Любими цитати от книги

„Моите мечти нямат граници – аз винаги искам невъзможното.“

“Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но живейте!”

"Единственото по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича." - "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак

"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й." - "Мъртвата зона", Стивън Кинг

"After all this time? Always." (на английски ми звучи по-добре) - "Хари Потър и даровете на смъртта", Джоан Роулинг

"Съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети - това са трите й най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея." - "Сянката на вятъра", Карлос Руис Сафон

"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим."... "Птиците умират сами" - Колийн Макалоу

От Хари Потър и Даровете на смъртта :

-Защо ме излъга? - отново промърморих унесено аз.
-Защото не можем да бъдем заедно.
-Заради разликата в годините, така ли? - попитах със сетни сили. - Или защото си мой наставник?
Върхът на пръстта му нежно избърса една сълза, отронила се и плъзнала се леко надолу по бузата ми.
-И това отчасти е вярно - заговори приглушено. - Но също и... е, нали някой ден ти и аз, ние двамата, ще бъдем пазители на Лиса. Аз ще трябва да я защитавам, каквото и да ми струва. Ако ни връхлети глутница от стригои, ще трябва да им препреча пътя с тялото си.
-Това вече го зная. Разбира се, че трябва да направиш това. - Пред очите ми отново затанцуваха черни искри. Вече губех съзнание.
-Не. Ако си позволя да те обичам, няма да се хвърля с тялото си пред нея. Вместо това ще се хвърля пред теб, за да те защитя
Академия за вампири Ришел Миид

"Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен
сам можеш да избереш единствено кой да те нарани."

"Вината в нашите звезди"

"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото й пръстче, никой не можеше да я нарани.Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът...Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."
"Усещане за жена" - Й. Ламбрев

красива идея, за която мечтае вероятно всяка жена, ала си остава само това идея, блян, съществуващ само в света на книгите, защото никой не е недостижим, перфектен. Напротив, ние сме раними, плачем от радост и тъга, грешим, падаме, но се изправяме и пак продължаваме и това е, което ни прави единствени и неповторими

"Морт не вярваше, че хората - дори тези, които се опитват да бъдат относително честни към себе си - разбират, когато някои неща са свършили. Смяташе, че хората често продължават да вярват или се опитват да вярват, дори и когато краят не само е написан на стената пред очите им, но и е написан с букви, достатъчно големи, за да бъдат прочетени от сто метра без бинокъл. Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда - от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи… може би след следващото прекъсване на филма за реклами. Предполагаше, че без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е."

Стивън Кинг, "Таен прозорец, тайна градина"

‎"... Защото, когато правим нещо, трябва да му отдадем част от живота си, част от енергията си, част от нас! И само тогава това, което сме сътворили, ще може да докосне сърцето на другия, както е докосвало нас, докато сме го създавали..."

"18% сиво" - Захари Карабашлиев


"Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата ѝ по паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите ѝ, и защо целият свят не полудява от любов от развятата ѝ плитка, от полета на ръцете ѝ, от златото на смеха ѝ. Не пропускаше нито един нейн жест, нито един признак на характера ѝ, обаче не се осмеляваше да се приближи от страх да не развали магията."
"Любов по време на холера", Габриел Гарсия Маркес

"- Не мога да си позволя да те обичам!
- Няма проблем, моята любов стига и за двама ни. "

"- Обичам те!
- Моля? -той повдигна рамене :
- Обичам те! "

Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна.
Ако прекараш три нощи в любов, третата ще те отегчи.
А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи. - Д.Димов ''Тютюн''

И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнем да го крием. - ''Портретът на Дориан Грей''

Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена. - Стивън Кинг ''Живата факла''

"Можеш да бъдеш смел по толкова различни начини. Понякога смелостта е да дадеш
живота си за нещо по-голямо от теб самия или за друг човек. Понякога е да се откажеш
от всичко, което познаваш, и от хората, които си обичал, в името на нещо по-велико.
Но понякога не е нито едното, нито другото.
Понякога смелостта е да стиснеш здраво зъби, да преглътнеш болката, да се бориш
всеки ден и с бавни крачки да се запътиш към по-добър живот."

Дивергенти - книга 3

"Какво пише там? - заинтересува се Пипи.

- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!"
Астрид Линдгрен