Titanic/Титаник (1997)

Е не може да няма такава тема, не! Haha!

Копирах описанието от замунда, че ме мързи да пиша It wasn't me

[You must be registered and logged in to see this image.]

Режисьор : Джеймс Камерън

В ролите : Леонардо Ди Каприо, Кейт Уинслет, Франсиз Фишър, Били Зейн, Дейвид Уорнър, Кати Бейтс, Глория Стюарт

IMDB : [You must be registered and logged in to see this link.]

Държава : САЩ

Година : 1997

Времетраене : 187 минути

Резюме : Незабравимият епичен шедьовър е допълнен с вълнуващи неизлъчвани досега материали, които ще осигурят на зрителите съвсем нов и задълбочен поглед върху създаването на този поразителен филм, получил огромно световно признание.

Награди и номинации:

11 награди "Оскар'97" - филм, режисура, операторско майсторство, монтаж, музика към драма, сценография, костюми, песен: "My Heart Will Go On", звук, визуални ефекти и монтаж на звукови ефекти и общо 14 номинации

Златен глобус - драма, режисура, музика и песен: "My Heart Will Go On"

Лосанджелиска критика - сценография

Режисьорска гилдия на Америка - игрален филм

Гилдия на филмовите актьори - поддържаща актриса за Глория Стюарт

Американско общество на операторите - игрален филм

Малко история за самия кораб:

История:

Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически кораб за своето време, обявен предварително за "непотопим", който потъва в Атлантика на 15 април 1912 година. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен броят на българите, около 45-50 души. Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на пътниците и мъжествеността на екипажа са известни. В нощта на фаталната среща на "Титаник" с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб "Калифорниян". Вечерта на 14 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на "Титаник" и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на "Титаник" за опасните ледени блокове по радиото в 23:00 часа. Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на "Калифорниян" изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на Титаник съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 градуса по Целзий. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация : "Ляво на борд, машини пълен назад!". Но вече е твърде късно, за да се предотврати удара с айсберга - ледената скала разпаря корпуса от към носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. Конструкторът на "Титаник" Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления - корабът ще потъне! Когато от "Титаник" пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на кораб. Той дори нарежда на лодката да отиде и да се върне за още пътници. Никой не се съмнява, че това е "Калифорниън". Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от "Титаник". В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Корабът потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 705 души, които са прибрани на кораба "Карпатия".

Разследване:

Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до "Титаник" по време на инцидента, е бил командван от капитан Стенли Лорд. Той не може да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито на следствието, проведено в Лондон. Не е взето предвид, че не е видял никакви ракети, понеже се намирал на 20 мили от мястото на катастрофата и че радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие. Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 година. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов пленник, попаднал на дневника му от 1912 година, когато е бил капитан на промишления кораб "Самсун". Това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че "Самсун" ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколко стотин убити животни. Ракетите на "Титаник" капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. "Самсун" бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на "Титаник". Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали...

Десетилетия наред всички смятаха, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на "Титаник". Приемаше се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на Титаник: Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба ...

Оцеляват почти всички, пътуващи в първа класа. В катастрофата загиват около 1500 души, от които поне 41 са българи. Оцеляват около 700, прибрани от кораба „Карпатия“.

Изследване и откриване:

През лятото на 1985 година Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър", привързан към "Алвин". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки, че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на "Титаник", са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиск над 1000 KN, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 KN.

Остава само да кажете какво мислите за филма и историята!

Ох, винаги плача като идиот. Особено когато свалят Роуз с лодката. Ужас, ужас. Филма е прекрасен. Друго няма какво да кажа.

Damn it! На мен винаги музиката ми въздейства ... или когато Джак умира Sad

Просто не издържам и започвам да рева, винаги когато го гледам. Преди година с една фр го гледахме за 10 път някъде Haha!

и започнахме да се интересуваме от трагедията на кораба. Клипчета, инфо абе всичко и ни беше много гадно Nooo way!

Филмът наистина е много добър, един от любимите ми. Smile

Мен тая история за любовта ми идва в повече, чак ме дразни на моменти.
Иначе тъй като си падам маниачка на тема такива истории, като тази на Титаник и съм чела всичко, всяка енциклопедия у нас ( те не са малко, щото майка ми е пристрастена към тях ) гледала съм клипчета, всичко.
От целия филм най ми е гадно там майката с двете деца, дето умират щото са бедни, където ги приспива..
Направо се побърквам, че и в такъв момент е имало "едните над другите" ебаси. И майката на Роуз (забравих й името) като вика "Дано не е претъпкано" ми иде да се гръмна. Ако съм там такава маса, стол.. каквото ми попадне ще изяде тая, че ще сме един човек по-малко в лодките. То бива да си надут, ама толкова.. Охх отплеснах се.
Иначе накрая ме кефи как хвърля сърцето-диамант. Смисъл става ми смешно.. Онея се убиват да го търсят, а тя - кво. Аре в океана, пари струва.. Тая акъл има ли?! Haha!

Историята на Джак/Роуз е трагична. Тя трябваше да умре - не той.. Това е трагедията. ;D Иначе мога да приема, че е възможно за няколко дена да съществува такава 'голяма' любов.
Бду песена на Селин Дион рулира <333 Една от любимите ми. Forever and forever..

Това е от мен. Като отворите някоя дискусия пак ще съм тук Smile

Наистина много хубав филм, едно велико тогавашно постижение.
Гледала съм го три или четири пъти, все пак е филм за "великата любов". макар че, ако питате мен, тя след това се омъжва за друг, казва, че е била щастлива с него, така че Джак й се явява просто като моментното увлечение на първата любов, но това са подробности.
Много хубава история. Не за любовта, както всички си мислят, а за живота. Наскоро, когато говорехме с една моя съученичка за филма, тя изръси нещо от сорта: Ама много гадно как умряха Джак и Кейт, добре, че такова нещо не се случвало наистина. И аз и отговорих, чв корабът наистина е потънал. Нейният коментар беше, че не е чак такава трагедия, понеже Леонардо Ди Каприо още е жив.
Такива работи, филмът общо - взето дава една много добра представа за това, как модата ( че не са сложили допълнителни лодки) ни влияе и как трябва да сме подготвени винаги за най - лошото.

И аз ВИНАГИ плача като идиот.. отлично знам какво ще се случи и пак Има нещо в тоя филм.. Гледала съм го.. около 10 пъти сигурно и пак..
Галче, сериозно ли така се е изцепила тази твоя съученичка?! Чак пък толкова..да не знае
Темата за "истинската любов".. Галчето е права, че Джак се явява като един вид моментно увлечение.
Наистина беше много тъжно как майката приспиваше двете деца Винаги ми става гадно и после като с лодките претърсват за живи хора дето има една мъртва майка с едно бебе.. А майката на Роуз.. как може да е толкова.. безсърдечна и безчувствена?!
Филма е класика.. едва ли някога ще ми омръзне

Честно казано, винаги съм се чудила защо хората толкова много го харесват този филм...
В смисъл, да, историята на Титаник е наистина нещо, което си заслужава да се отрази по един такъв начин, да се направи, да се подходи с уважение. Но не схващам защо е целият шум от смъртта на Джак... Всичките ми приятелки и познати, които гледат филма, винаги ми казват, че се съсипват от рев като Лео умира. Е, аз съм плакала само първия път като гледах филма. Гледала съм го сигурно 3-4 пъти, повече не мисля, че ще успея. И когато плаках, знаете ли причината? Причината бяха музикантите и майката с децата. С музикантите - когато тъкмо решиха да си тръгват, остана само един, а те после се върнаха и свириха до последно - просто красота. С майката и децата - когато ги беше завила в каютата и им разказваше приказки, за да заспят... Е, за това си заслужава да пророни човек сълза. Ако трябва да съм честна, повече не бих гледала този филм, още по-малко пък да плача на него. Преди известно време се бях зачудила - защо се разстройвам повече, когато гледам "Армагедон" отколкото когато гледам "Титаник"? Ами, отговорът е един - просто сравнете Брус Уилис и Леонардо ди Каприо Haha!

. Както и да е, надявам се да не ме линчувате, задето тоя филм не го харесвам особено Wink

Искра написа:: Причината бяха музикантите и майката с децата. С музикантите - когато тъкмо решиха да си тръгват, остана само един, а те после се върнаха и свириха до последно - просто красота. С майката и децата - когато ги беше завила в каютата и им разказваше приказки, за да заспят... Е, за това си заслужава да пророни човек сълза.

И аз затова плачех по принцип.
Изобщо не ми пукаше, че Джак умира - да мре. И без това Лео ми е противна личност от край време.
Но тази сцена където ти я каза и онази, където бяха заключили вратите и нали децата питаха "Какво правим, мамо?" и майката "Чакаме. Когато хората от първа класа се настанят в лодките, ще започнат да настаняват и нас."
Ей тая сцена хем ме разстройва, хем ме ядосва.

sunshine. написа:

Искра написа:: Причината бяха музикантите и майката с децата. С музикантите - когато тъкмо решиха да си тръгват, остана само един, а те после се върнаха и свириха до последно - просто красота. С майката и децата - когато ги беше завила в каютата и им разказваше приказки, за да заспят... Е, за това си заслужава да пророни човек сълза.

И аз затова плачех по принцип.
Изобщо не ми пукаше, че Джак умира - да мре. И без това Лео ми е противна личност от край време.
Но тази сцена където ти я каза и онази, където бяха заключили вратите и нали децата питаха "Какво правим, мамо?" и майката "Чакаме. Когато хората от първа класа се настанят в лодките, ще започнат да настаняват и нас."
Ей тая сцена хем ме разстройва, хем ме ядосва.

Напълно съм съгласна Аз също не съм плакала на "трагичната раздяла", но тези сцени... толкова ужасни неща е имало А тази сцена с музикантите и мен ме впечатли. Самата идея да останат заедно до края и да разсейват хората от ставащото.. Филма наистина е много хубав, но има доста по-тъжно моменти от любовните..

Всеки път когато чуя песента на Селин Дион и веднага направя връзката със случилото се, с ужаса на хората в онази нощ, просто ..... настръхвам цялата - филма и песента са много силни и просто замръзвам .....

Може да ви се стори странно но най ми харесва самият край на филма и той е този, който ме кара да заплача - трябваше ми време за да разбера какво означава : През целия й живот Джак е бил там, от другата страна на бариерата, и когато най- накрая тя умира, отива при него и така отново са щастливи - просто този момент е толкова силен, че в момента, докато пиша това отново съм замръзнала ....

Според мен не умираше в края на филма, просто пуска скъпоценния камък във водата.

Искре, 10Х, не бих могла да го кажа по - добре.

Брой мнения : 16 Join date : 14.06.2009

Само първите два пъти, когато гледах филма плаках.
Мен лично ме разплаква самата история, а не нещо конткретно. Като цяло тъжно ми става за всички хора, които са тръгнали на нещо като пътешествие. Щастливи и ентусиазирани..
И накрая почти всички свършват във водата.. Толкова много съдби, толкова мечти.. Толкова много семейства ще скърбят.
Любовната история също е зашеметяваща.
Когато сваляха Роуз с лодката и тя гледаше Джак.. а накрая скочи обратно на кораба, като за малко не падна. Колко ли силна любов трябва да изпитва човек, че да направи това.. Макар и да не се забелязва, тя рискува живота си за да се върне при него. Каквото и да става, те ще са заедно..
Ето всичко това би ме разплакало някога.. отново.

Искра написа:: Честно казано, винаги съм се чудила защо хората толкова много го харесват този филм...
В смисъл, да, историята на Титаник е наистина нещо, което си заслужава да се отрази по един такъв начин, да се направи, да се подходи с уважение. Но не схващам защо е целият шум от смъртта на Джак... Всичките ми приятелки и познати, които гледат филма, винаги ми казват, че се съсипват от рев като Лео умира. Е, аз съм плакала само първия път като гледах филма. Гледала съм го сигурно 3-4 пъти, повече не мисля, че ще успея. И когато плаках, знаете ли причината? Причината бяха музикантите и майката с децата. С музикантите - когато тъкмо решиха да си тръгват, остана само един, а те после се върнаха и свириха до последно - просто красота. С майката и децата - когато ги беше завила в каютата и им разказваше приказки, за да заспят... Е, за това си заслужава да пророни човек сълза. Ако трябва да съм честна, повече не бих гледала този филм, още по-малко пък да плача на него. Преди известно време се бях зачудила - защо се разстройвам повече, когато гледам "Армагедон" отколкото когато гледам "Титаник"? Ами, отговорът е един - просто сравнете Брус Уилис и Леонардо ди Каприо . Както и да е, надявам се да не ме линчувате, задето тоя филм не го харесвам особено

Наистина го каза много добре! Галчето също изрази мислите ми много точно относно как филма показва много неща от живота, не само любовта и фалшивата смърт на един не толкова бляскав актьор. Хайде сега скарайте ми се, ако искате, но така стоят нещата за мен ...
Момента с музикантите е и сред моите любими, както и този с майката.

Цитат :

"Чакаме. Когато хората от първа класа се настанят в лодките, ще започнат да настаняват и нас."

БЕЗУМИЕ! Безумие, което за жалост го е имало и тогава, и днес. После ми говорете, че има равенство. Пълни глупости.
Последните 30-40 минути от филма аз винаги плача и спирам, и пак плача. Очите ми се пълнят със сълзи най-много, когато дават старата двойка, чакаща смъртта си в леглото ... заедно, хванати за ръце. Плача и когато този, който е направил кораба, (или капитана беше, не съм сигурна) отказва да напусне кораба. Да ви кажа, напълно го разбирам. Едно, че трудът му рухва, друго, че той ще е виновника едва ли не за смъртта на толкова много хора. Дори и да оживее, какъв е смисъла да живееш с това разочарование, с тази вина всеки ден. Друго, което ми влияе са моментите, в които дават вече възрастната Роуз да разказва историята ... Тогава просто нещо в мен се преобръща, нямам идея точно защо.
Историята на кораба, това, че е истина, ме разплакваа. Както и гореспоменатите моменти. Но любовната част да ви кажа не ми влияе толкова. Е, да, по-различно е когато има и такива чувства, но за мен филмът не е за трагичния край на една любов, а трагичният край на толкова много животи и мечти.
А помните ли песничката?! Накрая плача заради тази песничка. Не заради замръзналото лице на Ди Каприо, а заради тананикането на Роуз.

Филма е добър. Наистина трагедията свързана с кораба Титаник е страшно голяма.
Гледала съм самият фил, когато бях 7 клас мисля, но не съм повторила. И аз успях да заплача към края, по моето мнение наистина филма внушава много неща, дава ценни съвети, показва реалността..
За времето си е доста добър филм и мисля, че няма някой, който да не го е гледал и поне по някакъв начин да го е възприел и оценил.