Коментар по цитат

Ок, престрашавам се да пусна нов цитат. :р Надявам се, ще се завърже дискусия.

Петер Хандке, из „Левачката“ написа:: В къщи жената застана пред огледалото и дълго се вглежда в очите си; не за да ги разгледа, а защото това сякаш ѝ даваше възможност да размисли на спокойствие за себе си.
Започна да си говори на глас:
–Мислете, каквото си искате. Колкото повече намирате какво да говорите за мен, толкова по-независима ставам от вас. Понякога ми се струва, че новото, което узнаваш за хората, в същия миг вече престава да се отнася за тях. Ако от сега нататък някой ми заобяснява каква съм – дори и да иска да ме поласкае или насърчи – няма да допусна подобна дързост.

Съгласни? Не...? Да...? Защо?

Брой мнения : 21 Join date : 06.09.2010

Колкото и да си въобразява, че не я засяга какво е мнението на другите, говоренето и сама на
себе си показва тъкмо обратното. Толкова е неуверена. Увереният човек не би се нахъсвал пред огледалото, просто ще продължи да живее, без да го интерсуват другите. Хората са такива, повечето де, интриганти, завистници, обичат да нараняват просто за спорта.

Едва ли стои пред огледалото, за да размишлява. По-скоро гледайки очите си, търси и иска да открие своята вътрешна сила и увереност. Онази сила, която да ѝ помогне да бъде самата себе си. Достатъчно увереност, че бъдейки самата себе си е идеална и не се нуждае от чуждото мнение, което да потвърди или обори това. Иска да убеди себе си, че вече не се интересува от хорското мнение. Дали ще успее? Е, това е съвсем отделен въпрос.
Често хората се опитват да не се вълнуват от чуждото мнение, някои постигат завидни успехи в областта. Това е добре, когато коментарите за тях за безпочвени и продиктувани от завист или злоба. Ако пък в коментарите има истина, в която би било добре даден човек да се вслуша, тогава е по-добре да отдели време и да обърне внимание на думите. Понякога прекалената увереност също може да навреди. Трябва да има баланс между увереност и съмнение.

Нов цитат.

"Всички имаме необходимост от вниманието и от уважението на другите,за да изградим собственото си себеуважение.По онова време се оплаквах,че ми липсва пълното разбиране на родителите ми,че не съм любимец на приятелите си,че не успявам да получа признание в работата си."
/"Нека ти разкажа"-Хорхе Букай/