Най-омразна книга и автор

Зелда от Нанси Милфорд, едвам я прочетох до средата.

Моят отговор не е точо по темата, но ....

Моля ви не ме линчувайте:
Най тежката книга, която някога съм чела и не бих искала да я прочета никога вече е “Престъпление и наказание” на Достоевски.
От друга страна тя е любима книга на брат ми и на моя съквартирант по онова време и затова се навих да я прочета, но е ужасно тежка

Под игото, Козия рог и книги от това време.

"Тютюн" и "Под игото" ,въпреки че са част от съкровищницата на българската литература,за мен бяха непосилни...не ми харесват и това е.Нищо лично към авторите,просто частен случай.
Освен това-"Илиада" и "Хамлет"

Всичко на Толстой. Да цитирам великия лаф на професорите - "има два типа хора на този свят - тези, които са прочели Толстой и тези, които никога няма да го прочетат". След като се опитах да вляза в групата на първите установих, че съм си изключително добре в групата на вторите и не търся промяна.
Обаче няма майтап, наистина се изприщвам при идеята за него. Единствения автор от тези, които съм чела от руската литература на 19-ти век, който искрено не понасям. С Гогол и Мъртви души си бяхме по-добре, а това си е мудничка книга...
Други книги, които просто не можах да дочета нито преди, нито сега, нито някога ще мога са История славянобългарска на Паисий, както и Житие и страдание грешнаго Софрония. Въобще, всичко от старобългарската литература - не, мерси!

Аз бих казала Под игото. Колко пъти се напъвах,колко години в училище все се връщахме на нея-е не! Така и не я прочетох. Това просто не е моя тип книга

gal4eto9052 написа:

Даниел Стийл. Бива бива розови романчета, ама толкова романтични не бива просто.
"Доктор Живаго" на Пастернак също. Не можах и това си е.

Напълно съм съгласен с "Доктор Живаго".Не знам защо така нашумя,но 2-3 пъти се пробвах с нея-и нищо.Просто я зарязах.Даниел Стиил-книгите и поне мога да ти изчета,не че ме грабват кой-знае колко......
Като ученик "Тютюн"ми беше досадна.Няколко години по-късно си купих по-първия вариант на романа,който е без многото глави за партизаните.И ми допадна .
Някои романи на Робърт Лъдлъм също не мога да изчета-не са ми интересни-меко казано.....

Шарлейн Харис и поредицата и "Истинска кръв". Стигнах до втората книга и се отказах. Стана ми досадна и се отказах.

Категорично Кърт Вонегът - подариха ми "Кланица 5" - е нямам толкова здрав стомах просто

Бай Ганьо, дори не я преодолях. Беше ужасно.

Ами поредицата Безсмъртните мислех да я почна, но една фр я разказа в общи линии и не ми се стори интересна.

Тютюн, и то ми се струва че я намразих защото бях задължена да я прочета за училище

Мм,най-омраpната ми книга и съответно поредица е Стъклени къщи “Вампирите от Морганвил“.Отратително !!! Абсолютно никоя книга не започва увлекателно и аз съм усвоила огромно търпение в това отношение но едва когато останаха 2 глави до края си дадох сметка,че просто няма да го бъде.

Така и не прочетох Дон Кихот. В училище минах между капките. Сигурна съм, че няма шанс това да се случи докато съм жива

Мъжете са от Марс, жените – от Венера на Джон Грей
Грх, дори не можах да я преполовя. По дяволите, дори не стигнах до 20%. Не ми вдъхна доверие. И това не се е променило. Води се психо, но всеки път щом чуя името на тази книга, щом видя корицата, щом си спомня – грх – идва ми да повърна. Идеята му може и да е донякъде добра, но начинът, по който я бе поднесъл... пълна нула.