Ванеса Мей / Vanessa Mae.

Стилове: Поп
Притежавайки невероятен усет, Ванеса Мей успява да комерисализира не чак толкова популярната класическа музика още със своя първи албум "The Violin Player".

Родена е през 1979 година в Китай. Живее известно време в Сингапур, където на три годишна възраст взима първия си урок на пиано. Три години по-късно се ориентира към цигулката.

Венеса Мей израства в Лондон, където за първи път свири с оркестър (Лондонската филхармония) през 1989-та.

Насочвайки се към своята соло кариера тя издава първия си албум "The Violin Player" през 1995 година, който скоро става хит. Албума моментално разбива почти всички поп класации. Това дава добър старт за кариераста на маладата музикантка, която в момента е една от най-популярните и най-млади поп звезди.

Дискография
Best of Vanessa-Mae (2002) Албум
Subject to Change (2001) Албум
Storm (1997) Албум
The Violin Player (1995) Албум

Голямата страст на Ванеса Мей
Ванеса Мей пристига в България за концерт с Оркестъра на Класик ФМ на 5 юли в Зимния дворец в София. Тя ще изсвири някои от пиесите, включени в нейните албуми: The Violin Player, Склонен към промяна, Буря и Хореография (2005). Последният е събрал автентични танцови ритми от цял свят, авторските парчета и аранжименти са направили носителят на „Оскар“ Вангелис, авторът на музикалното шоу „Ривърданс“ Бил Уелън, индийският композитор на филмова музика А. Р. Рахман (мюзикъла „Бомбайски мечти“) и Толга Кашиф (симфония „Куин“).
Феноменалната цигуларка, изпълнителка на класическата музика, спечелва признание на световните подиуми едва десетгодишна. Успехът на първият й поп албум The Violin Player („Цигуларят“) оправдава смелия риск, който решава да поеме - нов синтез на класическа и поп музика, с който печели широка и ентусиазирана международна публика, като същевременно предизвиква гнева на критиците, прекланящи се пред традицията в класиката. Следващите албуми затвърждават успеха й - продадени са повече от 8 милиона по цял свят, тя печели повече от 40 международни платинени награди, които я превръщат в суперзвезда, която не признава граници в музиката. Ванеса Мей е работила с поп легенди като Джанет Джексън и Принс, има участие в саундтрака към анимационния филм „Мулан“ на „Дисни“, свирила е Бах за английското кралско семейство по случай 250-годишнината от смъртта на композитора, демонстрирала е сватбена рокля на ревю на Жан-Пол Готие в Париж - свирейки на цигулка, гостувала е на децата от Совето, Южна Африка, където е първият световно признат изпълнител, поканен в музикалното им училище. Силното й присъствие я прави още по-очарователна. Списание „Пийпъл“ я нарежда сред петдесетте най-красиви хора в света, а списание „Еф Ейч Ем“ я класира сред стоте най-красиви жени на планетата. Ванеса Мей участва в редица рок фестивали по целия свят. На един такъв концерт, който изнася с Майкъл Джексън, след края на изпълнението й изпадналата в екстаз публика я понася на ръце. Цигуларката участва в откриването на първата церемония по раздаването на британските награди „Брит“ за класическа музика, както и на наградите на Ем Ти Ви - Азия. Тя се занимава всеотдайно и с благотворителна дейност. Поддържа тесни връзки с Червения кръст и посещава мисиите на организацията в Кения и Камбоджа, участва в една от телевизионните й кампании и изнася концерти с благотворителна цел.

Как гледате на класическата музика днес, като зрял музикант?

Мисля, че класическата музика е нещо чудесно и че тя има място в сърцето и в живота на всеки един от нас, но не през цялото време и не за всякакви цели. За себе си знам, че съм възпитана като класически музикант и че никога няма завинаги да се сбогувам с този вид музика. Ако се омъжа някой ден, бих искала да се свири класическа музика на сватбата ми... или на погребението ми.

Какво ви помага да прекрачвате свободно границите между различните музикални стилове?

The Violin Player бе важен албум за мен, защото бе моят първи модерен, фюжън албум след три класически. Когато бях 12-13-годишна, записах три класически албума - това бе сбъдната мечта. Чудесно бе, че след толкова много години репетиции и труд имах възможност да запиша класически албуми. След това получих шанса да изследвам музиката извън нейната класическа форма. Мисля, че именно фактът, че бях млада, че не ме беше страх да поемам рис­кове, беше плюс. Може би, ако бях записала The Violin Player на 30 или дори на 20 години, нямаше да успея да покажа на хората толкова успешно колко модерен може да бъде един цигулар. Ясно е, че с напредването на кариерата си човек се замисля повече; имаш повече успехи, с които да правиш сравнение. Но тогава аз имах всичко на всичко три класически албума. И всичко бе пред мен.

Какво е чувството да си идол за публиката?

Странно е. Аз никога не мисля за себе си като за някой, когото хората разпознават по улиците. Фактът, че хората си купуват моите записи и ги слушат у дома, за мен е много вълнуващ. Понякога не мога да повярвам на късмета си да работя голямата си страст и че хората всъщност харесват това, което правя! Всеки ден се будя с чувство на благодарност. Понякога е лесно, когато работиш много, непрекъснато - записваш, промотираш, правиш турне отново и отново... Но след няколко години почивка - вие знаете, че отделих няколко години на личния си живот - когато се върнах на сцената, това ми достави дори повече удоволствие, отколкото когато бях тийнейджър. Като тийнейджър ми беше трудно да поддържам връзка с действителността - част от мен беше толкова щастлива да работи, но на част от мен й липсваха приятелите и училището, така че не го ценях истински. Докато сега чувствам, че има едно цяло поколение деца, които са започнали да свирят на цигулка, защото може би са ме видели или са ме чули - и това наистина ме трогва.

Световноизвестната цигуларка Ванеса Мей: Ако не бях на сцената, щях да съм скиорка
Тя не се е чувала от 8 години с майка си и обича да рискува

Ванеса Мей кръстосва светове и стилове с неподражаема сила и енергия. Двадесет и седем годишната цигуларка, родена в Сингапур от баща тайландец и майка китайка, е посетила повече от 50 страни по света, представяйки своята версия на "новото звучене" на класическата музика. Ванеса ще пристигне на 4 юли в ранния следобед в София за предварителни репетиции с Оркестъра на Класик ФМ радио. Преди това даде специално интервю за в."Новинар". Ванеса Мей има изключително богата биография, изпълнена с енергия, екстази, критика, оценки и обожание от публиката, платинени продажби и слава на "истинска рокзвезда". Едва деветгодишна е вече на сцената, но истинският пробив идва през 1995 година с албума й The Violin Player ("Цигуларят"), донесъл й огромен успех. Работи с поплегенди като Джанет Джексън и Принс, има участие в саундтрака към анимационния филм "Мулан" на "Дисни", свири Бах за английското кралско семейство по случай 250 годишнината от смъртта на композитора, участва в ревю на Жан Пол Готие в Париж, свирейки на цигулка в сватбена рокля. Списание "Пийпъл" я нарежда сред петдесетте най-красиви хора на света, а списание "FHM" я класира сред стоте най-красиви жени. Дебютът й в САЩ е на "Таймс скуеър", където тя скача спонтанно върху едно минаващо жълто такси в разгара на концерта. Свири на първия концерт, организиран на прочутото замръзнало езеро в Сен Мориц, Швейцария, спускайки се ефектно на сцената с делта планер, от висок 2400 м планински връх. Продажбите на албумите й я правят една от най-богатите музиканти в британския шоубизнес. Едновременно посещава мисиите на Червения кръст в Кения и Камбоджа, като изнася благотворителни концерти. В интервюто, което Ванеса Мей даде специално за вестник "Новинар", тя говори откровено за музикалните си предпочитания, за хобитата и спорта, за любимия човек, за своите учители, за прекъснатата връзка с майка си.

- Как станахте първият класически музикант, който смесва класическа музика с техно-поп?

- Когато си на 14-15 години - възрастта, на която направих албума The Violin Player, не се страхуваш. На тази възраст нямаш чувство за страх, струва ти се, че нищо и никой не може да те нарани и не знаеш, какво те очаква. Тогава това беше от полза, защото мениджърът ми по това време, продуцентът на The Violin Player, майка ми, учителят ми - всички ние заедно бяхме бохеми, доста освободени в начина си на изразяване и благодарение на това никой не ме спря да изпробвам нови стилове. Затова мисля, че имах късмета да бъда в подходящата среда. И това, че бях млада и готова да поема рискове. В музикалната ми среда се слушаше и музиката от 80-те и 90-те като Принс, Майкъл Джексън и други. Въпреки че бях обучавана за класически музикант, исках да имам свободата да създам нещо ново и за радост имах късмета да получа подкрепата на моите мениджъри, учители и родители, които ми казаха: "Да, Ванеса, отиди и го направи."

- Кой е човекът, който ви повярва и ви подкрепи в първите стъпки?

- Майка ми беше мой мениджър дълги години и това беше вид "защита" за мен, всичко и всеки минаваше през нейното одобрение. Дори и в личния ми живот беше така, докато станах независима преди 7-8 години, тогава започнах да контактувам директно с хората. Това е чудесно и осъзнавам колко много съм изпуснала - непосредствените разговори, работата с хора, без да се налага винаги да минават през филтър, са изключително важни - имаш пряк контакт с хора, които могат да те посъветват.

- Познавате ли други български музиканти освен Васко Василев? Какво научихте от него?

- Васко оказа голямо влияние върху живота ми - той живя с моето семейство, в къщата ни над 10 години. Беше приятел на майка ми и, разбира се, на част от семейството ми години наред. Той е страхотен цигулар, с много добра основа, и щедър човек - дълги години бяхме добри приятели. Научих много неща от него, имах и други учители, но фактът, че самият той е изумителен цигулар, означаваше, че не само ме учи, но и ми показва. Знаете, някои хора са невероятни учители, но не са много добри изпълнители. А Васко свири толкова добре и затова комбинацията беше чудесна. Той ме обучаваше няколко години - с него работихме основно за трите класически албума, които записах, когато бях на дванадесет-тринадесет години. След това избрах своя стил, а той беше вече зает с живота и с работата си... Обаждах му се от време на време за съвет. Васко идваше на част от турнетата, но не толкова интензивно, колкото когато бях дете. Когато пораснеш, започваш да работиш много и вече нямаш време да се учиш непрекъснато. Не сме скарани или нещо подобно, но тъй като вече не говоря с майка си, не работя с нея, всичко това се разпадна преди около 7 години и заради деликатните отношения между Васко и майка ми, вече не го виждам, което наистина е жалко. Но така се случва в живота, не съжалявам. Васко определено беше част от живота ми като дете, един от моите учители.

- Налага ли ви музикалната индустрия някакви правила? Има ли противоречие между истинското изкуство и добрите продажби?

- Мисля, че винаги ще има много ясна граница между добрата и лошата музика. Поне за себе си смятам, че имам ясно различимо усещане за това, кога в един артист или продукт липсват същността и личното отношение. Те могат да бъдат в центъра на вниманието за известно време, да се порадват на 5-те минути слава, но след това никой няма да продължи да ги цени. Сексапилът е важен в общуването между мъжа и жената, но не и когато става дума за музика.

- Как се зареждате, имате ли време за почивка?

- Със сигурност почивам повече време, отколкото работя, особено ако броим времето за ядене, къпане и всичко останало, разходките на кучето, въпреки че кучето не ме слуша и последното не е като че ли истинска почивка. От скоро започнах отново да свиря на пиано - само за забавление, защото не съм велика пианистка, но музиката винаги е представлявала важна част от живота ми и мое вдъхновение. Преди турне или запис работя повече - нормално е, все едно си по време на изпити.

- Любимият човек до вас?

- До мен е един изключително романтичен и прекрасен човек. Заедно обичаме да караме ски. Може би, ако не бях станала цигуларка, щях да бъда професионален скиор.

Много я харесвам, свири прекрасно, дори имаме няколко диска в нас.
Не знам заглавията на творбите, но я разпознавам, като я чуя.

Много талантлив и магнетичен музикант.Винаги ме е грабвала, когато я слушам.Много хора казват, че наследява Паганини...Е, незнам дали е точно така, но свири изумително.Останаха малко добри цигулари, но тя е наистина много добра.

Не съм голям фен на този жанр в музиката,но винаги когато я чуя настръхвам.Изключително талантлива е.

тя е едно невероятно талантливо момиче