The Host

QUESTION
Body my house
my horse my hound
what will I do
when you are fallen
Where will I sleep
How will I ride
What will I hunt
Where can I go
without my mount
all eager and quick
How will I know
in thicket ahead
is danger or treasure
When Body my good
bright dog is dead
How will it be
to lie in the sky
without roof or door
and wind for an eye
with cloud for a shift
how will I hide?
–May Swenson
ПРОЛОГ
Въведен
Името на Лечителят беше Фордс Дийп Уотърс (б.п. Брод през Дълбоки Води).
Защото той беше Душа, в природата му беше да е добър: състрадателен, търпелив, честен, добродетелен и изпълнен с любов. Безпокойството беше необичайно чувство за Фордс Дийп Уотърс. Раздразнителността беше още по – рядко изпитвана. Обаче, тъй като Фордс Дийп Уотърс живееше в човешко тяло, раздразнителността беше нещо, от което не можеше да избяга.
Когато шепотът на учениците на Лечителя зажужа в отдалечения ъгъл на операционната зала, той стисна здраво устни. Изражение, което устата му приемаше много по – често, отколкото се усмихваше.
Дарън, неговият постоянен асистент, видя гримасата и го потупа по рамото.
- Те са просто любопитни, Фордс, – каза той тихо.
- Въвеждането (б.п. съединение на мускул с кост) едва ли е интересна или предизвикателна процедура. Всяка Душа, хваната от улицата, може да го направи в спешно отделение. Те няма какво да научат от днешното си наблюдение. – Фордс беше изненадан да чуе как острата нотка се съчетава с иначе спокойния му глас.
- Никога преди не са виждали пораснал човек, - каза Дарън.
Фордс повдигна вежда:
- Нима са слепи, та не виждат лицата на хората около тях? Нямат ли огледала?
- Знаеш какво имам предвид – див човек. Все още без Душа. Един от бунтовниците.
Фордс погледна към тялото на момичето, в безсъзнание, лежащо с лице надолу на операционната маса. Състраданието се надигна в сърцето му, когато си спомни състоянието, в което нейното бедно, потрошено тяло беше, когато Търсачите я донесоха в Лечебницата. Колко болка е трябвало да понесе….
Естествено сега беше в перфектно състояние – напълно излекувана. Фордс виждаше това.
- Тя изглежда съвсем като нас, - Фордс промърмори на Дарън. – Всички ние имаме човешки лица. И когато тя се събуди, ще бъде една от нас.
- Просто за студентите е вълнуващо, това е всичко.
- Душата, която ще имплантираме днес, заслужава повече уважение от това тялото на гостоприемника й да бъде зяпано по този начин. Вече й се струпа твърде много, с което ще трябва да се справи, докато се приспособи. Не е честно да я караме да премине през това. – под това, той нямаше предвид зяпането. Фордс усети острата нотка да се завръща в гласа му.
Дарън го потупа отново по рамото.
- Ще се справи. Търсачите имат нужда от информация и, – като чу думата Търсачи, Фордс хвърли на Дарън поглед, който можеше да бъде описан само като свиреп. Дарън замига шокирано.
- Съжалявам, - Фордс веднага се извини. – Не исках да реагирам толкова негативно. Просто се страхувам за тази Душа.
Очите му се преместиха на крио – камерата, който стоеше до масата. Светлината беше спокойната, матово червена, показваща, че камерата е заета и в режим на замразяване.
- Тази душа беше специално избрана за целта, - Дарън каза успокоително. – Тя е изключение сред нашия вид – по – смела от повечето. Животът й говори сам за себе си. Мисля, че тя щеше да стане доброволка, ако беше възможно да я попитаме.
- Кой от нас не би станал доброволец, ако бъде помолен да го направи в името на великото добро? Но такъв ли е наистина този случай? Това ли служи на великото добро? Въпросът е не нейната готовност, а дали е правилно да молим която и да е душа да търпи това.
Студентите на Лечителя също обсъждаха замразената Душа. Фордс можеше да чуе техния шепот ясно; гласовете им постепенно се издигаха, ставаха по – силни с нарастващото вълнение.
- Живяла е на шест планети.
- Аз чух седем.
- Чух, че не е живяла два поредни пъти в гостоприемници от един вид.
- Това възможно ли е?
- Тя е била почти всичко. Цвете, Мечка, Паяк…
- Водорасло, Прилеп….
- Дори Дракон!
- Не вярвам – не и за седемте планети.
- Поне седем. Започнала на Извора (пояснение от преводача - струва ми се подходящо името на тази планета да бъде преведено като Извора) .
- Наистина? На Извора?
- Тишина, моля. – Фордс ги прекъсна. – Ако не можете да наблюдавате професионално и мълчаливо, тогава ще трябва да помоля да се самоотстраните.
Засрамени, шестимата студенти станаха тихи и се отдалечиха един от друг.
- Нека да започваме с това, Дарън.
Всичко беше приготвено. Нужните лекарства бяха положени до човешкото момиче. Дългата й, тъмна коса беше прибрана в хирургическа шапка, откривайки тънкия й врат. Дълбоко упоена, тя вдишваше и издишваше бавно. По нейната загоряла от слънцето кожа едва личаха следите от нейния…инцидент.
- Започни размразяването сега, ако обичаш. Дарън.

Посивелият асистент вече чакаше до крио – камерата, с ръка опряна на циферблата. Той отмести предпазителя и завъртя циферблата. Червената светлина на върха на малкия сив цилиндър започна да пулсира, проблясвайки по – бързо, отколкото се сменят секундите, променяйки цвета си.
Фордс се концентрираше върху безжизненото тяло; той прокара скалпела по кожата в основата на черепа на субекта с малки, прецизни движения, и после напръска мястото с лекарство, което трябваше да спре внезапния приток на кръв, преди да разшири пролуката. Фордс ровеше деликатно около мускулите на врата, внимавайки да не ги нарани, разкривайки бледите кости на върха на гръбначния стълб.
- Душата е готова, Фордс, - Дарън го информира.
- Аз също. Донеси я.
Фордс усещаше Дарън с лакътя си и знаеше, без да поглежда, че неговия асистент ще бъде подготвен, с протегнати ръце в очакване; те бяха работили заедно от много години насам. Фордс остави дупката отворена.
- Изпрати я у дома, - прошепна той.
Ръцете на Дарън се придвижиха напред, със събрани длани, а сребристата блещукаща Душа се пробуждаше в тях. Винаги когато видеше открита Душа, Фордс оставаше поразен от красотата й. Душата блестеше на брилянтните светлини в операционната зала, по – ярка от сребризтия инструмент в ръката му. Като жива панделка, тя се въртеше и извиваше като вълна, протягаше се, щастлива да бъде извън крио – камерата. Нейните тънки, подобни на перца приспособления, почти хиляда от тях, се движеха вълнообразно като бледа сребриста коса. Въпреки че всички Души бяха прекрасни, тази точно изглеждаше за Фордс Дийп Уотърс изящна. Не само той реагира така. Той чуваше тихата въздишка на Дарън, чуваше и възхищението в гласовете на студентите си. Внимателно, Дарън постави малкото искрящо създание в отвора, който Фордс направи на врата на човека. Душата се настани внимателно в предложеното пространство, вплитайки се в анатомията на пришълеца (човека). Фордс се възхищаваше на умението, с което тя изучаваше новия си дом. Нейните приспособлени, подобни на коса, се увиха около нервните центрове, някои се удължиха достигайки толкова дълбоко, където той не можеше да види, под и над мозъка, около зрителните нерви, в ушните канали. Тя беше много бърза, много уверена в движенията си. Скоро само малка част от блещукащото й тяло остана видима.
- Справи се чудесно, - той й прошепна, знаейки, че тя няма да го чуе. Човешкото момиче беше това с ушите и все още спеше дълбоко. Завършването на процедурата беше рутинно. Той почисти и излекува мястото, като го намаза с мехлем, който затвори раната зад Душата, и после нанесе омекотяваща пудра върху линията на белега на врата й.
- Перфектно, както обикновено, - каза асистентът, който, по неразбираема за Фордс причина, никога не реши да промени името си и остана с името на гостоприемника си, Дарън.
- Съжалявам за днешната си работа, - Фордс въздъхна.
- Ти само си виршиш работата като Лечител.
- Това е рядък случай, при който лечението предизвиква наранявания.
Дарън започната да чисти работното място. Не знаеше как да отговори на това. Фордс беше изпълнил своето Призвание. Това беше достатъчно за Дарън.
Но недостатъчно за Фордс Дийп Уотърс, който беше изтински Лечител до ядрото на своето съществувание. Той се беше втренчил разтревожено в човешкото женско тяло, отмаряйки, знаейки че това спокойствие ще бъде разкъсано веднага щом Тя се събуди. Всичкият ужас, който тази млада жена беше преживяла накрая, щеше да се възроди в тази невинна Душа, която той току – що постави в нея.
Навеждайки се над тялото на жената и прошепвайки в ухото й, Фордс страстно се надяваше Душата вътре да може да го чуе.
- Успех, малка Уандърър (скитнице), успех. Как ми се искаше да не се нуждаеше от това.