Оскар Уайлд

Оскар Уайлд (Oscar Wilde) е ирландскидраматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианскаАнглия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

Книги:

Забележителната ракета(The Remarkable Rocket)
Звездното дете (The Star-Child)
Младият крал(The Young King)
Преданият приятел(The Devoted Friend)
Рибарят и неговата душа(The Fisherman and His Soul)
Рожденият ден на инфантата(The Birthday of the Infanta)
Себелюбивият великан(The Selfish Giant)
Славеят и розата(The Nightingale and The Rose)
Щастливият принц(The Happy Prince)


Пиеси:
Саломе(Salomé)

Разкази:

Кентървилският призрак(The Canterville Ghost)

Романи:

Портретът на Дориан Грей(The Picture of Dorian Gray)

Първите осем, ако не се лъжа са всичките, ги имам в един сборник "Гранатовият дом", та съм ги чела. Естествено, любимо ми е "Славеят и розата" - невероятен разказ... Скоро планувам да прочета и "Портретът на Дориан Грей".

Да, Искре, напълно си права - Славеят и розата е уникален разказ, един от малкото, на които плача абсолютно всеки път, когато ги чета.
"Портретът на Дориан Грей" е хубава книга, макар и не типично моя стил. Но все пак си е класика, затова успях да намеря време да я прочета.

Когато бях малка майка ми ми четеше неговите разкази, а по-късно и сама си ги препрочитах. Наистина са страхотни и уникални. Най-голямо впечатление са ми направили Себелюбивият великан, Щастливия принц и Славет и розата, който определено е една от най-невероятните литературни творби, която съм чела! Като малка ми беше страшно тъжно за горкото птиче, а с години все повече и повече осмислях идеята.

Чела съм много от неговите произведения, много увличащи и интересни са. Няма да съжалите, ако прочетете поне едно!

Ние в училище изучавахме "Щастливият принц" и "Славеят и розата". И двата разказа са невероятни и страшно поучителни. Чела съм и други негови разкази, но много отдавна и скоро пак трябва да ги препрочитам.
Не съм чела "Портретът на Дориан Грей", но трябва да я погледна в скоро време. Оскар Уайлд като класик си заслужава да му отделиш малко време.

Леле на "Славеят и розата" рева и до ден днешен! а съм го чела около 20 пъти. Просто нежероятен разказ!

Учудващо малко мнения за такъв велик автор... Аз напоследък нещо се позапалих... Пускам някои цитати, които много ми харесаха и ме впечатлиха от "De profundis. Писмо от затвора":

"Любовта се подхранва от въображението, чрез което ние ставаме по-мъдри, отколкото мислим, по-добри, отколкото чувстваме, по-благородни, отколкото сме. Чрез въображението можем да видим живота като една цялост. Благодарение на въображението можем да разберем другите в реалните, както и в идеалните им отношения. Само онова, което е хубаво и е породено от доброто, може да подхранва любовта. Всичко друго би подхранвало омразата."

"Омразата заслепява хората. Ти не го съзнаваше. Любовта може да чете написаното и на най-отдалечената звезда, но ненавистта така те заслепява, че не можеш да видиш по-нататък от тясно оградената и с увехнали вече страсти градина на твоите най-елементарни желания."

"Фаталните грешки в живота стават не когато човек е неразумен. Неразумният момент може да се окаже и най-хубавият в живота на човека. Те се извършват когато човек действа логично."

"Великите неща в живота са това, което изглеждат сами по себе си и по тази причина, колкото и странно да ти звучи, често са трудни за тълкуване. Но малките са символи. Ние получаваме най-горчивите си уроци най-често чрез тях."

"Колкото и да беше ужасно онова, което ми стори светът, това, което аз сам си направих, беше далече по-страшно."

"Уморен да бъда по върховете, аз преднамерено се спуснах до дъното, в търсене на ново усещане. Това, което беше за мен парадоксът в сферата на мисълта, перверзията стана в областта на страстта. Накрая желанието стана болест или лудост, или и двете. Станах безгрижен към живота на другите. Забравях, че всяка малка постъпка от ежедневието изгражда или разваля характера и следователно онова, което човек прави в тайната спалня, ще се наложи един ден да го изкрещи високо от покрива на къщата. Престанах да бъда господар на себе си. Не бях вече капитан на душата си, но не го знаех. Позволих на удоволствието да ме управлява. И свърших в ужасен позор. За мен сега е останало само едно-единствено нещо - абсолютното унижение."

"Онези, които притежават много, често са алчни. Тези, които имат малко, винаги поделят."

"Когато наистина искаш любов, ще я намериш да те очаква."

"Религията не ми помага. Вярата, с която хората даряват онова, което е невидимо, аз отправям към това, което може да се види и пипне."

Произведенията му са доста увлекателни

Портретът на Дориан Грей ми хареса.

Класика в жанра.....

Колко е важно да бъдеш сериозен
Ветрилото на лейди Уиндърмиър
Идеалният мъж
Жена без значение
Страхотни са.Невероятно чувство за хумор.