Любими цитати от книги

"Без да желаеш убиваш някого някъде,
Без да подозираш отнемаш нечие дихание
Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или поглед,
Без да съзнаваш раняваш с усмивка , с жест, с мълчание.
Знаеш ли къде, в кого рикоширот твоите думи?"
От романа "Лавина" на Блага Димитрова.

В началото на седмата част на Хари Потър имаше два цитата, единият от които ми направи много силно впечатление и сега се присетих за него, та реших да го споделя като любим...:

“Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите – може да се казва, че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл, защото са нетленни.”

~ Уилям Пен, "Други плодове на самотата"

Ето няколко цитата от " Преследвана" на П.С.Каст

На този адски много съм се смяла

- Те могат да контролират умовете на хората, но не могат да търпят слянчева светлина. Възстановителните им сили са невероятни. И за да се чувстват добре, трябва да имат връзка със земята - започна да изрежда Дарий. - Пропускам ли нещо?
- Да - обади се Афродита. - Хапят.

'' Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури. '' Оскар Уайлд
'' Това,което прави живота интересен е една от възможностите да осъществиш мечтите си. '' Паулу Коелю
'' Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни.И като станат част от живота ни,започват да се опитват да го променят.И се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас.Понеже всеки си мисли,че знае как другият трябва да живее живота си,но всъщност никой не знае как да живее своя собствен. '' Паулу Коелю

Още не съм я довършила, но съм си извадила два цитата, които много ме впечатлиха:

"- Животът е действие, Костов!... Борба... напрежение... Тъкмо в това намирам удоволствие."
~ Борис Морев

"- Костов, светът, класата ни отиват към гибел!... И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си."
~ Барутчиев

"Тук няма друг формат.Целия живот на мумуиите се състои от три "д"-та-девойки,долари,дилъри"

"Всеки ден те втълпяват на мумиите че всичко в техния мумиен живот е създадено за да получават качествени удоволствия.Че всичко е много просто ,а най-важното е да следват съветите на мумиите.Всички мумии трябва да носят онези неща,които през този сезон имат червена бродерия,защото това се смята за красиво.Да копуват онези спесания,които са издадени във формата на на актуалната днес дамска чанта(в списанието пише от къде да си я купят).Да ядат в ресторанти,чиито наименования се пишат с една дума(така се запомня по лесно)А най-важното е да не изостават от общия ритъм.Да бъдат в купона.Да са по-елементарни.И да оставят в главите си пространство,способно да побере нужната рекламна информация,която дилърите ще им покажат тази нощ по "Fashion TV".Трябва да изхвърлите останалите глупости от нея.И тогава животът ви ще се превърне в едно перманентно ресторантско меню,от което можете да си изберете удоволствия по свой вкус.Менюто с удоволствия е дълго колкото живота и нима това не е земният рай?Можеш ли да се откажеш от него?"

Аплодирах наум волгарността и цинизма на този град.С неговите продажни мадами,готови да му се отдадат за пет минути в тоалетната и за петнайсет минути в дома ти в зависимост от това какъв часовник носиш на ръката си в съответния момент.С неговите продажни партниори,готови да провалят всеки съвместен бизнес среще един грам кокаин.С приятели които те продават за две минути между две чаши.С цялата негова морална и физическа педерастия.С хора болни от гонорея на душата.Всеки път очаквах от околните нещо в този дух и всеки път,когато се случваше нещо такова,се чувствах пълен скапаняк"

"Духless"Сергей Минаев

"Eventually he relaxed a little. The tears slowed.
A croak came out of his mouth.
"What?" She leaned down.
"Wanted to… save you."
"You did. Wrath, you did save me."
His lips trembled. "Love. You."
She kissed him gently on the mouth. "I love you, too."
"You. Go. Sleep. Now."
And then he closed his eyes from exhaustion."

"Black Dagger Brotherhood - Dark Lover"
JR Ward

Позабравихме я тая тема, а пък не е като да няма мат'риал.

It was that kind of a crazy afternoon, terrifically cold, and no sun out or anything, and you felt like you were disappearing every time you crossed a road. ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 1

What really knocks me out is a book that, when you're all done reading it, you wish the author that wrote it was a terrific friend of yours and you could call him up on the phone whenever you felt like it. That doesn't happen much, though. ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 3

"Take most people, they're crazy about cars. They worry if they get a little scratch on them, and they're always talking about how many miles they get to a gallon, and if they get a brand-new car already they start thinking about trading it in for one that's even newer. I don't even like old cars. I mean they don't even interest me. I'd rather have a goddam horse. A horse is at least human, for God's sake." ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 17, spoken by the character Holden Caulfield

Anyway, I'm sort of glad they've got the atomic bomb invented. If there's ever another war, I'm going to sit right the hell on top of it. I'll volunteer for it, I swear to God I will. ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 18

"Anyway, I keep picturing all these little kids playing some game in this big field of rye and all. Thousands of little kids, and nobody's around - nobody big, I mean - except me. And I'm standing on the edge of some crazy cliff. What I have to do, I have to catch everybody if they start to go over the cliff - I mean if they're running and they don't look where they're going I have to come out from somewhere and catch them. That's all I do all day. I'd just be the catcher in the rye and all. I know it's crazy, but that's the only thing I'd really like to be." ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 22, spoken by the character Holden Caulfield

"Among other things, you'll find that you're not the first person who was ever confused and frightened and even sickened by human behavior. You're by no means alone on that score, you'll be excited and stimulated to know. Many, many men have been just as troubled morally and spiritually as you are right now. Happily, some of them kept records of their troubles. You'll learn from them - if you want to. Just as someday, if you have something to offer, someone will learn something from you. It's a beautiful reciprocal arrangement. And it isn't education. It's history. It's poetry." ~J.D. Salinger, The Catcher in the Rye, Chapter 24, spoken by the character Mr. Antolini

В този миг нищо няма значение. Загледай се в звездите и изчезваш. ~ Чък Паланюк, Боен клуб

"Рециклирането и ограничаването на скоростта са глупости - каза Тайлър. - Все едно някой да откаже цигарите на смъртно легло." ~ Чък Паланюк, Боен клуб

Житейската философия на Марла, каза ми тя, била, че всеки момент може да умре. Трагедията на живота й е в това, че не умира. ~ Чък Паланюк, Боен клуб

Dimitri: "Do not do that again."
Rose: "Don't kiss me back then."
- Dimitri Belikov and Rose Hathaway (Frostbite)

Was soll ich mit meinem Munde?Mit meiner Nacht?Mit meinem Tag?Ich habe keine Geliebte, kein Haus, keine Stelle auf der ich lebe..
- Shiver,Maggie Stiefvater



Сам дори не трепна:
- Просто това е последната ми година.
Прехапах силно устни и избърсах още една сълза.
- Не съм готова за това.Никога няма да бъда готова.
- Тръпка,Маги Стийвотър



- Грейс - промълвих тихо. - Кажи нещо.
- Сам... - проплака тя и се хвърли в обятията ми.
- Тръпка,Маги Стийвотър


I didn't know what the hell to say.If you want to know the truth, I don't know what I think about it.I'm sorry I told so many people about it.About all I know is, I sort of miss everybody I told about.Even old Stradlater and Ackley, for instance.I think I even miss the goddam Maurice.It's funny.Don't ever tell anybody anything.If you do, you start missing everybody.
- The Catcher in The Rye,J.D.Salinger


Love fades , mine has...
- VA:Spirit Bound,Richel Meed

това са ми едни от любимите

...Ти - моят ангел,аз - твоят ангел се понасяме в дълбоката нощ,горим от любов - два пламнали ангела...и целият лед на света около нас се топи и плаче...И тогава ще видим как от нас,от ангелския ни огън се отделя едно дете и се изкачва подобно на малък цар - нагоре по небесното дърво от разклонени пеещи светкавици,с коронка от око на месечина,в шплалир от гукащи молитви гълъби...Детето ни ще поиска да докосне самолетната бразда след някой самолет,а пръстите му ще усетят корени на ветрове - то ще ги разтърси и две звезди ще паднат в очите му - ще зажуми...детето ни ще зажуми и ще полети надолу в танц на падащ ангел - ще падне в мрежите от ултрамарин на великите инженери и те ще го положат в нашия уютен топъл дом...Детето ни ще сънува тъмния разтеж на крехките си прешлени върху възглавница от пера на овъглени ангели...

Пламен Дойнов - "Една добра жена в една лоша зима"

"... всички те щяха да си платят.Някога.Ако утро настъпи ..." съответно е ясно,че това е от "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън :Д

„Молех се да бъдеш по-добър от мен защото беше още отлкова млад. Няма цел, която да оправдава всички средства, но изглежда семената на падението ни са били посети, още преди да се родим.“-Птиците умират сами

„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.“-За мишките и хората, Джон Стайнбек

цитата е на Робърт Бърнс

„— Пак направих беля.

— Няма значение — отговори Джордж и отново за^ мълча.

Слънцето огряваше сега само най-високите върхове.

Сянката в долината беше синя и мека. От далечината долитаха мъжки гласове. Джордж извърна глава и се вслуша в тях.

— Джордж! — повика го Лени,

— Да?

— Няма ли да ме ругаеш?

— Да те ругая ли?

— Ами да, нали все ме ругаеш, като направя беля. Няма ли да речеш: „Ако те нямаше тебе, щях да си взема петдесетте доларчета...“

— Боже мой! Забравяш всичко, а помниш всяка моя дума.

— Е, започвай де! Джордж потръпна и подхвана вцепенен:

— Ако бях сам, така лесно щях да си живея, — Гласът му беше равен, безстрастен. — Щях да си работя и за нищо да не мисля.

Той млъкна.

— Продължавай — каза Лени. — „А дойде ли краят на месеца...“

— А дойде ли краят на месеца, вземам си петдесетте доларчета... и в някое заведение.

Джордж пак млъкна. Лени го гледаше с нетърпение.

— Продължавай, Джордж — каза той. — Няма ли да ругаеш повече?

— Не — отговори Джордж.

— Ще се махна, то се е видяло — рече Лени. — Щом не ме искаш, ще хвана баирите и ще си заживея в някоя пещера.

Джордж потръпна отново.

— Не, искам да си останеш при мен — каза той.

— Разкажи ми пак както по-рано — заумилква се Лени.

— Какво да ти разкажа?

— За другите и за нас.

— Такива като нас нямат семейство — подзе Джордж. — Посберат малко
парици, па ги пропилеят. Нямат си никого, никой не дава пукната пара за
тях.

— Но при нас е друго! — възкликна Лени щастлив. — Кажи сега за нас.

Джордж мълча известно време.

— Но при нас е друго — рече той.

— Защото... Защото аз си имам приятел...

— И аз си имам приятел. Двамата сме приятели и се грижим един за друг — извика възторжено Лени.

Вечерният ветрец полъхна над поляната, зашумоли в листата и набразди
зеления вир. Отново долетяха виковете на мъже, този път по-близки от
преди.

Джордж свали шапка и каза с разтреперан глас:

— Свали си и ти шапката, Лени, да те полъхне ветрец;

Лени си свали послушно шапката и я сложи на земята пред себе си. Сянката
над долината стана още по-синя, вечерта настъпваше бързо. Вятърът
донесе до тях пукот на съчки в храсталака.

— Кажи сега как ще си живеем — подсети го Лени. Джордж се беше заслушал в далечния шум. За миг лицето му придоби замислен вид.

— Погледни оттатък реката, Лени, и ще видиш като наяве това, дето ще ти кажа.

Лени обърна глава и устреми поглед отвъд вира, по притъмнелите склонове на Габиланите.

— Ще си купим една фермичка... — започна Джордж. После измъкна от джоба
си пистолета на Карлсън и свали предпазителя. Ръката с пистолета се
подпря на земята зад гърба на Лени. Джордж погледна Лени в тила — там,
където гръбнакът се съединява с черепа.

Нагоре по реката се чу мъжки глас, друг му отвърна.

— Продължавай — подкани го Лени. Джордж вдигна пистолета, но ръката му затрепера и той пак я подпря на земята.

— Продължавай — каза Лени. — Кажи как ще си живеем. Ще си купим фермичка и...

— Ще си имаме крава — продължи Джордж, — а също прасенце и кокошчици... Ще засадим и ливадка с люцерна...

— За зайците! — възкликна Лени. , — За зайците — повтори Джордж.

— И аз ще гледам зайците.

— И ти ще гледаш зайците.

Лени се захили до ушите от щастие.

— И ще си живеем царски — каза той.

— Да.

Лени обърна глава.

— Не се обръщай, Лени. Гледай оттатък реката, че да видиш като наяве фермичката.

Лени го послуша. Джордж погледна към пистолета. В този миг в гъстака се чуха стъпки. Джордж се обърна по посока на шума. .

— Продължавай, Джордж. Кога ще я купим?

— Скоро...

— Аз и ти.

— Ти... и аз. И всеки ще бъде добър към тебе. Никакви главоболия вече. Никой никому няма да прави зло.

— Аз пък мислех, че те е хванало яд на мене, Джордж — рече Лени.

— Не — отвърна Джордж, — не, Лени. Не ме е яд. , Никога не ме е било яд на тебе и сега не ме е яд. Искам да разбереш това.

Гласовете се чуваха по-близо. Джордж вдигна пистолета и се заслуша в тях.

— Хайде по-бързо — примоли се Лени. — Нека я вземем веднага.

— Разбира се, още сега. Нямам друг изход, нямаме друг изход.

Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени. Ръката му
трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се
успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по
ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на
пясъка и не мръдна повече.

Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел.

Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака.

— Джордж, къде си, Джордж? — разнесе се гласът на Слим.

Но Джордж седеше вцепенен и гледаше дясната си ръка, която бе захвърлила пистолета.

Групата изскочи на откритото, водена от Кърли. Той забеляза Лени на пясъка и извика:

— Свършено е с него.

После се приближи до Лени,, погледна го, а след това погледна Джордж.

— Точно в тила — каза тихо той. Слим отиде право при Джордж и седна до него, съвсем близо до него. .

— Успокой се — рече Слим. — Понякога се налага, Но Карлсън се надвеси над Джордж.

— Как стана? — попита той.

— Ей тъй, стана — отвърна уморено Джордж.,

— Пистолетът ми у него ли беше?

— У него.

— И ти му го взе и го застреля?

— Точно така — отвърна Джордж почти шепнешком, без да откъсва поглед от дясната си ръка, която бе държала оръжието.

Слим дръпна Джордж за лакътя.

— Ела, Джордж, ела Да му пийнем двамата по едно. Той се остави на Слим да го вдигне.

— Да му пийнем.“-отново от „За мишките и хората“