Имам няколко. В момента обаче се сещам само за двамина:
От поредицата на Нора Робъртс „В смъртта“ – Рурк и Ив Далас.
От поредицата The Disillusionists – Пакард и Джъстин.
Любими са, поради:
1. Личностните им характеристики. Доближават се до това, към което се стремя.
2. Как си взаимодействат. Сантименталните моменти и епизодите, когато се борят за връзката си.
3. Елементите на реалност. Макар и двете поредици да спадат към фантастични жанрове. Излезли са от шаблона ние-сме-знаедно-и-като-Атлас-ще-издържим-атаките-от-външния-свят-върху-връзката-ни-но-при-най-малкия-проблем-отвътре-ние-ще-рухнем и от шаблона ние-нямаме-проблеми.
Не толкова да съм искала нещо от техните животи да се случи на мен – желая обаче да придобия и усъвършенствам техни качества, а и да изградя подобна силна връзка с някого.
Наскоро клонях към невъзможната, разминалата се любов като тази на Скарлет и Ред от „Отнесени от вихъра“, но това премина.