Hollywood and fame

Ингрид Бергман
(29 август 1915; Стокхолм, Швеция-29 август 1982; Лондон, Великобритания)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ингрид Бергман е шведска актриса, носителка на три Оскара. Класирана е на четвърто място сред най-добрите актриси за всички времена и на 19-то място в класацията за 100-те най-красиви жени за всички времена. Нейният втори съпруг е известният италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Това, което я отличава от актрисите в Холивуд в началото на кариерата ѝ е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси.
Най-значимата и най-известна нейна роля е във филма Казабланка (1942), където партнира на Хъмфри Боугарт. Умира след дълго боледуване от рак на гърдата.

Катрин Хепбърн
(12 ноември 1907; Хартфорд, Кънектикът, САЩ- 29 юни 2003; Олд Сейбрук, Кънектикът, САЩ)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Катрин Хепбърн (Katharine Houghton Hepburn) е американска телевизионна и киноактриса, известна най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. Четири пъти носителка на наградата „Оскар“. Кариерата ѝ продължава 70 години. През 1999 г. Американският филмов институт я обявява за актриса номер едно за последните 100 години.
Едни от най-известните филми, в които се е снимала са „Познай кой ще дойде на вечеря“, „Лъвът през зимата“, „На златното езеро“ и „Утринна слава“.
Невярваща в институцията на брака, тя има дългогодишна любовна връзка с актьора Спенсър Трейси (както на екрана, така и в живота) — започва през 1941 г. и продължава до годината на неговата смърт през 1967 г. За това време те се снимат заедно в девет филма.
През 2003 година излиза книгата „Спомени за Кейт“ (Kate remembered) на Скот Бърг.

Цитати:
„Невзрачните жени знаят повече за мъжете от красивите жени.“
„Наградите не значат нищо за мен. Моята работа е моята награда.“
„Актьорството е най-малкият от човешките таланти, и не е най-достойният способ да се прехранваш. В края на краищата Шърли Темпъл можеше да играе едва четиригодишна.“
„Публиката може да изиграе половината от ролята ви, ако и го позволите.“
„Да спазваш всички правила, означава да се лишиш от всички удоволствия.“
„Враговете са отлично стимулиращо средство.“
„Ако искаш да жертваш възхищението на много мъже заради критичността на един — тогава се омъжи.“
„Важен е животът. Да се движиш, къщите, семейството. Раждане и болка, и радост, а после — смърт.“
„Смъртта ще бъде облекчение. Край на интервютата.“
„Не ме интересува какво пишат за мен, стига да не е истината.“
„Ако се подчинявате на всички правила, ще изпуснете удоволствието.“
„Не всеки има шанса да разбере колко изящно е страданието.“
„Мечтата на всяка холивудска звезда е да е боготворена от американец, ухажвана от италианец, женена за англичанин, и с таен любовник французин.“

Одри Хепбърн
(4 май 1929; Иксел, Белгия-20 януари 1993 (на 63); Толошна, Швейцария)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Одри Хепбърн (Audrey Hepburn) е английска филмова и театрална актриса, носителка на „Оскар“, балерина и общественичка.
Прекарала детството си под нацистки режим в Холандия през Втората световна война, Хепбърн се посвещава изключително на уроците по балет, преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи“ (1951). Получава ролята на принцеса Ана в “Празник в Рим” (1953), за която печели наградата на Филмовата академия. Превръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години, и получава още 4 номинации за Оскар. Сред емблематичните ѝ роли са на Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“ (1961) и на Илайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“ (1964).
От 1988 до смъртта си през 1993 г. служи като посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

Цитати:
За нацисткия режим:
"Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса...То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете."
За Ане Франк:
"Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга."

"Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опряни до стената, и застрелвани... и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва "петима заложници бяха застреляни днес". Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах."

"Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: "Толкова съм подтисната". В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира."

Ава Гарднър
(24 декември 1922; Брогден, Северна Каролина-25 януари 1990; Уестминстър, Лондон, Англия)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Ава Лавиниа Гарднър (Ava Lavinia Gardner) е американса филмова актриса, чието име е включено в списъка на Американския филмов институт (AFI) като една от най-големите филмови звезди на всички времена. Получавала е номинации за Оскар за филма „Могамбо“ (1953), където партнира на Кларк Гейбъл и БАФТА награди за филмите „На плажа“ (1959) и „Нощта на игуаната“ (1964). Това е последният филм, който носи популярност на актрисата. Макар че продължава да се снима, кариерата ѝ запада след това. Умира от пневмония в Лондон през 1990 година.

Бети Дейвис
(5 април 1908;Лоуъл, Масачузетс-6 октомври 1989;Ньой сюр Сен, Франция)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Рут Елизабет "Бети" Дейвис (Ruth Elizabeth "Bette" Davis) е американска филмова, телевизионна и театрална актриса. Започва кариерата си на Бродуей, но се мести в Холивуд през 1930 година. През 1999 година, Американският филмов институт я поставя на второ място (след Катрин Хепбърн) в списъка на най-добрите актриси на всички времена.
Има 4 брака и една дъщеря.
През 1983 година е диагностицирана с рак на гърдата. След операция, получава няколко удара, което я оставя парализирана от дясната страна на лицето и лявата ръка, като влошава и говора й. Умира 6 години по-късно.

Мерилин Монро
(1 юни 1926;Лос Анджелис, САЩ-5 август 1962;Лос Анджелис, САЩ)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Норма Джийн, по-късно станала известна като Мерилин Монро е американска актриса, чиято външност я прави сексимвол, а ранната смърт поп икона. Майка й Гладис Монро-Бейкър я нарича "Норма" в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. На 19 юни 1942 г. Норма-Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма-Джийн започва да работи в авиационна фабрика. В края на 1944 г., когато работи в "Рейдио плейн", се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. През 1988 г. списание "Пентхаус" публикува сензационен материал, че е намерен порнографски филм с нейно участие, заснет през 1944 г. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Рождество съпругът й я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. На 13 септември 1946 г. се развеждат. През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията "Туентиът сенчъри-Фокс". От студията ѝ избират и псевдонима, с който ще се прослави завинаги - Мерилин Монро. Мерилин се е казвала баба й, а Монро е моминската фамилия на майка й. През октомври 1948 г. излиза мюзикълът Хористките, продуциран от "Кълъмбия пикчърс". Това е първият филм, в който Мерилин има реплики, и дори пее. Лентата се оказва лоша, но оценяват гласа на начинаещата актриса.
През 1955 година е обявена за секс символ на годината в САЩ. Много скоро Мерилин подписва седемгодишен договор с "Туентиът сенчъри-Фокс" и получава една от главните роли във филма на Джон Хюстън "Асфалтовата джунгла". Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденният ден на Мерилин като актриса. Следват няколко филма, в които участва с незначителни роли. Нещата не тръгват в добра посока и на Мерилин се налага да позира гола за календар. Когато намират прилика между момичето от календара и вече небезизвестната актриса, се разразява голям скандал. Приблизително по това време Мерилин започва да употребява опиати.
През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Разбира се, тези разговори не са били предназначени за широката публика, но са естествена част от живота. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин. Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни.
Версиите за смъртта ѝ обаче са поне четири.

Цитати:
Мъж — това е човек, който винаги забравя рождения ти ден и никога не пропуска случай да каже на колко си години.
Любовта и работата са единствените стойностни неща в живота. Работата — това е своеобразна форма на любов.
По правило мъжете са добри в леглото, когато изневеряват на жените си.
Мъжете изпитват истинско уважение към всичко, от което лъха скука.
Кариерата е хубаво нещо, но не може да те стопли в студените нощи.
Когато всичко е еднакво, това много облекчава избора.
Холивуд е място, където плащат 50 000 долара за целувка и 50 цента — за вашата душа.
Диамантите на най-добрите приятели на едно момиче.