Стивън Кинг

СТИВЪН КИНГ




Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.Историите му обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Dance Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г. баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения.Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.
По – известни произведения на писателя:
- Безсъние
- Блейз
- Бягащият човек
- Гняв
- Град Отчаяние
-Долорес Клейборн
- Дългата разходка
- Зеленият път
- Историята на Лизи
- Кери
- Кристин
- Клетка
- Мизъри
- Гробище за домашни любимци
- Живата факла
- Дума Ки
- То
- Неизживени спомени
- Особени сезони
- Черният дом
- Тъмната кула
- Тъмната половина
- Сейлъмс Лот и други


Хайде сега да видим какво мислите... Харесвате ли го, ако да - защо? Ако не - пак защо...

Манията ми започна съвсем случайно в 5 клас лятото, докато бяхме на море на Созопол. Това е било преди ... 9 години )) Обичам да чета и на плажа ми беше скучно и майка ми каза, че ще ми вземе книга. Отидохме до някакъв магазин и имаше произведението ТО. Поисках него, защото бяха 3 книги и се радвах, че ще имам повече какво да чета. Дори снимка имам на плажа как я чета, добре че не е с дигитален апарат, до към 7 клас не приличах мн на човек

По - късно, в 8-9 клас, в новото даскало, едно съученичка ме дозапали. Даде ми една книга, даде ми втора, подари ми Лятото на разложението: ученик за пример и ... се почна. Купих си 1 книга, купих си 10, купих си 50. Днес нямам само около 5-6 негови, като съм и горда собственица и луда фенка на Тъмната кула и американските списания по творбата на живота на писателя ГЕНИЙ, на КРАЛЯ! Ще събера всички книги, знам го и това само може да ме радва. Вече няма дори къде да ги слагам, но живот и здраве, в новия апартамент ще има почетен кът на моята слабост, Стивън Кинг.

Най - великият филми по Кинг за мен са Мъглата, може би защото е на Избранията - така наричат феновете на Кинг Франк Дарабонт, режиьор на този негов филм, както и на най - извесните, носители, ако не на Оскар, то поне на номинации за такъв, филми Изкуплението Шоушенк и Зеленият път. Признавам си, не съм ги гледала, но някой ден, сиг, и това ще стане.

Любимите ми романи са, безпорно, Тъмната Кула, няма смисъл дори да има колебания *част 3 и 7.2*, Сиянието, Неиживени спомени, Дума Ки, Дългата разходка, То, Кери, Подпалвачката, Прокълнатия Сейлъмс Лот ... засега това. Не съм чела всичките му книги, все пак, да е жив и здрав човека, на 60 години, че и повече е вече, нека твори още, аз имам цял живот пред мен да ги чета

Радвам се и се чувствам привилигирована, че имам честта да съм негова съвременичка, че успях да прочета седмологията без да се налага да чакам 32 години, за да я довърши и че мога да събирам всичките му книги, стари и нови, на собствения си език, благодарение на 2 издателски къщи Обожавам четенето, обожавам Стивън Кинг, кралят на най - тъмната част от моето АЗ

twilighttt написа:

Е, те тази тема чаках!
една приятелка много ми хвалеше "То", било някаква страхотия, много хубаво написано, а автора бил велик и [b]едва ли не съм била неука, като не съм чела негово произведение.

Е, аз мисля същото, това да си го чувал Кинг и да не си го чел в днешно време, все пак сме му съвременници, за мен си е светотатство ))) Друг въпрос е, че не на всеки понася и се харесва Но Кинг е обща култура, така им завиждам на американците, че вече го изучават по литература

Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Е-Н !!!
Страхотни книги, не съм прочела много от книгите му, но само чакам лятната ваканция. Пише много увлекателно, с добри сравнения и описва детайлите. Когато почнеш да четеш нещо негото то просто те влече и не можешж да оставиш книгата/станеш от РС.
Държи те в напрежение през цялото време.

За сега "Мизъри" най-много ми допадна, но както казах не съм чела много.

Ами... да взема да си кажа и аз, нищо, че аз съм пуснала темата...

Всъщност, може би ще прозвучи егоистично от моя страна, но именно заради това направих такава. Обножавам Стивън Кинг, имам почти всичките му книги, т.е. всички, които са излезли в България и още 6-7 на английски... През лятото обаче забравих една негова книга: "Кери" в самолета и така и после не можах да я открия. Та все още я търся в България, но уви, в Сливен я няма.
Мисълта ми беше за Стивън Кинг. С лекота мога да кажа, че го харесвам много повече от Стефани Майър. Защото той е един доказал се човек, с различен маниер на мислене. Доста се бях издразнила, когато бяха започнали нападките по негов адрес относоно едно негово изказване за Стефани. Упорито се ядосвах и продължавах да плюя тези, които го обиждаха и казваха, че не ставал за писател. Имаше дори изказвания от сорта на "скапан дядка с изчнчени книги".
И все още се ядосвам. Защото хората не четат много много. Говорят за дадена книга, без да са я чели, изказват мнение по въпроси, с които не са наясно. Но накрая нещата все пак опират до това.
Защото във всяка една книга на Кинг има скрит смисъл, едно послание, което не се вижда с просто око от първия прочит. Защото моята любима книга "Зеленият път", книгата на която съм плакала с дни, ами не мисля, че някога тя ще бъде изместена от първото място в класацията ми.
И неслучайно той е наречен "Краля". Защото наистина е крал. Може би вулгарен и необикновено циничен, но наистина крал - на книгите си, на творбите си, на литературата, на ужасите, на живота.
Тези, които не знаят кой е той... Ами честно казано не мога да си представя, че има такива хора, но явно всичко се среща на този свят.
Класика - само това ще кажа, прочитът на всяка една негова книга обогатява душата, опреснява мозъкът, а мен лично ме зарежда с една допълнителна доза цинизъм и сарказъм, които обаче в никакъв случай не ми се отразяват зле - дори напротив...

П.П: май доста дългичко стана - другия път по - кратко

За мен е далеч от невероятното.Чела съм почти всичко негово и мнението ми е ,че не харесвам Стивън Кинг! У него няма и грам романтика.
Опериран е от това чувство....
Книгите му ме отегчават,не ме плашат.

Я, хоп, нещо за феновете на Кинг:

Стивън Кинг ще публикува роман, писан 25 години

През ноември т.г. ще бъде издаден най-новият роман на Стивън Кинг, който кралят на хоръра е писал в продължение на 25 г.

„Под купола“ („Under The Dome“) Кинг започва да пише още преди четвърт век. Романът е доста обемист — 1120 стр. Действието се развива в град в щата Мейн, чиито жители един ден откриват, че градът е „похлупен“ от невидим и непроницаем щит. Нищо не е в състояние да преодолее щита, нито автомобили, нито самолети, нито танковете на повече от логично дебаркиралите по някое време военни. В сюжета има над 100 персонажи, сред които се открояват ветеран от войната в Персийския залив, издателят на местния вестник, градският доктор, корумпиран политик и неговия разглезен син.

Кинг споделя, че идеята за романа го осенила още през 1980 г. и през всичките тези години узрявала. Сюжетът на „Под купола“ напомня на едно от добрите произведения на Кинг — новелата „Мъглата“ („The Mist“), филмирана доста успешно от Франк Дарабонт през 2007 г.

Нещо повече, той е почти идентичен със сюжета на култовия роман „Всичко живо е трева“ („All Flesh Is Grass“) на големия американски фантаст Клифърд Саймък, издаден през 1965 г.