Четенето в ранна възраст

Аз лично чета още от детската градина. Майка ми преди беше учителка и съответно може всеки да се досети, че дали от професионално изкривяване, дали просто заради възпитанието от едно време, аз се научих да чета още преди да навърша 6 години. Помня даже, че в детската градина мъкнех едни малки книжки и четях на няколко от децата приказки. Насърчавала съм малкия ми братовчед да чете, но не го виждам достатъчно често, че да имам влияние върху него и той, за жалост, няма тая страст към книгите. Мисля, че е хубаво децата от сравнително малки да се научават, че е хубаво да се чете. Моето детство не е съсипано от книгите, но детството на днешните деца е съсипано от технологиите. Ако може поне малко да се възвърне любовта към книгите, ще е чудесно. Те, освен, че са средство за прекарване на свободно време, освен, че с тях си отпочиваш и се забавляваш, дават и много други неща. От книги придобиваш доста по-висока култура, по-добър стил на изказване и писане, научаваш неща за живота, хората, света. С тях мечтаеш, плачеш, смееш се, отиваш в миналото или бъдещето, виждаш през чужди очи и се научаваш да мислиш и по други начини.
Може би като бях по-малка, когато имаше период, в който много повече ми се играеше навън и исках да излизам с другите деца, а майка ми казваше, че трябва да си прочета първо задължителните за деня страници от книгата, се дразнех, не обичах толкова да чета и го чувствах като задължение. Но с времето като пораснах, като започнах да чета и други книги, не толкова за деца, осъзнах колко ценно нещо ми е дала майка ми, за което не мога да й се отблагодаря достатъчно. Четете, само това мога да кажа в заключение.