книги

"Продължавайки сега към страничното възвишение, откриваме, че много отдавна ушите на Рейнър са били отхапани и след това обратно изплюти отстрани на главата му, защото лявото определено беше обърнато отгоре надолу или отвън навътре, или по някакъв друг начин, който ви караше да се взирате продължително в него, преди да ви осени мисълта: "о, това е ухо"."

"- Казваше се Рейнър, - обясних и тогава осъзнах, че това звучеше малко неубедително като отговор, затова си помислих, че трябва да добавя нещо. - Беше много опасен човек.
- Опасен ли?
Изглеждаше разтревожена от това, и с пълно право. Вероятно през ума й минаваше мисълта - а същата бе минала и през моя ум, - че Рейнър беше опасен, а аз го бях убил: в такъв случай това, ако говорим от гледна точна на йерархията, ме правеше много опасен."

"Това ме ободри. Започнах да си мисля, че ако не успея да уредя нещата така, че един ден двамата с нея да не сме заедно в една стая без никакви умиращи хора вътре, да не ми е името Джеймс Финчам.
А то, разбира се, не е."

"- Ланг, искам да знаеш, че мога да наредя да те арестуват в мига щом напуснеш тази сграда.
Обърнах се и го погледнах.
- За какво?
...
- Заговор за убийство.
В стаята беше много тихо.
- Заговор? - казах аз.
...
О'Нийл беше произнесъл три думи: "Заговор за убийство".
Думата, която трябваше да повторя с невярващ тон, трябваше да е "убийство": една съвсем малка и страдаща от психични проблеми част от населението може би щеше да се спре на предлога "за", но точно единствената от трите думи, която съвсем определено не би трябвало да реша да повторя, беше "заговор"."

От "Търговецът на оръжия", Хю Лори

Брой мнения : 8 Join date : 04.12.2009 Age : 31

Ако ние,сенки леки,
сме дотегнали на всеки,
помислете,че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да,така си помислете:
сън един,сънуван лете,
сън с отворени очи.........

''Сън в лятна нощ'' Шекспир

"Дано да не изтървеш нишката на брътвежите ми, докато четеш това писмо... Но може би, в края на краищата, това не е толкова важно. Може би не говоря на теб, а на себе си. Може бе ти си само оправдание - най-прекрасното оправдание - да съм тук и сега, с теб."

"Ти май все още вярваш, че въпросът защо? служи за нещо!
Е, истината е, че все за нещо служи...
Служи, за да давам обяснения...
Да се оправдавам...
Да не поемам отговорност за постъпките си...
Да се крия зад думите...
Да се извинявам...
Да отричам чувствата...
Да сравнявам настоящето с миналото...
Да не живея тук и сега."

И двете са от "Писма до Клаудия" на Букай.

Когато дните ни изглеждат еднакви, значи сме спрели да забелязваме хубавите неща, които се случват в живота ни. Паулу Коелю - „Алхимикът“

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът." Александър Дюма "Граф Монте Кристо"

"Той ги уби с обичта им. Те се обичаха. Сега виждаш ли как е било?... Ето така е всеки ден по целия свят."- "Зеления път"Стивън Кинг

"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим."... "Птиците умират сами" - Колийн Макалоу

Не обичай много, а завинаги

Шоколад или Бонбонени обувки на Джоан Харис... честно казано изобщо не помня в коя от двете Виан споделяше тази мисъл на майка си Silly me

Израстваш с книги за пирати, каубои, космонавти и тъй нататък и тъкмо като си решил, че светът е пълен с невероятни неща, ти казват, че всъщност е гъчкан с умрели китове, изсечени гори и радиоактивни отпадъци, дето после се моткат с милиони години.. Мене ако питате, човек хич не си струва да пораства голям...

* сър Тери Пратчет

Брой мнения : 8 Join date : 04.12.2009 Age : 31

''Утрото е като младостта,весело и опияняващо - и ако мъката не е била толкова горчива,че да ви държи будни,бъдете сигурни,че щом отворите очи,болката ще е отслабнала,а надеждата ще заблести по-ярко.'' Ема на Джейн Остин

Малко дълъг цитат, но е страхотен

......"След любовта остават телефонни номера, които избледняват.След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”

Момо Капор

Брой мнения : 8 Join date : 04.12.2009 Age : 31

ДОРИНА

Ах, завчера цял ден горката госпожа
във треска и във жар в постелята лежа.

ОРГОН

Ами Тартюф?

ДОРИНА

Тартюф? Той чувствува се славно!
Пълнее, руменей, разхожда си се бавно.

ОРГОН

Ах, клетия човек!

ДОРИНА

Дори и вечерта
ни залък не можа да сложи тя в уста:
от мъка и бодеж й беше невъзможно.

ОРГОН

Ами Тартюф?

ДОРИНА

О, той вечеря си набожно
и сам пред нея там изяде с доста труд
две пилета на шиш и половина бут.

ОРГОН

Ах, клетия човек!

ДОРИНА

Нощта измина цяла,
а още ни за миг не беше тя заспала:
не можеше от жар очи си да закрий.
И тъй до сутринта над нея бдяхме ний.

ОРГОН

Ами Тартюф?

ДОРИНА

Надвит от сладостна омая,
от яденето той премина в свойта стая,
намъкна се завчас във топлото легло
и спа до заранта с усмихнато чело.

ОРГОН

Ах, клетия човек!

ДОРИНА

Склонихме я най-сетне
да й се пусне кръв, та малко да й светне;
и огъня тогаз премина изведнъж.

ОРГОН

Ами Тартюф?

ДОРИНА

О, той държа се като мъж
и за да бъде твърд пред пристъпите груби
и да навакса той кръвта, що тя загуби,
със литър вино сам закуси заранта.

ОРГОН

Ах, бедния човек!

ДОРИНА

Та тъй са той и тя.
Да припкам веч и ней да кажа без забава
как радвате се вий, че тя е вече здрава.
''Тартюф'' на Ж.Б.Молиер.Невероятно смешна комедия.

"Хората често казват, че писането е 10% вдъхновение и 90% усилие. Това, разбира се, са глупости. Писането е почти 100% кофеин." Haha!

Цитатът е от "Заразно глупава" на Каприс Крейн.

„Кланица 5“ от Кърт Вонегът:

"Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане."

"- Защо точно аз?
- Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате г-н Пилгрим. Защо вие? А защо тогава ние? Защо каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога бобулечки, попаднали в кехлибар?
- Да.
- И ето ни и нас, г-н Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата "защо" не съществува."

"- Къде съм ? - запита Били Пилгрим.
- В друго парче кехлибар, г-н Пилгрим. Ние сме там, където трябва да бъдем точно сега...
- Как..., как попаднах тук?
- Само друг земен може да ви обясни това. Земните са много добри по обясненията. Те винаги обясняват каква е структурата на дадено събитие, разправят как други събития могат да се предизвикват или избягват. Аз съм тралфамадорец и виждам цялото време, както вие можете да видите част от Скалистите планини. Цялото време си е цяло време.То не се променя. Не се поддава на предупреждения или обяснения. То просто е. Вземете отделни моменти един подир друг и вие ще установите, че ние всички сме, както казах по-рано, буболечки в кехлибар."

.....

" - Аз те обичам, Мария, и ти си толкова чудесна, ит олкова красива, и толкова удивителна, че когато съм с теб, струва ми се, че искам да умра, толкова много те обичам, и така става с мен, когато съм с теб.
- О... - каза тя. - Аз всеки път умирам. Ти не умираш ли?
- Не. Почти. А усети ли, че земята политва?
- Да. Когато умирах. "

- "Когато бие камбаната"

„- Ваймс, наистина ли си ударил с юмрук по носа президента на Гилдията на убийците?

- Да, сър.

- Защо?

- Защото нямах подръка кинжал, сър.“

"Глинени крака" - Тери Пратчет

Няколко от Чарлз Буковски:

От "Записки на стария мръсник":
"Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат."
"Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно."

От "Жени" :
"Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват."
"Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо."
"Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно."
"Добрият писател знае кога да не пише."
"Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове."
"Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините."

От "На юг от никъде" :
"Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза."
"И все пак, от време на време човек има нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери."
"Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина."
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха."
"Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение."

"Виждах само това, което бе около мен: Атикус и чичо ми, които бяха учили в къщи, знаеха всичко — или поне, което не знаеше единият, другият го знаеше. Освен това не можех да не забележа, че татко от години биваше избиран в законодателното събрание на щата, без никой да гласува против него, а нямаше и представа за хитроумните методи, необходими, според моите учители, за възпитаването на добрите граждани. Джем беше възпитан наполовина по десетичната система и наполовина по обикновената и изглежда добре се справяше както самостоятелно, така и в група, но Джем не беше сполучлив пример: нямаше такава образователна система, измислена от хората, която да го спре да не чете. А пък аз знаех само каквото бях прочела в списанието „Таим“ и от книгите, които ми попадаха в къщи, но в училище се влачех след образователната система на окръга Мейкомб и през цялото време ми се струваше, че ме мамят с нещо. С какво точно, не знаех, но не можех да повярвам, че щатът е предвидил за мене дванадесет години такава непобедима скука. "
***
"— Скаут — каза Атикус, — когато дойде лятото, ще трябва да запазваш спокойствие и при много по-лоши поводи… зная, че не е справедливо за тебе и Джем, но понякога трябва да се помиряваме с положението и нашето държане, когато сме в трудно положение, трябва да бъде… Мога само да ти кажа, че като пораснете с Джем, може би ще погледнете назад със съчувствие и ще разберете, че не съм ви предал. Това дело, делото на Том Робинсън, е въпрос на съвест… Скаут, ако не се опитам да помогна на този човек, не ще мога вече да ходя на църква и да се моля на бога.
— Атикус, сигурно се лъжеш…
— Защо?
— Почти всички мислят, че те са прави, а ти не си…
— Те имат право да мислят така и тяхното мнение трябва да се уважава — каза Атикус, — но за да живея в мир с хората, трябва да живея в мир със себе си. Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека."
***
"— Да. Тя си имаше собствени възгледи за нещата, твърде различни от моите, може би… Сине, аз ти казах, че дори и да не беше излязъл от кожата си тогава, пак щях да те накарам да й четеш. Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър само когато има оръжие в ръка. Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай. Тогава много рядко побеждаваш, макар че понякога и това се случва. Мисис Дюбоуз победи. Тя умря, както изискваха нейните възгледи, без да е задължена на никого и на нищо. Никога не съм срещал толкова храбра личност."
***
"— Да, сър, разбирам — успокоих го аз. — Мистър Тейт беше напълно прав.
Атикус се освободи от мене и ме погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами че ако постъпиш другояче, то би било все едно да убиеш присмехулник, нали?"

Из "Да убиеш присмехулник" от Харпър Лий

» Любими цитати от песни ?
» Любими цитати от автори
» Darius looked around the club... /ЛЮБИМИ МОМЕНТИ И ЦИТАТИ/
» Любими книги и техните автори
» Топ 3 любими Братя...?