Darius looked around the club... /ЛЮБИМИ МОМЕНТИ И ЦИТАТИ/

Моментът когато Мери опитоми звяра в Рейдж беше страхотен.

- Няма да се влюбя в теб! - каза тя - Не мога да си го позволя. Няма!!
- Всичко е наред, моята любов е достатъчна и за двама ни. - отвърна той.

Всички първи срещи,всеки път в които за заедно за първи пат,моментите в които осъзнават,че са влюбени,при мъжете специално когато чуят думата "МОЯ" в главата си и разбира се когато признават любовта си на глас.А и когато им предлагат брак или когато разбират, че са бременни и, когато съобщават за това.

"Господи, обожаваше да я целува. Обичаше да усеща устните й, доближаването на лицето й до неговото, дъха й, нея. Това ли се бе случило през тази нощ? Беше се влюбил?"

    

"Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност."
<Тъмна любов>

- Не ме боли  прошепна той, усетил мириса на сълзите й.
- О, Рот. - Тя хвана ръката му и я стисна силно. - Ти си в шок.
- Да, вероятно. Не те виждам. Къде си?
- Тук съм. - Тя допря пръстите му до лицето си. - Усещаш ли ме?
Слабо, но все пак достатъчно, за да не изгуби съзнание.
-  Иска ми се да беше бременна - каза той дрезгаво. - Не искам да бъдеш сама.

 

Застана до звяра, а челюстите му се отвориха и той изрева към небето, без да отделя очи от нея. Главата рязко се наведе, сякаш търсеше милувката й. Тя протегна ръка, погали гладките люспи, усещайки огро-мното напрежение на силата в широкия врат и раменете.
- Отблизо си много страшен, наистина. Но е толкова приятно да те докосвам. Не мислех, че кожата ти ще е толкова топла или мека.
Белите очи се стрелнаха наляво и се присвиха, устните му се повдигнаха, чу се ръмжане.
- Не ми казвайте, че някой идва насам - каза тя, без да променя тона си и без да се обръща. Продължи да държи очите си приковани в огромното лице.
- Бъч, не се приближавай - измърмори Ви. - Тя ще го успокои с приказки.
Ниско гърлено ръмжане излезе от устата на звяра.
- Хайде сега, не им обръщай внимание - каза тя. - Няма да направят нищо нито на мен, нито на теб. А и не ти ли стига за тази вечер?
Съществото въздъхна дълбоко.
- Да, стига толкова - каза тихо тя, като галеше врата под гривата.
Силните мускули се надигаха като въжета под кожата. Нямаше тлъстини, нищо освен мощ.
Създанието огледа вампирите още веднъж.
- Не, те не са нещо, за което ти и аз трябва да се тревожим ще си стоиш тук с мен и...
Без предупреждение звярът се извъртя на другата страна и я събори на земята с опашката си. Скочи във въздуха към къщата и разби един прозорец с горната част на тялото си.
Един лесър бе измъкнат навън в нощта и яростният рев на чудовището секна, когато го стисна в челюстите си.
Мери се сви на кълбо, пазейки се от шиповете на опашката. Затвори очи и закри ушите си, за да спре мляскащите звуци и ужасната гледка, която представляваше убийството.
След няколко минути усети, че нещо побутва тялото й. Създанието я буташе с муцуна.
Тя се претърколи и погледна нагоре в белите му очи.
- Добре съм. Но ще трябва да се погрижим за маниерите ти по време на хранене.
Той замърка, простря се на земята до нея и отпусна глава между предните си лапи. Блесна ослепителна светлина, после Рейдж се появи, легнал в същата поза. Трепереше на студа, покрит с черна кръв.

Много забавно и същевременно супер сладко ми се стори , когато Зи припадна, след като научи за бременността на Бела.

Въпросите които задават и Ви и Тор:” -Харесва ли ти това което виждаш? “