Реклами и клипове

леле, умрях от смях, права си, че котките не са нищо особетно, но текста направо ме разби!

Като съдържание клипът определено не е за тук, но си нямаме друга такава тема.
Нещо, което ми направи много силно впечатление, трогна ме, и може би дори ме накара да се замисля. [You must be registered and logged in to see this link.]

Ох, май пак ще стане някоя дълга реч, ама не мога да се спра и да не се изкажа.

Клипчето е много интересно и както Alice Cullen каза, кара те да се замислиш, според мен именно това е и целта му. Обаче колко още ще се замисляме? Момичето е казало това през 92 година, сега 18 години по-късно нещата са си същите. Е, да замислили сме се и ние и някой друг преди нас, може би дори хората на този конгрес. Помислили сме си малко и на края сме отишли да ядем кебапчета, щото нищо не сме измислили.
Това дете ми се струва много интелигентно (ако разбира се цялата тая работа не е просто една голяма и драматична пиеса), много ме радва, че мисли за такива неща макар и на 12, а и хъса, с който говори. Мисля обаче, че грешката му е че иска нещо, от хора, които нямат интереса това да се случи. Смятам, че единствено ние, които всеки ден се сблъскваме с тези проблеми и препятсвия сме тези които можем да си помогнем, защото изпитваме нужда от това. Примерът който дава с бетното хлапе, което е казало, че ако има много пари ще даде на всички деца на улицата е показателен. Когато си изпитал нещо на собствената си глава е много по-лесно да разбереш какво им е на тези, които страдат в момента и да ти се прииска да им протегнеш ръка. За това и смятам, че един най-обикновен човек много по-добре би усетил къде има проблем и колко е мащабен и в последствие би искал някаква промяна. Докато някой, който си се чувства добре в момента - всичко му е подредено, за него и децата му бъдещето е ясно, няма за какво да се мъчи нещо да промени. Още повече, че това евентуално би коствало сегашното му благополучие, а и често в такъв случай тези хора се ужасяват далеч повече при мисълта да загубят материалното си богатство и някакво положение или по-скоро контрол и власт в обществото, от колкото някой който е видял и двете страни на монетата. Проблемът е, че и другата крайност - ако си изстрадал прекалено много и животът те е осакатил повече от нужното, то е много вероятно да се озлобиш и да не мислиш за друго освен за собственото си оцеляване. В думите на бедното дете впечатление прави детската наивност и оптимизъм, които го лишават от лошите умисли и му помагат да е жертвоготовно за околните.

На такива мисли ме навежда това филмче, защото е наистина хубаво и с послание, но е факт, че промяна няма. Колкото и да си кривя душата не мога да кажа, че нещо е станало по-добре. Не мога разбира се да нарека думите на това момиче празни приказки, те не са такива ако не друго, то поне е изявило някаква позиция, жалкото е че обикновено това си остава глас в пустиня. За малко уж някой някъде се трогва и на края всичко се забравя, до следващото подобно изказване.
Но от друга страна в последно време ми се струва, че все повече хора усещат нуждата от някаква промяна (колкото и да се упреква всяко следващо поколение, че става все по-тъпо, а хората като цяло - по-апатични). Както се вика ножът е упрял в кокала и е все по-трудно да затваряме очите си пред тези проблеми, въпросът в момента според мен е, че имаме желанието нещо да стане, но не сме на ясно точно какво, а и как да се случи, също дали няма да е опасно, дали си струва рискът (нали знаете, че първоначлната реакция на човек е винаги да опази собствената си кожа, колкото и одрипана да е тя). Не мога да виждам в бъдещето, за това само времето ще покаже какво ни чака, но искрено се надявам някаква промяна да започне. Смятам, че рано или късно това ще стане, ако не струва ми се че ни чакат много лоши дни.

В момента съм запленена от рекламата на Ариана :
[You must be registered and logged in to see this link.]