Музиката като инструмент за въздействие

Знам, че това, което съм написала, е малко дългичко, но, повярвайте ми, заслужава си човек да осъзнае някои жестоки истини. Коментирайте на воля, а по натам ще ви споделя и как дрогата влияе на музиката. Енджой
п.с. Съжалявам, ако има грешки...

Музиката като инструмент за въздействие


В края на 60те и началото на 70те години на ХХ в. С масовото навлизане на по-твърдите наркотици се променя стилът на рок музиката и най-голяма популярност добива новият жанр – хардрокът, от който впоследствие се развиват хевиметъл и блекметъл рокът. Хевиметъл рокът е агресивен стил на свирене и пеене, често с помпозни и мрачни текстове. Въздействието върху аудиторията е комплексно и за предаване на внушението са важни както самата музика и текстове, така и изпълнението на сцената и оформлението на кориците на албумите. С мрачните и гротескни стихове за разрушение, смърт и демони, подкрепени със съответното сценично поведение, костюми и светлини и свукови ефекти, хевиметъл рокът се явава като контрапункт на посланията за мир и любов на хипитата.
Със сигурност може да се твърди, че внушенията, които се правят чрез песните от някои жанрове на рока, могат да събудят у много младежи немотивирана агресия и да стимулират анархистично поведение. В полухипнотично състояние, в което се изпада при концерти или при продължително слушане, посланията – често многократно повтаряни фрази, лесно влизат в подсъзнанието, подтиквайки индивида към определен вид поведение и постъпки. Постоянното излагае на едни същи ритми и изрази настройва човека на определна емоционална и умствена вълна, което може да наруи еднокринното равновесие в организма. По време на концерти, също както и при митинги, се създава общо доминиращо психополе на тълпата, в което инивидуалността изчезва и така цялата тази човешка маса, понеже е с изключено съзнание, може лесно да бъде манипулирана да се държи по определен начин.
Дейвид Бауи в сп. ”Ролинг стоун” 912.02.1976 г.) : „Рокът винаги е бил дяволска  музика ... Вярвам, че рокендролът е опасен ... Мисля, че ние сме предвестници на нещо по-тъмно и ужасно от нас самите...”
Франк Запа : „Аз съм адвокатът на дявола. Ние имаме нашите богомолци, наричани ‘групари’. Момичетата ни отдават телата си така, както биха направили жертвоприношение на някой бог.” ( „What about Christian rock” в Peters Brothers)
Мерилин Менсън се хвали: „Надявам се да бъда запомнен като човека, който погреба християнството.” („Спин”, август 1996 г.)
Менсън се саморанява на сцената, разкъсва Библията и бълва хули по адрес на Иисус Христос, а на фланелкие, които носи, може да се прочете : „Убий родителите си” и „Аз съм Сатаната”. Той твърди, че творчеството му помага да се избави от демоните в душата си. Певецът заявава: „Мисля си, че всеки път когато хората слушат този албум, може би идеята за Бог  ще бъде унищоавана в главите им.” В интервю Менсън споделя, че още от малък търси Сатаната: „Когато бях дете, майка ми казваше :’ Ако ругаеш нощем, дяволът ще дойде при теб, когато заспиш.’ Това много ме възбуждаше, защото аз наистина исках да се случи... Исках го, исках го повече от всичко друго...” (сп. „Ролинг стоун”. 23 януари 1997 г.)
Рок изпълненията на Мерилин Менсън и едноименната група представляват истинско шоу на лудостта. Имиджът им е изграде върху скандалната платформа „секс, наркотици, извратеност, сатанизъм.” На обложката на албума си „Holy Wood (In the Shadow of the Valley of Death)” (2000г.) певецът е изобразен разпънат на кръст с обърнати очи и липсваща долна челюст.
Менсън се обявява за самия „Антихрист суперзвезда” и казва:”Въображението и индивидуалността на една личност не могат да бъдат уловени от нечии недорасъл разум, нито пък да бъдат разбрани от който и да е друг...Геният на изкуството намира своето убежище в душите на децата и лудите, за да живее Това сме ние!”
През юли 2005г. Менсън съобщи, че има намерение да концентрира усилията си върху продуцирането на късометражни филми с жанрова ориентация хорипилация – термин, измислен от самия него, който той обяснява по следния начин: ”Ужасяващо е и е като депилатор. Направо ще накара космите н краката ви да опадат.”
На концертите на различни рок групи редовно има ранени и дори убити. Изветен е трагичният концерт на английската група „The Who” в Синсинати, САЩ, на 3 декември 1979г., когато 11 младежи са смазани от тълпата. През октомври 2005г. по време на концерт в Южна Корея също имаше трагичен инцидент с 11 стъпкани и поне 50 ранени.  В това няма нищо чудно, като се има предвид агресията и разрушението, които бликат от ритъма и текстовете на песните, изразени и в поведението на сцената и в живота от много рок музиканти. А групата W.A.S.P. явно намира за много възвишено по време на концерт да хвърля сред публиката парчета сурово месо, което изпаднали в умопомрачение фенове изяждат като диви животни.
Показателни са и имената на много рок групи, свирещи в стил хевиметъл и блекметъл: ”Убиец”(Killer), ”Люлка на разврата” (Cradle of Filth), ”Желязната девица” (Iron Maiden)(уред за мъчения в Средновековито), ”Отровата” (Venom), ”Безжалостна съдба”(Merciful fate), ”Чук от ада” и др.
Ето с какви послания и призиви заливат своите слушатели много метъл рок групи и певци:
Megadeth пеят : ”АЗ съм адвокатът на дявола и негов посредник...Ела в пъклената ми бездна...Твоята душа е вече моя!...Подчини се!”
Metallica  в песента си „Jump in the Fire”  изпращат следното послание: ”Последвай ме сега, мое дете...прави каквото ти казвам...Скачай доброволно или ще бъдеш насила мой...Протегни надолу ръка..върни се там, където принадлежиш, хайде скачай в пламъците (ада)...”
И в друга песен - ”The Prince” : Ангеле от преизподнята...Искам да продам душата си...Дяволе, вземи душата ми, с диаманти ми се отплащаш, не ми пука за рая...ще горя в ада от деня,в който умра.”
”Twisted Sister”, “Acheron”, “Manowar”, “Morbid angel”, “Pink Floyd”, “Venom”, “Slayer”, ”Kiss”, “AC/DC” и много други.
През 1992г. при получаване на наградите на „MTV” [b]Red Hot Chili Peppers” казват: ”Преди всичко жиме искали да благодарим на Сатаната...”
Bon Jovi във „Homebound train” : ”Когато бях още малко момче, даволът ме хвана за ръката, отведе ме далеч от моя дом и ме направи мъж...слизам все по-надолу, надолу и надолу с влака към вкъщи(т.е. ада)”. В едно интервю за списанието “Smash hits” той казва: ”Бих убил майка си и бих продал душата си за рокендрол.”
Точно това прави и 14-годишният американец Томас Съливан от Ню Джърси, фен на Ози Озбърн. Първо прерязва гърлото на майка си и й избожда очите, а след това разрязва и собствените си вени и гърло, като почти си отсича главата. На предната седалка на семейната кола полицаите намират бележка с почерка на Томи, адресирана до „най-големите демони на ада”. На нея бил даден обет да убия семейството си.
Ричард Рамирес, известен като „нощния ловец” – серийният убиец, всявал ужас у калифорнийските граждани в продължение на няколко години, твърди, че превърната в негов личен химн песен Night prowler на австралийската рок група „AC/DC”, чиито запален почитател е бил, го е накарала да убие и принесе в жертва на Сатаната 14 души.[/b]

Рокът е като наркотик, който ти обещава и дава удоволствиет за малко, но в края на краищата те оставя разочарован и неудовлетворен.
Немалко от рок изпълнителите бяха и са наркомани, като много от тях завършиха преждевременно и трагично земния си път. Списъкът на самоубилите се или починали при странни и съмнителни обстоятелства рок музиканти е доста дълъг.
1. Кърт Кобейн – лидер на „Nirvana”, гръмнал се с пушка в главата през 1994г. на 27-годишна възраст. Първият му апартамент бил „декориран” с напръскани с кръв кукли, висящи като обесени на вратовете си, а в района, където живеел, изписал с боя : ”Абортирай Христос”, „Бог е гей” и „Хомосексът властва”.
Някои твърдят, че Кобейн е жертва на психоексперимент на ЦРУ и нарочно е накаран да се самоубие на върха на славата си, защото е започнал да звучи бунтарски и за да предизвикат отчаяние сред почитателите му. Скоро след смъртта му няколко младежи се самоубиват по същия начин.
2. Фил Окс, певец и автор на песни, приятел на Боб Дилън, се обесва през април 1976г. на 35г. след дълга история на алкохолизъм и психологични проблеми.
3. Йоги Уилямс – вокалист на „The temptations”, умира през 1973г. на 34г. вследствие на самораняване с пушка.
4. Пийт Мийдън, мениджър на “The Who”, умира през 1978г. след злоупотреба с барбитурати – самоубийство според разследването.
5. Ян Къртис, вокалистът на “Joy Division”, се обесва на 25г. през 1980г.
6. Ник Трейна от пънк групата „Link 80”, се обесва през 1998г. на 34г.
7. Майкъл Хитчънс, певец на „INXS”, се обесва през 1997г.
И още много джаз и рок музиканти като Дженис Джоплин, Чарли Паркър, Хилек Словак от “Red Hot Chili Peppers”, Джим Моризън от “The Doors”, Кристин Пфаф и др.

Освен явно въздействие върху слушателите и посредством музиката на някои групи и изпълнители се извършва и тайна обработка на съзнанието чрес т.нар. замаскирано обрано звучене. При него съобщенията се записват в обратна последователност или пък като нищо незначещи думи, които обаче имат смисъл, прочеени в огледален вид. Те стават възможни за осъзнато долавяне само когато музикалният запи се прослуша отзад напред.
От 1950г. досега честотата на самоубийствата сред младежите в САЩ е нараснала с 30%. Според Националната асоциация за образование ”самоубийствата сред тийнейджърите са извършени в резултат на депресия, което се подклажда от фаталистичната музика и текстове...”
16-годишният Денис Бартс от Сенът пойнт, Тексас, споделил с най-донрия си приятел, че „планира да се срещне със Сатаната”. По-късно отива на футболното поле в гимназията с портативния си касетофон. Там пуска песента “Highway to Hell” на “AC/DC” и се обесва на гредата на вратата.
16-годишният Стив Бучър опира пушка до главата си и натиска спусъка под плаката на люнимата си група. Родителите му обвиняват за самоубийството песента на “AC/DC” „Shoot for thrill”.
Според легендарния Джими Хендрикс: ”Можеш да хипнотизираш хората с музика и когато намериш слабото им място, можеш да проповядваш в подсъзнанието им каквото си поискаш.”
Д-р Джон Капас, водещ изследовател в областта на ума и хипнозата, започва да изследва през 60те години на ХХв. Ефекта на рок музиката: ”...това, което не е разбира, е как тези сатанински послания стигат до умовете на младите хора...говорим за внушаемост в будно състояние...всяко послание, което е на записа, отива в съзнанието на слушателя...Те ше попият всичко, което им се внушава, защото няма защита срещу него...Те ходят наоколо като хипнотизирани..."

да, съгласна съм с вас, но чакайте малко....защо оставате назад сценичното държание на групата/певеца...??? Това, че някои се самораняват или демонстрират извратени неща? Изказванията им относно сатанизма? Нормално ли е М. Менсън да е без долна челюст, разпънат на кръст и с обърнати очи?
Извинете, но малко или много, това си дава влияние! Отделен е въпроса, до колко е силна човешката психика! Дали е достатъчно устойчива или пък до толкова слаба, че да се измени към това, което демонстрират музикалните изпълнители?

п.п.: жалко, че в тази книга не са описали за влиянието на чалгата върху днешната младеж!

gal4eto9052 написа:

Да, Стеф, ти сама го каза. Въпросът е колко ти е силна психиката.
Значи, за да бъда честна, не мога да кажа, че съм фен на Мерилин Менсън. Но слушам музиката му и на места неговото мнение се припокрива 1:1 с моето.
This is the new shit now, все едно ми говорят психолози, наистина. Песните са... различни за всеки един човек и е нормално да бъдат възприемани по един различен начин.
Аз се вдъхновявам от тях, други се депресират. За мен Мерилин Менсън е символът на това, което никой не иска да вижда. Тъмната страна у един човек, всеки я притежава, но никой не иска да признае, че тя съществува. Екстравагантен човек, различен определено, в най - всеобхватния смисъл на думата. Провокиращ. Откога това е лошо?
Смятам, че повечето хора, които реагират по гореописаните начини, наистина имат нужда от професионална помощ. За мен това наистина е слаба психика, а и податливост към външни влияния. Друга причина може и да са родителите им - не ме упреквайте, но ако на някой непрекъснато му се налагат ограничения, и се опитват да шпроменят начина му на мислене, естествено е този някой да се разбунтува по единствения приемлив за него начин.
Но за рок - музиката като цяло, не съм съгласна. Тя е мелодична, тя предизвиква тръпки у мен. Тя е истинска и те кара да я почувстваш наистина. Не мога дори да се насиля да я сравня... да сравня музиката на няколко поколения, с просташката чалга. Извинявам се на почитателите на този жанр, но тази музика снижава умствените възможности на един човек, принизява и морала му - кара го да мисли за външния си вид много по - настойчиво, отколкото за вътрешния.
Защо някой не напише нещо, свързано с нарастващия процент на момичетата със силиконови импланти? Най - вече в гърдите, а сега и в устните?
И кой мислите, че е инициаторът за това? Ами гледат се Галена, Камелия, и Преслава... или не знам си още коя и хората си казват: "Момчетата харесват това!"... Харесват студената и често гротескна хубост. И понеже ограничените и деморализирани хора у нас харесват именно това, се продава колата за нови цици.
Може да звуча доста цинично, съзнавам го и пак се извинявам. Но мисля, че рок - музиката до голяма степен е обособила мнението ми по различни въпроси, въобще, възгледите ми към света. И като човек, отраснал с тази музика, мога да кажа, че до голяма степен съм и зависима от нея. Все пак не може поколения да слушат едни идоли и това да не окаже известно въздействие.
Музиката на Майкъл Джексън - бях сложила една статия - броят на самоубилите се след смъртта му нараства с всеки изминал ден. Днес, след погребението, аз смятам, че ще са още повече. Пак, слаба психика. Но музиката на Джако не е сатанинска, за мен тя е по - скоро вълшебна. Жалко, че хората не я оценяват, наистина. Не ги оправдавам /самоубилите се/, но много ме съмнява, че някой луд фен ще скочи от третия етаж, понеже някоя фолкпевица е решила да каже: Goodbye, cruel world и си е прерязала вените.
ДЕа, възможно е да има промиване на мозъци. На слаби мозъци. Има аспекти от всички опесни, които не са ми по вкуса, има неща, които важат и за мен, с пълна сила. Всъщност според мен масовото слушане на рок музика е просто начин човек да потърси себе си, да се разбунтува срещу едни правила и норми, които не му допадат и да си представи, че и той може да скача по сцената, да крещи и да радва милиони.
После пак ще пиша, засега се изчерпах. Определено има много неща, които не казах, но ще напиша и тях, просто по - късно.

На същото мнение като на Галчето!Мисля,че тя каза точно това което аз щях да напиша!И е ужастно права според мен!

_My_Bloody_Romance написа:

Всичко опира до психиката на човек. Нима само рок и метъл бандите провокират хората, нима Мадона не го прави, не си спомням кого тя стана метъл изпълнителка. Не мисля, че трябва да тълкувате толкова буквално всяка дума на даден човек. "Отивам да се срещна със Сатаната", а това звучи ли ви сериозно?! А някой спомена сценичното поведение, е никой не кара хората да го гледат, нали, най-малкото пък да го кара да прави същото. Човек сам трябва да знае своите граници, щом упре до тях да се оттегли, щом не знаеш кого да спреш значи сам не се познаваш, никой не иска това, right?
Все пак статията беше интересна, хубав въпрос за обсъждане.

Четеш ми мислите!

Ето нещо по темата, на което попаднах на скоро и ми се стори интересно, доста на дълго и на широка се обяснява как точно влияе музиката върху човека.




Музиката е най-фината и едновременно с това най-влиятелната сфера на културата. Тя може да бъде най-мощното оръжие както за усъвършенстване и съзидание, така и за разрушение!
Хитроумният Одисей, царят на Итака, по време на своите дълги скитания по моретата веднъж бил отнесен към остров, където живеели сирените – полужени-полуптици. Със своето сладкогласно пеене те увличали плаващите наблизо моряци и ги обричали на тежка смърт. Никой от мореплавателите не можел да издържи и да се противопостави на магическата привличаща сила на тяхното пеене. Целият остров бил покрит с костите на разкъсани от тях хора. За да премине благополучно край острова, Одисей запушил ушите на своите гребци с мек восък, за да не чуват погубващото пеене на сирените, а него заповядал да завържат за мачтата. Едва когато острова на сирените останал далеч, спътниците на Одисей извадили восъка от ушите си, а него отвързали от мачтата.
В древногръцки ръкописи се казва: ”Музикалното възпитание е най-мощното оръжие, тъй като ритъмът и хармонията проникват в най-съкровените дълбини на човешката душа”.
Музиката – това е оръжие с огромна разрушителна сила! Във фашистка Германия пред огромни тълпи от хора свирели възбуждащи маршове, които подготвяли публиката за хипнотизиращите речи на Адолф Хитлер. Маршовете сами по себе си не решавали нищо, но когато били обединени със зловещата жажда за завладяване, смърт, диктатура на злото, тази музика ставала най-силното, обединяващо средство, символ, и опасно оръжие. За усилване на ефекта, в 30-те години на миналия век вицеканцлерът на Германия Гьобелс поръчва на компанията “Телефункен” устройство за коригиране на гласа по време на речите по радиото. Поръчката била направена за един човек – Адолф Хитлер. Топлото, кадифено звучене на немските радиоапарати на 40-те години буквално покорявало слушателите. Включвайки радиоапарата сутрин те не го изключвали чак до вечерта
Музиката може да удължи или съкрати живота! На знахарите и шаманите им е известно, че с помощта на музикалния ритъм може да се ускори или забави сърдечния ритъм. Известни са африкански племена, които убивали престъпниците с помощта на барабанни удари. Определени дискотечни и клубни ритми разрушават работата на сърцето до такава степен, че човек може да се превърне в болен старец само за две години!
В дълбока древност хората разбирали, че нарушаването на законите на музикалната хармония деформира душата и разрушава тялото на човека, неговия вътрешен строеж, отношениято му с външния свят. В Древен Китай композитор, който пишел музика нарушаваща хармонията бивал екзекутиран!
В музиката съществуват редица опасни за човека стилове, течения, направления. Агресивни, протестно-разрушителни, мрачно-депресивни, затъпяващо-омайващи по своята същност, те изкривяват музикално-смисловата хармония, подменяйки ги с мощни ефекти и поток от негативно въздействие върху публиката.
Разумният човек, който дори не е навътре в тънкостите на музиката и текста на песните като правило е в състояние да различи вредната, опасна музика само по негативните усещания. И въпреки, че възприемането на музиката е доста индивидуално, това е толкова просто като да различиш черното от бялото, злото от доброто, тъгата от радостта, лошото от хубавото,
В днешно време съществува огромно количество музикални стилове, които доста тясно се преплитат един с друг и съединявайки се, раждат нови. Ето защо едва ли си струва да се дели музиката на “полезна”,”никаква” и “вредна” като стилова принадлежност. Съществуват определени признаци на опасни звукови съчетания, параметри на звука, начин на подаване, смисъл, визуализация, за които ще говорим по долу. Тези знания ще Ви помогнат да направите Вашия избор.


Появяването на рок музиката като музика на протеста през 50-те години на миналия век е отбелязано с взрив от самоубийства и наистина психическа епидемия, разрушаваща тези морални бариери, които са призвани да сдържат животинските и низки наклонности на човека. Това особено засегна интимната сфера на живота. Началото на рок епидемията става начало на наркоепидемиите и така наречената сексуална революция. Приключено е с подтискането на плътските инстинкти и с различните нравствени забрани. Всичко е позволено!
През 80-те години се появява пънк-рока (в Англия с думата “пънк” отначало наричали проститутки от двата пола). Философията и целта на пънк-рока е в това, да доведе непосредствено слушателите до самоубийство, към колективно насилие и системни престъпления. Най-голямото “постижение” на пънка е да се нанесе кървава рана с ножче за бръснене, зашито в джинсите или ризата и да се пребие раненият с гривна, покрита с шипове и пирони.
Американската преса писа за 14 годишно момиче от Калифорния, което станало убийца на собствената си майка. Тя й нанесла няколко рани с нож. В съда било установено, че в момента на престъплението момичето се намирало в състояние на силно нервно възбуждане от слушане на музика в стил “тежък рок”.
По какъв начин се достига негативното влияние на рок-музиката върху човека? Цялата техника на рок-музиката е взета от древните и съвременни тайни на черно-магьоснически общества и братства. Ритъмът, честотата на редуване на светлина и сенки, наслагване на звуци – всичко това е насочено към разрушаване на човешкото същество, неговото насилствено изменение, на унищожение на всички механизми на самозащита, инстинкта за самосъхранение, нравствените устои. Ритъмът придобива наркотични свойства. Ако е кратен например на удар и половина в секунда и се съпровожда с мощен натиск от свръхнизки честоти (15-30 херца), то той е способен да предизвика в човека екстаз. При ритъм равен на два удара в секунда и на тези честоти, слушащия изпада в танцов транс, който е аналогичен на наркотичния.
Има случаи, когато излишъкът от високи и низки честоти сериозно травмират мозъка. На рок концертите не са редки контузиите от звук, като звукови изгаряния, загуба на слух и памет. Височината плюс честотата достигали разрушителна сила до такава степен, че през 1979 година по време на концерта на Пол Макартни във Венеция рухнал дървен мост, а групата “пинк Флоид” успяла да разруши мост в Шотландия. На тази група принадлежи и още едно документирано засвидетелствано “постижение”: концертът под открито небе довел до това, че от съседното езеро изплувала оглушената риба. Както ритъма така и честотата “водят” до зависимост от тях: у човек се появява потребност от все по-високи честоти, които се приближават до ултразвука. А това вече открива много възможности за летален изход и смъртността е констатирана от американските лекари. Расте също така потребността от увеличаване на темпото на ритъма.
Групата “Бийтълс” свиреха с мощност 500-600 вата. Към края на 60-те години “Дорз” достига 1000 вата. А след няколко години норма станаха 20-30 хиляди вата. “Ей Си/ Ди Си” работеха вече на ниво от 70 хиляди. Но това още не е границата. Много ли е това или малко? Прекалено много, защото даже 100 вата в неголяма зала може да повлияе на способността на човека да мисли и анализира.
Потапянето в звуков чувал действа върху умението за ориентация и вземането на самостоятелни решения. Руски учени фиксирали следното: след 10 минутно слушане на тежък рок седмокласници забравяли за известно време таблицата за умножение. А японски журналисти в огромни рок зали на Токио произволно задали на зрителите три простички въпроса: Как се казвате? Къде се намирате? Коя година сме? И нито един от запитаните не отговорил на тези въпроси. Според изявление на германския професор Б.Раух такава музика предизвиква отделянето на така наречените стрес-хормони, които изтриват част от информацията в мозъка. Човек, не само че забравя част от това, което е ставало с него или какво е учил. Той деградира умствено. Не толкова отдавна швейцарски медици доказаха, че след рок концерт човек се ориентира и реагира на дразнител 3-5 пъти по-лошо, отколкото обикновено.
Агресивният рок е възприел пълния набор от черни магически ритуали, заклинания и магии, за да може най-точно да бъдат възпроизведени следващите един след друг ритми, които водят зрителите към екстатично преживяване. Ритъмът настойчиво възбужда всички емоционални, физически и физиологични пулсации, предизвиквайки силно възбуждане на нервната система и паралич на мисловния процес. Интензивността на звука достига 120 децибела, макар че човешкия слух е настроен на средна интензивност от 55 децибела. Въздействието върху човешкия организъм със свръхвисоки звуци е разрушително, специалистите наричат подобна музика “музика-убиец”, “звукова отрова”. Това вече е решителен щурм към цялата човешка личност. Към възбуждащите пулсации на ритъма се добавя още и омагьосващия ефект на дразнещия шум, който по своята природа води до нервно пренапрежение. Създава се атмосфера на висше напрежение, за да може после да се даде изход на силните страсти, които пък водят след себе си стихийното удовлетворение. Барабанени удари, китари, тръби, електронни синтезатори, светлинни ефекти, пронизващи крясъци, движение на тялото – всичко това се врязва с цялата си свирепа сила и пронизва чувствителния човешки организъм.
Ускореното редуване на сценично осветление и мрак водят до значително отслабване на ориентацията, понижаване на рефлекторната бързина на реакциите. При определена скорост светлините ефекти започват да взаимодействат с мозъчните алфа вълни, които контролират способността за концентрация на вниманието. При по-нататъшно увеличаване на честотата става пълна загуба на контрола.
Целият технически арсенал на твърдия рок е насочен към това да манипулира, да използва човека като музикален инструмент. Музиката е в състояние тотално да измени индивидуалните характеристики на човека поради това, че тя едновремено влияе върху двигателния, емоционалния, интелектуалния и полови центрове на човека, т.е. влиянието засяга всички функции на човешката личност: физиологическа, психологическа, душевноемоционална и духовна.

Физиологичните нарушения са: промяна на пулса и дишането, въздействие върху центъра на гръбначния мозък (вегетативната нервна система, свързана с несъзнателната сфера на личността), изменение на зрението, вниманието, слуха, съдържанието на захар в кръвта, повишаване секретите на ендокринната жлеза. Американската група на доктор Боб Ларсен категорично твърди, че: ”Нискочестотните колебания, които се създават чрез усилване на бас китарата, към които се добавя и повтарящото се действие на ритъма, влияят значително на състоянието на гръбначно-мозъчната течност. Тази течност от своя страна влияе непосредствено на жлезите, регулиращи секрета на хормоните, съществено изменяйки нивото на инсулина в кръвта. Като резултат се нарушава равновесието на половите и надбъбречните хормони по такъв начин, че функциите, които контролират нравствените задръжки се освобождават или пък напълно се неутрализират”. Възприемането на музикалния ритъм е свързано и с функциите на слухово-моторния апарат. А светлинните светкавици, които следват една след друга в ритъма на музиката, стимулират механизми, които са свързани с халюциниращи явления, главозамайване, гадене. Но основното въздействие е насочено върху мозъка и е разчетено да подтиска съзнанието. То е подобно на това, което се постига при използването на наркотици. Доминиращият ритъм отначало завладява двигателния център на мозъка, след това стимулира хормоналните функции на ендокринната система. Но главния удар е насочен към тези участъци на мозъка, които са тясно свързани с половите функции на човека. С помощта на барабанен грохот вакханките (в Древна Гърция – бел.пр.) довеждали себе си до неистово състояние и вече не съобразявайки се нищо, разкъсвали на части живи младежи. Много древни народи с помощта на подобни ритми отмервани от голям барабан извършвали екзекуции.
Не е възможно човек да се подложи дълго време под въздействие на рока и да не получи дълбоки психо-емоционални травми. При това се губи контрол над способността за съсредоточаване, значително отслабва контрола над умствената дейност и волята, необузданите пориви водят към разрушение, вандализъм и бунт, особено на големи сборища.
На силно въздействие се подлага способността за здраво мислене, тя се оказва силно притъпена, а понякога дори и въобще неутрализирана. Именно в това състояние на умствено-нравствено объркване се дава зелена светлина на най-дивите, сдържани до тогава страсти, такива като ненавист, гняв, ревност, отмъстителност, жестокост. Всичко взето заедно означава, че се рушат бариерите на нравствеността, изчезват автоматично рефлексите и механизмите на естествената защита. И всичко е насочено към това, да бъде увлечен човек от подсъзнателните съобщения на изпълнителя.

Подсъзнателното съобщение е такава информация, която се възприема от личността извън прага на нейното външно съзнание, т.е. с подсъзнанието. Такива съобщения не могат по никакъв начин да бъдат уловени с възможностите на външното съзнание. Установено е, че само една седма от информацията се възприема от съзнанието, а шест седми от подсъзнанието. Подсъзнателните съобщения отминават слуха, зрението, външните чувства и проникват в дълбините на подсъзнанието. В този случай, когато мозъкът продължително време се подлага на въздействието на звуков сигнал насочен към подсъзнанието, в него се извършва биохимична реакция, аналогична на тази, която се предизвиква при инжектиране на морфин. А когато човек се намира в наркотичен транс, подсъзнателните съобщения се превръщат в програма, задължителна за изпълнение. Става тотално колективно оглупяване, зомбиране.
Главната опасност е в това, че беззащитната публика съвсем не подозира, че е подложена на дълбоко нахлуване в най-святото място на своето същество – в областта на съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съобщенията уловени в областта на подсъзнанието се разшифрират, реконструират се, за да бъдат предадени чрез паметта на съзнателния “аз”, преминавайки през бариерите и праговете, свързани с натрупания нравствен опит, прескачайки индивидуалните и колективните архетипове. Подсъзнателните съобщения могат да бъдат носители на следните установки:

1) всевъзможни видове извращения;

2) призиви към бунт срещу установения порядък;

3) подтикване към самоубийство;

4) подстрекателство към насилие и убийство;

5) посвещаване на злото и сатаната.

За по-фино и по-малко забележимо предаване на подсъзнателни съобщения, фразите се вмъкват обратно, т.е. по такъв начин, че те стават разбриреми, когато записът се прослушва в обратна посока. Проведените изследвания показват, че подсъзнанието може да улови фраза, записана обратно и да разшифрова съобщението изразено сякаш на неизвестен за публиката език.

Информацията, предназначена за възприемане от съзнанието и подсъзнанието понякога съдържа освен пропаганда, и насилие, прослава на адските сили. В песента “Химн” на групата “Раш” има следните думи: “О, сатана, именно ти сияеш...стоновете на сатаната... стоновете на жертвата... Знам, че ти си този, когото обичам”. А ето и откъс от песента “Гръмотевичен бог” на групата “Кисс”: “Аз бях възпитаван от демон. Подготвен съм да управлявам като него. Аз съм господар на пустинята, съвременен железен човек. Събирам тъмнината, за да си доставя удоволствие. И ти заповядвам да застанеш на колене. Пред гръмотевичния бог, бога на рокендрола”. Самата дума “Кисс” е съставена от първоначалните букви на думите “кралете на служба при сатаната”. На езика на магьосниците, крале се наричат посланниците, които участват в култа към сатаната. Тази група се стреми преди всичко да възхвалява насилието, садомазохизма, всички символи на злото и не спирани от нищо извращения. Тази група не само използва подсъзнателните съобщения, но също системно съчиняват песни в прослава на сатаната и приветстващи настъпването на световното му властване.

Групата “Ей Си/ Ди Си” възхаляват камбаната на ада: “Аз съм тътнещ гръм, изливащ дъжд, аз идвам като ураган, моите мълнии святкат по цялото небе! Ти си още млад! Но ти ще умреш! Аз няма да вземам пленници, няма да пощадя ничий живот и никой не ще ми се възпротиви! Аз съм намерил своите камбани и ще те взема в ада, аз ще те намеря! Сатаната ще те намери! Адските камбани! Да! Адските камбани!” (песента “Адските камбани”). Групата се съсредоточава основно в прослава на сатаната и ада и призовава към посвещаване на сатаната, за да се придобие щастие в ада за вечни времена. Тази група е най-разрушителна, извратена и сатанинска. Самият знак “Ей Си/Ди Си” означава “Антихрист”. На нея принадлежи и песента “Стълбата към ада”, “Стреляй за да убиваш”.
В песента на пънк-групата “Мъртвият Кенеди”, озаглавена “Аз убивам деца”, се казва: “Бог каза, да те скалпирам жив. Аз убивам деца. Обичам да ги гледам как умират. Аз убивам деца. Аз карам майките им да ридаят. Премазвам ги с колата. Искам да чуя техният вик, храня ги с отровни бонбони”.
Понякога агресивните изпълнители устройват вакханалии на сцената. Елис Купер замерял публиката със змии, често симулирал на сцената екзекуция чрез обесване, играел си с казан, пълен с животинска кръв, черва и карантия и ги хвърлял в зрителната залата без предупреждение. Пънк групите смятали за особен шик да удовлетворят нуждите си на сцената.
Предизвикателни са изказванията на някои “звезди” които поразяват със своята циничност и нездрави амбиции. Грем Неш твърди: “Поп музиката е такова средство за общуване, което ограничава личната мисъл на този, който я слуша. На мен ми се струва, че чрез тази музика музикантите придобиват фантастично превъзходство. Ние можем да управляваме света. Ние разполагаме с необходимата сила”. Мик Джагар, който нарича себе си Люцифер на рока, заявява: “Нашите усилия винаги са насочени към това, да управляваме мислите и волята на хората; голяма част от другите групи се занимава със същото”.
А сега се замислете дали бихте искали някой да Ви дирижира, управлява или манипулира? Дали ще Ви е хубаво да играете ролята на една от масата марионетки в ръцете на музикалните идоли? Всичко ли е наред в главите на тези, които ви канят в преизподнята, съветват ви да убивате жестоко и яростно да разрушавате? Те са убедителни, защото те искат това! Те са искренни с вас! И Вие можете да станете тъмна разрушителна сила, управлявана от тяхната музиката!

Учените са изследвали връзката между пристрастяването на младите хора към стила хеви метъл и суисидални наклонности (склонност към самоубийство). Поклонниците на този стил се характеризират със слаба любов към живота (особено юношите) и многобройни мисли за самоубийство(особено при девойките). Руският психолог Д.Азаров веднъж признава: “Успях да отделя съчетание от ноти, сходни за всички случаи на самоубийства при рок музикантите. Когато няколко пъти прослушвах тази музикална фраза, почувствах такъв прилив на мрачно настроение, че самия аз бях готов да си сложа примката на шията. Множество съвременни музикални произведения са създадени от “звукове- убийци”!
Растенията и животните предпочитат хармоничната музика. Ако класическата музика ускорява растежа на пшеницата, то рок музиката прави обратното. Ако под въздействието на класическата музика се увеличава млякото на кърмещите майки и млекопитаещите животни, под въздействието на рок музиката то рязко се понижава. Делфините с удоволствие слушат класическа музика, особено Бах. Чувайки класически произведения, акулите се успокояват и се събират от цялото океанско крайбрежие, (което се е случвало в хода на експеримнтите); растенията и цветята под звуците на класическа музика по-бързо отварят своите листа и цветове. Под звуците на твърдия рок кравите лягат и отказват да се хранят, а растенията бързо увяхват.
На редица научни изследвания специално е бил посветен въпроса за възможната връзка между слушането на определен тип музика от младежи и деца и склонността към самоубийство, агресивно или противозаконно поведение. Най-проблемни се оказват жанровете “рап”и “хеви метъл”.
У поклонниците на хевиметъла е изразена по-малка изразеност на познавателни потребности, а също и положително отношение към тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици, безразборен или извратен секс и антисоциални постъпки. Фанатиците на пънк рока се отличават с неприемането на никакъви авторитети, положително отношение към носенето и използване на оръжие и малки магазинни кражби, равнодушно отношение към възможността да попаднат в затвор.
Американски учени изучавали влиянието на рап музиката върху млади мъже–афроамериканци. Три групи от изследваните гледали различни видеозаписи, които включвали: рап музика с тема на насилие; рап музика без тема за насилие; видеозапис без музика. После им било предлагано да прочетат и да обсъдят два сюжета: за насилствени действия в отношенията между мъже и жени; за млад мъж, който иска да постигне успех, като се занимава упорито с учене, а в същото време неговия безработен приятел по някакъв “чудодеен” начин става притежател на скъпи и красиви неща – коли, дрехи и т.п. Резултатите показали:1). Тези, които гледали видео с тема за насилието изказали голямо одобрение на насилствените действия и готовност да участват в тях, при това особено се откроявали с одобряването на насилствените действия по отношение на жените; 2). Двете групи, които гледали записа с рап музиката, изразили по-силното си желание да бъдат такива като “силния” младеж и били по-малко уверени в това, че учението ще помогне на другия юноша да постигне целите си.
Според изследванията на американските социолози у непълнолетните (от 12 до 17 години) закононарушители, рапът се явявал преобладаващ музикален избор, при това 72 % от тях признават влиянието на музиката върху техните чувства и само 4% признават връзката между нейното слушане и противозаконната дейност.
Изследователите оценявали също влиянието на жанра "heavy metal" със сексуално агресивно съдържание, на отношението на млади мъже към жените, нивото на сексуално възбуждане, одобряване на насилието към жените. Тестваните слушали три вида музика: сексуално-агресивен heavy metal, негов “христиански” подвид и лека класическа музика. Независимо от съдържанието на текста слушането на “тежко металната” музика усилва култа към “мъжествеността” и негативното отношение към жената. Неочакавано било открито, че нивото на сексуалното възбуждане се повишава повече от класическата музика.
Ще се удаде ли да бъде избегнато вредното, агресивното влияние на песента, ако се слуша от тях само музиката или песента на непознат език? Дали чувате думите на песента или не – музиката сама се явява носител на определена енергетика, емоции, мисли!


Ритъмът на музиката с честота около 130-150 удара в минута попада в групата на “шаманските” честоти. Шаманите от различни народности използвали ударите на “магическото”дайре за въвеждане в транс и провеждане на магьоснически ритуали. Този ритъм съвпада с честотата на “делта вълните” на главния мозък, които се наблюдават на електроенцефалограмата в състояние на сън, дълбок транс, кома. Това е ритъм на синхронна активност на голяма част от нервните клетки, модулирани по честота 2-3 Хц, т.е. по честотата на делта ритъма на главния мозък.
Музиката в този ритъм, често звучаща в дискотеките, при определени условия може да стане изключително опасна. За разлика от джаза или класическата музика, ритъмът е акцентиран, много висок и е почти лишен от вибрации. В дискотеките към музиката се добавя и ритмичен танц и ритмично мигане на ярка светлина в тъмнината, което представлява пълен набор от психотехнически начини, предизвикващи доминирането на делта ритъма в мозъка.
Танцуващият потапя за няколко часа своя мозък в условия, способни да предизвикат изкуствен малък епилептичен припадък или да провокират забавен тип мислене с някаква натрапчива мисъл, в това число и за самоубийство. Освен това, системните многочасови дози на такъв “шамански” транс предизвикват ефекта на привикване и изменение на структурата на мозъка.
Еднообразните пулсации на баса в ритъм “Делта”, присъщи на клубната, дискотечната техно-музика променят ритъма на мозъчната дейност. Слушателят е принуден да се нагоди към делта ритъма, да се синхронизира с него и като резултат, може да потъне в нещо подобно на транс. Редица специалисти, които се занимават с китайска медицина твърдят, че подобна музика нарушава енергийния поток, който ни свързва с миналия и бъдещия живот.

Италиански учени провели изследвания за влиянието на музиката в ритъм делта върху физиологията. По тяхно мнение музиката в стил “Хаус” способства за временно възникване на импотенция. Получените изводи говорят за това, че силно изразеният ритъм и почти пълното отсъствие на мелодии гасят сексуалните желания.



Активното музициране влияе значително по-силно на човека, отколкото обикновеното прослушване на музика. Изпълнителите често се намират на прага на неврозата. Тяхната творческа дейност нерядко им служи като отдушник за преодоляване на вътрешни противоречия и получаване на душевно равновесие. Тяхната собствена музика ги освобождава от напрежението, неврозата, депресията, стреса, които искат да се излеят навън. Проблемите на изпълнителите стават проблеми на слушателите!

Някой може да каже: “Ако такава музика съществува - значи, тя е нужна някому”. Да, нашият многообразен свят се състои от съвършенство и несъвършенство. Всеки човек е свободен да избира това, което му е най-близко. Но за да опазим себе си и обкръжаващия свят от разрушения, трябва да го изпълваме с всичко прекрасно!

Относно моето лично мнение - споменаните стилове са преобладаващата част от предпочитаната от мен музика. Дали смятам, че ми влияе? Ами зависи, но бих казала по-скоро да. Определено не се депресирам и не ми иде да се самоубия, когато изслушам една песен на The Doors примерно, но ми се е случвало да се чувствам в нещо като транс, все едно мозъкът ми се размеква или пък да имам чувството, че ако поискам мога да направя всичко, защото нищо не е забранено и нищо не е нередно, а пък и че в крайна сметка няма значение. Още по-силно е влиянието когато е музика на живо. Поне аз имам такива наблюдения.
Иначе естествено, че ако е човек с по-крехка психика или пък в много тежък момент на отчаяние ще му повлие много по-силно и негативно. Но от друга страна темата за съзнанието и подсъзнанието е доста сложна.

И това със силното противопоставяне на установения ред ми е много познато, но тук вече си мисля, че това си е по-скоро до характера на човек .

Лично за мен музиката е не само инструмент за въздействие, а начин на достигане, връзка с хората и сближаване