Alfred Hitchcock/Алфред Хичкок

Алфред Джоузеф Хичкок (Alfred Joseph Hitchcock)

[You must be registered and logged in to see this image.]
е роден на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун. Бил е палаво дете и една случка от ранното му детство слага траен отпечатък в по-нататъшното му развитие. Когато е на 4 години, баща му го изпраща до полицейския участък да занесе някаква бележка. Щом я предал на полицая, той го затворил в една килия за около 5 минути, които Хичкок помни за цял живот. В бележката пишело: “Задръжте това момче за известно време, за да разбере как се наказват непослушните деца.” Оттогава той се страхува от полицаите, като дори твърди, че не е изкарал шофьорска книжка, за да избегне срещите си с тях.
От деветата до тринайстата си година, Хичкок прекарва в йезуитския колеж “Св. Игнатий”. И случката в участъка, и престоя при йезуитите спомагат за неговото творческо развитие. От първата той използва ужаса от изненадата, а в колежа се научава да разграничава естетическите категори: добро-зло; виновен-невинен и т.н. Те ясно могат да се забележат във филмите му, чрез ярко изградените образи.
Режисьорът, който го увлича по седмото изкуство е Фриц Ланг. Хичкок постъпва на работа в лондонския филиал на студията “Парамаунт” като художник на междукадрови надписи. През 1922 г. влиза в спор с режисьора с когото работи в момента, като показва собствена гледна точка за построяване на кадъра и е изгонен от продукцията.
През 1926 г. се връща в Англия и слага началото на тъй наречените “хичкоковски филми” снимайки “Наемателят”. В този филм за първи път използва стъклен под, за да покаже действие развиващо се на горния етаж. Това е абсолютно новаторски похват, който дава възможност за използване на невиждани до тогава кадри. В “Наемателят” Хичкок прави и още един дебют, този на статист. От тук нататък той ще се появява в почти всичките си филми, което също е негова запазена марка.
Първият английски звуков филм също принадлежи на Алфред Хичкок. Това е “Шантаж”/1929/. Тук младият режисьор се изправя пред нов проблем. Главната роля се изпълнява от чешката звезда Ани Ондра, чието произношение е било далеч от британското, но Хичкок се справя и с това, чрез примитивната форма на синхронен дублаж, като кара актрисата само да си отваря устата, а репликите са произнасяни по микрофон от стояща извън кадъра дубльорка. Когато снима “Човекът, който знаеше прекалено много”/1934/ и “39-те стъпала”/1935/, Хичкок осъзнава, че ще се занимава изцяло със съспенс филми.
[You must be registered and logged in to see this image.]
През 1940 г. заминава за Холивуд. Снима продуцирания от Дейвид Селзник филм “Ребека”(Оскар за най-добър филм), който е екранизация по Дафни дьо Мюрие. Режисьорът вече е заснел “Страноприемница “Ямайка”/1939/ по неин роман, а през 1963 г. ще създаде и шедьовъра “Птиците” отново по сюжет на дьо Мюрие. Алфред Хичкок е известен с огромната си колекция от разкази на известни и неизвестни автори, в които вижда потенциална възможност за екранизиране. Всичките му филми са заснети по нечие литературно произведение. Тази проста формула е доказала своята функционалност и във филми на други режисьори, но съвременните творци доста я пренебрегват, което води до появата на все повече безвкусици.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография превърнали се в истинска класика: “Омагьосаният”/1945/; “Небезизвестните”/1946/; “Делото “Парадийн”/1948/; “Въжето”/1948/; “Непознати във влака”/1951/; “Набери “У” за убийство”/1954/; “Прозорец към задния двор”/1954/; “Да хванеш крадец”/1955/; “Неприятности с Хари”/1955/; “Шемет”/1958/; “Север-северозапад”/1959/; “Психо”/1960/; “Птиците”/1963/; “Марни”/1964/; “Разкъсаната завеса”/1966/.През 1971 г. се завръща в Англия, където снима последните си два филма “Полуда”/1972/ и “Семеен заговор”/1976/.
Хичкок твърди, че успеха на един филм се дължи и на участието на поне една звезда. Той спазва това правила и снима Лорънс Оливие, Грегъри Пек, Кари Грант, Ингрид Бергман, Джеймс Стюарт, Грейс Кели, Ким Новак, Шон Конъри, Пол Нюман, Типи Хедрен, Шърли Маклейн, Брус Дърн.
Хичкок притежава още една уникална способност, която нарича “Всевиждащото око”, т.е., че умее да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са “необходимата досада”.
Заради спецификата на своето творчество, той е наречен “краля на ужаса”. Хичкок няма нищо против да поддържа този имидж. За рожден ден на Мелани Грифит /която е дъщеря на неговата актриса Типи Хедрен/, той ѝ подарява кукла, представляваща майка ѝ от филма “Птиците”, поставена в ковчег. Или спомена на Луис Бунюел за първата си среща с Хичкок, която се състои на една режисьорска сбирка. Бунюел току-що е заснел “Тристана”/1970/ и Хичкок цяла вечер му говорил, че е ужасно впечатлен от отрязания крак на Катрин Деньов. На фона на днешните “ужасии” и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми звучат като детска приказка. Хичкок казваше: “Аз мога да екранизирам и “Пепеляшка”, само че зрителите ще търсят трупа в каляската.”
През 1979 г. получава признание за цялото си творчество, а в началото на 1980 г. Елизабет II го посвещава в рицарство. Умира на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ.

Дори от самото име ме побиват тръпки