Коментар по цитат

"Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея."

Какво мислите? Как разбирате позицията на писателя?
И подкрепяте ли изобщо твърдението, че "забраненият плод е най - сладък?"

Съгласна съм с това за забранения плод.. Не мисля, че някой би го отрекъл. А ако има такъв, то нека той да ми отговори: "Не ви ли е интересно, точно това, което не можете да имате? Или не го искате триж повече от обикновеното?"
"Ябълката" винаги ще я има и никога няма да омръзне, просто защото това е човешката природа.

Забраненият плод, не е най-вкусен, но е най-желан, именно поради факта, че е забранен.
Също както при Лисицата и гроздето.... Хем е високо, хем кисело.

Цитат :: Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.

Не знам за вас, но аз не бих. Haha!

Но има и изключение от правилото...На пример, гаджето на най-добрата ти приятелка е забранен плод, това не го прави най-желан. Поне при нормалните хора Haha!

. Така смятам аз.

На Адам му е доскучало с Ева и решил да разнообрази безинтересния им съвършен живот. Явно не е бил наясно с последствията. А може Ева да е била по - приказлива, в този случай напълно го разбирам - как няма да иска да изхвърчи от Рая. Това беше на майтап.
Но според мен ябълката символизира познанието, а хората от зората на съществуването си се стремят към познанието. И когато е бил изправен пред забраната да не вкусва "забранения плод", Адам се е изкушил. Има някаква необяснима тръпка в това да учиш нови неща и да се запознаваш с нови неща. И причината за постъпката на Адам не е била змията или Ева, а стремежа му към непознатото с мисълта, че може би е по - добро, по - интересно, загадъчно.

Чувството,което води човека до прогреса, е любопитството...Адам е бил най-обикновен човек,но е бил любопитен.Питал се е защо е забранен този плод,какво му е особеното...Затова я е опитал...и бил изгонен от рая. Наистина ябълката е символ на познанието,но според мен водещо е чуството подтикнало Адам да опита ябълката. И да всички сме на мнение,че забраненият плод е най - сладък...Самата тайнственост и любопитството на човек води до грешки.

Нов цитат:

"Доброто и Злото имат едно и също лице; всичко зависи от това в кой момент пресичат живота на всяко човешко същество."

от "Демонът и сеньорита Прим" на Паулу Коелю

П.П.: Приемам и вашите предложения за цитати.

Alice Cullen написа:: "Доброто и Злото имат едно и също лице; всичко зависи от това в кой момент пресичат живота на всяко човешко същество."

Това е на принципа на терористите и борците за свобода. За нас тероризма е нещо лошо, но хората, които го пилага си имат своя гледна точка и за тях, ние сме злите. Такаче всичко зависи от гледната точка. Общо взето човешкото мислене е малко извратено, т.е. имаме склонност да вярваме в "каузата". Например: американците отиват и бомбардират някакво селце в Азия, което е предполагаемо убежище на терористи. В последствие се разбира, че са згрешили нещо в сметките, целия народ става на крака и започва да крещи: "Убийци на невинни!!!" и други подобни, но тогава се появява някакъв главнокомандващ и казва: "Направихме го за каузата.". След тези думи всички млъкват и приемат убийството на невинни като нещо, което е било необходимо. И сега питам аз, кои са злите и кои добрите?

Хората понякога си поставят цели, които са по - трудно достижими. И тези цели изискват действия, които в очите на повечето живи, здравомислещи същества, изглеждат лоши, а много често и зловещи. Но дали наистина е така? Дали това, което считаме за добро, всъщност е зло и обратното? Никой не може да каже. Попитайте някого дали би оправдал убийството на човек и този някой най - вероятно би ви отговорил, че иска смъртно наказание на убиеца. И попитайте същия човек дали би оправдал убийството на животно, било то и отглеждано специално за целта - най - вероятно ще ви отговори, че все пак трябва да яде. Та мисълта ми беше - убийството си е убийство, но в единия случай се счита за нещо наказуемо (зло), а в другия - за ежедневие (добро). За мен е злодеяние, а за вас? Предполагам зависи от гледната точка.

Много зависи, наистина. Съгласна съм с по-горните постове.. определено гледната точка и конкретният случай са определящи за въпроса. Като цяло смятам, че винаги си зависи от човека - за всичко. За тероризъм мисля, че е прекалено мащабно да се мисли, по-скоро за отделните хора.
Та, идеята ми като цяло е, че човек наистина винаги има избор - в зависимост от характера му, възпитанието, обстановката, в която е живял и живее, хората, които го заобикалят или като цяло всичко около него - даденият човек прави избора си. А това дали другите ще го оценят като "добър" или "лош" избор вече е съвсем друго, защото за едни едно е добро, за други същото е лошо и обратното. И именно затова съм съгласна с Коелю - Доброто и Злото наистина са си с едно и също лице, просто всеки ги вижда различно и в зависимост от начина, по който вижда, той бива определян като човек, който прави съответно добро или лошо.

"Такава е човешката природа - ощетеният понася нещастието си по-лесно, когато знае, че и останалите страдат... "

Артър Хейли

много вярно.. "Не е важно аз да съм добре. Важно е на съседа да му е зле!" .. не мога да се изразя по-правилно за по-голямата част от хората!

Не съм съгласна. Ощетения страда също толкова, колкото другите. Просто, понякога късно осъзнаваме, че има хора, които са по-зле от нас. А тогава, дори може да ни стане по-гадно, знаейки, че няма голям смисъл от хленчене, защото не сме най-зле.
Но когато си наранен, другите престават да съществуват. В смисъл, те пак са там, но са само силуети. Все пак, не трябва да живееш с болката на другите, а със своята собствена.

Напълно съм съгласна. При повечето хора е така - нещастието и несполуките при другите действат оспокояващо. Просто човек вижда, че не единственият с проблеми и това го кара да се чувства по-добре и да си каже "абе, не е чак толкова голяма работа". Все едно ако и околните споделят несгодите ти, то те или са по-маловажни или ще отминат по-бързо и лесно. Аз поне така си обяснявам цитата. Въпреки, че има хора, при които се забелязва злорадство - т.е. изпитват радост от нещастието на околните. Това вече е озлобление, според мен породено от неща, които са се натрупали, прекалено много несполуки в живота може би.
И все пак си мисля, че тази поговорка се отнася до по-дребни и битови неща. Когато става дума за нещо наистина сериозно едва ли имаме време, а и желание толкова да мислим какво им е на другите.

Позволявам си да дам друг цитат, защото мисля, че е свързан със предния...поне във моята глава:

"Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове."

Из"Жени" от Чарз Буковски

melrose написа:: "Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове."

Из"Жени" от Чарз Буковски

Липсата на морал наистина дава едно усещане за измамна свобода- ако не се съобразяваш с хората, ако не те интересува дали и кого ще нараниш с постъпките си, то пред теб няма да ги има ограниченията, които в много случаи сами си налагаме. Но по този начин се губи удоволствието от всичко- ако не даваш пукната пара какъв ще бъде резултатът от това , което правиш, защо изобщо си правиш труда? Ако не изпитваш наслада от докосването на някой, защо да делиш леглото си с него?!
Не веднъж съм имала усещането, че хората покрай мен ми налагат своите възгледи и идеи за света, но не мога да отрека, че смятам морала за нещо, което не трябва да се пренебрегва напълно и постоянно. Защото когато загубим тръпката и емоцията от живота се превръщаме в "трупове, които чукат други трупове" във всеки аспект.