Нови истории за вампирите: Вампирът Виторио

Аз съм я чела и мисля, че е много интересна. То от нея може да научиш доста за Италианската история. Историята е доста тъжна и в това време хубава. Трябва малко повече да се съсредоточиш в книгата и тогава ще разбереш за какво всъщност се разказва в нея.
Няма какво повече да кажа, освен пак да повторя, че книгата е хубава и ви я препоръчвам.

Аз пък почвах да я чета два пъти и не мога да я прочета.
Не ме грабва, не виждам нищо интересно, езикът е доста тежък и странен.

Прочетох я с големи усилия и накрая съжалих за упорството си да я приключа до последната глава.Не харесвам нито една книга на тази авторка особено тази.

В момента я чета и ми прави впечатление на прозведение средна категория - нито много добро за да го изчетеш на един дъх, нито много слабо за да го зарежеш. Като цяло му липсва динамично и увлекателно действие което да завладее читателя.

Цитат :

Аз пък почвах да я чета два пъти и не мога да я прочета.
Не ме грабва, не виждам нищо интересно, ...

Пълна скука!!!

Аз съм я чела. Наистина това е точен пример за творчеството на Ан Райс, но да си го кажа направо аз я прекъснах. Прочетох я донякъде и после продължих. Просто се нуждаех от почивка. В някои моменти ме грабна, но в други направо ме измъчваше.

Вампирът Виторио - прочетох я насила. Не ми хареса.

На мен лично ми хареса , доста ме образова

Много добра книга на една невероятна писателка! Заслужава си !

аз сега започвам да я чета но резюмето и не грабна

Хубава книга в типичен готически стил. За съжаление може да разочарова вампирските фенове. Няма го екшъна от съвремените вампирски романи, но за това има много чувства и човечност. Може да се приеме като едно по-сериозно четиво.

Книгата е страхотна.
Не знам защо до преди няколко месеца толкова се дърпах от четенето на Ан Райс, но след "Пандора" и "Вампирът Виторио" осъзнах, че съм пропуснала доста.
Съгласна съм с предното мнение - няма ги епичните битки от съвременните вампирски романи (но кръв се пролива, определено), по-скоро книгата за мен беше насочена към емоционалната страна  на нещата.
Хареса ми битката на Виторио. Използвам думата в преносен смисъл, де. Той до края се бореше срещу злото, дори когато на практика се влюби в него. Наивен беше. Онзи момент на поляната с нея... ами очевидно беше как го подмамва, но мисля че именно в това се крие чара на цялата история.
Виторио е като един ренесансов рицар, с доспехи изковани само от неговата твърда представа за доброто, правилното, човешкото.
Макар и да четох книгата малко преди Коледа, не помня точно края, така че не мога да довърша мисълта си пълноценно, но пък с две ръце мога да препоръчам книгата на всеки.
Надали ще хареса на всички, а и според мен за книгата е нужен по-специален подход.
Повече търпение, мисля.