Най-омразна книга и автор

Най-омразната ми книга е ...всички посредствени любовни романи и криминалета,чийто автори са без всякакъв талант,просто не знам защо ги пишат...пример Джесика Сен Клер,-Шантал.

Най лошата книга, която някога съм чела е "Вечна" от Алисън Ноел.Това си е мое мнение никой да не се засяга.Но тази книга за мене е безсмислена.

Незнам нямам някакви точни книги които мразя... Но наистина всякакви такива романчета в които се разказва за любов и подобни направо ме искарват извън релси и разбирасе Йовков и Вазов

Не си спомням да съм намразвала някоя книга. Аз обикновенно чета резюмето на задната корица и ако не ми хареса просто не я започвам.
Относно това, че някои не са харесали Вечна на Ноел, съм съгласна наполовина. Вечна е интересна, но третата книга от поредицата - Страната на сенките - е ужасно досадна. Никога досега главна героиня не ми е ставала антипатична така както Евър. Нейните глупави постъпки напрао ми вдигаха кръвното докато четях. Като цяло обаче Ноел пише доста увлекателно.
Е неможе да се сравнява с ДЖ.Р.Уорд и Сандра Браун, но ...

Todomodo написа:

Иван Вазов- Под игото

да- скучна е

Сигурно ще прозвуча тъпо ама... Е, не че го мразя баш,ноо с Умберто Еко нещо не можахме да се спогодим. Два пъти пробвах да го чета тоя човек - веднъж с "Баудолино", веднъж с "Името на розата",но не се получи. Може би ми трябва повече търпение или нз. Даже Иван Вазов ми върви по-гладко от него.

Любовни романи, които са написани така все едно имаш чувството, че четеш сценарий за филм за възрастни, или пък историята е толкова зле скалъпена, че няма логика в самото развитие на действието

Л. Дж. Смит "Дневниците на вампира" много ме намъчи тази книга , по скоро начинът на писане на авторката. Макар да не мога да я прочета , все пак събирам поредицата и се мъча от време на време

Всички книги от български автори като Вазов... Колкото и да се мъча, докато ги чета, винаги се заплесвам по нещо друго. Може би не са ми интересни заради времето, в което се описват действията. Все пак живеем в друг век.

Книгата, която така е не дочетох е "Вампирът Виторио" на Ан Райс...
Лично на мен би беше скучна, мудна и т.н. - така и не я завърших....

Вазов,макар и да ме е срам след като е патриархът на бълг.литература,но "Под игото" едва съм го чела ,а трябваше и направо .........

За мен най-скучната книга е "Чаровникът Били" на А. Макдърмот. Срам ме е да кажа колко време се мъчих с нея, но съм горда от себе си, че успях да я дочета все пак.

Клубът Пикуик, на Дикенс май беше,а най най мразя Дон Кихот даже на класното имах 5 за това че изразих негативно мнение..

Общо взето наистина омразна книга, която имах глупостта да си купя е ЕЛ на Дъглас Гловър прочетох резюмето допадна ми, но до там, като започнах да я чета горе/долу началото биваше макар, че определено не ми хареса начина на изразяване на героите, голяма простотия ама честно. Докато я четях все си казвах, че действието ще се развие към добре, но уви от простотия към по голяма. Като я прочетох ми идеше да се метна през терасата или да се "гръмна" с ножа ако беше възможно, тази книга дори и на най- големия си враг не бих я дала, толкова депресираща и плоска, затова вече първо чета е-формат книгите и ако ме грабнат си ги купувам. Друга книга, която изобщо не можах дори да започна е Името на розата от Умберто Еко, то като те залее с едни геометрични фигури в началото и то направо да те откаже да четеш по- нататък, стигнах някъде до 5-6 страница и се отказах, то от какви форми какви ставали буквално не издържах на описанията, то и Шогун е мудна книга с много описания, но тази още от самото началото ме отказа. Може пък след време пак да пробвам да я прочета да й дам шанс, но определено мисля да прескоча глупавите описания в началото пък може и да ми хареса в крайна сметка. Ще се пробвам, но определено знам, че това няма да е скоро.